Р Е Ш Е Н И Е

 

 гр. Монтана 21.12.2010г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, пети граждански състав в открито заседание на 07.12.2010г. в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ П.

 

при секретаря Н.А., като разгледа докладваното от съдия П. гр. д. № 454 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Предявеният иск се разглежда по реда на гл. ХХV от ГПК-“Бързо производство”.

 Искът е за издръжка на пълнолетно учащо се дете от родител, с пр. осн. чл. 144, във вр. чл. 150 и чл. 149 от СК.

 Ищецът- И.Г.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx твърди, че с решение от 07.11.2003 г. по гр. д. № 707/ 2003 г. на РС- Монтана ответникът е осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 40 лв, считано от 26.06.2003г. Към момента не е завършила средното си образование и продължава да учи в ПГЛП- Монтана. За 2010/ 2011 год. е записана в ХІІ “б” клас, дневна форма на обучение. За продължаване на образованието, както и за общата й издръжка са необходими значителни средства. Има разходи за храна, дрехи и обувки, учебници, помагала и пособия, както и за духовни потребности. Има и здравословни проблеми. Живее с майка си, която се грижи за нея, работи и реализира доходи, но същите не са достатъчни за да я издържа. Освен това тя се грижи и издържа и малолетната й сестра А. П. П., родена на xxx г, която също е ученичка. За това е принудена да се обърне към съда с искане за постановяване на решение, с което да бъде изменена присъдената издръжка и осъден ответникът да й заплаща по 120.00 лв месечно, считано от 23.08.2009 г. / една година назад от подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, както и разноските по водене на делото. В хода по същество чрез упълномощения си представител- адв. Д. Станева заявява, че исканата издръжка от 120 лв месечно да се счита от датата на навършване на пълнолетието й.

 Ответникът- Г.И.К. xxx. xxxx , ЕГН xxxxxxxxxx е подал своевременно отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че за него претендираната издръжка представлява особено затруднение и не е в състояние да я издължава. Възразява относно допустимост на иска за издръжка за една година назад, като се позовава на ППВС № 5/ 16.11.1970 г. и счита, че исковата молба е с неясен петитум, а от там и е нередовна. Твърди още, че е изплащал редовно размера на присъдената до сега издръжка на ищцата. Майка й получава трудово възнаграждение, което според него е достатъчно за издръжката. За него исканият размер е непосилен, тъй като е длъжен да се грижи и за друго свое дете- Б. Г. К., ЕГН xxxxxxxxxx. Той за разлика от ищцата и нейната майка не живее в собствено жилище. Изплаща кредит за текущо потребление към ОББ, АД, клон Монтана с главница 9 000 лв. Има и друг кредит за покупка на стоки или услуги с размер 1 350 лв, който трябва ежемесечно да погасява. Така за него и семейството му остават крайно недостатъчно средства- под минималната работна заплата. Не притежава имущество, от което да реализира допълнителни доходи. Алтернативно заявява в случай, че бъде уважен иска, то това да е в по- нисък размер. Позовава се още на глобалната криза и инфлацията в страната. Тези си доводи поддържа и по същество на спора чрез упълномощения си представител- адв. Ел. Ценкова.

 Доказателствата са писмени.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища и съобр. чл. 235 ГПК приема следното:

 Безспорно между страните и от приложеното гр. д. № 707/ 2003г. на РС- гр. Монтана се установява, че с решение от 07.11.2003г. е изменена предходна издръжка за малолетното тогава дете – И.Г.К., като ответникът е осъден да заплаща на майка й- И. М. М. / неин законен представител/, ежемесечно вместо по 10 000 лв / стари/ - по 40 лв, считано от 26.06.2003г.

 По настоящото дело са събрани доказателства, от който е видно, че ответникът / баща на ищцата/ за времето от месец 10. 2009г. до м. 09. 2010г. е реализирал брутно трудово възнаграждение в размер на 4408, 57 лв или средно месечно по 367, 43 лв/ у-ние от “Триада инженеринг” ООД, на л. 39/. Няма декларирани недвижими имоти, а декларираната движима собственост е лек автомобил “Опел Вектра”,  XXXX   /у-ние на л. 40/. Баща е на малолетното дете Б. Г. К., родено на xxx г. / у-ние за раждане, л. 38/. Има задължение за погасяване на потребителски кредит / 18.10.2007г. към ОББ, АД, в размер на сумата 9000 лв, с месечно салдо по 154, 72 лв и краен срок: 25.10.2015 г. Получател е и по друг кредит за покупка на стоки/ 17.12.2009 г. с БНП Париба Пърсънъл Файненс, ЕАД, за сумата 1350 лв, с месечна погасителна вноска по 97 лв и краен срок-15.04.2011 г. Изпращал е с пощенски записи до майката на ищцата за издръжка на последната по 50 лв месечно през 2009 г. и 2010 г, видно от приложените разписки на л. 34-37 от делото.

 Майката на ищцата И. М. М. за периода м. 07.2009г. до м. 06.2010г. е имала трудово възнаграждение в размер на 4444, 86 лв или средно месечно по 370 лв /у-ние от местоработата й в “Крос” ООД, гр. Монтана, л. 7/. Представила е Договор за потребителски кредит / 19.02.2008 г. за сумата 20 000 лв, по който е получател- длъжник, със салдо по 300 лв и краен срок за издължаване-17.02.2016 г. /л. 55-66/. Има друго дете- А. П. П., родено на xxx г., което е при нея и за което се грижи, както и за ищцата, която е редовен ученик в ХІІ б клас на ПГЛП-гр. Монтана /л. 6/. Установено е от приложените две епикризи на МБАЛ “Св. Ана”, Очна клиника, гр. София, че ищцата през август и октомври 2007 г. е била на лечение в същата, с посочени диагнози и препоръки.

 С оглед на изложената фактическа обстановка съдът приема, че са налице условията на чл. 144 от СК. Обстоятелствата, при които е била определена издръжката за детето по приложеното гражданско дело са се изменили към настоящия момент. Но с оглед навършване на пълнолетие от ищцата, родена на на xxx г. или към момента на завеждане на исковата молба тя е била на 18 години, не следва да се анализира изменението на обстоятелствата по присъдената издръжка, тъй като в случая правното основание на иска не е чл. 150 от СК. Правната квалификация, сочена от ищеца не обвързва съда, а на база на очертания от твърденията в исковата молба предмет, съдът определя иска като такъв с правно основание чл. 144 от СК. Този иск обективно е съединен с иск по чл. 149 от СК- издръжка за минало време.

 Ищцата като пълнолетна и учаща се в средно учебно заведение, под двадесет годишна възраст, разполага със законовата възможност, регламентирана в чл. 144 СК и право на издръжка от ответника, като неин родител. По делото не е установено тя да има доходи и имущество, от които да може сама да се издържа. Без съмнение се нуждае от средства за покриване на най- неотложното за живеене на човек на нейните години- храна, облекло, пособия за училище, за лечение и удовлетворяване на останалите й физически и духовни потребности за правилно и хармонично развитие. Законът обаче поставя изрично изискване необходимата издръжка да е съобразена с възможностите на лицето, което я дължи и то да я дава без особени затруднения. В конкретния случай данните по делото обосновават извод за реални възможности на ответника да участва в издръжката с квота към минималния размер, фиксиран в разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК. Най- същественият факт в тази връзка е задължението му за издръжка към друго свое дете, което е малолетно и месечното му трудово възнаграждение / под средната работна заплата за страната/. Ищцата не е доказала други негови възможности. Ето защо съдът определя квотата на ответника от месечно необходимата издръжка за ищцата, в размер на сумата 70 лв, считано от навършване пълнолетие на същата т. е. от 23.03.2010 г. С оглед изложеното искът следва да бъде уважен като основателен до сумата 70 лв, а в останалата част до предявения размер от 120 лв и за период една година назад от подаване на исковата молба т. е от 30.08.2009 г. до 23.03.2010 г., съдът го намира за недоказан, неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото съразмерно с уважената част от иска- 58, 33 лв, а на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК по сметка на РС- Монтана следва да заплати сумата 50.00лв-държавна такса за образуване на делото, като и 5.00лв-държ. такса при служебно издаване на изпълнителен лист. На осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК но ответника следва да бъдат присъдени поисканите от него разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска- 145, 83 лв.

 Водим от горното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

 ОСЪЖДА Г.И.К. xxx. xxxx , ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на И.Г.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx по 70.00 лв ежемесечна издръжка, считано от 23.03.2010г. до настъпване на причини, даващи основание за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане, както и сумата 58, 33 лв- разноски по водене на делото, съразмерно с уважената част от иска.

 ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата част- над уважения размер от 70.00лв до предявения от 120.00лв и за период от 30.08.2009 г. до 23.03.2010 г., като неоснователен.

 Осъжда Г.И.К. /с адрес и ЕГН по-горе/ да заплати по сметка на Районен съд-Монтана сумата 50.00лв-държавна такса за образуване на делото и 5.00лв-държ. такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 Осъжда И.Г.К. да заплати на Г.И.К. сумата 145, 83 лв- разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от деня, посочен за обявяването му- 22.12.2010г.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: