Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 15 юни 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 26 май 2020 год. в състав:
Съдия: ДИАН
ВАСИЛЕВ
при секретаря Диана Михайлова……………и в присъствието на прокурора ………
….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело № 145…… по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по настоящото дело е по реда на чл.
145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпило оспорване от „Витте
Аутомотив-България“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Русе, действащи
чрез адв. П. И.. Жалбата е насочена срещу писмо на директора на РИОСВ Русе,
което материализира в себе си дадени от АО/административният орган/
задължителни предписания за заплащане на сума, определена като продуктова
такса, дължима за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. за „пуснати на пазара“
163.120 тона картонени опаковки, която такса е изчислена по Приложение №3 от
Наредбата за определяне реда и размера на продуктовата такса.
В жалбата, в съдебно
заседание и в писмени бележки се излагат пространни съображения и доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди нищожност, позована
на липсата на предпоставки по ЗУО/установени нарушения при извършена проверка/
пред АО да издава акт с предписания и на следващо - на разпоредбата на чл.177,
ал.2 от АПК, тъй като според жалбоподателя административният орган нарушава това
правило по причина, че между същите страни е бил налице идентичен спор,
разрешен с влязло в сила решение на АС Русе по адм. дело №555/2018г., приложено
по настоящото дело.
Твърдят се и допуснати съществени
нарушения на административно-производствени правила при издаването на писмото,
противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Това са основанията за оспорване, разписани от законодателя в чл.146, т.2, т.3,
4 и 5 от АПК.
Иска се обявяването на оспорения акт за
нищожен, алтернативно за незаконосъобразен. Претендират се направените по спора
разноски, за които се представя списък и доказателства за заплащането.
Ответникът
по спора - директорът на РИОСВ Русе, действащ чрез процесуален представител адв.
В. М., в писмено становище от 22.05.2020г., пледоария по същество и в писмена
защита счита жалбата за неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. Възразява
срещу размера на поисканите от адвоката на дружеството-жалбоподател разноски
досежно адвокатското възнаграждение, като счита, че по делото не е налице материален интерес.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и приобщените такива в адм. дело
№555/2018г. намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в
14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
При
извършена в периода 29.11.2019 до 04.12.2019г. проверка в производствената база
на „Витте Аутомотив-България“ ЕООД - Завод за производство на електронни и
механични части за автомобилната индустрия, находящ се в гр. Русе, ул. „Индустриален
парк“ №19, служители на РИОСВ Русе установили следното, описано в съставен по повод
проверката КП №132-ГИ/04.12.2019г.:
По
Фактор „Отпадъци“-от дейността на дружеството се генерирали следните видове
отпадъци с кодова характеристика: 0803 17*, 12 01 01, 12 01 03, 12 0 ! 09*, Ц
01 10*, 15 01 01,15 01 02, 15 01 03, 15 01 10*, 15 02 02*, 16 01 19. 20 01 21*,
за който РИОСВ-Русе утвърдила работни листи с писмо изх. № 1953/30.06.2016 г.
При проверка били представени
годишни отчети за отпадъци по Приложение № 9 от Наредба №1/2004г., справка за
лицата и количествата, на които се предават отпадъците от опаковки, договори за
предаване на отпадъци.
Установили, че през 2018 г.
били генерирани и предадени отпадъци от опаковки по код 15 01 0J – 163.120 т.
образувани, 166.756 т. предадени на „Е-ПАК“ ЕООД.
При проверката била представена
справка от отдел “Логистика“ за месец септември 2019г., от която е видно, че
доставените компоненти за производствените нужди са внесени опаковани в метални,
пластмасови, картонени и дървени опаковки. В извадката фигурират и
количества на отделните видове опаковки по видове материали.
Протоколът е подписан от проверяващите
лица и от управителя на „Витте Аутомотив-България“ ЕООД, като на предходната
страница, в графа „Предписания“ няма дадени такива, няма и записани обяснения/възражения
от проверяваното дружество, не са посочени и установени нарушения.
