РЕШЕНИЕ
№ 14403
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от В. СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110158235 по описа за 2024 година
Ищецът В. С. твърди, че на 14.02.2023 г. сключил договор за
паричен заем № 7000000032596М с „А..БГ" ООД. Страните са се
договорили за отпуснатия заем да бъде в размер па 500 лева, като
връщането е па 1 месечна вноска, размерът па месечния лихвен
процент не е посочен, а размерът на годишния процент па разходите е
49.71%, фиксиран годишен процен т е в размер па 41.03%.
Към договора за заем, бил сключен и Договор за имуществено
проучване и кредитен рей тинг, като допълнителна услуга по договора
за заем. За тази услуга била фиксирана вноска от 107,90 лева, платима
е месечната вноска по договора за заем, като дължимата сума е
включена допълнителна услуга била в общ размер на 625 лева. В. С. е
погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер
на 625 лева на 20.02.2023г.
В исковата молба се твърди, че в нарушение па императивното
правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „А..БГ" ООД не
включило в ГПР разходите за заплащане на допълнителна услуга,
която по своята същност представлявала надбавка към главницата,
която се плаща периодично, поради което трябвало да е посочена като
част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Заявява, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от 3ПК, водеща до
нищожност на договора като цяло, тьй като търговецът е заблудил
1
потребителя .
Евентуално заявява, че е нищожна клаузата за допълнителна
услуга от процесния договор па основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от 33Д
поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от 33Д поради
нарушаване па добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от
ЗЗП поради неравноправност.
В исковата молба подробно се излагат правни аргументи в
подкрепа на становището, че договорът за имуществено проучване
представлява скрит добавък към печалбата на кредитора, добавянето
на който към годишния процен т на разходите неминуемо би довел до
нарушаване на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ищецът моли съда:
1.Да признае за установено в отношенията между страните
„А..БГ" ООД В. С. С., че клауза за такса - допълнителна услуга по
Договор за паричен заем 7000000032596М, във връзка с Договор за
имуществено проучване и кредитен рейтинг е нищожна
2. Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, иредл.1 от ЗЗД
ответника да заплати па В. С. С. сумата в размер 107,90 лева,
представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем
7000000032596М, във връзка с Договор за имуществено проучване и
кредитен рейтинг, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Претендира разноски.
В писмения си отговор ответното дружество заявява както
следва:
„...Признаваме иска на ищеца в пълен обем, гака както е изложен
в исковата молба, и не оспорвам твърденията на ищеца.
Потвърждаваме наличието на облигационно отношение с ищеца по
сключения договор за потребителски кредит, както и предсрочно
погасяване на задълженията по кредита с изплащането на сумата от
625,00 лв. Не оспорваме, че в договора е било предвидено
заплащането на такса за допълнителна услуга в размер на 107,90 лв.,
която ищецът е заплатил в полза на довереното ми дружество.
Запознати сме също така и с трайно установената практика, че
вземането за допълнителната услуга е недължимо от страна на ищеца,
поради което на 13.11.2024г. сумата в размер на 107,90 лв. е била
възстановена от довереното ми дружество на ищеца чрез платежната
система за парични преводи "И. П.”....“
2
Ответникът счита, че с поведението си ответното дружество не
е дало повод за завеждането на настоящото производство, а ищецът е
проявил недобросъвестно процесуално поведение, поради което
ищцовата страна следва да понесе сторените в производството
разноски.
Ищецът разполагал с възможността да поиска извънсъдебно от
дружеството да зачете наличието на неравноправни клаузи в
процесния договор и да поиска възстановяване на сумата в размер на
107,90 лв. като по този начин избегне съдебен процес.
Подробно оспорва дължимостта на разноски, като заявява, че
целта на настоящото производство за ищеца и неговия процесуален
представител е да се обогатят за сметка на дружеството. Заявява, че
същият ищец, представляван от същия адвокат е завел срещу
дружеството дела в кратък период с аналогичен предмет и еднакъв
материален интерес гр.д. №56781/2024г., гр.д. № 56785/2024г., гр.д.
№ 57689/2024г.
С оглед признаването на иска и извършеното в хода на
производството плащане съдът намира за спорни между страните
единствено дължимостта и размера на разноските.
Неоснователно е становището на ответника, че не е станал
причина за завеждане на иска.Обстоятелството, че дружеството
предлага на клиентите си договори с неравноправни клаузи изключва
материалната добросъвестност. Що се отнася до евентуалната
възможност за извънсъдебно уреждане на спора, ответникът не е
доказал, че предлага на клиентите си такава възможност.
Относно твърдението, че представляващото ищеца адвокатско
дружество злоупотребява с правото на иск с цел обогатяване:
На съда е служебно известно, че това дружество води
изключително голям брой дела, в които представлява интересите на
потребители срещу небанкови кредитни институции. Причина за
завеждането на всички дела е поведението на тези институции, които
предлагат на заемателите различни по вид, но еднакви по цел
неравноправни клаузи. Иска е заведен като частичен за сума от 10
лв.Настоящият състав споделя становището, че воденето на частичен
иск с цена 5-10-20 лева представлява злоупотреба с право и следва да
се счита лишено от правен интерес. За съжаление, практиката на
висшестоящите инстанции е в обратния смисъл.
Относно възражението на ответника за прекомерност на
3
възнаграждението на адвкатското дружество, представляващо ищеца:
то е основателно. Претендирането на два отделни хонорара за
установителния и осъдителния иск, при еднаквост на фактическото и
правното положение е недопустимо. Съдът, като отчете признаването
на иска, трафаретния характер на делото и тясната специализация на
адвокатското дружество, представляващо ищеца, намира за съответно
възнаграждение в размер на 450 лева.
Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „А..."
ООД ЕИК ... и В. С. С. ЕГН **********, че клауза за такса -
допълнителна услуга по Договор за паричен заем ..., във връзка с
Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг е нищожна.
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на производството
претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца 107,90 лв.
недължимо платени по цитиирания договор.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 500 лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4