№ 7836
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110112995 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
11.07.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 12995/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „БВИГ“ АД срещу СО, като се твърди, че на
29.09.2021 г., било настъпило ПТП, като бил увредено МПС „Мерцедес“, рег. № ЕВ .............
ВН. Поддържа, че ПТП-то било настъпило в следствие на попадане на автомобила в
несигнализирана и необезопасена дупка на път от пл. Витоша към гр. София в кв.
„Драгалевци“. Навежда доводи, че за увредения лек автомобил към момента на ПТП-то
имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №
4704210529000235, със период на застрахователно покритие от 09.08.2021 г. до 08.08.2022 г.
Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 470421212151940, като било изплатено застрахователно обезщетение
в размер на 240,13 лева. Твърди, че ответника отговарял за поддръжка на пътя, където било
настъпило ПТП-то. Поддържа, че ответника е бил поканен да възстанови заплатената сума,
1
но последният бил отказал да изплати същата. Иска ответника да бъде осъден да заплати
претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който претенцията
се оспорва. Твърди, че не било ясно точно къде било настъпило ПТП-то, като от
представените доказателства не можело да се установи, че ПТП-то било действително
настъпило, поради което по МПС-то да са били нанесени вреди. Поддържа, че претенцията е
недоказана, за което излага подробни съображения. Навежда доводи, че препятствието не
било описано точно, за да може да се направи извод за получените увреждания. Излага
съображения, че не били изяснени фактите, за да може да се направи извод, как точно е
настъпило ПТП-то, съответно дали МПС-то не е било напуснало платното за движение,
съответно дали са били налице обективни обстоятелства, че водачът не е могъл да избегне
или да спре, респ. какви са били условията за движение в това число и метеорологичните
такива. Поддържа, че не били налице основания за ангажиране на отговорността на
застрахователя към застрахованото лице, поради което и не отговарял за претендираното
регресно вземане. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД.
В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по
силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите,
причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.
Макар че в правната норма, регламентирана в чл. 410 КЗ, не е предвидена правната
възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи
в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност
възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от
Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя
включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността
по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения
да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването
на чл. 410 КЗ, тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две
разпоредби е една и съща.
Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват
вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат
в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
2
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49
ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на
Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните
субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечително-
гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно
измежду работниците и служителите на юридическото лице е причинил вредоносния
резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика – Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал
задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.
Представена е Застрахователна полица № 4704210529000235, сключен между
„УниКредит Лизинг“ ЕАД от една страна в качеството на застрахован и собственик на
автомобил „Мерцедес“, рег. № ЕВ ............. ВН от една страна, с посочен в полицата
лизингополучател – „Вем Солюшънс“ ЕООД и ЗАД „БВИГ“ АД от една страна, в
качеството на застраховател. В полицата е посочено, че автомобилът е застрахован при
условията на „Пълно каско“ с период на застрахователно покритие от 09.08.2021 г. до
08.08.2022 г.
Застрахователна полица е форма за действителност на застрахователния договор,
който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата
неавтентичност, последният обвързва страните с оглед обективираните в него волеизявления
и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Следователно по делото безспорно е установено наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“.
Приложено е Платежно нареждане от 07.01.2022 г. от което се изяснява, че ищецът е
заплатил по банковата сметка на лизингополучателя сумата от 240,13 лева.
3
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. В.М..
От казаното от св. М. се изяснявам че към 2021 г. бил управлявал автомобил
„Мерцедес“, рег. № ЕВ .............. Помни, че бил претърпял ПТП с този автомобил на 29.09.,
като ставало въпрос за спукана гума. Инцидентът настъпил в отсечката при спускане от
Витоша, Драгалевски манастир и лифт на 29.09.2021 г., като свидетелят се спускал заедно с
негови приятели. Било вечерта, като при спускането след разклона за заведение
„Воденицата“ на десен завой възникнала следната пътна ситуация: срещу свидетелят се
появил насрещно движещ се автомобил отдолу нагоре, като последният изпреварвал друг
автомобил. С оглед избягване на удара, свидетелства, че бил набил спирачки и се прибрал
максимално на дясно, където попаднал в дупка, като при преминаването през последната
спукал гума. Установява, че инцидентът бил настъпил вечерта и било тъмно, но не може да
каже час. Изяснява, че нямало сигнализация или обозначение, че имало препятствие на пътя,
като сочи, че този път бил с калдъръмена настилка. Сочи, че самата настилка се била
издълбала и имало ръбове по последната, като при попадането в дупка и с оглед ръба
гумата се била сцепила. Сочи, че дупката не се намирала по средата на платното, а дясно,
като спуканата гума била предна дясна. Изяснява, че с оглед изминалото време помни, че
другите пътници били двама, но не може да каже точно кой, като сочи различни имена.
Свидетелства, че именно той е подал и подписал декларацията за застрахователно събитие.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. М. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, доколкото
същият е и пряк участник в ПТП-то.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се изяснява, че механизма на
ПТП-то е следния: на 29.09.2021 г., лек автомобил „Мерцедес ГЛБ Д 4 Матик“, с рег. № ЕВ
............. ВН се движи от планина „Витоша“ към гр. София и в кв. Драгалевци при внезапна
навлизане на насрещно движещ се автомобил в лентата за движение на лек автомобил
„Мерцедес ГЛБ Д 4 Матик“, с рег. № ЕВ ............. ВН, водачът отклонява превозното
средство в дясно по посоката си на движение и преминава през дупка на пътното платно.
Вещото лице е установило, че в пряка причинно-следствена връзка с попадането в дупката
на МПС-то са налице вреди по предна дясна гума. Експертът е посочил, че стойността
необходима за възстановяване на претърпените вреди на базата на средни пазарни цени към
датата на ПТП-то е в размер на 288,16 лева. В открито съдебно заседание от 16.06.2022 г.,
св. М. е разпитан в присъствието на вещото лице, като при изслушване на заключението
експертът е посочил, че казаното от свидетеля напълно отразява и потвърждава механизма
на ПТП, който е приет в заключението. Посочено е, че при попадане в дупка със скорост в
4
рамките на позволеното в градски условия е напълно нормално да се спука гума, още
повече, че на мястото на инцидента настилката била паваж, като липсващи павета при
всички случай водят до скъсване на гумата. Установено е, че вещото лице познава мястото,
поради което подробно е изяснил каква е настилка. Изяснено е, че при попадане в дупка със
скорост до 50,00 км./ч. при всички случай ще се увреди гумата, което се потвърждавало и от
свидетелските показания.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като последното е извършено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е недобросъвестен или
заинтересован от изхода на правния спор.
В случая безспорно е установено, че процесното ПТП е настъпило в рамките на гр.
София, поради което собственик на пътя се явява ответника, поради което именно
последният е имал задължение да го поддържа. Тоест улицата, на която е реализирано
произшествието, се намира в населено място и представлява местен път по смисъла чл. 3 ал.
3 Закона за пътищата и като такъв е публична собственост на СО (чл. 8, ал. 3 ЗП). На
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност – дупка, с
необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението (арг. чл.
13 ЗДвП), както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок (арг.
чл. 167, ал.1 ЗДвП). Като не е изпълнил това са си задължение, същият е изпълнил
фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, като с оглед установеното по делото
именно поведението му е станало причина за настъпване на процесното ПТП, поради което
следва да заплати на застрахователя дължимото регресно вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение, тъй като с плащането на застрахователното обезщетение
последният е встъпил в правата на увредения срещу делинквента.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки за уважаване на предявения иск, като с оглед принципа на диспозитивното
начало, който е основен за българския граждански процес (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК),
претенцията следва да бъде уважена в пълния предявен размер.
Съдът не споделя доводите на ответника, че поради липса на снимков материал,
фактите по делото са недоказани. В закона няма ограничение на доказателствените средства,
които могат да се използват за установяване на противоправно поведение, вреди и
причинно-следствена връзка. Освен това в настоящия случай приложим е чл. 6, т. 4 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, а не чл. 2, ал. 2 от
същата. В чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
5
фонд в приложимата към датата на настъпване на произшествието редакция след
изменението с ДВ, бр. 19 от 2017 г., съгласно която не се посещават от органите на МВР -
"Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от
друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. С
оглед изложеното, трябва да се направи извод, че в случая органите на МВР не са имали
задължение да посетят ПТП-то, респ. да съставят надлежни писмени доказателствени
средства, т. к. процесното МПС е можело да се движи на собствен ход. Това обаче не
означава, че ПТП-то, респ. неговият механизъм не могат да се установяват с други
доказателствени средства, както и с гласни доказателствени средства или по експертен път
чрез заключението на САТЕ.
Неоснователни са възраженията на ответника, че поради неточното установяване
точно къде и с какви размери било препятствието (дупката) на пътя не носел отговорност.
Напротив, ищецът няма за задължение да установи конкретно и точно – с километър или
ясно установяемо място къде е спукал гума, респ. няма за задължение и не може, вкл.
поради липса на експертни познания да изследва препятствието. Единственият релевантен
факт е да се установи, че ПТП-то е настъпило на път за чиято поддръжка отговорност носи
ответника.
Ирелевантни са доводите на ответника във връзка с условията по застрахователния
договор и общите условия, респ. че факта на плащането не водел до суброгация. Ответникът
с оглед относителното действие на облигационните отношения – арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД, не
може да черпи възражения и права от чужда облигационно правоотношение.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответника е заплатил
дължимото регресно вземане, поради което и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищецът. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му се присъди сумата от 660,00 лева, представляващи деловодни разноски и дължимо
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ: .................., със седалище и адрес на управление: гр.
.................... да заплати на ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на
управление: гр. ....................., на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45
ЗЗД, сумата от 240,13 лева, представляващи регресно вземане по застрахователна преписка
6
(именувана „щета“) № 470421212151940 за ПТП от 29.09.2021 г., като лек автомобил
„Мерцедес ГЛБ Д 4 Матик“, с рег. № ЕВ ............. ВН се движи от планина „Витоша“ към гр.
София и в кв. Драгалевци при внезапна навлизане на насрещно движещ се автомобил в
лентата за движение на лек автомобил „Мерцедес ГЛБ Д 4 Матик“, с рег. № ЕВ ............. ВН,
водачът отклонява превозното средство в дясно по посоката си на движение и преминава
през дупка на пътното платно, като в следствие на това настъпват вреди по автомобила –
спукване на предна дясна гума, ведно със законната лихва от 11.03.2022 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СО, БУЛСТАТ: .................., със седалище и
адрес на управление: гр. .................... да заплати на ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК: ...................,
сумата от 660,00 лева, представляващи деловодни разноски и дължимо адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7