№ 6
гр. Кула, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Живков
при участието на секретаря Петя С. Симеонова
като разгледа докладваното от Петър В. Живков Гражданско дело №
20211330100200 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.124 ал.1 във връзка с чл.422
ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
с ЕИК ********* от гр.София район Витоша ж.к.Малинова Долина ул.Рачо
Петков - казанджията №4-6 представлявано от Р.И.М.-Т. – управител, срещу
В. ЦВ. В. с ЕГН: **********, с. Т. общ. Г. ул. ...., за установване, че ответника
дължи на ищеца сумата 3040.47 лева, представляваща част от цялата главница
от 14412.17 лева, по договор за потребителски кредит от 02.04.2008 г.,
сключен между длъжника и Юробанк България АД, като сумата е за периода
от 02.02.2016 до 02.05.2017г, и законната лихва от 26.04.2021 г до
окончателното издължаване, като правата на Юробанк България АД по
договора са прехвърлени на ищеца с договор за цесия.
Излага, че исковата претенция е доказана, а възраженията на ответника
са неоснователни.
Моли да се уважи иска, като се присъдят разноските по делото и тези по
заповедното производство.
Ответника е подал отговор, в който се оспорва иска като неоснователен,
тъй като липсват годни доказателства за правоотношение между ищеца и
Юробанк България. Оспорва автентичността и датата на договор за възлагане
на вземане и приложение 1 към потвърждение за цесия, уведомление за цесия
1
и покана за доброволно изпълнение.
Излага и че исковете са неоснователни и поради изтекла погасителна
давност, тъй като договорът за цесия, с оглед на изявленията в исковата
молба, е сключен на 18.01.2016г. Цесионера придобива вземанията без да
става страна в договорното правоотношение. Твърдението в исковата молба,
че вземанията са общо 17449.33 лева, от които 14412.17 лева главница и
3040.47 лева лихва, а след това в петитума се претендира само 3040.47 лева
главница противоречи на правната природа на цесията.
Моли да се отхвърли иска и прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение и моли да се намали до нормативно определения
минимум.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и доказателствата по
делото, преценени в съвкупност и поотделно, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 02.04.2008г между Юробанк България АД и ответника е сключен
договор за заем №FL376259, с който банката е отпуснала на ответника сумата
от 15000 лева със срок за връщане до 02.04.2018г. на 120 равни месечни
погасителни вноски от 241.54 лева. Уговорена е лихва от БЛП + надбавка от
6.70 %, а ГПР по кредита е 16.81 %. В чл.19 от договора страните са
уговорили, че всички съобщения във връзка договора ще се изпращат
писмено на адресите посочени в договора и ще се считат получени с
достигането до адреса, а в случай, че някоя страна промени адреса си е
длъжна да уведоми другата страна за новия си адрес, като до уведомяването
съобщенията достигнали до стария адрес ще се считат получени. Към
договора има изготвен погасителен план. С платежно бордеро от 02.04.2008г
с реф№874871 в район Ситняково гр. София на ответника е преведена сумата
от 15000.00 лева.
Ответника е погасявал кредита до един момент, като е изплатил 587.80
лева от главницата по кредита и 2224.87 лева лихва. След това е спрял
плащания и са останали неплатени 14412.17 лева главница и 3040.47 лева
договорна лихва.
С договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен между банката и ищеца,
банката е прехвърлиа вземанията си по договори за кредити, между които е и
2
договора за кредит, сключен с ответника. Към договора за цесия има
приложение с договорите предмет на прехвърлянето, от което се вижда, че на
стр 138 е посочен и договора за кредит сключен с ответника. Приложено е и
пълномощно, с което изпълнителния директор и прокуриста на банката
упълномощават Адвокатско дружество Иванов и Денев да представляват
банката, като уведомят всички длъжници за прехвърлените вземания.
Пълномощното е с нотариална заверка на подписите на представителите на
банката.
С уведомление изх.№1510/09.09.2020г от адв. Денев, пълномощник на
Юробанк България АД уведомява ответника за извършеното прехвърляне на
вземанията си по горепосочения договор за кредит на ищцовото дружество.
С уведомление изх.№1511/09.09.2020г от адв. Денев, пълномощник на
ЕОС МАТРИКС” ЕООД уведомява ответника за извършеното прехвърляне на
вземанията по горепосочения договор за кредит на ищцовото дружество,
което става кредитор на ответника и го приканва да изплати задължението си
по договора за кредит с Юробанк България АД.
Уведомленията са изпратени чрез куриерска служба МиБМ Експрес на
адрес в село Т. ул. ...., като обратната разписка е върната с отбелязване, че
адресата е заминал.
