Р Е Ш
Е Н И Е
№
260284 26.04.2022 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на петнадесети март
две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 15255 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Красно
село”, ул. „Ястребец” № 23Б против Г.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че по подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, било образувано частно гр. д. № 56929/2019 г.
по описа на СРС, 66-ти състав, по което в полза на ищеца била издадена заповед
за изпълнение за следните суми: 2864,76 лв. – представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 07.10.2019 г. до изплащане на вземането; 431,56
лв. – мораторна лихва за периода 15.11.2016 г. – 30.09.2019 г.; 29,85 лв. –
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.09.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 07.10.2019 г. до
изплащане на вземането; 6,08 лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2016 г. –
30.09.2019 г., както и разноски. Заповедта била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен
интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Твърди се, че ответникът се явявал клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. С оглед изложеното и по
силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Според чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди се
осъществявала при публично известни Общи условия, одобрени от КЕВР. За
процесния период в сила били такива, одобрени с решение от 2016 г. В раздел ІХ
от ОУ от 2016 г., чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът за заплащане на
месечните дължими суми за ТЕ, като задължението на ответника за заплащане на
дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е
45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца.
Сочи, че с приетите ОУ, било регламентирано, че не се начислява лихва върху
прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай,
че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата
на публикуване на фактурата за съответния отоплителен сезон. С изтичане на
последния ден от месеца, ответникът изпада в забава и върху дължимата сума, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се начислява законна лихва. С ОУ от 2016 г. било
установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в
45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Съгласно ОУ от 2016 г. ищецът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От
10.07.2016 г., ищецът ежемесечно удостоверява публикуването на интернет
страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на Нотариус, като се
съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариуса и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез
осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в
масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната
уеб-страница на дружеството на адрес: http://toplo.bg/клиенти/проверка
на сметка. Твърди се, че ответникът е ползвал доставяната от дружеството ТЕ и
към настоящия момент не е изпълнил задължението си.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между потребителите в
сграда – етажна собственост се извършвало при системата на дяловото
разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139 а. В настоящия случай, имотът на ответника се намирал в такава сграда,
като собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „Холидей и
Райзен“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия.
Съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот били
начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като към края на
отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-414 от
06.04.2007 г. за топлоснябдяването. За имота на ответника били издадени изравнителни
сметки, начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно ОУ за продажба на ТЕ за
битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за
доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В
случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от
нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от
най-старото.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
С определение от закрито съдебно заседание от 15.01.2021 г., като трето
лице - помагач на ищеца по делото е конституирано „Холидей и Райзен“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Проф. Д-р Г.
Георгиев“ № 5, офис 6, което не е взело становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва исковете по основание и размер, като ги счита за неоснователни.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за главницата в размер на
2864.76 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м. 05.2015 г. – м. 04.2018 г.; 431.56 лв. – законна лихва за забава за периода
15.11.2016 г. – 30.09.2019 г. – като тази сума се оспорва и като липса на
идентификация на главницата, за която се претендира да е забавена като плащане;
29.85 лв. – сума за дялово разпределение за периода м. 09.2016 г. – м. 04.2018
г. и 6.08 лв. – лихва за периода 31.10.2016 г. – 30.09.2019 г. – тази сума се
оспорва и като лихва на идентификация на главницата, за която се претендира да
е забавена като плащане. Сочи, че съгласно ТР № 3/2011 от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС, плащанията за доставена топлинна енергия представляват по своя
характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен
интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите се
погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. При периодичните
месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна
вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Оспорва размера на топлинната енергия и нейната стойност. Не бил ясен и
начинът, по който става заплащането на ТЕ съгласно чл. 31 от ОУ. Отделно от
това цитираните в исковата молба ОУ били неотносими към задълженията преди
10.07.2016 г., когато влезли в сила. Твърди, че ответникът не е получавал
съобщения или фактури, от които да прецени дали става въпрос за реално
доставена ТЕ и/или количествата са начислявани служебно.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 56929/2019 г. по описа на ПРС, в полза на
ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.01.2020
г. срещу ответника за следните суми: сумата от 2864.76 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. *****, аб. № *****,
за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 07.10.2019
г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане; сумата от 431.56 лева – представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.11.2016 г. до 30.09.2019 г.; сумата от 29.85 лева – главница, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 07.10.2019 г., когато е подадено
заявлението, до окончателното изплащане; сумата от 6.08 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 31.10.2016
г. до 30.09.2019 г. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу
заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена
настоящата искова молба.
Ето защо, съдът
приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната
основателност, съдът приема следното:
По делото като писмени доказателства са приети – Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № *****г. на Нотариус при СРС, от който се установява, че
ответникът Г.Н.Б., е придобил следния недвижим имот, а именно – *****, находящ
се в гр. *****, в жилищната сграда на бл. *****, заедно с таванско помещение № *,
заедно с 0.633 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
Съдът приема, че между страните по
делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на
топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия
за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване.
Съгласно § 190 ЗЕ навсякъде в глава десета думите
"потребител", "потребителя", "потребители" и „потребителите“
се заменят съответно с "клиент", "клиента",
"клиенти", "клиентите" и думите "стопански" и
"стопанските" се заменят с "небитови" и
"небитовите". Разпоредбата на закона е възпроизведена в общите
условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за
възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на
закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е клиент на
топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От представените по делото писмени
доказателства, отнасящи се до собствеността върху процесния апартамент, се
установява, че ответникът е собственик на апартамент № *****, по силата на
покупко – продажба от 12.11.2002 г.
Следователно в качеството му на
собственик на процесния имот, по силата на посочените по – горе разпоредби, Г.Б.
е придобил качеството на клиент (потребител) на топлинна енергия и БГВ,
доставяни от ищцовото дружество в топлоснабдения апартамент № ***.
Следващият основен спорен между страните по делото
въпрос, с оглед възраженията на ответника е дали на ответника е доставено претендираното количество и вид топлинна
енергия през процесния период, съответно дали дължи претендираните за тази
енергия, суми.
От представените като писмени доказателства документи, се установява, че на
09.10.2007 г. е взето решение на етажната собственост, с адрес гр. *****, в жилищната сграда на бл. *****,
с което е избрано дружеството „Холидей й Райзен“ ЕООД - регистрирано по чл. 139
а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както
и че същото дружество е упълномощено да представлява ЕС в отношенията с
топлопреносното предприятие, доставчика на топлинна енергия, от името и за
сметка на етажните собственици. Видно от уведомително писмо от 14.01.2008 г.,
ищцовото дружество е уведомено за включване към система ДРЕ в м. януари 2008 г.
сградата, находяща се в гр. *****, с фирма „Холидей и Райзен“, тъй като до
м.декември са били абонати на „ТА-ЕС-Нербо Инженеринг“ ООД.
Определянето на размера
на месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е
за отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост,
начинът на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са
регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост.
По делото като писмени доказателства са приети извлечение от сметки на
ищеца за аб. № *****, както и две съобщения към фактури.
Относно дължимостта на конкретните,
начислени от ищцовото дружество, суми по партидата на ответника по делото е
прието заключение на съдебно – техническата експертиза от инж. М.Т., от което се установява, че за процесния период, сградата, находяща се в гр. *****, се е топлозахранвала от две абонатни
станции и са се обслужвали от общ топломер, който се отчита по електронен път
на първо число на месеца, който общ топломер, според вещото лице за процесния
период е бил годно СТИ. От заключението на СТЕ се установява, че сградата –
етажна собственост, в която се намира жилището, е била топлоснабдявана.
Извършвано е разпределение на топлинната енергия по системата за дялово
разпределение (чл.139 ЗЕ) от лице, избрано по реда на чл.139 б ЗЕ – чрез решение
на етажните собственици. През процесния период в сградата е ползвана топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. Вещото лице е
изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни,
а и такива от топлинния счетоводител. Вещото лице установява, че за процесния период в
процесния имот има монтирани 3 броя радиатори с ИРРО /индивидуален
разпределител на разходите за отопление/, като поради липсата на достъп за 2015
г./2016 г. и за 2016 г./2017 г. на абоната е начислена служебна ТЕ по МСРС
/максимален специфичен разход на сградата/, а за периода от 2017 г./2018 г.
отново при липса на достъп на абоната, не е начислявана ТЕ за отопление на
имота. Вещото лице установява също, че поради липса на достъп ТЕ за БГВ се
начислява служебно на брой лица с разходна норма 140л./денонощие за 1 бр.