На 14.02.2020г., директорът на
РИОСВ Русе издава писмо, изх. №И-486, адресирано до управителя на „Витте Аутомотив-България“
ЕООД, с което дава задължителни предписания за заплащане на сума, определена
като продуктова такса, дължима за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. за
„пуснати на пазара“ 163.120 тона картонени опаковки, която такса е изчислена по
Приложение №3 от Наредбата за определяне реда и размера на продуктовата такса.
Това писмо се базира и на
съставения КП №132-ГИ/04.12.2019г. В него се казва, че „Витте
Аутомотив-България“ ЕООД не притежава Разрешение за индивидуално изпълнение на
задълженията по чл. 14, ал. 1 от ЗУО и наредбите по чл. 13, ал.1 и не членува в
организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки.“ Административният орган
се е позовал досежно компетентността си на чл.14, ал.4 от Закон за опазване на
околната среда за даване на задължително
предписание, което буквално е записано по следният начин: „В седмодневен
срок от получаване на настоящото писмо
да заплатите сума в размер на 109 290,04 лв. по банкова сметка ***...и копие от
платежния документ да представите в РИОСВ Русе. Сумата е дължима за периода 01.01.2018г.
до 31,12.2018г. за пуснати на
пазара 163, 120 т. картонени
опаковки, изчислена по Приложение З от Наредбата за определяне реда и размера
на продуктовата такса“.
Недоволно именно от това писмо,
поставящо задължения и условия, остава „Витте Аутомотив-България“ ЕООД, което
го мотивира да го оспори.
По делото е приобщено и адм.
дело №555/2018г., ведно с материалите в него, за да бъде съобразено дали
оплакването за нищожност съобразно нормата на чл.177, ал.2 от АПК е налице или
не.
При така установената
фактическа обстановка АС Русе прави следните правни изводи:
Писмо,
изх. №И-486/14.02.2020г. е издадено от директорът на РИОСВ Русе.
В
него, АО се позовава на компетентност по чл.14, ал.4 от ЗООС, съгласно която
норма „Директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите
на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи,
издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки и наказателни постановления.“ След това обаче задължава адресата за
заплащане на сума, по сметка на ПУДООС, за пуснати на пазара 163, 120 т.
картонени опаковки, изчислена по Приложение З от Наредбата за определяне реда и
размера на продуктовата такса. Допълнително АО пояснява, че счита тези
картонени опаковки за „пуснати на пазара“ продукти по смисъла на §1, т.33 от ДР
на ЗУО и конкретно-„… внасянето
и въвеждането на територията на Република България на продукта от дадено лице
за негова собствена търговска, производствена или професионална дейност“. Следва указание, че ако не бъде заплатена
таксата, на дружеството ще бъде наложено административно наказание по реда на
чл.149, ал.2 от ЗУО(Закон за управление на отпадъците). Завършва с друго
такова-че писмото, отправено до „Витте Аутомотив-България“ ЕООД следва да се счита за покана за заплащане
на дължима продуктова такса по чл.59 от същия закон.
Още тук виждаме, че АО смесва компетентностите
които има по два различни закона. Няма спор, че директорът
на РИОСВ Русе може да съставя
предупредителни и констативни протоколи, издава предписания, заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления по
ЗООС. Изложението обаче по-долу в оспореното писмо сочи, че се касае за производство,
уредено в ЗУО и подзаконовите актове, издадени въз основан на закона. Същевременно,
в чл.114, т.1 от ЗУО е казано, че „Директорът на РИОСВ или оправомощено от
него длъжностно лице упражнява контрол за правилното начисляване и
своевременното заплащане на продуктовата такса по чл. 59, ал. 1, т. 1 от лицата
по чл. 14, ал. 1“.
След като писмото касае дадени
предписания за продуктова такса, следва да приемем, че то е издадено от компетентен
орган, но остава висящ въпросът дали следва да бъде изписано в него, че се дават
предписания или указания/задължения /с оглед на изложеното малко по-долу/.
И още повече, че след като смесва
своите компетентности по двата закона,
АО затруднява и проверката за законосъобразност на издадения от него акт.