С експертизата е установено, че към момента на прехвърляне на
вземанията на банката, размера на неиздължената главница е 14412.17 лева,
от която 8510.00 лева е с настъпил падеж на вноските, а 5902.17 лева падежа е
настъпил след тази дата. Договорната лихва, която е останала неизплатена
към 18.01.2016г е 13342.64 лева, от която 13141.06 лева са лихви от
02.05.2009г до 02.01.2016г, и 201.58 лева от лихвата по вноската с падеж
02.04.2009г. Вещото лице е посочило, че за исковия период от 02.02.2016г до
02.05.2017г размера на главницата е сбор от главницата по всички вноски за
този период и възлиза на 3040.47 лева и съвпада с погасителния план, към
договора за кредит.
Фактическата обстановка се установи от представените писмени
доказателства: договор за заем №FL376259 от 02.04.2008г между Юробанк
България АД и ответника, от който се установяват условията по договора –
договорената сума по кредита, срока и начина на връщане, лихвата; банковото
бордеро, че ответника е усвоил предоставения му кредит; копие на Договор за
3
прехвърляне на вземания от 18.01.2016г между Юробанк България АД,
прехвърлител, и ЕОС МАТРИКС ЕООД, приобретател, нотариално заверено
от нотариус П.Ц.П. с рег№533 и район на действие Софийски районен съд,
уведомленията за извършената цесия на вземанията от банката по процесния
договор в полза на ищеца, както и от изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, която доказа размера на изплатената от ответника сума, кога е
изплатена, размера на неизплатената част от главницата и от договорната
лихва.
Съдът кредитира изцяло експертизата, тъй като е изготвена
професионално, компетентно, обективно и пълно. Вещото лице е установило
кога са спрели плащанията, какви плащания са извършени, и са отчетени при
изчисляване размера на неизплатената главница и договорна лихва.
Не се представиха по делото доказателства, че ответника е изплатил
изцяло получения от него заем в т.ч. главница и договорна лихва, в т.ч. и
исковата сума.
От правна страна:
Съгласно чл.430 ал.1 и 2 от Търговския закон с договор за банков
кредит банката отпуска определена сума на заемателя, а той се задължава да я
върне след изтичане на срока, като плаща и лихва.
Чл.99 ал.1 и 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) повеляват,
че кредиторът може да прехвърли своето вземане, и че прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтекли лихви ако не е уговорено
друго.
За да бъде уважен предявеният иск ищеца следва да докаже, че между
него и ответника съществува валидно облигационно правоотношение по
силата на договор за банков кредит, по силата на който банка е отпуснала на
ответника определена сума пари за определен срок, с определена лихва, че
правата на банката-кредитор са прехвърлени на ищеца, и че ответника не е
върнал изцяло кредита.
По делото се доказа, че между кредитора Юробанк България АД и
ответника-длъжник е сключен договор за кредит, по силата на който банката
отпуска уговорената сума от 15000.00 лева по сметка на ответника, а
4
ответника се задължава да върне сумата заедно с уговорената лихва за срок до
02.04.2018г. на 120 равни месечни погасителни вноски от 241.54 лева.
Ответника е върнал 587.80 лева от главницата по кредита и 2224.87 лева
лихва и са останали неиздължени 14412.17 лева главница, от която 8510.00
лева е с настъпил падеж на вноските преди цесията, а 5902.17 лева падежа е
настъпил след дата на сключване на договора за цесия, както и 3040.47 лева
договорна лихва.
Доказано е и че правата на банката-кредитор са прехвърлени на ищеца с
договор за цесия, като ищеца встъпва в правата на кредитора. Ответника е
уведомен за извършената цесия на 14.09.2020г с писмо с обратна разписка,
като е отбелязано, че лицето е заминало, поради което съгласно уговореното
между страните се счита за получено, тъй като няма доказателства ответника,
като длъжник на банката да я е уведомил за нов адрес. Освен това дори и да
има съмнение за редовността на получаване на известието, ответника е
уведомен за цесията най-късно с получаване препис от заповедта за
изпълнение, исковата молба и приложените с нея договор за цесия и
уведомления.
Ответника не е доказал плащане на останалата неизплатена главница, с
оглед на което дължи връщането и на кредитора – ищцовото дружество.
Предвид изложеното искът следва да се уважи, като на ищеца се
присъдят направените разноски, включително и тези по заповедното
производство.
Ответника е направил възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания, като е счел че давността тече от датата на
прехвърляне на вземането – 18.01.2016г, понеже цесионера-ищеца не встъпва
в договорното правоотношение, а само придобива вземания, такива каквито
са към момента на придобиването им.
Тези възражения са неоснователни.
Съгласно чл.99 ал.2 от ЗЗД, както е изложено по-горе вземането
преминава върху новия кредитор така както е уговорено. Според чл.110 от
ЗЗД погасяват се с петгодишна давност вземанията, за които законът не е
предвидил друг срок. Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. на падежа за плащане, а
според чл.115 б.“ж“ давност не тече докато трае съдебния процес относно
5
вземането, т.е. с предявяване на вземането по съдебен ред давността спира да
тече.
Падежа за връщане на предоставения банков кредит е 02.04.2018г. От
този момент започва да тече петгодишна погасителна давност и изтича
съответно на 02.04.2023г. Вземанията са предявени по съдебен ред на
26.04.2021г с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
съгласно чл.422 ал.1 от ГПК, преди да е изтекъл петгодишния давностен срок.
Давност не е започвала да тече и от 18.01.2016г, когато е извършена
цесията. Цесионера действително придобива вземанията такива каквито са
към момента на сключване на договора за цесия, но именно затова след като
вземането е с падеж на 02.04.2018г цесионера е обвързан от крайния срок за
връщането му, както и от правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като това право не е упражнено. Не може при условие,
че цесионера е обвързан от крайния срок на договора, да бъде заставен да
търпи погасяване по давност вземане, което не е станало изискуемо. Ако
вземането беше обявено за предсрочно изискуемо тогава щеше да тече
погасителна давност, но то не е. При това положение вземането не е погасено
по давност.
Аргументите на ответника, че ищеца не представя доказателства, че има
правоотношение между ищеца и Юробанк България АД също са
неоснователни. По делото е представено нотариално заверено копие от
превод на договор за прехвърляне на вземания, който в оригинал е на
английски език, заверен от заклет преводач. Тъй като съдът не може да
сравни правилно ли е извършен превода и предвид това, че копието от
превода е нотариално заверено, това е достатъчно основание да бъде
кредитирано това доказателство. По делото няма оспорване от ответника
верността на извършения превод.
По отношение уведомяването на длъжника са представени
доказателства, че е изпратено уведомление до ответника за извършената
цесия, като уведомлението е изпратено на адреса посочен от ответника в
сключения договор за кредит и той се е съгласил при сключването на
договора за кредит, че всички съобщения ще се изпращат на този адрес и ще
се считат за получени, освен ако не съобщи за нов адрес. Доказателства в тази
насока, че е съобщил нов адрес няма, поради което уведомяването е редовно.
6
Освен това ответника е уведомен за цесията и с получаването на препис
от заповедта за изпълнение, исковата молба и приложенията към последната.
Факта на уведомяване на длъжника не е условие за валидност на цесията, а
има значение за отношенията между кредиторите (цесионера и цедента) от
една страна и длъжника и третите лица. Така например ако длъжника изпълни
задължението си на първоначалния кредитор преди да е уведомен за цесията
изпълнението е валидно и погасява вземането. Т.е. узнаването е от значение
за добросъвестността на длъжника при изпълнение на задълженията си.
Това, че цесионера претендира само част от главницата си е негово
право и не води до неоснователност на иска. Диспозитивното начало в
исковия процес му дава такова право.
С оглед уважаване на исковете на ищеца следва да му се присъдят
разноски 60.81 лева държавна такса и 200 лева за експертиза.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г на ВКС по
тълк дело №4/2013 следва да се разпределят разноските по заповедното
производство. Заявителят е направил разноски от 60.81 лева за държавна
такса.
Предвид изложеното Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. ЦВ. В. с ЕГН: **********, с. Т.
общ. Г. ул. ...., ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , с ЕИК ********* от
гр.София район Витоша ж.к.Малинова Долина ул.Рачо Петков - казанджията
№4-6 представлявано от Р.И.М.-Т. – управител, сумата 3040.47 лева,
представляваща част от цялата главница от 14412.17 лева, по договор за
потребителски кредит от 02.04.2008 г., сключен между длъжника и Юробанк
България АД, като сумата е за периода от 02.02.2016 до 02.05.2017г, и
законната лихва от 26.04.2021 г до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА В. ЦВ. В. с ЕГН: **********, с. Т. общ. Г. ул. .... ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , с ЕИК ********* от гр.София
район Витоша ж.к.Малинова Долина ул.Рачо Петков - казанджията №4-6
представлявано от Р.И.М.-Т. – управител, разноските по настоящето дело в
размер на 60.81 лева за държавна такса, 200.00 лева за вещо лице, както и
7
разноските по ч.гр.д. №117 от 2021г на РС – Кула (заповедното
производство), в размер на 60.81 лева за държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
8