РЕШЕНИЕ
№ 13343
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110108195 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. В. В. срещу „****“ ЕАД, с която
се иска да бъде признато за установено, че ответникът няма право на принудително
изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 28891/2012 г. по описа на СРС, 64 състав, и е образувано изп. д. № 2012****** по
описа на ЧСИ М.Б., с рег. № **** на КЧСИ, с район на действие СГС, а именно: 1 260.43 лв.
– част от главницата по запис на заповед от 14.09.2010 г., джиросан от „****“ АД на „****“
ООД с джиро от 04.06.2012 г., ведно със законната лихва от 13.06.2012 г. до окончателното
плащане; 125.21 лв. – разноски по делото. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Излага, че въз основа на него по молба
на ответника е образувано изпълнително дело, по което след 09.12.2015 г., когато е подадена
молба от взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, за период,
по-дълъг от 2 години, не са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността.
Поради това счита, че производството е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
09.12.2017 г., а на 09.12.2020 г. е изтекла погасителната давност за вземанията.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Моли за
тяхното отхвърляне.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те
са насочени към установяване незаконосъобразност на принудителното изпълнение срещу
ищеца поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е издаден
изпълнителен лист и е водено изпълнително производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
1
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Последното в
случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или
прекъсване на погасителната давност.
В случая по делото е установено, че срещу ищеца е издаден в полза на „****“ ООД
изпълнителен лист от 22.06.2012 г. по ч. гр. д. № 28891/2012 г. по описа на СРС, 64 състав,
за следните суми: 1 260.43 лв. – част от главницата по запис на заповед от 14.09.2010 г.,
джиросан от „****“ АД на „****“ ООД с джиро от 04.06.2012 г., ведно със законната лихва
от 13.06.2012 г. до изплащане на вземането; 125.21 лв. – разноски по делото. При справка в
Търговския регистър се изяснява, че е настъпило правоприемство чрез промяна на правната
форма на взискателя от „****“ ООД в „****“ ЕАД. Предвид това и с оглед релевираното с
исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално
допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да
направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Единственият
способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнителния лист
и на образувано въз основа на него изпълнително производство, е предявяването на
отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното
събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от
предявените отрицателни установителни искове.
Главното вземане на ответника срещу ищеца произтича от запис на заповед, а съгласно
чл. 537 вр. чл. 531, ал. 1 ТЗ исковете по запис на заповед срещу издателя се погасяват с
тригодишна давност. Видно е от изпълнителния лист, че той е издаден въз основа на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Заповедта е връчена на длъжника
заедно с поканата за доброволно изпълнение на 22.09.2012 г., като страните не спорят, че не
е провеждано исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. При това положение за
приложимия давностен срок съдът се позовава на Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО, в което е прието следното: „Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се
прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение,
така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.
Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане
в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по
което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено
с влязлата в сила заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК“. В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС,
IV ГО, изрично е прието следното: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение“. Настоящият съдебен състав
изцяло споделя горното становище на върховната съдебна инстанция, поради което приема,
че за главницата приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата
давност е 5 години, след като в случая тя е установена с правораздавателен акт, ползващ се
със сила на пресъдено нещо – влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК, която е задължителна за всички съдилища, учреждения и общини по
отношение на установеното със заповедта правно положение /чл. 297 ГПК/, и със забрана за
пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът разпорежда
друго /чл. 299 ГПК/.
Съгласно ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС
„Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.
2
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“, като в мотивите е прието следното: „За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.“.
В случая изп. д. № 2012****** по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № **** на КЧСИ, с район на
действие СГС, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист, е заведено преди
приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от което
следва, че давността за вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече от 26.06.2015
г.
В изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда
съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа
чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи динамичния
фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи.
В случая след 26.06.2015 г. давността е прекъсната единствено на 09.12.2015 г., когато
е насочено изпълнението чрез искане на взискателя за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника, въз основа на което искане съдебният изпълнител е разпоредил да се
извършат справки и да се наложат запори при наличие на трудов договор и банкови сметки.
Повече изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, нито са искани, нито са
извършвани от съдебния изпълнител, поради което с Постановление от 15.02.2021 г.
съдебният изпълнител е констатирал прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От друга страна, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
(ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително погасителната давност е била спряна по силата на закона.
Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че погасителната давност за
главницата по процесния изпълнителен лист е изтекла, считано от 17.02.2021 г., като на
основание чл. 119 ЗЗД погасено по давност е и вземането за разноски.
По изложените съображения предявените искове се явяват основателни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
сторените от него разноски за производството в общ размер на 455.43 лв., както следва:
55.43 лв. – държавна такса; 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д. В. В., ЕГН **********, с
адрес: **** , срещу „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, офис
сграда *****, искове с правна квалификация чл. 439 ГПК, че ответникът няма право на
3
принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 28891/2012 г. по описа на СРС, 64 състав, а именно: 1 260.43 лв. – част от
главницата по запис на заповед от 14.09.2010 г., джиросан от „****“ АД на „****“ ООД с
джиро от 04.06.2012 г., ведно със законната лихва от 13.06.2012 г. до окончателното
плащане; 125.21 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, офис
*****, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. В. В., ЕГН **********, с адрес: ****,
сумата от 455.43 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4