потребител, като според ФДР потребителят е бил 1. Вещото лице установява, че за процесния период,
за процесния апартамент, е начислена служебна енергия в общ размер на 5180.56
вата. Според вещото лице сумата за главница, която абонатът
дължи за ТЕ, е 3036.85 лева, а не, както е според ФДР - 3094.13 лева. Вещото
лице установява, че в съставените служебни главни отчети от самата ФДР и по –
точно в отчета за 2015 г./2016 г. и за 2017 г./2018 г., ясно е отбелязано, че
процесният имот е необитаем, като в същото време за периода 2015/2016 г. и 2016
г./2017 г. е начислена ТЕ по МСРС, а за следващата година 2016/2017 г., когато
пак е записано, че имотът е необитаем, такова начисление няма и начислената ТЕ
е 0.00 кВтч, като не е ясно каква е причината за различни начисления през трите
последователни години. Според вещото лице, ако се придържат към чл. 69 и чл. 70
от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, от ФДР би трябвало да начислят ТЕ по МСРС за трите
подпериода на процесния, защото в цитираната Наредба имотите не се делят на
обитаеми и необитаеми, а такива, до които е осигурен или неосигурен достъп за
проверка и отчет. В крайна сметка, вещото лице заключава, че избраният от ФДР
подход отговаря на изискванията на Наредба 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, с изключение на начисленията за отопление на имот за 2016
г./2017 г., като този пропуск е в интерес на абоната.
Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и
компетентно изготвено. От страна на ответника не са ангажирани доказателства за
осигуряван достъп на разпределителя. Ето защо съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника,
че данните за потребеното количество топлинна енергия в представените по делото
счетоводни документи не отговоря на реално потребеното количество енергия. От
ищцовата страна е доказано съществуването на договорно отношение с ответника по
повод доставяне на топлинна енергия, както и изпълнение задълженията на
доставчика, през периода 01.05.2015 г. – 30.09.2019 г..
Конкретният размер на
задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССЕ, което изчислява
разпределеното количество ТЕ на база данните от СТЕ и нормативно определените
цени на услугата. Изготвената и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза дава точен
отговор на това как е образувана стойността на начислените количества топлинна
енергия и акцесорните вземания.
От заключението на вещото лице С.К. по назначената съдебно-счетоводна
експертиза и допълнително заключение, прието като обективно, компетентно дадено
и неоспорено от страните, се установява, че задълженията на абоната за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., възлизат на общо сумата 2864.76 лева за консумирана
топлинна енергия, съобразявайки данните от техническата експертиза, както и
общо сумата 431.56 лева - обезщетение за забава, определено в размер на
законната лихва за периода от 30.10.2016 г. – 30.09.2019 г. Вещото лице
установява, че за периода от 07.10.2016 г. до 30.04.2018 г. главницата е в общ
размер на 2432.28 лева, а лихвата за забава за периода от 30.10.2016 г. до
30.09.2019 г. е в размер на 303.51 лева. Вещото лице установява също, че сумата
за дялово разпределение за топлинна енергия за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018
г. е в размер на 29.85 лева – главница, а лихвата за забава за периода от
31.10.2016 г. до 30.09.2019 г., възлиза на 6.08 лева.
Съдът кредитира заключението като компетентно
изготвено и неоспорено от страните.
Ответникът
своевременно е релевирал възражение за погасителна давност, което следва да
бъде съобразено.
Исковият период
за главница за консумирана топлинна енергия, от 01.05.2015
г. до 30.04.2018 г. Заявлението по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 07.10.2019
г., от когато се счита предявен искът по чл. 422 ГПК, съобразно законовата
фикция. Предвид периодичността на вземанията за ТЕ е приложима тригодишната
давност /чл. 111, б. „в” ЗЗД; ТР № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС, ОСГК/, която е
прекъсната на 07.10.2019 г. /чл. 116, б. „б” ЗЗД/. Всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 07.10.2016 г. са погасени по давност. Вещото лице
установява, че за периода от 07.10.2016 г. до 30.04.2018 г. главницата е в общ
размер на 2432.28 лева, а лихвата за
забава за периода от 30.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е в размер на 303.51 лева.
Ето защо, исковата
претенция за главница за консумирана топлинна енергия е основателна и доказана по размер за сумата от 2432.28 лева за периода
07.10.2016 г. – 30.04.2018 г., а за разликата до 2864.76 лева и от 01.05.2015
г. до 06.10.2016 г. вкл. следва да бъде отхвърлена.
Тъй като съдът
достигна до извод за наличие на главен дълг, с оглед забавата се дължи и
акцесорното вземане, но не в пълния размер, поради частично погасяване по
давност. Обезщетението за забава възлиза на сумата от общо 303.51 лева за
периода 30.10.2016 г. – 30.09.2019 г.
