О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер 260698 Година 27.10.2020 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и седми октомври Година 2020
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2744 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След изтичане на срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, чиято
нередовност е отстранена в дадения му срок с молбата на пълномощника му от
12.10.2020 г. и същият се явява редовен от деня на подаването му, съгласно чл.
140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а
предявения с нея иск по чл. 220, ал. 1 КТ - допустим.
За изясняване на делото
от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими
писмени доказателства, представените от страните писмени документи (чл. 183 ГПК).
С оглед характера на
делото следва да се задължи ответника да представи ЛТД на ищцата (чл. 190 ГПК).
Следва да се уважи
искането на ответника и назначи по делото съдебно - икономическа експертиза,
която да даде отговор на поставените от него въпроси към същата с отговора му,
както и на въпросите: какъв е размера на дължимото се на ищцата обезщетение по
чл. 220, ал. 1 КТ и изплатено ли й е същото от ответника изцяло или частично
към датата на проверката от вещото лице (чл. 195, ал. 1 от ГПК). За изготвяне
на тази експертиза следва да се определи депозит и задължи поискалият
назначаването й ответник да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото страните
нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на
съда за доклад на делото. На ищцата следва да изпрати и препис от отговора на
ответника с приложенията към него. За насроченото съдебно заседание следва да
се призове и вещото лице. Страните следва да се напътят към спогодба чрез
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора (чл. 140, ал. 3 ГПК).
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА страните към
постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните
възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към медиатор,
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните
следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат
претендираното от ищцата вземане, са посочени в поправената й искова молба и се
изразяват по същество в това, че с ответника били в трудово правоотношение по
силата на сключен трудов договор № РД-12-17752 от 21.11.1994 г., по който, в
резултат от проведен конкурс, ищцата била назначена на длъжност „директор“ на ответното
С. „М.“ С.. На 19.07.2002 г. със заповед № 169 от 19.07.2002 г. на Началника на
Р. С. трудовото й правоотношение с ответника било прекратено. Като основание за
прекратяването му било посочено дисциплинарно уволнение. Заповедта била
обжалвана с искане за обявяване на уволнението за незаконно и възстановяването
й на предишната й длъжност. С решение № 53 от 02.04.2005 г. по гр. д. № 2160 от
2002 г. по описа на Районен съд С., уволнението било признато за незаконно и
отменено, а ищцата била възстановена на предишната й работа „директор“ на С. „М.“
С.. След като получила съобщение за възстановяването й на работа, се явила да я
заеме в срока по чл. 345 КТ. Същата била допусната само формално до работа, за
което било подписано допълнително споразумение и заедно с него й била връчена заповед
за прекратяване на трудово правоотношение № ЛС 2-68 от 06.12.2005 г., с
основание чл. 325, т. 8 КТ. Като мотиви в заповедта било отбелязано, че за
длъжността бил проведен конкурс и била заета от спечелилият го кандидат. Втората
заповед за уволнение № ЛС 2-68 от 06.12.2005 г. била обжалвана и към настоящия
момент, с влязло в сила на 16.06.2020 г. решение № 971 от 02.07.2019 г. по гр.
д. № 222 от 2019 г. по описа на PC С., VIII състав, уволнението й било признато
за незаконно, отменено и тя отново била възстановена на предишната си работа. Първоинстанционното
решение било потвърдено с решение по в.гр.д. № 1425 от 2019 г. по описа на
ОС С. и определение № 556 от 16.06.2020
г. по гр.д. 1209 от 2020 г. по описа на ВКС, по силата на което въззивното
решение не било допуснато до касационен контрол. На 09.07.2020 г. заявила
готовността си да встъпи в длъжността „директор“ на С. „М.“ С.. Заявлението било
изпратено до Р. С. и ответника в настоящото производство С. „М.“ С.. Със заповед
№ РД-06-570 от 14.07.2020 г., издадена от Началника на Р. С., ищцата била възстановена
на длъжността „Директор“ на С. „М.“ С., считано от 15.07.2020 г. На този ден и
веднага след връчване заповедта за възстановяването й й била връчена и заповед
№ ЧР-01-50/14.07.2020 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ било
прекратено трудовото й правоотношение, считано от 15.07.2020 г., без да бъдел
спазен предвиденият между страните срок за предизвестие. Поради неспазеният
срок на предизвестие и на основание чл. 220, ал. 1 КТ, имала право на
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното й трудово
възнаграждение за срока на предизвестието. Ответникът бил страна по сключен със
синдикални организации колективен трудов договор за системата на предучилищното
и училищно образование № Д01-134 от 08.06.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 29
КТД, срокът на предизвестието бил двумесечен, поради което и размерът на
обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ бил в размер на две брутни трудови
възнаграждения. Колективният трудов договор имал действие в конкретния случай, защото
по време на съдебните производства за възстановяване на трудовото й
правоотношение била член на работодателска и синдикална организация, която също
била страна по посочения КТД. Освен това подала заявление до С. към К., поради
което и на основание чл. 57, ал. 2 КТ колективният трудов договор имал действие
по отношение на нея. Поради това клаузите му имали действие по отношение на
работодателя - С. „М.“ С., и били приложими. Ответникът към момента не бил
изпълнил задължението си и не бил изплатил обезщетение за неспазеното
двумесечно предизвестие. По отношение на установяване на размера на
обезщетението следвало да се вземе предвид съдържанието на заповед №
РД-06-570/14.07.2020 г. на Началника на Р. С. за възстановяването й на длъжност
„директор“, тъй като в нея бил определен общият размер на брутното й трудово
възнаграждение, а именно основно месечно трудово възнаграждение възлизало в
размер на 1874 лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 46 % от основното възнаграждение. Общ размер на
месечното брутно трудово възнаграждение - 2 736.04 лева, а за два месеца
то възлизало на 5472.08 лева, в какъвто размер било и обезщетението по чл. 220,
ал.1 КТ. По отношение на правния си
интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск, освен неизпълнението от
страна на ответника, моли съда да вземел предвид, че в заповед № ЧР-01-50 от
14.07.2020 г., издадена от Р. С., било посочено и установено като дължимо на ищцата
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за срок от един месец, от което и последващото
неизпълнение на ответника произтичал правният й интерес от предявяване на иска
преди влизане в сила на тази заповед за уволнението й, която нямало да оспорва.
Искането е да се осъди
ответника да заплати на ищцата С.мата от 5472.08 лева за главница от неплатено обезщетение
по чл. 220, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 29 КТД за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-134/08.06.2020 г. и законна лихва върху главницата
от 27.07.2020 г. до изплащането й, както и разноските по делото.
Правната квалификация
на предявения иск – нормата на чл. 220, ал. 1 КТ.
С подадения в срок
отговор ответникът заема становище, че не оспорвал твърденията на ищцата
относно действието и прекратяването на трудовото й правоотношение. Със заповед
№ ЧЛ-01-50 от 14.07.2020 г. на Началника на Р. С. трудовото й правоотношение
със С. „М.“ гр. С. било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, при
условията на чл. 220, ал. 1 КТ, преди изтичане на срока на дължимото
предизвестие, срещу задължението на работодателя да изплати обезщетение за
неспазения срок на предизвестие. Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ, страната, която
имала право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, можела да го
прекрати преди да изтече неговият срок, при което дължала на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестие. По отношение на срока на
предизвестие нормата на чл. 328, ал. 1 КТ препращала към чл. 326, ал. 2 КТ,
според който, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов
договор бил 30 дни, доколкото страните не били уговорили по-дълъг срок, но не
повече от 3 месеца, а срокът на предизвестието при прекратяване на срочен
трудов договор бил 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. В
същата разпоредба била предвидена възможността в КТД срокът на предизвестието
при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1-4 и т. 11 да бъдел поставен в зависимост
от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия
работодател. В конкретния случай между страните по спора съществувало безсрочно
трудово правоотношение, по което страните не били уговаряли по-дълъг срок на
предизвестие от този, определен в нормата на чл. 326, ал. 2, изр. 1 КТ, поради
което дължимият от работодателя срок на предизвестие за упражняване на
предвиденото в чл. 328, ал. 1,т. 10 КТ негово потестативно право бил един
месец. Дължимото от работодателя обезщетение за неспазен срок на предизвестие
от един месец било изцяло изплатено на ищцата в установения за това срок. Посочената
в исковата молба разпоредба на чл. 29 КТД за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-134 от 08.06.2020 г. не можела да намери
приложение в отношенията между страните. На първо място, разпоредбата на чл. 29
КТД противоречала на чл. 326, ал. 2, изр. 2 КТ и на това основание се явявала
нищожна. На следващо място, нормата на чл. 29 КТД нямала действие по отношение
на ищцата, която не била член на синдикална организация, страна по сключения
КТД. Не на последно място, посоченият в исковата молба КТД нямал действие по
отношение на ответника, който също не бил страна по него. Поради тези
съображения оспорвал претенцията за заплащане на обезщетение за неспазен срок
на предизвестие по-голям от един месец, съответно оспорвал твърдението, че
дължимото обезщетение за неспазен срок от един месец не било изплатено ***. При
условията на евентуалност правел възражение за прихващане на заявената
претенция със С.мата от 710.98 лева, която представлявала неоснователно
изплатено й обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. С влязло в сила решение,
постановено по гр.д. № 222/2019 г. на Старозагорския районен съд, ответникът бил
осъден да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 710.98 лева и
законна лихва, считано от 06.12.2005 г. до изплащането му. Въз основа на
изпълнителен лист № 5 от 23.01.2020 г. на Старозагорския окръжен съд и
образувано изпълнително дело № 20207650400603 на ЧСИ Г.И., С.мата била изцяло
изплатена с платежно нареждане от 18.02.2020 г. по посочената от ЧСИ банкова
сметка. ***.07.2020 г. ответникът повторно превел С.мата от 710.98 лева по
банкова сметка на ищцата, като изрично посочил основанието за извършеното
плащане - обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ по решение № 971 от 02.07.2019 г. на
Старозагорския районен съд по гр.д. № 222/2019 г. С.мата от 710.98 лева, платена на 17.07.2020
г. по банков път, била платена без основание, поради което ищцата дължала
нейното връщане. С писмо, изпратено й чрез куриерска служба „Еконт“, ищцата била
поканена да възстанови неоснователно получената от нея С.ма, като на 03.09.2020
г. изпратеното писмо било върнато като неполучено от нея.
Тежестта за доказване
на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по
делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже по делото всички
обстоятелства, посочени в поправената й искова молба, тъй като на тях е основала
предявения иск, а ответникът носи тежестта на докаже по делото всички
обстоятелства, посочени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал
възраженията си срещу основателността на този иск.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните заверени преписи от: решение № 971/02.07.2019
г. на PC - С., постановено по гр.дело № 222/2019 г. по описа на PC - С., съобщение
от 06.07.2020 г., заповед №
ЧР-01-50/14.07.2020 г., заповед № РД-06-570/14.07.2020 г., заявление вх.
№ РД-17-675/08.07.2020 г., заявление вх. № 2343/09.07.2020 г., заповед № ЧР-01-50/14.07.2020
г., нареждане за плащане на заплати от
30.07.2020 г., извлечение от списък, фиш за служител за начислено трудово
възнаграждение и обезщетение за м. юли 2020 г., извлечение № 60/20.07.2020 г.,
извлечение № 14/19.02.2020 г., преводно нареждане от 17.07.2020 г., извлечение
№ 14/19.02.2020 г., покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист от
23.01.2020 г., преводно нареждане от 18.02.2020 г., покана с плик и
товарителница.
ЗАДЪЛЖАВА ответника,
най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да представи
цялото намиращо се при него лично трудово досие на ищцата, КАТО МУ УКАЗВА, че
непредставянето му в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с
чл. 190, ал. 2 ГПК.
НАЗНАЧАВА по делото
съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което
след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проучване при
страните, в счетоводството на ответника и там, където това стане необходимо, да
представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси,
поставени към тази експертиза в отговора на ответника и обстоятелствената част
на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ответника
по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по
делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че
ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде
изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава
по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 02.12.2020 г. от 10.00
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на ответника с
приложенията към него. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от
ответника на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: