РЕШЕНИЕ
№ 18110
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110158621 по описа за 2023 година
Предявени са от Министерство ************* срещу „ФИРМА“ ЕАД
осъдителни искове с правна квалификация чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и
по чл. 86 ЗЗД за заплащане на 20 880 лева, представляващи договорна
неустойка за частично неизпълнение на Договор № 5785мпд-22/11.04.22г. за
обществена поръчка с предмет „Доставка на тактически **** костюми с
противогази и микробус за екипа за реагиране на **** и оборудване“ на осн.
чл. 13.6 от договора, заедно със законна лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и за мораторна
лихва за забава в размер на 1381,45 лева за периода 19.04.23г.- 26.10.23г.
С исковата молба ищецът твърди, че по силата на договора ответникът,
като изпълнител, е следвало да извърши необходимите действия по доставка
на 1 бр. микробус с повишена проходимост с включени оборудване, костюми и
противогази съгласно техническа спецификация на възложителя, техническо и
ценово предложение на изпълнителя. Срокът за доставка съгласно договора
бил определен от страните на 150дни, считано от датата на сключване на
договора, или в срок до 08.09.22г.. Поддържа, че вместо това ответникът
доставил оборудването на 26.01.23г, като до момента на завеждане на
исковата молба ответникът не бил доставил микробуса и тактическата
платформа, предмет на договора. С Протокол рег. № 1984-р-1961/31.03.23г.
възложителят по договора начислил на изпълнителя неустойка по чл. 13.2. за
частично неизпълнение на договора в размер на 20% с ДДС от стойността на
неизпълнената част- в размер на 20 880лв. С писмо, изпратено на 16.05.23г.
1
възложителят поканил изпълнителя да възстанови доброволно неустойката в
срок до 10 раб. Дни от получаване на писмото , като ответникът не заплатил
дължимата сума. Поддържа, че изпълнителят е изпаднал в забава, поради
което претендира и обезщетение за забава върху претендираната неустойка.
Поддържа и че с писмо рег. № 1984р-1960/31.03.23г. възложителят е
прекратил едностранно договора предвид частичното неизпълнение, забавата
и обстоятелството, че срокът на финансиращия договора проект е изтекъл в
края на март 23г. на осн. чл. 17, ал.1, т. /i/ от същия.
Ответникът „ФИРМА“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Не
оспорва сключването на договора и неговия предмет. Твърди се обаче, че
доставката на микробуса и тактическата платформа не е извършено поради
наличие на обективна невъзможност за изпълнение по причина, която не може
да се вмени във вина на изпълнителя. Поддържа, че съгласно изискванията на
възложителя микробусът с повишена проходимост трябвало да е нов –
произведен след 01.01.20г. Доставката на МПС следвало да бъде извършена от
„ФИРМА“ ЕООД- оторизиран дилър на „*******“ за България, като на
17.03.22г. ответникът заявил производство на предложеното МПС ,
регистрирано под № ******, като извършването на доставката било
планирано за 23.05.22г.- 29.05.22г.. На 05.09.22г. ответникът получил писмо от
доставчика на МПС , че доставката ще се забави за дата 31.10.22г. Ответникът
незабавно уведомил възложителя за наличие на непреодолима сила, с искане
за спиране на изпълнението и удължаване на срока за изпълнение на договора.
Възложителят не отговорил, поради което ответникът счита, че е налице
забава на възложителя. Ответникът счита, че по този начин е било налице
практически и правно непреодолимо препятствие , което поради своята
непредвидимост и случайно възникване не може да му се вмени във вина.
Оспорва се прекратяването на договора на посоченото от възложителя
основание. Поддържа, че не са налице всички елементи от фактическия
състав, за да възникне основание за заплащане на поисканата неустойка .
Оспорва клаузата за неустойка в договора, като твърди, че тя е нищожна
поради нарушаване на добрите нрави и прекомерност. Релевира възражение,
че е налице внесена гаранция за изпълнение на договора в размер на 12 394лв..
Счита, че съгласно чл.11.3 от договора застраховката покрива отговорността
при пълно или частично неизпълнение на договора. Поддържа, че неустойката
освен нищожна , е и прекомерна поради наличието на гаранция за изпълнение
на договора. Счита, че на практика гаранцията за изпълнение на договора
обезпечава и обезщетява възложителя при неизпълнение, включително
частично в размер, надвишаващ 5% от стойността на договора , поради
наличието на задължение за непрекъснато възстановяване на нейния размер.
Оспорва се и акцесорната претенция.
С отговора са предявени насрещни искове от „ФИРМА“ АД срешу М-ВО
за заплащане на сумата от 12 394 лв., представляваща гаранция за изпълнение
на договора, заедно със законната лихва от датата на насрещната искова
2
молба, както и за сумата от 1272,75 лв.-мораторна лихва за забава за периода
от 26.02.2023г. до 20.12.2023г.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Между страните не се спори, че между ищеца в качеството на
възложител и ответника в качеството на изпълнител е сключен договор №
5785мпд- 22/11.04.2022г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет:
„Доставка на тактически **** костюми с противогази и микробус за екипа за
реагиране на **** и оборудването“, с уникален номер на поръчката в РОП
№0**********.
Съгласно чл.1 от договора изпълнителят следва да извърши доставка и
гаранционно /сервизно/ обслужване на 1 /един/ брой микробус с повишена
проходимост, с включено в него допълнително специализирано оборудване,
тактически **** костюми с противогази, съгласно Техническата
спецификация на Възложителя, /Приложение №1/, Техническото и Ценово
предложение на Изпълнителя /Приложение №2 и 3/. Съгласно чл.4.2 от
договора, срокът за доставка е определен на 150 /сто и петдесет/ дни, считано
от датата на сключване на договора т.е. до 08.09.2022г. включително.
Не се спори между страните, че на 26.01.2023г. изпълнителят е доставил
специализирано оборудване, описано подробно в t.V.2, V.3 и V.4 от
Техническата спецификация за което са изготвени и подписани от
представители на двете страни по договора протокол рег. № 1984р-
546/26.01.2023г., протокол рег.№1984р-547/26.01.2023г., протокол рег. №
1984р-548/26.01.2023г. и Окончателен приемо-предавателен протокол за
частична доставка рег. №1984р-549/26.01.2023г.
Ответникът не оспорва и че не е доставил микробуса и тактическата
платформа /тя се монтира върху покрива на микробуса/, предмет на доставка
по договора.
С писмо рег. № 1984р-1960 от 31.03.2023г., получено от ответника на
04.04.2023г., видно от писмо от „ФИРМА“ ООД и обратна разписка /л. 16 и л.
18 от делото/, ищецът уведомява „ФИРМА“ АД, че прекратява едностранно
договора на основание чл. 17, ал.2, т. (i), според който възложителят може да
направи това, когато изпълнителят забави изпълнението на задължение по
този договор с повече от 30 дни. В писмото е посочено, че се начислява
неустойка на основание чл. 13, ал.2 от договора - при частично неизпълнение
изпълнителят дължи неустойка в размер на 20 % от стойността с ДДС на
неизпълнената част.
От страна на ответника не се оспорва, че не е изпълнил част от договора,
като не е доставил микробуса и тактическата платформа, както беше вече
отбелязано. Не се спори и за стойността на същите, като възраженията,
наведени в отговора на исковата молба са свързани с наличието на
непреодолима сила, довело до частично неизпълнение, както и нищожност на
3
клаузата за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави.
Разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ТЗ регламентира като обстоятелство,
изключващо отговорността при неизпълнение, непреодолимата сила.
Последната е легално дефинирана в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ и
представлява непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден
характер, възникнало след сключването на договора. Наличието на
непреодолима сила предполага кумулативното проявление на следните
обстоятелства: непредвидимост на събитието, извънреден характер и
причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнението.
Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се
изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да
са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на
поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с
извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат преодолени и
при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението.
Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на
настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника,
чрез които биха могли да се преодолеят последиците му.
За да обоснове наличието на непреодолима сила, ответникът твърди, че
доставчикът е забавил производството на процесното МПС, като е удължил
срокът от 21 седмица на 43-та седмица. Съдът намира, че не е налице
непреодолима сила.
В приложено писмо на оторизирания дилър се потвърждава, че заявката
на изпълнителя за доставка на автомобила е подадена до завода производител
на 15.03.2022 г. и все още е в процес на изпълнение. Приложено е и писмо от
официалния представител на *** - ФИРМА ЕООД, в което се посочва, че
доставките на автомобили ще бъдат забавени, тъй като рестрикции при
доставчиците на електронни компоненти като полупроводници засягат всички
модели. В писмото на официалния представител на марката се акцентира на
това, че глобалната пандемия от Ковид 19 оказва огромно влияние върху
доставчиците на тези ел. компоненти и това касаело голяма част от световната
автомобилна индустрия, а в момента ********** не може да избегне това
развитие. Обхватът на това оборудване се простира от модулната
информационно-развлекателна система до люковете, кормилната уредба,
трансмисията и теглича за ремарке. Писмото на ********** - ФИРМА ЕООД
е адресирано до неопределен кръг клиенти на марката и няма достоверна дата
на издаване.
При направена проверка в профила на купувача по конкретната
обществена поръчка става ясно, че на 20.12. 2021 г. е постъпило искане за
разяснение от дружество, което не е подало оферта в процедурата с искане за
промяна на срока на изпълнение от 150 дни, като се предлага същият да се
увеличи между 6 и 8 месеца, тъй като бил налице „глобален проблем“ с
доставките на ел. компоненти, отразяващ се върху производството на
4
автомобили и условията на работа по време на Ковид пандемията. В отговор
до всички заинтересовани лица Възложителят е пояснил, че срокът за
доставка не може да бъде преразгледан, тъй като е съобразен с крайния срок
на проекта, по който е осигурено финансиране.
Съдът намира, че затрудненията на производителя **********, поради
т.нар. рестрикции при доставчиците на ел. оборудване като полупроводници и
др. не представляват сами по себе си форсмажорно обстоятелство за
конкретния договор между М-ВО и „ФИРМА“ ЕАД. Изпълнителят по този
договор е предложил в офертата си точно тази марка автомобил и е следвало
на много по-ранен етап да се информира какви са сроковете, в които може да
бъде произведен така предложения автомобил, за който е поел задължение да
достави на Възложителя в срок до 150 дни от сключването на договора.
Същият е търговец и при изпълнение на договорните си задължения дължи
полагането на завишена „грижа на добър търговец“. Такава грижа дължат,
както оторизирания дилър „ФИРМА“ ЕООД, така и официалния представител
на марката ФИРМА ЕООД, вкл. производителя **********. Последният е
заявил до неопределен кръг клиенти, че рестрикции при доставчиците забавят
производството на автомобили, като това се дължало главно на световната
Ковид пандемия. Дори да се приеме, че действително са налице рестрикции
при доставчиците, то това е продължителен процес в определени търговски
отношения в автомобилния бранш, които се развиват между доставчици на ел.
оборудване, производители на определени марки автомобили, официални
представители на марките за отделните държави, оторизираните от тях
доставчици и търговците или крайните клиенти, които закупуват
автомобилите. Следователно не се касае за внезапно събитие от извънреден
характер, възникнало след сключването на договора, което не може да бъде
предвидено и предотвратено и последиците от него не може да се преодолеят,
въпреки положените усилия. Такова събитие може да представлява самата
Ковид криза, но тя не е възникнала след сключване на договора между М-ВО
”
и „ФИРМА ЕАД, а през 2020 г.
Изпълнителят е участник в посочената по-горе верига на търговски
отношения и за него уведомлението, което е получил от своя оторизиран
дилър „ФИРМА“ ЕООД на 05.09.2022 г., че направената от него поръчка на
15.03.2022 г. за производство на автомобил ********** ще бъде забавена, не
представлява форсмажорно обстоятелство, тъй като забавянето на доставките
на ел. оборудване и полупроводници към производителя е икономически
процес, който няма внезапен и извънреден характер. Дори да се приеме, че
този процес има характер на непреодолима сила, то изпълнителят е следвало
да положи грижата на добрия търговец и да проучи на много по- ранен етап
дали направената от него заявка на 15.03.2022 г. ще се изпълни своевременно
или има някакви затруднения или непреодолими пречки, които възпрепятстват
срочното изпълнение на задълженията, които „ФИРМА” ЕАД е поел към
трети лица, като М-ВО. От сключването на договора в началото на април до
05.09.2022 г. е изминал прекалено дълъг период от време, в който
5
Изпълнителят не е уведомил възложителя за конкретно обективно
непредотвратимо и непредвидимо обстоятелство, което да възпрепятства
срочното изпълнение на доставката по договора. Не става ясно на коя дата е
възникнало конкретното събитие, колко време е продължило и кога
Изпълнителят е узнал за него, както и защо не е положил дължимата
търговска грижа да узнае за него на по-ранен етап, след като е специалист в
съответната област и има определени търговски отношения с оторизирания
дилър на производителя **********.
Следва да се има предвид, че в писмото на официалния представител на
********** - ФИРМА ЕООД като причина за т.нар. рестрикции при
доставчиците на електронни компоненти се посочва Ковид 19 пандемията,
която „оказва огромно влияние върху производството и веригите от
доставчици на ел. компоненти, като полупроводници”.
Извънредното положение в Република България във връзка с
разпространението на Ковид 19 бе обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г. Впоследствие с Решение на МС от 14 май 2020 г. е въведена
извънредна епидемична обстановка, която е удължена последно с Решение на
МС от 25.11.2021 г. до 31.03.2022 г. Изпълнителят е знаел, че е налице
усложнена вътрешна и международна обстановка, свързана с пандемията,
наясно е бил кой е производителят на автомобила по договора, както и
икономическия бранш, в който попада престацията му по договора.
Последиците на това извънредно събитие са били предвидими към момента на
провеждане на обществената поръчка и към момента на подаване на офертата
за Изпълнителя, в която е оферирал въпросната марка автомобил.
Доказателство за това е искането за разяснение, публикувано на 20.12.2021 г. в
Профила на купувача, постъпило от заинтересовано лице в обществената
поръчка, за промяна срока на доставка, поради идентични причини, които
44
изтъква и „ФИРМА ЕАД. На този въпрос Възложителят категорично е
отговорил, че няма да удължава срока за доставка и той остава непроменен до
150 дни, като така направеното разяснение е станало задължително за
”
спазване от всички лица. При тези обстоятелства „ФИРМА ЕАД е подал
оферта, според която се е задължил да достави автомобил ********** с
технически характеристики, посочени в собственото му техническо
предложение в срок именно до 150 дни от датата на сключване на договора.
Следователно към датата на подаване на офертата в процедурата „ФИРМА“
ЕАД е бил напълно наясно с всички затруднения, които са възникнали пред
автомобилния бранш, вследствие на Ковид 19 пандемията и въпреки това е
оферирал този срок, а на 28.03.2022 г. е подписал договора. Впоследствие
договорът е подписан от Възложителя и главния му счетоводител на
04.04.2022 г. а на 11.04.2022 г. така сключеният договор е изведен в
деловодството на М-ВО с входящ номер. Следователно забавянето на
доставките на ел. компоненти, необходими за производството на автомобили,
като последица от Ковид пандемията е факт от обективната действителност,
6
който не е настъпил внезапно на 05.09.2022 г., а изпълнителят е знаел за него
към момента на подаване на офертата си в процедурата, предхождаща
сключването на договора. Изпълнителят е бил длъжен да положи дължимата
търговска грижа и е могъл да го узнае, както и е бил длъжен да го съобрази,
защото подава офертата си и подписва договора (на 28.03.2022г.) в условията
на разразилата се световна пандемия, в която вече са били настъпили
последиците за автомобилния бранш. Вместо това Изпълнителят подписва
договора и уведомява за тези обстоятелства Възложителя едва на 05.09.2022 г.
На практика негативното влияние на Ковид кризата върху договора е било
предвидимо обстоятелство. Ковид кризата вече е била проявила действието си
в правната сфера на стопанските субекти и въпреки това Изпълнителят е
сключил договора. В тази връзка Изпълнителят е следвало да положи
предвидената в закона грижа, в качеството му на специалист по предмета на
поръчката, за да избегне евентуални затруднения, свързани с доставката на
автомобила. Обратното би означавало да се прехвърли риска от забавеното
изпълнение върху Възложителя, а не това е целта на закона. Предметът на
поръчката е специфициран и индивидуализиран с определени технически
характеристики и условия, на които отговарят и други производители, освен
**********. Съдебната практика е категорична, че за да бъде освободен
изпълнителя- длъжник от отговорност, е необходимо кумулативното наличие
на обстоятелствата, които се посочват като непреодолима сила и които са
непредвидени и непредотвратими, те да имат извънреден характер, да са се
осъществили след сключването на договора и да е налице причинна връзка
между тях и неизпълнението. Световната пандемия, обявена от СЗО,
безспорно е непреодолима сила, но същата не е възникнала след сключването
на договора в началото на месец април 2022 г., а през 2020 г. Не са възникнали
след сключването на договора и затрудненията при доставките на
полупроводници и ел. оборудване, необходими за автомобилопроизводството.
Тези затруднения са вследствие на икономически процеси, които дори да са
повлияни от Ковид кризата, също не са настъпили след сключване на
договора, а много по-рано. Освен това те не представляват извънредно
събитие, а са търговски взаимоотношения, с които изпълнителят следва да е
запознат, след като е предложил срока за изпълнение до 150 дни.
В настоящия случай Изпълнителят не е положил необходимите усилия
да преодолее негативните последици на каквото и да е събитие и не доказва
такова, след като е подал заявка за производство на автомобил през месец март
и е чакал до 05.09.2022 г., за да установи, че автомобилът ще бъде забавен,
независимо, че е подписал договора по времето на извънредна епидемична
обстановка.
Предвид изложеното, съдът намира, че твърдението за наличие на
непреодолима сила е неоснователно.
Относно предпоставките за нищожност на неустоечна клауза и
критериите, които следва да се преценяват при произнасяне по въведено в
процеса правоизключващо възражение от ответника, е приложимо даденото
7
разрешение в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според задължителните за съдилищата
указания, неустойката следва да се прецени като нищожна, когато
единствената й цел излиза извън присъщите функции – обезпечителна,
обезщетителна и санкционна. Преценката относно валидността на
неустоечната клауза се извършва към момента на сключване на договора,
съобразно всеки конкретен случай, при спазване на примерно изброените в
тълкувателното решение критерии – естество и размер на обезпеченото
с неустойката задължение; наличие на други обезпечения на същото
задължение; вид на уговорената неустойка и на съответното неизпълнение;
съотношение на неустойката с очакваните вреди от неизпълнението. В
мотивите на ТР № 1/2009 г. е застъпено разбирането, че съдът следва и
служебно да преценява дали клаузата за неустойка съответства на добрите
нрави и на принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения. Тези постановки последователно са прилагани в последваща
практика на ВКС, част от която е приложена по делото. Изразеното
в ТР разбиране е доразвито и в решение № 223 от 19.04.2016 г. по т. д. №
3633/2014 г., І т. о., в което при извършено съпоставяне между прекомерност
на неустойката и нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави е прието, че въпросът за накърняване на добрите нрави по отношение на
уговорена неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само
на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори.
Такива са свободата на договаряне, равнопоставеността между страните,
функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам
да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в
средство за неоснователно обогатяване. Настоящият съдебен състав
възприема практиката в цитираното решение на І т. о. на ВКС, като
съответстващо напълно на характеристиката на примерно изброените в ТР
1/2009 г. ОСТК критерии и момента, към който съдът дължи преценка дали
уговорената неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
В случая, оспорената клаузата гласи, че при частично неизпълнение
изпълнителят дължи неустойка в размер на 20% от стойността с ДДС на
неизпълнената част. Тъй като базата, на която се начислява неустойката, е
стойността на неизпълнената част, а не някоя друга завишена стойност, то
определянето на неустойката е правилно. Налице е причинната връзка между
размера на неустойката и стойността на неизпълнената част, тоест пряко и
непосредствено неустойката е свързана с неизпълнената част. Освен това при
съпоставка на размер на неустойката с платената от възложителя сума по
договора - 193 056, 00 лв. (като обстоятелството по плащане е безспорно и
ответникът не възразява) се вижда, че неустойката не надвишава платената
сума и не прави икономически дисбаланс в полза на едната страна. Тя цели
единствено обезщетяване на възложителя и размерът й е занижен спрямо
евентуалните вреди, които той понася.
По отношение искането за намаляване на неустойката поради
8
прекомерност в случая е допустимо такова на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД и
поради това, че в конкретния случай не би могла да се приложи забраната,
установена в чл. 309 ТЗ, тъй като страна по договора е М-ВО, което няма
качеството на търговец /Решение № 225 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. №
1107/2010 г., II т. о., ТК/. Не е налице основание за намаляването на същата. За
да достигне до този извод съдът взе предвид обстоятелството, че същата е
начислена върху неизпълнената част, както и предметът на договора, свързан
с доставка на специализирано оборудване, което не е било реализирано, което
само по себе си засяга обществения интерес. Освен това, вреди са и
необходимите ресурси за обявяване на нова обществена поръчка за доставка
на оборудването, както и загубените европейски средства, които са останали
неусвоени по проект „ISPF-2018-AG-CT-PROTECT Конфронтация на ****-
терористични заплахи-*****“, доколкото договорът е следвало да бъде
прекратен.
В заключение, определеният в договора размер на дължимата неустойка
е съразмерен, законосъобразен и не противоречи на правилата за
добросъвестност.
Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане на неустойка е
основателен.
Основателността на иска за главницата обуславя основателността и на
претенцията за обезщетението по чл. 86, ал.1 ЗЗД, дължимо от ответника за
времето на забавата за плащане на тази главница. С писмо рег. № 1984р-1960
от 31.03.2023г. ответникът е уведомен за начислената неустойка, а с писмо №
1984р-1962/31.03.2023г. му е предоставен 10-дневен срок за заплащане на
същата. Документите са получени от ответника на 04.04.2023г., видно от
писмо от „ФИРМА“ ООД и обратна разписка /л. 16 от делото и л. 18 от
делото/, предвид което при изтичане на 10-дневния срок и за периода
19.04.2023г.-16.10.02023г. ответникът е изпаднал в забава, за което дължи
лихва в размер на 1381,45 лв., изчислена с помощта на интернет калкулатор,
колкото е и предявеният от ищеца размер на иска.
По насрещния иск:
Безспорно е между страните, че в сключения договор за обществена
поръчка е договорена гаранция за изпълнение в размер на 5% от стойността на
договора или сума в размер на 12394 лв. Не се спори и че същата е преведена
от страна на дружеството ищец по насрещния иск в полза на възложителя.
Доколкото посочената гаранция е внесена като парична сума по сметка на
възложителя, следва да се приеме , че на осн. чл.12.1 възложителят
освобождава ганацията за изпълнение на договора на етапи и при условия –
чл. 12.1.1- частично освобождаване в р-р на 50% от стойността на гаранцията
в р-р на 6197лева в срок до 30 дни след приемане на доставката и подписване
на окончателен приемо-предавателен протокол без забележки , при условие ,
че сумите по гаранцията не са задържани и не са настъпили условия за
задържането им. Съгласно чл. 12.5 от договора гаранцията не се освобождава
9
от възложителя, ако в процеса на изпълнение на договора е възникнал спор
между страните относно неизпълнение на задълженията на изпълнителя и
въпросът е отнесен за решаване пред съд .При решаване на спора в полза на
възложителя той може да пристъпи към усвояване на гаранцията. Съгл. чл.
12.6 възложителят има право да задържи изцяло или частично гаранцията за
изпълнение при пълно или частично неизпълнение на задълженията по
настоящия договор от страна на изпълнителя, или разваляне или прекратяване
на договора по вина на изпълнителя.В тези случаи възложителят има право
да задържи от гаранцията за изпълнение суми, покриващи отговорността на
изпълнителя за неизпълнението.По чл.12.7 възложителят има право да
задържа от сумата по гаранцията за изпълнение суми, равни на размера на
начислените неустойки и обезщетения по договора поради непълно или
частично изпълнение на задължения на изпълнителя .
Доколкото по делото се установи частично изпълнение , както и
прекратяване на договора от страна на възложителя по вина на изпълнителя,
за което последният следва да заплати договорената с договора неустойка,
съдът намира, че е налице основание за задържане на внесената гаранция и
същата към момента не подлежи на връщане. Съдът намира, че е налице
основание за задържане на гаранцията от възложителя на основание чл. 12.5
от договора , доколкото страните са предвидили, че гаранцията не се
освобождава от възложителя, ако в процеса на изпълнение на договора е
възникнал спор между страните относно неизпълнение на задълженията на
изпълнителя и въпросът е отнесен до съда. С договора страните са
предвидили изрична клауза, която регламентира задържането на гаранциите –
чл. 12.5 и чл.12.6 от договора, съгласно които задържането на гаранциите има
темпорален елемент- до решаване на съдебния спор и изтичането на най-
дългия гаранционен срок в чл. 4.3 от договора, т.е с посочените клаузи е
уреден механизъм за задържане и след това – за връщане на гаранцията , а не
за усвояването й наред с начислената неустойка. Задържането на посочената
сума от възложителя , внесена като гаранция за изпълнение съгласно договора,
по същество представлява временна гаранция за изпълнение на задълженията
по същия от страна на изпълнителя / в. т.ч. и за заплащане на дължимата
неустойка/ . По делото не са ангажирани доказателства за усвояване на сумата
по гаранцията, а единствено за нейното задържане , като същевременно съдът
намира, че не са настъпили предпоставките за връщането й на предоставилата
я страна съобразно предвиденото в договора. За неоснователно съдът намира
и възражението на ответника и ищец по насрещния иск , че половината от
стойността на гаранцията за изпълнение дублира обезпечението под формата
на застраховка по гаранционната отговорност, доколкото застраховката е
била заменена от самия изпълнител като форма на гаранция, с внасянето на
гаранция под формата на парична сума по сметка на възложителя , като
внесената сума като парична гаранция от общо 12 394лева не надхвърля
предвидения от закона максимален размер от 5% от стойността на договора.
Отделно от това не са ангажирани доказателства от ищеца по насрещния иск
10
ответникът да се е възползвал , т.е. релано да е получил застрахователната
сума по застрахователната полица , по която ответникът е внесъл
застрахователна премия, т.е. не е налице получаване от Министерство
************* на сума по застрахователната полица , което да е на отпаднало
основание и да подлежи на връщане. Предвид гореизложеното насрещната
искова претенция, като неоснователна следва сда се отхвърли , в т.ч. и
акцесорната такава за заплащане на лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал такива в размер на 990,46 лв. ,
от които за за държавна такса в размер общо на 890,46лева , и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева .
Предвид изхода на спора на ответника не се следват разноски по
производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС да заплати Министерство *************, БУЛСТАТ:
*******, адрес: гр. АДРЕС сумата от 20 880 лева, представляващи договорна
неустойка за частично неизпълнение на Договор № 5785мпд-22/11.04.22г. за
обществена поръчка с предмет „Доставка на тактически **** костюми с
противогази и микробус за екипа за реагиране на **** и оборудване“ на осн.
чл. 13.6 от договора, заедно със законна лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 26.10.23г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата в размер на 1381,45 лева, представляваща мораторна лихва за забава за
периода 19.04.23г.- 26.10.23г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и
адрес на управление гр. АДРЕС срещу Министерство *************,
БУЛСТАТ: *******, адрес: гр. АДРЕС насрещни искове за заплащане на
сумата от 12 344лева , представляваща подлежаща на връщане гаранция за
изпълнение на договор №5785МПД-22/11.04.22г. за обществена поръчка с
предмет :Доставка на тактически **** костюми с противогази и микробус за
екипа за реагиране на **** и оборудването“, заедно със законна лихва от
датата на насрещната искова молба 21.12.2023г. до изплащане на вземането,
както и за сумата от 1272,75лева – мораторна лихва за забава за периода от
26.02.23г. до 20.12.23г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: *******,
11
седалище и адрес на управление гр. АДРЕС да заплати Министерство
*************, БУЛСТАТ: *******, адрес: гр. АДРЕС разноски по делото в
размер общо на 990,46лева , за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12