ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 09.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти
състав, в закрито съдебно заседание, проведено на девети ноември ноември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
като разгледа материалите по гр.д.№ 5511/2021г.
по описа на СГС, докладвано от съдия Желязкова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба с правно основание чл. 127, ал.2 вр. чл. 49 вр. чл.
53 ЗЗД, подадена от Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.: Ж.и З.АД, ЕИК ******срещу
Агенция „П.и.към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр.
София.
В исковата молба се твърди, че
на 17.04.2017 г. около 09.00 ч. сутринта на автомагистрала „Хемус“, 20 км и 300
м в посока от Варна към София, в землището на гр. Елин Пелин, Софийска област,
при управлението на лек автомобил марка „БМВ“, модел „330ХИ“, с peг. № ******,
водачът В.Н.Н.реализира ПТП, като попада в локва вода
на пътното платно и изгубва контрол над автомобила, който вследствие на
аквапланинг напуска пътното платно и блъска И.Д., който се намира в лентата за
принудително спиране. И.Д.загива на място.
Излага се, че към момента на
настъпване на ПТП И.Д.е в трудови правоотношения с „А.“ ЕАД, ЕИК ******и в деня
на инцидента се намира на пътния участък, тъй като е повикан там във връзка с
друго ПТП, настъпило по същите причини като процесното.
Ищецът излага, че по случая е
образувано Досъдебно производство 17/2017г. по описа на ОДМВР София и НОХД по
описа на Софийски окръжен съд срещу Н., което към момента е висящо.
Сочи, че след настъпването на
ПТП наследниците на починалия предявили иск с правно основание чл. 200 КТ срещу
неговия работодател „А.“ ЕАД и с решение
по гр.д. № 31055/2019 г. по описа на СРС ответникът бил осъден да им изплати
следните обезщетения: на Х.И.Д.(син на загиналия) - 133 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на И.Д., лихва от 17.04.2017 до окончателното
заплащане на главницата; 8750 лв. - пропуснати ползи за издръжка, за периода от
31.05.2019 до 05.02.2028г. (датата на навършване на пълнолетие на детето) - по
350 лв. месечно издръжка; 8750 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 17.04.2017 до 12.02.2021, която
възлиза на 3395,48 лв. и на Р.Б.Ч.(съпруга на загиналия) - 150 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга си; лихва върху
главницата от 17.03.2017 г до окончателното плащане;
Сочи, че постановеното съдебно
решение е било обжалвано от работодателя по отношение на горницата над
100 000 лв., присъдена на Х.И.Д.( за сумата от 33 000 лв.) и за
горницата над 100 000 лв., присъдена на Р.Б.Ч.( за сумата от 50 000
лв.), поради което то не е влязло в сила в посочените части. В останалата част
съдебното решение е влязло в сила е работодателят е изплатил на наследниците на
починалия сумата от общо 317 290,94 лв. включваща: за Х.И.Д.-100 000
лв., обезщетение за неимуществени вреди, 8750 лв. - пропуснати ползи за
издръжка, за периода от 31.05.2019 до 05.02.2028 г., 8750 лв. обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
17.04.2017 до 12.02.2021, която възлиза на 3395,48 лв., 38 805,56 лв.
законна лихва върху присъдените обезщетения, а за Р.Б.Ч.- 100 000 лв., ведно със
законната лихва в размер на 38 805,56 лв. за периода от 17.04.2017 г. до
12.02.2021 г.
След изплащането на
горепосочените обезщетения и задължения за лихви, работодателят е отправил
претенция към ищеца, в качеството му на застраховател на гражданската
отговорност на водача В.Н.Н.за репариране на
заплатените суми. Искането е одобрено, доколкото към момента на настъпване на
ПТП водачът е имал валиден застрахователен договор с ищеца и той му е изплатил
сумата от 317 290,94 лв., която освен горните суми за обезщетения и лихви,
включва и сумите от 2355 лв. разноски по изпълнителното дело на наследниците на
починалия срещу работодателя и такса към ЧСИ в размер на 15 284,35 лв.
Ищецът обаче намира, че не
следва да носи пълната отговорност за репариране на вредите на наследниците на
починалото лице, тъй като приема, че настоящият ответник има качеството на
съизвършител при осъществяване на ПТП, тъй като съобразно чл. 3, ал.2 вр.
чл.30, ал.1 от Закона за пътищата има задължението да поддържа републиканските
пътища и да осигури същите да са в такова състояние, което да позволява безопасното
им използване – чл. 14 от Закона за пътищата. В тази връзка излага, че
ответникът не е изпълнил задължението си, тъй като пътната настилка в процесния
участък не е била равна и не се е отводнявала правилно, като това е позволило
да се събира вода и да се създадат условия за възникване на аквапланинг и
съответно опасност за водачите на МПС. Освен това твърди, че в нарушение на чл.
167 ЗДвП служителите на ответника не са сигнализирали за наличието на опасност
на пътя и не са направили всичко необходимо за бързото й премахване.
С оглед изложеното ищецът
намира, че за него е налице интерес да предяви настоящия иск като твърди, че
ПТП е реализирано при съизвършителство в размер на 40% за водача на МПС (
съответно за ищеца като застраховател на гражданската му отговорност) и 60% за
ответника. Съответно претендира, че при тези проценти следва да се разпредели
отговорността между него и ответника в качеството им на съизвършители. В тази
връзка излага, че според него въззивният съд ще потвърди първоинстанционното
съдебно решение срещу работодателя на починалия, предвид което той като
застраховател на гражданската отговорност на виновния водач ще трябва да
изплати пълния размер на присъдените от първоинстанционния съд обезщетения.
Затова намира, че доколкото ответникът е съизвършил
противоправното деяние при условията на чл. 49 ЗЗД в размер на 60%, то същият на основание чл. 127 ЗЗД следва да му възстанови общо сумата от 179 460 лв., като в настоящето
производство предявява само част от нея в размер на 129 660 лв.
При така изложеното в исковата
молба и на основание чл. 108, ал.2 вр. чл. 119, ал.2 ГПК, съдът намира, че
настоящето дело не е подсъдно на СГС и същият няма правомощие да се произнесе
по предявения иск. Правоотношението между страните е възникнало въз основа на
съизвършителство при извършването на деликт при условията на чл. 49 ЗЗД, а
ответникът се явява държавно учреждение, поради което родово и местно
компетентен да разгледа иска с правно основание чл. 127 ЗЗД е съдът, в района
на който е възникнало това правоотношение, а именно Софийски окръжен съд,
доколкото ПТП е настъпило в землището на гр. Елин Пелин, Софийска област.
Водим от горното и на основание чл.108, ал.2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
прекратява пред себе си производството по гр. дело № 5511/2021 г. на СГС, I Гражданско
отделение, 23-ти състав.
изпраща делото по подсъдност на
Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от
съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: