№ 3411
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110207596 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К №
3652637 на СДВР с дата от 28.05.2020 г. срещу П. Д. С., ЕГН: ****, с който му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева за
административно нарушение на основание чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП
вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, извършено на 28.05.2020.
Жалбата е подадена с искане за анулиране на отказ за анулиране на фиш
на началника на ОПП - СДВР с рег. № УРИ 433200 - 112503 / 04.11.2022г.,
като посочва, че няма възможност да представи копие на СУМПС на водача,
който е управлявал.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован по телефон, не
се явява, не се представлява. Изпраща писмени бележки, в които посочва, че
собственик на МПС е АУТОТЕХНИКА ЕООД и следва именно на
собственика да се наложи санкция, а не на позлвателя.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като
подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по
1
същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
На дата 28.05.2020 г. в 20:31 часа в гр.София по Околовръстен път след
пътен възел "Симеоново“ с посока на движение от бул.Черни връх към бул.
Свети Климент Охридски се движело МПС – СЕАТ ТОЛЕДО - ТОВАРЕН
АВТОМОБИЛ с регистрационен номер СВ****КН със скорост на движение
от 112 км/ч при ограничение от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, което
представлявало превишение от 32 км/ч. Нарушението било заснето с ATCC
ARH CAM S1. № 11743f0, надлежно калибрована, преминала необходимата
техническа проверка и представляваща одобрен тип средство за измерване.
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил било
ЮЛ АУТОТЕХНИКА ЕООД, но като ползвател към датата на нарушението
било вписано дружеството КОС България ООД с ЕИК *********, което било
представлявано от управителя-жалбоподател П. Д. С.. В случая, видно от ЕФ,
П. Д. С. е наказан в качеството си на законен представител на ЮЛ ползвател.
Жалбоподателят С. подал декларация в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП – на
21.10.2022г., в която посочил, че не той, а друго лице е управлявало МПС към
датата на нарушението, но не представил изискващото се от същата
разпоредба копие на свидетелството за управление на водача. На 26.10.2022г.
служител на ОПП СДВР се свързал с жалбоподателя С. и му разяснил, че
следва да представи копие на СУМПС на посочения в декларацията водач. В
допълнителна молба от същата дата С. посочил, че не може да представи
копие на СУМПС.
Бил постановен отказ за анулиране на фиш от началника на ОПП - СДВР
с рег. № УРИ 433200 - 112503 / 04.11.2022г., в който било посочено, че ЕФ не
може да бъде анулиран, доколкото към декларацията не е представено копие
на СУМПС.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена скорост.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от
протокол, приложен по делото.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място,
наименованието на пътя, където е извършено нарушението, къде точно е
2
извършено нарушението на посочения пътен участък, посоката на движение,
датата и часът на нарушението.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока
скорост на движение, а именно 116 км/ч. Видно е, че е налице разминаване
между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар.
наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на
тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните
за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на
БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от
3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от
отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са
изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение,
като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се
установи, че отчетената скорост е намалена с 4 км/ч в полза на водача, което е
и допустимата грешка при измерване на скоростта над 100 км/ч съобразно
посоченото в протокола за проверка.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя
като законен представител на ползвател на вписаното в него МПС към
момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва
от издадената от ОПП СДВР справка.
Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени
фишове“ по административната преписка е съставен на 29.05.2020г. Спазени
са всички срокове за неговото съставяне. Няма предвидени правила в ЗДвП
или ЗАНН за връчване на ЕФ, чието нарушаване да води до вече
приключилата процедура по налагане на административно наказание. От
връчването на ЕФ единствено възниква възможността за неговото обжалване,
което в случая е сторено в срок.
Ясно е посочено в ЕФ, че се касае за ограничение на скоростта за
движение, въведено с пътен знак В-26 – 80 км/ч, което се доказва и от
представената схема за организацията на движението както от Столична
община, така и от АПИ. Не се буди никакво съмнение, че жалбоподателят е
наказан за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, доколкото
ограничението е въведено с пътен знак В-26 (80 км/ч). Правилно е словесното
и цифрово описание на нарушението в атакувания електронен фиш, съответно
правната квалификация е дадена надлежно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
3
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна
промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба
№ 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните
положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело
№ 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на
мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата
изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране
и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната
система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия,
които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват.
Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както
и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за
издаване на административни документи във връзка с установените
нарушения, което се отразява в протокол.
