Решение по дело №4245/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262174
Дата: 5 август 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20205330104245
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  262174       05.08.2021 година                         град Пловдив

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:     

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                              

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4245 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против Р.К.С. /А./, ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ. 

 

В исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения, по които имало неплатени суми, както следва:

1.       334.69 лева  – дължима сума по Договор за мобилни услуги № ***, от които 83.09 лева – неплатени такси и услуги за отчетен период 05.01.2018 г. - 04.05.2018 г. и 251.60 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната;

2.       371.43 лева – дължима сума по Договор за мобилни услуги № ***, изм. с Допълнително споразумение № ***, от които - 92.22 лева - незаплатени такси и други ползвани услуги за отчетен период 05.01.2018 г. - 04.05.2018г. и 279.21 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната;

3.       112.56 лева– дължима сума по Договор за мобилни услуги № ***, от която 30.93 лева – неплатени такси и други ползвани услуги за отчетен период 10.01.2018 г. - 09.05.2018 г. и 81.63 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната;

4.       328.56 лева – дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.01.2018 г., с който е предоставено мобилно устройство Huawei P10 Lite Black, от които - 54.76 лева за периода 10.01.2018 г. - 09.05.2018 г. и 273.80 лева – предсрочно изискуеми;

5.       152.80 лева – дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 18.09.2017 г., с който е предоставено мобилно устройство Huawei P10 Lite Gold, от които - 30.56 лева за периода 10.01.2018 г. - 09.05.2018 г. и 122.24 лева – предсрочно изискуеми;

6.       394.59 лева – дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 27.10.2017 г., с който е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017 Gold, от които 75.16 лева за периода 10.01.2018 г. - 09.05.2018 г. и 319.43 лева – предсрочно изискуеми

За тези вземания били издадени фактури, но въпреки настъпване на падежа за плащане, такова не постъпило.

Поради липса на погасяване ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 11012/13.12.2019 г. по ч.гр.д. № 18343/2019 г. на ПРС, връчена при условията на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете като неоснователни.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

 

От представените договори, а именно: Договор за мобилни услуги № ***; Заявление за смяна на номер № ********* от 25.07.2017 г.; Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ***; Договор за мобилни услуги № ***; Договор за мобилни услуги № ***, подписани от ответницата /които не са оспорени по никакъв начин в ОИМ, вкл. относно автентичност в срока по чл. 131 ГПК/, се установява, че между страните са възникнали твърдените облигационни правоотношения, съгласно които операторът е предоставил мобилни номера:  ***, със съответно уговорена месечна такса 30,99 лева при отстъпка от 19,36 % от абонамента за 24 месеца, с посочени доп. услуги и отстъпки, който номер със заявление за смяна на номер от 25.07.2017 г. е заменен с нов номер ***;  ***, със съответно уговорена месечна такса 10,99, с посочени доп. услуги и отстъпки; ***, със съответно уговорена месечна такса 24,99, с посочени доп. услуги и отстъпки.

С Договор за лизинг от 18.09.2017 г. операторът е предоставил устройство „Huawei P10 Lite Gold при обща цена от 325,72 лева, с първоначално плащане от 150,00 лева, с лизингова вноска от 7,64 лева за срок от 23 месеца.

С Договор за лизинг № *** операторът е предоставил устройство Samsung Galaxy J5 2017 Gold” при обща цена от 554,67 лева, с първоначално плащане от 122,50 лева, с лизингова вноска от 18,79 лева за срок от 23 месеца.

С Договор за лизинг № *** операторът е предоставил устройство „Huawei P10 Lite Black при обща цена от 404, 87 лева, с първоначално плащане от 90,00 лева, с лизингова вноска от 13,69 лева за срок от 23 месеца.

Тези договори и прил. установяват наличието на валидно възникнали облигационни правоотношения между страните и обвързват ответника с предвидените права и задължения, по които съответните устройства са предоставени на абоната, съгласно изрично удостовереното в тях.

Между страните няма спор по отношение ползваните от ответницата услуги по описаните по-горе договори за мобилни услуги, както и за предоставяне на описаните в договорите за лизинг устройства.

