РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Бургас, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20222000500047 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ЕВТ. М.
СТ., ЕГН **********, против решение № 193 от 22.10.2021 г., постановено по
гр.д. № 263/2021 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която искът
на страната за обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен над
размера от 100 000 лв. до претендирания размер от 180 000 лв.
Въззивницата-ищца ЕВТ. М. СТ. навежда оплаквания за
неправилност на решението в обжалвана част поради нарушение на
материалния закон - чл. 52 ЗЗД - относно размера на дължимото обезщетение,
който бил силно занижен и не съответствал на действителния обем на
неимуществените вреди и последиците от тях.
За да определи размер на обезщетение за вредите, настъпили вследствие
смъртта на сина на ищцата, от 100 000 лв. съдът следвало да обсъди
множество обстоятелства – момента на настъпване на смъртта, възрастта и
общественото положение на пострадалия, интензитета и продължителността
на преживените душевни болки и страдания и необратимия им характер,
степента на родствена близост между пострадалия и претендиращия
обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между тях
отношения. Следвало освен това да бъдат взети под внимание
застрахователните лимити към момента на настъпване на застрахователното
събитие и обществено-икономическата конюнктура към онзи момент.
Иска се отмяна на решението на Окръжен съд – Сливен в обжалваната
1
му част и допълнително присъждане на обезщетение в размер на 80 000 лв.
заедно със законната лихва от 20.11.2018 г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноски. Не се сочат нови доказателства.
Въззиваемият ответник ЗД “Б.” АД, ЕИК *** надлежно уведомен за
подадената от ищцата въззивна жалба, не е представил отговор по нея.
Постъпила е в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна
въззивна жалба от ответника ЗД “Б.” АД, ЕИК *** против тази част от
решението, с която искът на ЕВТ. М. СТ. е уважен за размера над 40 000 лв.
до 100 000 лв.
Твърди се, че определеният размер на обезщетение не е съобразен с
действителните неимуществени вреди, които ищцата е претърпяла. Връзката
между ищцата и починалия син била прекъсната, починалият от ранна
детска възраст бил лишен от грижите на майка си и бил отгледан от своите
баба и дядо, докато майка му от 2000 г. живеела и работела в чужбина.
Присъденият размер на обезщетението бил прекомерен, несъобразен с
принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, задължителната съдебна практика
и обществено-икономическата конюнктура в страната.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
претенцията над размера от 40 000 лв.
Въззиваемата по насрещната жалба Е.С. е представила писмен
отговор, с който я оспорва, и излага подробни аргументи за размера на
обезщетението.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани да обжалват
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 09.02.2022 г. са
допуснати за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка
съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК Бургаският апелативен съд
констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваните части.
Окръжният съд е сезиран с иск за обезщетение за неимуществени вреди
заедно със законна лихва. Ищцата Е.Т. М. С.Т. излага твърдения, че в
резултат на ПТП от *** г., предизвикано от водача на лек автомобил Р. рег. №
*** Я.Ф., който е управлявал автомобил, за който е била сключена
застраховка “гражданска отговорност” с ответника-застраховател, е била
причинена смъртта на нейния син Ж.С.С.. В резултат на смъртта на сина
ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в шок, морални
страдания, покруса и мъка, скръб от невъзвратима загуба. Поискала
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лв.
заедно с лихва за забава от 20.11.2018 г., когато е предявена
2
застрахователната претенция, до окончателното изплащане.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил
претенцията. Оспорил твърденията на ищцата за търпени от нея значителни
неимуществени вреди и наличието на близка връзка на ищцата с нейния син.
Повдигнал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорил
претендирания размер на обезщетение. Поискал отхвърляне на иска над
размера от 30 000 лв.
С обжалваното решение първоинстанционният съд уважил иска за
обезщетение за неимуществени вреди до размер от 100 000 лв. заедно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 20.11.2018 г.
до изплащането, като в останалата част до претендирания размер отхвърлил
претенцията.
По същество относно главния иск: наличието на деликт,
застрахователно правоотношение, вземане на ищцата за обезщетение за
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване, но с изключение на
размера на обезщетението, то е правилно, като на осн. чл. 272 ГПК
настоящият въззивен състав препраща към съответните мотиви, които
споделя и не намира за необходимо да повтаря.
От оплакванията на страните във въззивната жалба и насрещната
въззивна жалба става ясно, че пред настоящата инстанция се поддържа спор
единствено за размера на обезщетението.
Оплакването на ищцата Е.С. по определения от първоинстанционния
съд за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 100
000 лв., е основателно. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съгласно чл. 52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието
“справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране е
обусловено от обективните икономически условия в страната, индиция за
които са нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За
да определи паричния еквивалент на понесените от ищцата душевни болки и
страдания, съдът съобрази обстоятелството, че тя е загубила дете – син на 28
г.; съществувалите между между майка и син отношения на обич и
привързаност; свидетелствата за конкретните проявления на мъката от
непоправимата загуба. Установено е по делото, че през 2000 г., когато Ж. е
бил на 11 години, родителите му останали без работа и се наложило, за да
могант да обслужват заемните си задължения, майката да замине да работи в
Г.. Ж. останал да живее с баща си и баба си. Майка му изпращала пари да
погасяване на заемите и за издръжка на децата. Отношенията между майката
и Ж. не са прекъсвали. Те постоянно говорели по телефона, а всяко лято Ж.