След установяване на собственика и ползвателя на лекия автомобил е
издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, а въззивникът по справката за
собственост е посочен като лице – законен представител на ползвателя на
процесния автомобил. От справката е видно, че посоченото дружество
АУТОТЕХНИКА ООД е вписано като притежател на свидетелството за
регистрация и собственик. Именно с цел да бъде избегнато ангажиране
отговорността на собственика за нарушения, които са извършени от
ползвател, собственикът в конкретния случай се е възползвал от
предоставената правна възможност - в свидетелството за регистрация на МПС
изрично да бъде посочен ползвателят на автомобила – КОС БЪЛГАРИЯ ООД.
В случая отговорността на въззивника е допустимо да бъде ангажирана за
описаното в ЕФ административно нарушение. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1,
вр. чл. 188, ал. 2 ЗДвП, при извършване на нарушение при управление на
превозно средство, собственост на юридическо лице, с електронен фиш може
да бъде наложена единствено глоба или на неговия законен представител или
на лицето, посочено от него, на което е предоставено управлението на
моторното превозно средство. Следователно въззивникът като физическо
лице – управител на ползвателя ЮЛ, попада в обхвата на лицата по чл. 188,
ал. 2 ЗДвП. Така в Решение № 2884 от 28.04.2022 г. на АдмС - София по адм.
д. № 1468/2022 г., Решение № 7596 от 11.12.2017 г. на АдмС - София по адм.
д. № 10880/2017 г. Решение № 7292 от 1.12.2022 г. на АдмС - София по адм.
д. № 8943/2022 г.
4
Нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП следва да се тълкува във връзка с тази на
чл. 188, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, която урежда алтернативност в субекта на
отговорността (собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство). Това тълкуване е съобразено и с целта на
регламентираната в закона процедура по установяване на действителния
извършител на конкретното нарушение посредством подписване на
декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП - да бъде наложено наказание и да бъде
санкциониран този, който е извършил конкретно административно
нарушение, а не да се санкционира собственикът, респективно ползвателят на
автомобила, без същият да е извършил административното нарушение. Така
изрично в Решение № 1899 от 22.03.2018 г. на АдмС - София по адм. д. №
885/2018 г.
Изрично в практиката на АССГ се посочва, че съгласно разпоредбата на
чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, с вписан ползвател юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител – вж. Решение № 2135 от 28.03.2019 г. на АдмС - София по адм.
д. № 105/2019 г. Ето защо са несъстоятелни аргументите на жалбоподателя,
че е следвало да бъде издаден ЕФ на законния представител на собственика, а
не на законния представител на ползвателя. В случая ЕФ е издаден спрямо
субекта, който изрично ЗДвП предвижда.
Действително жалбоподателят е попълнил декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП. Според цитираната разпоредба обаче електронният фиш по ал. 4 се
връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна
разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава
и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Законодателят е предвидил специфични изисквания към декларацията и
приложенията към нея, които касаят изцяло законосъобразността на
процедурата и предпоставките да се анулира издаденият срещу лицето ЕФ, а
именно освен декларация, следва да бъде представено и копие на СУМПС на
водача, който е посочен в декларацията като действително управлявал МПС.
Изискването е логично, доколкото в противен случай би се стигнало до
произволно анулиране на ЕФ само по голословни твърдения, че нарушението
е извършено от друг, без да се представя свидетелството му за управление на
МПС в копие. Жалбоподателят като законен представител на вписания
ползвател на МПС е длъжен да се увери, че предоставя МПС за управление на
правоспособен водач и е следвало да си набави копие от СУМПС на
посоченото в декларацията лице, доколкото това приложение към
декларацията засяга законосъобразността на проведената процедура по
5
чл.189, ал.5 и е абсолютна предпоставка за анулиране на ЕФ. В този смисъл
при осъществен инцидентен контрол върху отказа на началника на ОПП
СДВР да анулира ЕФ съдът не констатира пороци, които да водят до неговата
незаконосъобразност и порочност. Нещо повече, на жалбоподателя е била
предоставена възможност да приложи СУМПС на посочения водач в
декларацията и след нейното подаване, но той не го е сторил. След като при
предоставяне на МПС на друго лице жалбоподателят не е сторил
необходимото, за да се снабди с такова копие, същия сам и поради
собственото си бездействие се е поставил в положение да не може да изпълни
изисканите от закона предпоставки издаденият срещу него ЕФ да бъде
анулиран. Поради това съдът намира, че аргументите в жалбата за
незаконосъобразност на отказа за анулиране на ЕФ са неоснователни.
Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш
съдържа всички необходими данни по образец и съгласно изискванията на
ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната
правна квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл.
189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да
съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо,
че в определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно
постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално
нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма
е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на
наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания
ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят
за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението. Доколкото са
посочени мястото на нарушението, датата и часът на извършването му, че се
касае за установено нарушение за скорост, като е посочена разрешената
скорост, установената скорост и с колко км/ч е превишаването, съдът намира
че напълно ясно и по стандартите на ЗДвП, приложим в случая, е описаното
нарушението. Поради наличието на специална уредба в ЗДвП и процедура по
съставяне на ЕФ, чл.57 и чл.42 от ЗАНН не намира приложение и не се касае
нито за АУАН, нито за НП, за да отговаря ЕФ на изискванията за съставяне на
тези документи.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система,
като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от
техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 80 км/ч, с
пътен знак В-26 80 км/ч., чието наличие се установи от представената схема
за организация на движението (чл.21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.). Същата е била
превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Видно от
приложената справка, в участъка, където е заснето МПС, има въведено
6
ограничение с пътен знак, позволяващо движение със скорост не по-висока от
80 км/ч. Съответно е следвало водачът да спазва именно това ограничение.
Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.
19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в ТР № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно
- "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният
орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на
скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес
от контролния орган, удостоверено с протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Видно от него,
техническото средство е било поставено на посоченото в ЕФ местоположение
в рамките на населено място, но при наличие на пътни знаци, указващи
движение със скорост, различна от предвидената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, а
именно 80 км/ч. Съответно е следвало да се спазва тази скорост на движение,
съгласно правилото за поведение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и да избира
скорост на движение в максималните граници посочената с пътен знак.
За редовността на ЕФ не се изисква да бъде посочен видът на АТСС,
доколкото това не е реквизит на ЕФ. Надлежно е посочена марката на
системата, а нейният вид се установява от сертификата за одобрен тип
средство за измерване и протоколът за периодична проверка, видно от който
същата е мобилна и се монтира на „триножник“, както е изобразено и на
приложената снимка за устройството.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за
обозначението на техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не
предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща задължение на
контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
7
автоматизирани технически средства или системи. Също така е отменена и
разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от
16.01.2018 г.), която също създаваше задължение за обозначаване на
техническото средство. Нарушението е заснето през 2020 година и към тази
дата задължение на контролните органи не е било предвидено.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира,
че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването
и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в
ЕФ липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата
за видеоконтрол няма това качество, което обезсмисля и събирането на
доказателства за издател на ЕФ, каквито искания са направени в писмената
молба на защитата.
Мястото на нарушението е доказано по безспорен начин от наличните по
преписката доказателства, включително и от приложения протокол за
използван на АТСС, видно от който надлежно е посочено, мястото на
позициониране на устройството, както и посоката му на заснемане,
включително и посоката на задействане – приближаващи автомобили. Ясно в
протокола е посочено, че на мястото има и поставен знак, позволяващ
движение със скорост до 80 км/ч, като неговото наличие се установява и от
приложените по делото справки, посочено е и отстоянието на АТСС от знака
– 450 метра. В този смисъл за мястото на нарушението са сърбани достатъчно
по обем еднопосочни доказателства, които да го установяват несъмнено.
Освен снимка на управлявания автомобил към моментна нарушението, е
налична и снимка на самата система за видеоконтрол, приложена към
материалите, изпратени от административнонаказващия орган. Ето защо и
автомобилът, с който е извършено нарушението е безспорно установен.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр, ал.1 от ЗДвП когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.
1, това се сигнализира с пътен знак. Както бе посочено, такъв е бил наличен
и е предвиждал движение на МПС в участъка със скорост не по-висока от 80
км/ч. Движейки се с 112 км/ч, водачът е нарушил това правило за поведение,
поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност по реда на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. По
отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на същата е
8
правилно определен от административнонаказващия орган, а с оглед нейния
абсолютен размер съдът не би могъл да я измени. Правилно е посочена в ЕФ
нарушената законова разпоредба.
Поради изложеното Електронният фиш следва да бъде потвърден.
Право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива и
не ѝ се следват.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 3652637 на
СДВР с дата от 28.05.2020 г. срещу П. Д. С., ЕГН: ****, с който му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева за
административно нарушение на основание чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП
вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, извършено на 28.05.2020.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9