За разликите до пълните претендирани размери и
периоди, исковете ще бъдат отхвърлени, тъй като задълженията са погасени по
давност. Искът за лихвата се отхвърля за целия период, тъй като обезщетението
за забава върху всяко от дължимите месечни плащания, е начислено след датата на
падежа на всяко главно вземане до крайния посочен в исковата молба срок 30.04.2018
г.
За останалите суми за главница в размер
на 29.85 лева за
дялово разпределение за топлинна енергия, за периода от 01.09.2016 г. до
30.04.2018 г. и за лихвата за забава в размер на 6.08 лева, за периода от
31.10.2016 г. до 30.09.2019 г., се установява, че не са налице
вземания, чиято изискуемост да е настъпила извън рамките на тригодишния
давностен срок, считано от 07.10.2016 г. назад/. Тези суми се
дължат от ответника, защото не са погасени по давност, а основание за плащането
им е налице.
Основателно е и
искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 07.10.2019 г. до окончателното им погасяване.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
1 и ал.3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят
разноски по съразмерност на уважената и отхвърлена част от исковата претенция.
Ищецът е направил искане и е
представил доказателства за сторени такива в размер на – 197.95 лева – ДТ,
401.25 лева – за СТЕ и 150 лева – за ССЕ. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го
определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата
от 150 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност. От разноските от
общо 899.20 лева, по съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат 747.94
лева.
Следва да се присъдят и разноски
за заповедното производство /т. 12
на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 66.64 лева – ДТ и юрисконсултско
възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го
определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата
от 50 лева за заповедното производство. По съразмерност се
дължат 97.02 лева.
Ето защо и, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените разноски за заповедното –
97.02 лева и исковото производство –
747.94 лева, или в общ размер от 844.96 лева, съразмерно с уважената
част от иска.
Ответникът е направил искане за разноски, но не е представил доказателства
за сторени такива, поради което и такива не следва да му се присъждат.
С определение от о.с.з. от 11.01.2022 г. е допуснато изготвянето на допълнителна ССЕ, по наведеното от ответника възражение за погасяване на вземанията по давност, като на ответника е указано да представи доказателства за внасянето на сумата от 60 лева, представляващ депозит за допълнителната ССЕ, в едноседмичен срок от о.с.з. Указано му е изрично, че при неизпълнение, ще бъде осъден да го заплати със съдебното решение, на основание чл. 77 ГПК.
Срокът за внасянето на определеното допълнително възнаграждение е изтекъл, а по делото не са представени доказателства за изпълнение на указанията. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 60 лева в полза на вещото лице С.Д.К.. Възнаграждението се дължи, без значение изхода на делото, тъй като по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК подлежат на възмездяване единствено реално направените разноски.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Н.Б., ЕГН **********, че същият дължи
на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 2432.28 лева (две хиляди четиристотин тридесет и два лева и
двадесет и осем стотинки) – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. *****, аб. № *****, доставена в периода от 07.10.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 07.10.2019 г., до окончателното
изплащане; 303.51 лева
(триста и три лева и петдесет и една стотинки) – обезщетение за забавено
плащане на горното парично задължение за периода от 30.10.2016 г. до 30.09.2019
г.; 29.85 лева – главница, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 07.10.2019
г., до окончателното изплащане; сумата от 6.08
лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 31.10.2016 г. до 30.09.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.01.2020
г. по ч.гр.д. № 56929/2019 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над 2432.28
лева до пълния претендиран размер от 2864.76 лева, както и за периода от
01.05.2015 г. до 06.10.2016 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ
акцесорния иск за разликата над 303.51 лева до пълния претендиран размер от
431.56 лева за периода от 15.11.2016 г. до 30.09.2019 г.
ОСЪЖДА Г.Н.Б., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 844.96 лева (осемстотин четиридесет и четири лева и
деветдесет и шест стотинки) –
деловодни разноски, от които сумата от 97.02 лева – деловодни разноски за производството по
частно гр. дело № 56929/2019 г. по
описа на СРС и сумата от 747.94 лева – деловодни разноски по настоящото гр.д. №
15255 по описа за 2020 г. на ПРС, ХVІІІ гр.с., съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Г.Н.Б., ЕГН **********, на основание чл. 77 ГПК, да
заплати на вещото лице С.Д.К., сумата от 60 лева (шестдесет лева) –възнаграждение за допълнителна съдебно -
счетоводна експертиза.
Решението е постановено при участието като трето лице –
помагач „Холидей и Райзен“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Проф.
Д-р Г. Георгиев“ № 5, офис 6, конституиран на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Кр.Т.
Вярно с оригинала.
К.К.