прекарвал при майка си в Г.. През 2017 г. ищцата се преместила да живее и
работи в Г. но продължила да се грижи за сина си – платила курсовете му за
шофьор, купила му кола. Майка и син били много мили един с друг и имали
3
много близки отношения. Не може да бъде споделена тезата на
застрахователя, че физическата отдалеченост между майка и син се е отразила
на обичта и привързаността между тях, а оттук – на интензивността на
негативните преживявания, психическия и емоционален шок от смъртта на
сина за ищцата. Свидетелските показания описват една съсипана и
опустошена от мъка майка, която не може да прежали сина. Съобразявайки
тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното покритие,
индициращ икономическите условия към 2017 г., съдът намира, че за
обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата е справедлива и
достатъчна сума в размер на 150 000 лв.
По тези съображения е налице съвпадане на крайните изводи на
инстанциите по отношение на размера на обезщетението до 40 000 лв., поради
което насрещната въззивна жалба на застрахователя е неоснователна. В
отхвърлителната част за разликата от 100 000 лв. до 150 000 лв. обжалваното
решение следва да се отмени и в полза на ищцата да се присъди
допълнително сумата 50 000 лв. В останалата обжалвана част решението на
първоинстанционния съд ще се потвърди.
Страните имат право на разноски съразмерно с уважената/отхвърлената
част от иска. Поради изменението на решението по отношение на размера на
обезщетението първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за
разноските, които страните си дължат, след което те да се присъдят за двете
съдебни инстанции съразмерно с уважената/отхвърлената част от иска.
Ищцата има право на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от иска и с оглед представения списък по чл. 80 ГПК в размер
на 4275,94 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 1050 лв. –
за въззивното производство.
Ответникът има право на разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно
с отхвърлената част от иска във връзка със защитата си пред първата
инстанция, както и по въззивната жалба на ищцата, но не и по собствената си
насрещна въззивна жалба, която е неоснователна. Възражението на ищцата за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в размер на 6360 лв. с вкл.
ДДС за първата инстанция е основателно, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1 на ВАдвС при цена на иска от 180 000 лв. минималният
размер на хонорара е 5130 лв., а делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. Поради това и на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК възнаграждението следва
да се намали на 6156 лв. с ДДС. Съразмерно с отхвърлената част от иска
ответникът има право да получи за първоинстанционното производство
разноски в размер на 855,18 лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар, платено от застрахователя за защита против въззивната жалба на
ищцата във въззивното производство. При материален интерес в размер на 80
000 лв. по въззивната жалба на ищцата и на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 на ВАдвС минималният хонорар възлиза на 2930 лв. или 3516 лв. с ДДС.
4
Платеният хонорар от 3600 лв. с вкл. ДДС, следователно, не е прекомерен.
Съразмерно с отхвърлената част от иска за въззивното производство на
застрахователя се дължат разноски в размер на 1318 лв.
Върху увеличения размер на обезщетение застрахователят дължи
съответната държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 193 от 22.10.2021 г., постановено по гр. д. №
263/2021 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частите, с които: (1) е
отхвърлен искът на ЕВТ. М. СТ. против ЗД “Б.” АД за обезщетение за
неимуществени над присъдения размер от 100 000 лв. до размера от 150 000
лв. и (2) страните са осъдени да заплатят разноски един на друг, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД “Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С. район Л., бул. ДБ. № *, да заплати на ЕВТ. М. СТ., ЕГН **********, от
гр. Ш., общ. Т. обл. Сливен, ул. Ц.Р. № *, допълнително обезщетение в размер
на 50 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на сина Ж.С.С., починал
на *** г. при ПТП, причинено от водача на л.а. Р. рег. № *** застрахован по
застраховка “гражданска отговорност” при ответника, заедно със законната
лихва за забава върху допълнителното обезщетение, считано от 20.11.2018 г.
до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 193 от 22.10.2021 г., постановено по гр.
д. № 263/2021 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА ЗД “Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С. район Л., бул. ДБ. № *, да заплати на ЕВТ. М. СТ., ЕГН **********, от
гр. Ш., общ. Т. обл. Сливен, ул. Ц.Р. № *, сумата 4275,94 лв. – разноски
съразмерно с уважената част от иска за първоинстанционното производство и
сумата 1050 лв. – разноски съразмерно с уважената част от иска за въззивното
производство.
ОСЪЖДА ЕВТ. М. СТ. , ЕГН **********, от гр. Ш., общ. Т. обл.
Сливен, ул. Ц.Р. № *, да заплати на ЗД “Б.” АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С. район Л., бул. ДБ. № *, сумата 855,18 лв –
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска за първоинстанционното
производство и сумата 1318 лв. – разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска за въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗД “Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С. район Л., бул. ДБ. № *, да заплати на бюджета на съдебната власт по
сметка на Апелативен съд – Бургас държавна такса в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
5
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6