От друга страна, при извършена
в периода 29.11.2019 до 04.12.2019г. проверка в производствената база на „Витте
Аутомотив-България“ ЕООД - Завод за производство на електронни и механични
части за автомобилната индустрия, находящ се в гр. Русе, ул. „Индустриален
парк“ №19, служители на РИОСВ Русе са съставили по повод проверката КП №132-ГИ/04.12.2019г.,
в който липсват дадени предписания, няма и посочени констатирани нарушения от
страна на проверяваното дружество.
Това го коментираме предвид
нормите на чл.120, вр. с чл.119 от ЗУО, защото само в тях законодателят е предвидил,
че „При констатирани нарушения контролните органи дават задължително
предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване
и/или съставят актове за установяване на административни нарушения.“
Тук
следва да се поставят и да се отговори на още няколко важни въпроса,
включително и по повод оплакването за нищожност /по реда на чл.177, ал.2 от АПК/
на писмо, изх. №И-486/14.02.2020г.
Първо,
да допълним по формата на акта и компетентността на издателя му:
Съгласно
разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗУО „Контролните органи по чл. 112 - 115, 117 и
118 извършват проверки по документи и/или проверки на място съобразно своята
компетентност.“ Следващата разпоредба – чл.120 от същия закон казва, че „При
извършване на проверките контролните органи по чл. 119, ал. 1 съставят
констативни протоколи. При констатирани нарушения контролните органи дават
задължително предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното
отстраняване и/или съставят актове за установяване на административни
нарушения.“ В настоящия случай протокол има съставен, но с него не са описани
констатирани нарушения, нито са дадени предписания.
Такова
предписание е направено едва на 14.02.2020г., позовавайки се на данните от
съставения протокол. И както посочихме по-горе, АО оправдава своята компетентност
не по ЗУО, по който закон и
подзаконовите актове по прилагането му
се дава предписанието, а по чл.14, ал.4 от ЗООС.
Все
пак законодателят е дал възможност и права на директорите на РИОСВ или
оправомощени от тях длъжностни лица да упражняват контрол за правилното
начисляване и своевременното заплащане на продуктовата такса по чл. 59, ал. 1,
т. 1 от ЗУО и няма как да не зачетем
тази разпоредба и нормата на чл.114, т.1
от ЗУО. Всъщност, по делото няма и оплакване за липса на компетентност на АО,
но съдът е длъжен да извърши служебна проверка за такава.
Какво
откриваме при внимателният прочит на материалите по адм. дело №555/2018г. и
съдебното решение: Предмет на спора по това дело са задължителни предписания, дадени
с Констативен протокол № 97-ГИ/02.11.2018 г. от
служители в РИОСВ Русе. Според тези предписания, от „Витте Аутомотив-България“ ЕООД следва : „1.
Да се изчислят и представят в РИОСВ – РУСЕ месечните справки – декларации по
Приложение № 15 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на
продуктова такса за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018
г. до 31.10.2018 г.“ със срок за изпълнение
03.12.2018 г.;
2. „Да се заплати дължимата
продуктова такса за 2017 г. и 2018 г.“ със срок за изпълнение 07.12.2018 г.“
Със своя съдебен акт РАС е отменил
по жалба на „Витте Аутомотив България“ ЕООД, със седалище гр. Русе дадените с
Констативен протокол № 97-ГИ/02.11.2018 г. предписания. Решението е влязло в сила
на 15.03.2019г. В мотивите си съдът много внимателно и подробно изследва
няколко въпроса, сред които и това дали дружеството - жалбоподател е задължено
лице за заплащане на продуктова такса по Наредбата за определяне на реда и
размера за заплащане на продуктова такса. Съдебният състав е приел още, че причината
„Витте Аутомотив-България“ ЕООД да не е задължено лице по НОРРЗПТ е защото
дружеството не е сред „лицата, които пускат на пазара на територията на Република
България продукти по чл. 3, ал. 1“ – специфичната цел. Нито по преписката, нито
по делото било установено, че пускането на пазара на процесните опаковани стоки
(каквото безспорно е налице предвид дефиницията на понятието „пускане на
пазара“ по § 1, т. 8 от ДР на Наредба за продуктовата такса и § 1, т. 33 от
ЗУО) е извършено при наличие на специалната цел, регламентирана в § 1, т. 1 от
ДР на Наредбата за продуктовата такса.
