МОТИВИ към присъда №……/22.02.2017г. постановена по НОХд № 9/2017г.
по описа на БСлРС
Районна
прокуратура гр.Б.С. е повдигнала обвинение против З.А.М. ***, за това,
че на
21.05.2015г. в с.П., обл.В., макар и непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките
си, е отнел от владението на А. Б.А. *** сумата от 250,00 лева, нейна
собственост, без съгласието й и с намерение противозаконно да ги присвои, като
случая е маловажен, – престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.4 НК.
Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ, чл.370 и
следващи от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция.
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, така
както е внесено с обвинителния акт. Поддържа в пледоарията си по същество, че
на подсъдимия следва да му се наложи наказание при условията на чл. 58а НК, а
именно „шест месеца лишаване от свобода” във вр. чл.54 НК, а след редукцията
наказанието да е от 4 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено с
изпитателен срок от две години.
На основание чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти.
В настоящето производство подсъдимия З.А. бе защитаван от
служебен защитник – адв.А.М. ***, който пледира съдът при постановяване на
присъдата да вземе предвид изразеното желание на подсъдимия за предварително
изслушване, пълните самопризнания за извършеното деяние и съдействието му на
досъдебното производство. Желае да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода в минимален размер, което да бъде отложено с изпитателен срок.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
анализирани поотделно и в своята съвкупност,
намира за установено следното:
Подсъдимият З.А.М., с ЕГН **********
е роден на *** ***. Същият е постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен. Подсъдимият М. е осъждан към датата на инкриминираното деяние за престъпления
против собствеността.
Пострадалото лице – св. А. Б.А. ***
заедно с двете си деца. На 20.05.2015г. в дома на св. А. се състояло тържество
по случай рождения ден на едното дете. Към този момент подс. М. бил непълнолетен, не ходел
на училище и живеел при родителите си в дома им в с. П.. За повода били
поканени подс. М., както и Я.М. – сестра на подсъдимия, родителите на подсъдимия – св. А.М. и А. Г.. След като
приключило тържеството гостите си тръгнали. На следващия ден – 21.05.2015г.
сутринта подс. М. отишъл в дома на св. А.. В
дома на св. А. била и св. Я.М.. Докато подс.
М. бил в дома на св. А. тя го помолила да й помогне като вземе дрехи от
гардероба на децата и преоблече едното от
тях, докато тя изкъпе другото. В гардероба
имало портмоне със сумата от 250 лв. Подс.
М. отворил гардероба, видял, че има пари и решил да се облагодетелства
неправомерно като ги вземе. Взел паричната сума от 250 лв. и напуснал къщата на
св. А. без да й се обади, като казал на сестра си, че си тръгва. След като
изкъпала детето св. А. влязла в стаята където бил последно подс. М., но него го нямало. В това
време в стаята влязла и св. Я.М., която казала на св. А. да си провери парите,
тъй като брат й имал навик да краде. Св. А. веднага проверила за парите, но тях
ги нямало. Потърсила подсъдимия
в дома на родителите му, но него го нямало и тя разказала на майка му – св. А.М.
какво е станало. След това подала сигнал и в РУП-Б.С. и било образувано
настоящото производство. От своя страна подс.
М. се разпоредил с всичките пари, който откраднал от дома на св. А..
В
последствие в хода на производството св. М.
предала сумата от 100 лв. на разследващия полицай, който от своя страна
я върнал на пострадала св. А., за което били съставени 2 бр. разписки.
Разпитани
в хода на производството родителите на подс. М. - св. А.М. и А.Г. посочват, че са попитали подс.
М. когато се видели след случилото се защо е откраднал парите и той им признал
за извършеното, като им казал, че с част от парите си купил мобилен телефон. Св. А.М. посочва, че е
предала сумата от 100 лв., част от сумата,
която синът й е откраднал и
заявява, че искат да върнат остатъка от сумата, но не могат да съберат парите.
Разпитана като свидетел св. Я.М.
посочва, че си е помислила, че брат й е откраднал парите, след което св. А. е установила тяхната
липсва, като впоследствие в проведен разговор с подс.
М. той й е признал за извършеното.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от изложеното в обвинителния акт, самопризнанията на подсъдимия З.А.М.,
по реда на чл.371, т.2 от НПК, който призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти, разпитаните на досъдебното производство свидетели и
2 броя разписки.
Анализирайки събраните в наказателното производство писмени
и гласни доказателства, съдът намира, че от обективна страна подсъдимият М. е
извършил престъпление против собствеността, като на
21.05.2015г. в с.П., обл.В., макар и непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките
си, е отнел от владението на А. Б.А. *** сумата от 250,00 лева, нейна
собственост, без съгласието й и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен. От субективна страна е действал при форма на вина - пряк умисъл, като е
съзнавал обществено опасните последици на деянието, предвиждал е тяхното
настъпване и е целел именно това.
При горните съображение съдът с присъдата си призна
подсъдимия М. за виновен в престъпление против собствеността по чл.194, ал.3
вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, по който текст му наложи наказание.
При определяне вида
и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия за описаното по-горе
престъпление съдът се съобрази с императивната норма
чл.373, ал.2 НПК и определи такова ръководейки се от разпоредбите на Общата
част на НК, а именно чл.54 НК и чл.63, ал.1, т.4 от НК, като му определи
наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода. За да наложи такова наказание
съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства, изключително младата възраст
на подсъдимия, а от друга страна като отегчаващи обстоятелства отчете,
съдебното му минало, въпреки към датата на постановяване на присъдата
настъпилата реабилитация, отделно извършените през 2011г., 2013г и 2014г.
деяния, за които Районна прокуратура – Б.С. в съдебно заседание представи 3
броя постановления за отказ да се образува наказателно постановление и 2 броя -
за прекратяване на наказателно производство, като по четири от тях материалите
са изпратени на Местната комисия за БППМН. Всичко това говори за една упорита престъпна дейност, макар и в още
незряла възраст, което говори, че предприетите мерки от Комисията по никакъв
начин не са му въздействали, нито предупредително, нито превъзпитателно с оглед
отнемане възможността да извърши и други престъпления. Напротив, през 2013г. и
2014г. същият е извършил различни кражби на стойност под 300,00 лева. Като
отегчаващо обстоятелство съдът отчете и лошите характеристични данни, намиращи
се в досъдебното производство на л.49. Съобразявайки тези смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и степента на обществена опасност на
извършеното – сравнително висока, съдът прие, че именно в такъв размер
наказание лишаване от свобода следва да бъде наложено на подсъдимия.
Съобразявайки се, обаче с чл.58а, ал.1 НК съдът намали определеното наказание с
една трета, при което подс.М. следва да изтърпи ЧЕТИРИ МЕСЕЦА Лишаване от
свобода. Тъй като до настоящия момент подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода и не е търпял такова наказание, то настоящия съдебен състав намира, че
института на чл.66, ал.1 от НК може да бъде приложен в настоящия случай. Тъй
като към момента на извършване на престъплението М. е бил непълнолетен, то
съгласно чл.69, ал.1 от НК изпитателния срок следва да бъде определен в рамките
на от една до три години. В настоящия случай съдът намира, че изпитателен срок
от една година и шест месеца би изиграл своята роля, като в този период да
възпира подсъдимия от извършване на престъпления.
Съдът прие, че целите визирани в чл.36 НК, а
именно да се поправи и възпита подсъдимият и в същото време да се въздейства
предупредително възпиращо по отношение на него и на останалите членове на
обществото, могат да бъдат постигнати именно по този начин.
При тези мотиви съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: