№ 432
гр. Плевен, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430100346 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***” ООД *** против „***” ЕООД гр. П..
В молбата се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК,
депозирано от ищцовото дружество пред Плевенския районен съд, е било
образувано ч. гр. д. № ***/ 2021 год. и е била издадена заповед за изпълнение.
Твърди се, че в законоустановения срок е било депозирано възражение от
ответника, поради което за ищеца е възникнал правния интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. Твърди се, че на *** год.
ответникът е закупил от ищеца резервни части за селскостопанска техника, за
което е била издадена фактура № ***/ *** год. на стойност 11 833, 90 лв.
Твърди се, че на *** год. ответникът е закупил от ищеца резервни части на
стойност 1 886, 16 лв., за което е била издадена фактура № ***/ *** год.
Твърди се, че на *** год. ответникът е превел на ищеца сумата от 2 886, 16
лв., с която сума изцяло е било погасено задължението по фактура № ***/ ***
год., а с останалите 1 000 лв. частично е погасено задължението по фактура №
***/ *** год. Твърди се, че на *** год. ответникът е закупил от ищеца
резервни части за селскостопанска техника на стойност 1 990, 94 лв., за което
е била издадена фактура № ***/ *** год. Твърди се, че на 03. 12. 2020 год.
1
ответникът е превел на ищеца сумата от 4 000 лв., с която частично е било
погасено задължението по фактура № ***/ *** год. Твърди се, че поради
неизпълнение на задълженията на ответника ищецът е подал заявление по
реда на чл. 410 от ГПК за сумата от общо 8 824, 84 лв. по фактури № ***/ ***
год. и № ***/ *** год. Твърди се, че на *** год. ответникът е превел на ищеца
сумата от 2 000 лв., с което частично е погасено задължението по фактура №
***/ *** год. Твърди се, че към настоящия момент непогасеното задължение
по ответника по фактура № ***/ *** год. е в размер на 4 833, 90 лв., а
непогасеното задължение на ответника по фактура № ***/ *** год. е в размер
на 1 990, 94 лв. В заключение ищецът моли съда да признае за установено
вземането му срещу ответника за сумата от 6 824, 84 лв., представляващи
незаплатени суми по фактури № ***/ *** год. и № ***/ *** год., както и за
сумата от 1 265, 13 лв. представляващи лихва за забавено плащане на
главниците за периода от датата на изискуемостта на задълженията по
горепосочените фактури до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК, ведно със законната лихва върху общата неплатена главница, считано от
*** год. до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е частично
основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца „***” ООД намира своето правно основание в
разпоредбите на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането
по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № ***/ 2021 год. по описа на Плевенския районен съд.
Предявеният установителен иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение
от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, искът се явява частично
основателен.
2
Твърдението в исковата молба е, че между страните е било налице
облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за
търговска продажба. Безспорно е, че търговската продажба е неформален,
двустранен, възмезден, консенсуален и комутативен договор. Продавачът е
длъжен да предаде стоката, а купувачът да плати цената, като по този начин
те изпълняват основните си задължения по него. Всяка от страните получава
насрещна престация, в което се изразява възмездността на продажбата.
Поради своя характер на консенсуален договор търговската продажба се
смята за сключена с постигане на съгласие между сраните относно основните
елементи на договора, а именно предметът и цената. Другите действия-
предаване и плащане- са действия в изпълнение на договора. От присъщата
комутативност на търговската продажба страните по нея са наясно с
престациите, които трябва да осъществят още от момента на сключване на
договора. Съгласно разпоредбата на чл. 327 ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен
да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи, освен ако е уговорено друго. Ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата.
При съобразяване на горните правни положения особеностите на
конкретния случай се свеждат до следното:
Безспорно по делото е, че между страните e бил сключен устен договор
за търговска продажба на резервни части за селскостопанска техника, за
което са били издадени процесните фактури № ***/ *** год. на стойност
11 833, 90 лв. с ДДС и № ***/ *** год. на стойност 1 990, 94 лв. с ДДС. Не се
спори между страните, че главница по горните фактури в размер общо на
4 824, 84 лв. не е заплатена от ответника към момента на приключване на
съдебните прения.
При преценката на така събраните писмени доказателства съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 318 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79 и
сл. от ЗЗД, а именно: между страните по делото съществува облигационно
отношение, произтичащо от договор за търговска продажба, в изпълнение на
което ищецът „***” ООД е продал на ответника „***” ЕООД стоки на обща
стойност 13 824, 84 лв. и до настоящия момент ответникът не е изпълнил
задължението си като купувач и не е заплатил изцяло цената на доставената
3
стока. С оглед на гореизложеното предявеният установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 4 824, 84 лв., като върху
главницата следва да бъде начислена и законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /*** год./ до окончателното
изплащане на сумата. За разликата до претендираните 6 824, 84 лв. искът
следва да се отхвърли като погасен чрез плащане.
С исковата си молба ищецът е поискал и установяване на вземането му
за мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 1 265, 13 лв. По
своя характер мораторната лихва представлява обезщетение за причинените
на кредитора в резултат на забавеното изпълнение на парично задължение
вреди. В конкретния случай е безспорно, че между страните по делото са
съществували продажбени отношения. Както се посочи по- горе,
разпоредбата на чл. 327 ал. 1 от ТЗ предвижда, че купувачът е длъжен да
плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи, освен ако е уговорено друго. Предаването на стоката от
страна на продавача и приемането й от страна на купувача, като фактически
действия, пораждат задължението на купувача да плати цената на стоката.
Видно от процесните фактури е, че в същите е посочен срокът за плащане на
задълженията на купувача- 12. 05. 2020 год. и 19. 01. 2021 год., както и
начинът на плащане- по банков път. Предвид изложеното ответникът „***”
ЕООД е изпаднал в забава от деня, следващ датата на падежа на главното
задължение. При използването на общодостъпен онлайн калкулатор
/calculator.bg/ за изчисляване на законна лихва се установява, че дължимата се
от ответника лихва за забава върху главницата по фактура № ***/ *** год.
/при съобразяване на частичните плащания от 02. 12. 2020 год. 19. 11. 2021
год./ е в размер на 1 471, 85 лв., а дължимата се лихва за забава върху
главницата по фактура № ***/ *** год. е в размер на 177, 53 лв. Претенцията
на ищеца е в по- нисък размер и следва да бъде уважена изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното
производство деловодни разноски в размер на 201, 79 лв., както и
направените в исковото производство деловодни разноски в размер на 301, 79
лв., в които е включено и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Доколкото с извънсъдебното си поведение ответникът е станал
причина за завеждане на делото, няма основание за освобождаването му от
4
отговорност за разноски.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „***”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***,
представлявано от ***, че същият дължи на ищеца „***” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
***, сумата от 4 824, 84 лв., представляваща непогасена главница по фактури
№ ***/ *** год. и № ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от ***
год. до изплащане на вземането, като за разликата до 6 824, 84 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като погасен чрез плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „***”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***,
представлявано от ***, че същият дължи на ищеца „***” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
***, сумата от 1 265, 13 лв., представляваща лихва за забавено плащане на
главниците по фактури № ***/ *** год. и № ***/ *** год., за периода от
датата, следваща датата на падежа на задълженията на горепосочените
фактури, до 06. 12. 2021 год.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ***, представлявано от ***, да заплати на „***” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
***, направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на
201, 79 лв., както и направените в исковото производство деловодни разноски
в размер на 301, 79 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5