По делото е прието заключение на ССЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, неоспорено. Вещото лице след извършени проверки сочи, че за предоставените през исковия период телекомуникационни услуги са били издадени следните фактури: № ********** / 05.02.2018 г.; № **********/05.03.2018 г.; № **********/05.04.2018 г.; № **********/05.05.2018 г. и № **********/05.06.2018 г. на обща стойност 1694,63 лева, като същите са осчетоводени при ищеца. Установява се, че от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до датата на експертизата не са осчетоводени постъпили плащания от ответника по задълженията, които има към ищеца по издадените фактури. Потребените услуги, месечни абонаментни такси и такси по всеки от мобилните номера са таксувани съобразно приложимите условия и договорености. Установено е, че размерът на дължимата неустойка за предоставените мобилни номера, предвид датата на двустранно спиране  на достъп до мрежата на оператора е: за предпочетен номер *** по Договор за мобилни услуги № *** в размер на 251,60 лева;  за предпочетен номер *** по допълнително споразумение № *** към договор за мобилни услуги в размер на 279,21 лева и за предпочетен номер ***  по Договор за мобилни услуги  № *** в размер на 81,63 лева. Същите са дължими, предвид уговореното в договорите, предсрочното им прекратяване по вина на абоната, като те не надвишават сумите от три стандартни месечни вноски по всеки. Стойността на незаплатените лизингови вноски за всяко едно мобилно устройство са, както следва: за Huawei P10 Lite Black“ съгласно Договор за лизинг от 20.01.2018 г. в общ размер на 328,56 лева, за Huawei P10 Lite Gold“ съгласно Договор за лизинг от 18.09.2017 г. в общ размер на 152,80лева, за „Samsung Galaxy J5 2017 Goldсъгласно Договор за лизинг от 27.10.2017 г. в общ размер на 394,59 лева.

При тези доказателства, съдът приема исковете за установяване дължимостта на сумите за абонаментни такси и ползвани услуги по договорите,  за доказани по основание и размер за пълните искови периоди. В т.ч. – относно лизинга – в договорите, подписани от ответника – чл. 4 /на всеки един от договорите/ – изрично е декларирано, че описаните устройства са предадени за ползване във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства на договорените технически характеристики. Тоест – с полагане на подписа си, ответникът удостоверява, че е получил съответното мобилно устройство. Ответната страна, върху която лежи тежестта да установи изпълнение на договорните си задължения – да плати пълната цена на предоставената вещ, не провежда такова. Падежът за плащане на всички вноски е настъпил, като погасяване на начислените такива, за които са издадени фактурите, не се доказва. Конкретни възражения в ОИМ не са въведени против основателността на исковете, като с оглед събраните доказателства, съдът приема, че всички елементи от ФС на претенциите са установени пълно и главно.

С оглед горното, съдът приема исковете за доказани по основание и размер, при което следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва като последица.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и док. за сторени такива от: 416,11 лв. – ДТ; 418,34 лв. – платено адв. възнаграждение; 200 лв. – деп. ССЕ и 241,68 лева – възн. особен представител.

Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК/, от 33,89 лева – ДТ и 360 лева с ДДС – платено адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

                                                  Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.К.С., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 334.69 лева  – дължима сума по Договор за мобилни услуги от 20.01.2018 г., от които 83.09 лева – неплатени такси и услуги за отчетен период 05.01.2018 г. - 04.05.2018 г. и 251.60 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната; 371.43 лева – дължима сума по Допълнително споразумение от 18.09.2017 г. към договор за мобилни услуги, от които - 92.22 лева - незаплатени такси и други ползвани услуги за отчетен период 05.01.2018 г. - 04.05.2018г. и 279.21 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната; 112.56 лева– дължима сума по Договор за мобилни услуги от 27.10.2017 г., от която 30.93 лева – неплатени такси и други ползвани услуги за отчетен период 10.01.2018 г. - 09.05.2018 г. и 81.63 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната; 328.56 лева – дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.01.2018 г., за мобилно устройство Huawei P10 Lite Black;         152.80 лева – дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 18.09.2017 г. за мобилно устройство Huawei P10 Lite Gold; 394.59 лева – дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 27.10.2017 г., за мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017 Gold, ведно със законната лихва върху сумите, считано от постъпване на заявлението в съда – 13.11.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 11012/13.12.2019 г. по ч.гр.д. № 18343/2019 г. на ПРС, XXII гр. с.

 

ОСЪЖДА Р.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес парк София, сграда 6, следните суми: общо 1276,13 лева /хиляда двеста седемдесет и шест лева и тринадесет стотинки/ - разноски по настоящото дело и общо 393,89 лева /триста деветдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/ - разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 18343/2019 г. на ПРС, XXII гр. с.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