Вярно
е, че пред съдът не е бил повдигнат въпросът дали би било задължено лице по НОРРЗПТ
„Витте
Аутомотив-България“ ЕООД, в хипотезата на последното предложение в §1, т.33 от
ЗУО, на което се позовава в оспореното пред настоящата инстанция писмо и АО, а именно- „ внасянето и въвеждането на територията на Република България на продукта
от дадено лице за негова собствена търговска, производствена или професионална
дейност“. По този въпрос няма изложени мотиви.
С
процесното писмо, изх. №И-486/14.02.2020г., всъщност директорът на РИОСВ Русе,
макар и да се опитва да посочи друга причина относно задължението на „Витте
Аутомотив-България“ ЕООД за внасяне на т.нар. продуктова такса, всъщност задължава
дружеството по въпрос, по който вече е налице произнасяне на съдебен състав, с влязло
в сила решение по адм. дело №555/2018г.
на РАС, в който съдебен акт обаче няма разграничение дали продуктовата такса
е само досежно отпадъци от картонени опаковки или и за
други опаковки.
Това
изследване правим от гледна точка на оплакването за нищожност на АА по силата
на чл.177, ал.2 от АПК. Установяваме, че няма пълно покритие, тъждество по предмета
на двете дела, независимо, че по една част от двата спора, съдът дължи
произнасяне в една и съща насока-задължено лице ли е „Витте Аутомотив-България“
ЕООД за внасяне на продуктова такса или не. Отделно от това, мотивите на
съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. Прав е жалбоподателят,
че „Отводът за присъдено нещо предпоставя тъждество на предмета и за да е
налице, е необходимо изцяло пълно припокриване между правото, вече със сила на
пресъдено нещо по първото дело и правото - предмет на разглеждане на второто
дело, с оглед белезите, които го индивидуализират“. При липсата на пълно
припокриване, няма как да говорим за нищожност, обявена по реда на чл.177, ал.2
от АПК.
Вярно е, че директорът на РИОСВ
Русе в оспореното по настоящото дело писмо не говори за продуктова такса или
по-скоро не ползва този термин, но от друга страна сочи, че сумата в
предписанието е изчислена съгласно приложение №3 от Наредбата за определяне на
реда и размера за заплащане на продуктова такса. Внимателния прочит на това Приложение
№3 пък ни води към разпоредбата, към която е издадено, а именно-чл.3, ал.1, т.3
от Наредбата за продуктовата такса. Според тази норма, „Продуктова такса се
заплаща за …т.3 опаковани стоки и/или опаковъчен материал, когато се
използва за опаковане на стоки на мястото на продажба, съгласно приложение № 3;“.
Следователно, АО се е опитал да заобиколи мотивите, на които лежи решението по
адм. дело №555/2018г., досежно фактът, че „Витте Аутомотив-България“ ЕООД не
дължи продуктова такса по силата на специалната Наредба за определяне на реда и
размера за заплащане на продуктова такса. В мотивите си АС Русе е обсъдил подробно
защо дружеството не е задължено лице по тази Наредба. Мотивите на съдебното решение не се ползват със сила
на пресъдено нещо. Но така или иначе, в тях съдебният състав по адм. дело
№555/2018г. е дал отговор на въпроса дали „Витте Аутомотив-България“ ЕООД е
задължено лице по ЗУО и Наредбата за продуктовата такса за заплащане на
такава такса, какъвто отговор се дължи и сега.
Настоящият съдебен състав,
запознавайки се с адм. дело №555/2018г., с определението за насрочване на открито
съдебно заседание от 11 март 2020 год. даде указания към АО да установи и
докаже, че : 1. Така установените отпадъци от картонени опаковки имат
качеството на „продукт“; 2. Че се касае за продукти, след чиято употреба се
образуват масово разпространени отпадъци; 3. Отпадъците
от картонени опаковки са: опаковани стоки и/или опаковъчен материал и се
използва за опаковане на стоки на мястото на продажба; 4. „Витте Аутомотив-България“ ЕООД се явява
задължено лице по чл.59, ал.1 от ЗУО и чл.3, ал.1, т.3 от Наредба-та за
определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса. Такова доказване
не бе направено.
Тук
може би, с оглед оплакванията за нищожност
на оспореното писмо следва да подчертаем:
Независимо,
че според съдебната практика а и в теорията мотивите на едно влязло в сила съдебно решение не се ползват със силата
на присъдено нещо, безспорно е следното - с решението си по адм. дело
№555/2018г., съдът е отменил изцяло дадените предписания, които в т.2 звучат-„Да
се заплати дължимата продуктова такса за 2017 г. и 2018 г.“ със срок за
изпълнение 07.12.2018 г.“ Съответно, по т.1, също отменена със съдебното
решение, АО е предписал „1. Да се изчислят и представят в РИОСВ – РУСЕ
месечните справки – декларации по Приложение № 15 от Наредбата за определяне на
реда и размера за заплащане на продуктова такса за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 31.10.2018 г.“ със срок за изпълнение 03.12.2018 г.;“
Приложение
№15 към Наредбата за продуктовата
такса обаче има много категории опаковъчен материал. Тъй като не е изследвано в
пълна степен това обстоятелство досежно предписаните задължения от АО към „Витте
Аутомотив-България“ ЕООД по Констативен протокол № 97-ГИ/02.11.2018 г. от служители
в РИОСВ Русе, дали касае само картонените опаковки с код 15 01 01 или става дума и за други видове опаковъчен
материал, настоящият съдебен състав няма как да приеме, че е налице нищожност
на издадения АА, обявена по реда на чл.177, ал. 2 от АПК. Не е налице пълна
идентичност, включително и за периода, за който се дава предписанието по
Констативен протокол № 97-ГИ/02.11.2018г./-в него се смесват два периода-по
т.1-01.01.2018 г. до 31.10.2018 г., а по т.2-за 2018г./ и това в оспореното писмо, изх. №И-486/14.02.2020г./ 01.01.2018г. до 31.12.2018г./ Още повече, в самия протокол № 97-ГИ/02.11.2018г.
/по дело №555-18г./ съставителите говорят за „установени компоненти в
метални, пластмасови, картонени и дървени опаковки“. Дори и причината да е
в неяснотата на фактологията и оттам на предписанието по този протокол, имайки
предвид, че в писмо,
изх. №И-486/14.02.2020г. АО говори само и единствено за отпадъци от картонени опаковки, считаме,
че не може да бъде установена идентичност на двата административни акта досежно
дадените предписания за заплащане на продуктова такса и оттам на предметите на
двата повдигнати спора. Съответно, няма как съдът да приеме, че оспореното
писмо е издадено в нарушение на правилото на чл.177, ал.2 от АПК, според което актове
и действия на административния орган, не следва да бъдат извършени в
противоречие с влязло в сила решение на съда. А и никъде в мотивите по дело №555/2018г.
по описа на АС Русе не се говори само и единствено за отпадъци от картонени
опаковки, а общо за това дали дружеството дължи продуктова такса съгласно Наредбата
за продуктовата такса.
Ето
защо оплакването за нищожност по реда на чл.177, ал.2 от АПК е неоснователно.
Предписанието,
съдържащо се в писмо, изх. №И-486/14.02.2020г. е дадено от компетентен орган,
въпрос, по който изложихме мотиви и по-горе. Съгласно разпоредбата на чл.114,
т.1 от ЗУО „Директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице
упражнява контрол за:
1.
правилното начисляване и своевременното заплащане на продуктовата такса по чл.
59, ал. 1, т. 1 от лицата по чл. 14, ал. 1;“. Незнайно защо, АО обаче е посочил
като разпоредба, очертаваща неговата компетентност чл.14, ал.4 от ЗООС, а
издава акт по реда на ЗУО и Наредбата за определяне на реда и размера за
заплащане на продуктова такса-подзаконов акт по прилагане на закона.
Предписанието
страда от толкова много пороци-съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
нарушение на материалния закон, че се доближава до търсената нищожност.
На
първо място: 1. За да се издаде предписание по реда на ЗУО, е необходимо при
извършена проверка да бъде установено нарушение. Виждаме от КП
№132-ГИ/04.12.2019г., че нарушение в него не е вписано, няма и дадени с
протокола предписания. Въпреки това, позовавайки се на този протокол, АО издава
процесното писмо. Доколко е позволено това да стане, в закона няма разписано
правило. Може би следва да съобразим компетентността на директорът на РИОСВ по
чл.114, т.1 от ЗУО със записаното в чл.120 от ЗУО. И дори да се приеме, че все пак
директорът може да издаде такова предписание, остава висящ въпросът за другата
предпоставка-може ли това да стане след като няма установено нарушение-въпрос, по
който законодателят мълчи. Но с оглед на задължението и правата, които има по
чл.114, т.1 от ЗУО, приемаме че няма пречка да издаде такъв акт.
На
следващо място: 2. Писмо, изх. №И-486/14.02.2020г. е изцяло в нарушение на
приложимите в случая норми от ЗУО и Наредбата за продуктовата такса.
Административният орган не доказа, че „Витте Аутомотив-България“ ЕООД се явява задължено
лице по чл.59, ал.1 от ЗУО и чл.3, ал.1, т.3 от Наредбата за определяне на реда
и размера за заплащане на продуктова такса. Както отбелязахме по-горе, независимо
от опитите на директорът на РИОСВ да насочи причината за издаване на
предписанието за заплащане на сумата от 109 240.04 лева, определена като
продуктова такса, дължима за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. за „пуснати
на пазара“ 163.120 тона картонени опаковки, като такава, свързана с „внасянето
и въвеждането на територията на Република България на продукта от дадено лице
за негова собствена търговска, производствена или професионална дейност“,
виждаме, че тази такса е изчислена по Приложение №3 от Наредбата за определяне
реда и размера на продуктовата такса. Това приложение обаче е издадено само и единствено
на основание чл.3, ал.1, т.3 от Наредбата за продуктовата такса. А ние
вече я цитирахме : „Продуктова такса се заплаща за …т.3 опаковани стоки и/или
опаковъчен материал, когато се използва за опаковане на стоки на мястото на
продажба, съгласно приложение № 3;“.
Няма
спор, че „Витте Аутомотив-България“ ЕООД е "Вносител на опаковани
стоки" - всяко физическо или юридическо лице, което внася опаковани стоки
на митническата територия на Република България като част от своята търговска
или професионална дейност…“ по смисъла на легалното определение, дадено в §1,
т.1 от ДР на Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки.
В
настоящото дело не се доказа, че дружеството използва отпадъци от картонени
опаковки за опаковане на стоки на мястото на продажба, каквото указание към
АО имаше дадено още с определението за насрочване в открито съдебно заседание
на разглеждане на спора, това не се и твърди. Напротив, има достатъчно данни,
че тези опаковки се предават на „Е-ПАК“ ЕООД като отпадъци/виж л.2-гръб от КП
№132-ГИ/04.12.2019г./.
Видно
от мотивите по дело 555/2018г. на АС Русе, съдът е достигнал до извода, че липсва
третият елемент, включен в понятието „лица, които пускат на пазара на
територията на Република България продукти по чл. 3, ал. 1“ – специфичната цел.
Именно затова в процесното писмо АО уточнява какво има предвид с „пускане на
пазара“, като се позовава на легалното определение, дадено в §1, т.33 от ДР на
ЗУО. Интересното тук е, че определение за „пускане на пазара“ има дадено както
в ЗУО, така и в Наредбата за продуктовата такса и двете се различават. Според §1,
т.33 от ДР на ЗУО „"Пускане на пазара" е първото предоставяне на
продукта на разположение на друго лице, безплатно или срещу заплащане, с цел
той да бъде разпространен и/или използван на територията на Република България,
както и внасянето и въвеждането на територията на Република България на
продукта от дадено лице за негова собствена търговска, производствена или
професионална дейност“.
