РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Благоевград, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румяна Бакалова
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Гражданско дело №
20201200101032 по описа за 2020 година
Ищецът Г. Б. СТ. от Благоевград в исковата си молба против
застрахователното дружество „*****“АД твърди, че на 29.01.2020 г. около
21,30 часа на Т –образоното кръстовище, образувано от ул. Славянска и бул.
Сан Стефано е претърпял ПТП, като на пешеходна пътека, сигнализирана с
пътна маркировка „М 8.1 - тип „Зебра“ е бил блъснат от Н. В. Д., който е
управлявал автомобил марка „Мерцедес“ модел „МЛ230“ с рег. № Е 0378
М.Сочи,че при това ПТП е получил счупване във фибулата на долен десен
крайник, при което се е наложило да му бъде проведено оперативно
лечение,престой в болницата, а след това да се лекува при условията на
домашно[1]амбулаторно лечение. Сочи, че е в резултат на ПТП е бил в
болнични за периода от 30.01.2020 г. до 30.05.2020 г.Твърди,че вредите,
които е претърпял са неимуществени, изразяващи се в силни болки и
страдания в областта на десния долен крайник, невъзможност да движи
десния си крайник, затруднена, нестабилна походка, състояние,което е
налагало да приема силни болкоуспокояващи медикаменти. При
продължителното лечение се е наблюдавало ограничен обем на движенията
на десния крак, а това води от своя страна до бърза уморяемост и
1
непълноценност, както и до ограничаване възможността да упражнява
труд.Твърди, че и към настоящ момент не се наблюдава пълно функционално
възстановяване на увредените места.Претърпял е силни и болки и страдания,
както и стрес, предизвикан от ПТП.Сега се е страхувал да излиза навън, не
спи спокойно след инцидента и е станал много чувствителен. Твърди, че и
към настоящ момент изпитва болки на травмираните места и има значително
намалена мускулна сила в десния долен крайник. Твърди, че оздравителния
процес при него е бил продължителен и възстановяването му е настъпвало
бавно.
С молба вх. № 1583/15.05.2020 г. е сезирал ответника за изплащане на
обезщетение.
Моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника, в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
относно лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „МЛ 230“ с рег. № Е 0378
МТ, да заплати на ищеца Г.С. сумата от 40 хил. лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
от 16.08.2020 г.Претендира разноски.
В съдебно заседание съдът е допуснал по искане на ищеца ,увеличение на
размера на претенцията на сумата от 60 000 лв.
От страна на ответника е постъпил писмен отговор, в който се спорова иска
по основание и размер. Счита, че същата е прекомерно завишена. Твърди, че
от страна на ищеца е налице съпричиняване, в който смисъл прави и
възражение, с оглед определяне размера на обезщетението, тъй като според
ответника пешеходецът Г.С. е навлязъл внезапно на платното за движение, не
се е огледал и не се е съобразил със скоростта на движение на управляваното
от Н.Д. МПС и разстоянието, на което същото се е намирало. Твърди, че от
страна на ищеца има нарушение на ЗДвП.Моли да се отхвърли иска или се
намали размера му.Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът от фактическа страна
установи следното:
Не са спорни по делото обстоятелствата, че по отношение на лек
автомобил марка „Мерцедес“ модел МЛ 230 с peг. № Е 0378 МТ към момента
на ПТП е била налична валидна застраховка с ответното дружество „ГО“,
както и че преди предявяване на иска ищецът е заявил претенция за
2
обезщетяване пред застрахователното дружество.
Виновният за настъпилото ПТП Н. В. Д. е постигнал споразумение с на
22.06.2021 г. пред РС Благоевград,с което се признава за виновен,че на
29.01.2020г. около21.30ч. в Благоевград на кръстовище,образувано от
ул.“Славянска“ и ул.“Сан Стефано“ при управление на МПС лек автомобил
марка „Мерцедес“ модел МЛ 230 с peг. № Е 0378 МТ8031МТ е нарушил
правилата за движение,а именно:чл.20 ал.2 ЗДвП,чл.116 ЗДвП,чл.119 ал.1
ЗДвП и чл.123 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Г.С.,изразяваща се до счупване на главичката на дясна
малкопищялна кост,което е довело до трайно затруднение на движението на
десен долен крайник за срок по-голям от 1 месец,като деецът е избягал от
местопроизшествието и деянието е извършено на пешеходна пътека
,обозначена с маркировка М8.1-престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“вр. с ал.1
б.“б“ вр. с чл.342 ал.1 НК .Наложено му е наказание лишаване от свобода за
срок от 10 месеца,като е отложено изтърпяването му.
Назначената съдебно-медицинска експертиза потвърждава, че вследствие
на блъскане на пешеходна пътека от движещ се лек автомобил, ищецът С. е
получил косо счупване в проксималния край на дясната фибула.Механизма на
получаване на това увреждане е директен удар от или върху твърд
предмет.Според твърденията в исковата молба,вещото лице дава заключение
,че е напълно възможно травмата да е причинена от удар от бронята на лек
автомобил. На ищеца е проведено консервативно лечение –гипсова
имобилизация за срок от 1 месец,а след това рехабилитация по негови
данни.В заключението вещото лице е докладвало,че болките са били на
големи в първите 2-3 дни,след което постепенно намаляват.През първия
месец пострадалия не може да се обслужва самостоятелно.Периода на
възстановяване е около 3-4 месеца,а след изтичане на 6 месеца обикновено
пострадалите напълно се възстановяват.Според вещото лице ищецът е
възстановен напълно.Дали е извършвана рехабилитация или не,според
експерта не е от съществено значение.Пояснил е,че за лечението на ищеца не
е извършвана операция,а имобилизация.
Съдът кредитира изцяло заключенията на медицинската експертиза,
която е изготвена въз основа на материалите по делото и основана на
знанията и квалификацията на експерта.
3
Свидетелката М.С., която живее с ищеца и която също е пострадала от
ПТП ,дава данни за начина по който се е осъществило според нейните
възприятия произшествието,а така също и за това как се е чувствал ищеца по
време на боледуването.Ищецът в продължение на 1 месец не е могъл сам да
се обслужва,тя му е съдействала да удовлетворява хигиенните си
нужди,сервирала му е храната.Движил се е с патерици,но не е излизал
навън,тъй като живеели на 4 етаж.Оплаквал се е от болки.След първия
месец,ищецът се е движил с бастун.На ищеца са му биели инжекции за
разреждане на кръвта,за които вещото лице пояснява,че е необходимо,поради
неподвижност на крайниците.Съдът следва да кредитира показанията на
свидетелката в тачи част,тъй като те съответстват и на докладваното от
вещото лице,независимо от връзката й с ищеца.
За механизма на ПТП освен св.Стоименова,показания дава и водачът Н. В.
Д.,а така също и св.А.Р.,който със своя автомобил е пристигнал може би по-
малко от минута след удара на пешеходците.
Въз основа на тези показания СТЕ /вещото лице е съобразило и
показанията на св.Р./ е изготвило ново заключение ,прието от съда.В
обобщение вещото лице е изяснило механизма на ПТП по следния
начин:Видимостта същата вечер е била силно намалена,поради поройния
дъжд /показания на св.Д. и св.Р./.При завой на ляво,ищецът е забелязал късно
,вече движещите се в този момент пешеходци-ищецът и
св.Стоименова,които са били почти в средата на пешеходната пътека.Водачът
е предприел спиране,като е искал да ги заобиколи,но не е успял,при което с
предната броня на автомобила е осъществил съприкосновение с десния крак
на ищеца,който е паднал на платното.Спрял е по-късно,след което е напуснал
местопроизшествието,което е наложило св.Р. да го догони.
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази
следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
правна квалификация чл.432 ал.1 КЗ . С оглед разпоредба на чл.432
КЗ,увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на
вредата.Същевременно, съгласно чл.429 ал.1 КЗ, застрахователят по договора
за застраховка "Гражданска отговорност" се задължава да покрие в границите
4
на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно
поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между
деяния и вреда; 4/ вина (която се презумира); 5/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното
дружество по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; 6/
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.Отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен
договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите.
По делото безспорно се установи наличие към датата на процесното
ПТП- 29.01.2020г. на валидно застрахователно правоотношение между водача
Д. и ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Съгласно общото правило, обективирано в нормата на чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, а според алинея 2, водачите на ППС са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно чл.119 ал.1 ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали
5
скоростта или спре.
Според съда, противоправното поведение на водача е установено по
безсъмнен начин,защото то не се вмества само в рамките на
административното нарушение,но и е постигнато споразумение в
наказателното производство,имащо характер на присъда,която е
задължителна за гражданския съд на основание чл.300 ГПК относно това дали
е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на
дееца.//н.о.х.д.№ 527/21 на РС Благоевград/. Според съда е установена и
връзката, която е пряка и причинна между противоправното поведение и
настъпилите вреди за ищеца- косо счупване в проксималния край на дясната
фибула чрез назначената медицинска експертиза.
Не е спорно и наличието на договорно правоотношение по застраховка
гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период и застрахователят е пасивно, материално
правно легитимиран.
Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД,пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат,създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване,независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен
за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало,наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането
като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова, което не съответства на предписано в
закона,може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на
закона.Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за
прилагане наразпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги,
когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на
вредите.
В настоящия казус поведението на ищеца Г.С. не може да се подведе под
6
горните изисквания/ трайно наложени в практиката на съдилищата/ за да се
приеме,че има причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат.Установено е,че ищецът е изминал известно
разстояние на пешеходната пътека,когато,поради несвоевременнозадействане
на спирачната уредба ,водачът на МПС е осъществил съприкосновение с
него,макар и с малка скорост,при което С. е паднал на уличното платно и е
получил увреждането,разглеждано по настоящето дело- косо счупване в
проксималния край на дясната фибула. Пешеходецът е бил навлязъл в
пешеходна пътека,в който случай има предимство пред МПС.Същият не е
изкочил внезапно пред МПС,както поддържа ответника.Водачът е имал
възможност при извършване маневрата „завой на ляво“ да види движещите
се пешеходци.По изложените съображения,съдът намира възражението за
съпричиняване за неоснователно.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените
вредиследва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което
същите севъзмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В практиката на ВКС : решения
№749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т.
о. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че
7
критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на
самото общество в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл.52 ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в
конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние,както и битови неудобства. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съдът по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер
20000 лева. При определяне на същите съдът съобрази характера на
причинените физически увреждания- косо счупване в проксималния край на
дясната фибула -причинило на пострадалия трайно затруднение на
движенията за срок по-дълъг от 30 дни,като с оглед възрастта на ищеца ,
възстановяването е в рамките на 3-4 месеца.През този период , особено в
първите 2-3 дни, ищецът е търпял силни болки.Бил е трудно
подвижен,зависим битово от помощ от други лица,което е възможно с оглед
възрастта му и психическата нагласа на отделния индивид./показанията на
св.Стоименова/Ищецът се е движил с патерици,а след това с
бастун.Безспорно травмата е ограничила и възможността за социални
контакти и разходки на ищеца.По данни на свидетелката Стоименова
,апартаментът им се намира на 4 етаж. Възрастта на пострадалият към датата
на ПТП е 56 г., което не е благоприятстващ възстановяването фактор.
Съобразиха се и последиците в психологичен план,защото всеки претърпян
пътен инцидент е свързан с негативни преживявания в психоемоционален
план.При определяне на обезщетението в този размер,съдът съобрази,че на
ищеца е правена единствено манипулация,обездвиждане на крака с гипс,а не
операция,която е една много-по застрашаваща процедура. Съдът съобрази
също така липсата на остатъчна инвалидност или дефицит в движенията,
обстоятелството, че оздравителния процес е приключил,съобразно
заключението на експерта.
В чл.498 ал.3 КЗ във вр. с чл.496 КЗ във вр. чл.380 КЗ, като
допълнителна,специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния
8
водач на МПС се предвижда изтичането на тримесечен рекламационен срок
от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане
на отношенията между пострадалия и застрахователя. Следователно, за
да са допустими и да се приемат за разглеждане претенциите по чл.432 КЗ, е
необходимо ищецът да удостовери, че е сезирал застрахователя с искане за
застрахователно обезщетение по реда и че е изтекъл срока по чл.498 ал.3
вр.чл.496 КЗ.(Определение № 165 от 24.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
306/2017 г., II т. о.,
ТК) .
В случая тези предпоставки се установяват, доколкото на лист 27 от
делото е представено и прието като доказателство Уведомление за щета по
застраховка „ГО“ за нанесени имуществени и неимуществени вреди, заведено
от застрахователя с вх. № 1583 от 15.05.2020г., съдържащо искането на С.,
действащ чрез пълномощника си адв. О..На 23.07.2020г. застрахователното
дружество е изпратило на адв.О. предложение за изплащане на обезщетение в
размер на 7000лв.Споразумение не е постигнато.
От заявяване на претенцията пред ответника до предявяване на иска на
25.08.2020г. е изминал тримесечен срок, което прави предявената претенция
допустима на специалното основание въведено с КЗ /2016 г. / .
Съгласно чл.497 ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
заплатил в по-краткия срок от 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 2. изтичането на срока
по чл.496 ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3. Според
съда,с молбата от 15.05.2020г. ищецът е представил всички необходими
документи,с които е разполагал,като няма данни ответникът да е поискал
допълнителни,поради което за определяне на датата ,от която започва да тече
законната лихва за забава е 31.05.20г. ,но тъй като в исковата молба се
претендира законна лихва от 16.08.2020г.,лихвата следва да се присъди от
тази дата.
На всяка страна следва да се присъдят разноски,съобразно уважената и
отхвърлена част от иска,като за ищеца на основание чл.38 ЗАдв.,разноските
следва да се присъдят в полза на адв.О..
9
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователното дружество „*****“АД ЕИК **** да
заплати на Г. Б. СТ. от Б. ЕГН ********** сумата от 20 000 /двадесет хиляди/
лв.,представляващо обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в
резултат на ПТП от 29.01.2020г. с лек автомобил марка „Мерцедес“ модел
МЛ 230 с peг. № Е 0378 МТ8031МТ,ведно със законната лихва върху
сумата,считано от 16.08.2020г.
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания от 60000лв.
ОСЪЖДА Г. Б. СТ. от Б. ЕГН ********** да заплати на
Застрахователното дружество „*****“АД ЕИК **** сумата от 700
лв.,направени по делото разноски,съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователното дружество „*****“АД ЕИК **** да
заплати на адв В.В. О. сумата от 1130 лв.,представляваща адвокатски
хонорар,а по сметка на ОС Благоевград да заплати д.т. от 800 лв.,както и
разноски по делото 955лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград:_______________________
10