Според
§ 1, т. 8 от ДР на Наредба за продуктовата такса „"Пускане на пазара"
е пускането на пазара на продукти, след употребата на които се образуват
масово разпространени отпадъци по смисъла на съответната наредба по чл. 13, ал.
1 ЗУО“.
След
като АО счита, че се дължи продуктова такса, то тази такса следва да бъде
определена по реда именно на Наредбата за продуктовата такса. Самата Наредба е
издадена, видно и от § 3 от Заключителните й разпоредби на основание чл. 59,
ал. 1 от Закона за управление на отпадъците. Тогава обаче, за определяне дали
се дължи продуктова такса и какъв е нейния размер, значение имат разпоредбите,
разписани в Наредбата и то при положение, че се докаже, че съответният субект е
задължено лице по смисъла на закона и Наредбата. Ако приложими са нормите на
Наредбата за продуктовата такса, то тогава е приложимо и определението, дадено
за „пускане на пазара“ в § 1, т. 8 от ДР на Наредба за продуктовата такса.
Според него обаче, за да е налице пускане на пазара, следва след употребата на пуснатите
продукти да се образуват масово разпространени отпадъци по смисъла на
съответната наредба по чл. 13, ал. 1 ЗУО. Нито в административното производство,
нито по делото бе доказано, а и не се твърди от АО, че „Витте Аутомотив-България“ ЕООД пуска продукти,
след които се образуват масово разпространени отпадъци. Още повече, че
продуктите на дружеството не са и предназначени за вътрешния пазар.
По
делото АО не доказа и че „Витте Аутомотив-България“ ЕООД е задължено лице по чл.59, ал.1 от ЗУО и
чл.3, ал.1, т.3 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на
продуктова такса.
Изложеното
дотук сочи на установена материална незаконосъобразност на оспореното писмо,
изх. №И-486/14.02.2020г., издадено от директорът на РИОСВ Русе. Нарушен е чл.146,
т.4 от АПК. С оглед на мотивите по-горе, може да се приеме, че писмото е
издадено и в нарушение на чл.146, т. 3 от АПК.
Подадената жалба
като основателна и доказана следва да се уважи.
Предвид изхода
на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят направените и доказани в съдебното производство деловодни разноски, както следва: адвокатско
възнаграждение в размер на 3530 лева и държавна такса за завеждане на делото 50
лева.
Съдът намира
направеното възражение от страна на процесуалния представител на АО за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение за неоснователно. За разлика от
доводите на адв. Минчева, съдебният състав счита, че настоящото дело е с
определен материален интерес - даденото задължително предписание е за внасяне от дружеството на изрично
определена сума в размер на 109 290.04 лева. Срещу задължението внасянето
й се защитава „Витте
Аутомотив-България“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения „За защита по административни дела възнаграждението се
определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2.“. Според
чл.7, ал.2, т.5 от същата Наредба „За защита по дела с определен интерес възнагражденията
са следните: т.5 - при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лева – 3530 лева
плюс 2 % за горницата над 100 000 лева“. Безспорно, исканата сума от 3530 лева
досежно адвокатското възнаграждение е минималното такова по Наредбата и няма основания
за намалянето му.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отменя писмо, изх. №И-486/14.02.2020г.
на директорът на РИОСВ Русе, с което „Витте Аутомотив-България“ ЕООД е задължено да
заплати сумата от 109 240.04 лева, определена като продуктова такса, дължима за
периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. за „пуснати на пазара“ 163.120 тона картонени
опаковки.
Осъжда РИОСВ гр. Русе да
заплати на „Витте Аутомотив-България“ ЕООД, ЕИК ********* направените по делото
разноски в общ размер от 3580 (Три хиляди петстотин и осемдесет) лева, от които
адвокатско възнаграждение в размер на 3530 лева и държавна такса за завеждане
на делото 50 лева.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
Съдия: