Решение по дело №168/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е 127

 

гр. П., 11.04.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на осми април………………..……………………………

през две хиляди и деветнадесета година....................... в  състав:

 

                                Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                       Членове: ДИМИТЪР БОЗАДЖИЕВ

                                                     МАРИАНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Катя Кентова........…......…… .и в присъствието на

прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова..…..….в. гр. дело № 168 по описа

за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         С решение № 14/09.01.2019 г., постановено по гр.д. № 208/2017 г. В.ският районен съд е отхвърлил иска на С.С.Н., ЕГН **********,*** – гр. В., бул. “Х. А.“ № , представлявана от кмета К.Т.К., за приемане за установено по отношение на ответника Община В., че тя не е собственик на ПИ № 1520 с площ от 1348 кв.м., както и ПИ № .. с площ от 1766 кв.м. по действащия кадастрален план на гр.В., като неоснователен и недоказан. Осъдил е С.С.Н. ***, представлявана от кмета К.Т.К., сумата от 1745.00 лв., представляваща сторени по делото деловодни разноски.

         Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от С.С.Н. чрез неговия процесуален пълномощник с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата е направен обстоен анализ на събраните по делото доказателства,  включително и на показанията на свидетелите Геров и В.. Твърди се, че ответната община не е доказала, че тя е собственик на спорния имот. Напротив, било установено по делото, че тя е предприела фактически действия по отношение на спорните имоти едва през 2016 г., което се установявало от представените по делото приемо-предавателни протоколи за предаването на вещи. Незаконосъобразни били изводите на РС, изведени от събраните по делото доказателства. Прави се преглед на техническите експертизи, назначени по делото във връзка с промяна на статута на спорните имоти, като почти дословно се преповтаря тяхното съдържание. Твърди се, че безспорно е установено, че имотът е бил предаден от „Почивно дело и курортно лечение“ - В. на АФ „Великия октомври“ и КФ „Овощен разсадник“ и съответно покупката му от ЗК „Марица 95“ – праводател на ищеца, като генералния извод от това е, че към 1999 година неоснователно съдът е приел, че имотът е бил собственост на държавата, а издадените за имота актове за публична общинска собственост нямали характер на документ, удостоверяващ правото на собственост. Подробно в жалбата се анализират всички събрани доказателства.

Искането е решението на първоинстанционният съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, вместо което да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, така, както е предявен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Община В. с твърдение, че същата е неоснователна, поради което се иска да бъде оставена без уважение и се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Отговорено е на всички възражения във въззивната жалба. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

         Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становището, изразено в съдебно заседание и депозираното писмено такова, и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Община В. ищецът С.Н. е твърдял, че на 12.07.1999 г. в гр. П. бил подписан предварителен договор за покупко-продажба между него и Земеделска кооперация „Марица-95“, ЕИК *********, на осн. чл.19 от ЗЗД. С този договор страните поели задължения да сключат окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот - земя от 4730.00 кв.м., находяща се в гр.В., включена в регулационния план на гр. В. със Заповед № РД-14-03-163 от 13.10.1983 г. на Министерство на строителството и архитектурата като парцел XVІІІ, кв. ..А за сумата от 57 000.00 лв. Всички поети задължения от ищеца били изпълнени в уговорените за това срокове. Въпреки това кооперацията не изпълнила задължението си да сключат окончателен договор в посочения срок, но му предала владението върху процесния парцел с приемо - предавателен протокол за въвод във владение от 12.07.1999 г. Парцел XVIII, кв,  А, по регулационния план на гр. В. от 1983 г., бил с площ от 4730 кв.м. и с граници: от три страни улици - ул. „М.", ул. „Й.Ч." и ул. „В.Б." и от северозапад – парцел ХІХ. Планът предвиждал парцел XVIII „За почивен дом на финансите", който включвал части от имот с пл. № 1520 със сгради на оранжерия и част от имот с пл. № 1521. Със Заповед № 443 от 19.11.1993 г. на Кмета на Община В. е попълнен действащия от 1983 г. кадастрален план с имот № 6323 от около 1000 кв.м. за сметка на част от имот с пл. № 1521. Твърди се от ищеца, че към този момент по все още действащия кадастрален план от 1983 г. в границите на парцел XVIII попадали и трите имота: с пл. № 1520, пл. 1521 и с пл. № 6323. Съгласно изложеното в исковата молба, със Заповед № 204/25.03.2003 г. на Кмета на Община В., парцел XVIII е заличен и са образувани нови три парцела - IV-1520, V-6323 и VI-1521, като са променени и номера на квартала от „..А" на „..". Със Заповед № 2186 от 15.12.2014 г. за сметка на имоти с пл. № 1520 и № 1521 са образувани нови имоти, съответно - ПИ № 1520 с площ от 1348 кв.м.; ПИ № 1521 с площ от 628 кв.м. и ПИ № .. с площ от 1766 кв.м., като според ищеца собствеността на Земеделска кооперация „Марица-95" се трансформира в собственост върху: ПИ № 1520 с площ от 1348 кв.м.; ПИ № .. с площ от 1766 кв.м.; ПИ № 6323 с площ от 1010 кв.м. и 45/628 кв.м. ид.ч. от ПИ № 1521. Твърди се, на основание давностно владение, ищецът е придобил собствеността върху ПИ №  с площ от 1348 кв.м.; ПИ № .. с площ от 1766 кв.м.; ПИ № 6323 с площ от 1010 кв.м. и 45/628 кв.м. ид.ч. от ПИ № 1521., като по отношение на УПИ- V-  с площ от 1010 кв.м. се е сдобил с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № , том. , н.д. /2011 г., с акт на вписване № 123, том III, дело № 451/2011 г. В последствие южната уличнорегулационна линия на първоначалния парцел XVIII е преместена да мине по имотната граница на имот с пл. № 1521 и на имот пл.№ 1520, с което парцелите са се разширили на юг, като парцел IV- 1520 с площ общо от 4554 кв.м. се твърди, че е разширен за сметка на улицата от юг с 825 кв.м., но останалата част в размер на 3729 кв.м. е останала образувана от парцел XVIII по плана от 1983 г.; парцел VI-1521 с площ общо от 585 кв.м. е бил разширен за сметка на улицата от юг с 540 кв.м., а останалата част от имота в размер на 45 кв.м. е станала от парцел XVIII по плана от 1983 г.

Искането е да бъде постановено решение, с което да приеме за установено по отношение на Община В., че не е собственик на ПИ № 1520 с площ от 1348 кв.м., ПИ № .. с площ от 1766 кв.м. и 45/628 кв.м. ид. ч. от ПИ № 1521, находящ се в кв. по действащия кадастрален план на гр.В.. С молба с вх. № 2174/02.05.2018 г. е направен отказ от иска по отношение на първоначално предявените 45/ 628 идеални части от поземлен имот № 1521, находящи се в кв... по плана на гр.В., като в тази част производството по делото е прекратено.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната община, в който се твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Изложени са подробни съображения в тази насока, съгласно които собственик на процесните имоти е Община В., удостоверяваща правата си по силата на надлежни титули за собственост по смисъла на Закона за общинска собственост. Твърди се, че имотът е бил предаден от „Почивно дело и курортно лечение“ - В. на АФ „Великия октомври“ и КФ „Овощен разсадник“ само за стопанисване и управление, но собствеността е останала държавна, поради което ЗК „Марица 95“ – праводател на ищеца не е могла да придобие собствеността върху същия имот и съответно за го продаде на ищеца. В тази връзка се сочи, че са налице две влезли в сила съдебни решения, с които се отрича категорично правото на собственост на ЗК „Марица 95“ по искове, предявени против Община В.. Оспорва се твърдението на ищеца, че е придобил имота по давност. В тази връзка се твърди, че съгласно чл.86 от ЗС, в редакцията му от ДВ, бр.33/1996 г. не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост; това ограничение е отпаднало с последващото изменение на ЗС по отношение на вещите частна общинска или държавна собственост, но с §1 от ЗДЗС за тях е въведен мораториум върху придобивната давност до 31.12.2017 г.  В заключение се твърди, че ищецът не е можел да придобие по давност спорния имот, тъй като до датата на предявяване на иска не е изтекъл законоустановения 10-годишен срок.

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 12.07.1999 г. между С.С.Н. и ЗК „Марица-95" на основание чл. 19 от ЗЗД е бил сключен предварителен договор за покупко - продажба, по силата на който е поето задължението за сключване на окончателен договор за покупко - продажба на следния недвижим имот: земя от 4730 кв.м., находяща се в гр. В., включена в регулационния план на гр. В. със Заповед № РД-14-03- 163 от 13.10.1983 г. на МСА като парцел XVIII, кв. ..А, а към момента на подписване на предварителния договор, по кадастрален и регулационен план - парцел V, кв. , с пл.№ , одобрен със Заповед № 292 от 25.04.1997 г. на кмета на Община В.. От материалите по делото не се установява, а и не се твърди от ищеца да е сключван окончателен договор за продажба на имота, предмет на представения предварителен договор.

Като доказателства по делото са приложени и приети две влезли в сила съдебни решения. С решение № 635/05.11.2008 г., постановено по в.гр.д. № 580/2008 г. Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решение № 437 от 05.12.2007 година, постановено по гр. Дело №  426/2007 година по описа на Районен съд – В., с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 53 ал. 2, изречение второ от ЗКИР /сега – чл.54, ал.2/, предявен от ЗК “Марица 95” – П., със седалище и адрес на управление град П., ул. “К. В.” № , представлявана от Г. Н. В, за приемане за установено по отношение на Община-В. и Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че ЗК “Марица 95”-П. и Държавата са съсобственици на следния недвижим имот: парцел ХVІІІ – за почивен дом на финансите в кв. .. по плана на В. и че в кв. .. по сега действащия кадастрален план е допусната грешка, като не е заснет като самостоятелен имот бившия парцел ХVІІІ- за почивен дом на финансите и за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца направените по делото разноски, като неоснователен. В мотивите на своето решение съдът е приел, че ищецът се легитимира като съсобственик в идеални части на парцел ХVІІІ в кв. ..а от плана на град В. от 1983 година въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.06.1996 година, с който почивната станция “С. К.” град В. с площ от 325 кв. метра и дворното място към почивната станция от 1950 кв. метра по акт № 2714 за държавна собственост на недвижим имот от 05.09.1983 година, представляващо парцел ІІ в кв. .. по плана на В., е продаден от лица, определени от Общото събрание на правоимащите лица за разпределение на имуществото на заличената Агрофирма “Великият октомври” и КФ “Овощен разсадник” град П., на ЗК “Марица-95”-П.. В този договор изрично е посочено, че се сключва на основание § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, без да е необходима нотариална форма. Във връзка с това Окръжният съд е приел, че този договор не може да легитимира ищеца по делото като собственик, тъй като на първо място, към момента на сключването на договора – 21.06.1996 година е действал ЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ бр. 45 от 16.05.1995 година. Текстът на закона, включително § 29 от преходните и заключителни разпоредби не предвижда възможност за продажба на недвижими имоти от правоимащите по чл. 27 ал. 1 от закона. Цитираният в договора § 29 се отнася само до разпределение на имуществото на организацията по § 12 от ПЗР на закона, но не и до продажбата на имуществото на трети лица извън правоимащите. Едва с изменението на § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, публикувано в ДВ бр. 79 от 17.09.1996 година е дадена възможност на общото събрание на правоимащите, респ. на определени от него лица да продават имуществото на трети лица. Изрично обаче е въведено изискването продажбата на моторните превозни средства и на недвижимите имоти да се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните. Представеният от ищеца договор е сключен в нарушение на закона, не е спазена и формата, поради което е нищожен и не би могъл да го легимитира като собственик на имота. Освен това по делото по никакъв начин не е установено АФ “Великият октомври” и КФ “Овощен разсадник” – П. да са били собственици на процесния имот, за да се приеме, че правоимащите, респ. техни представители могат да извършат продажбата му.

С решение от 22.11.2010 г., постановено по гр.д. № 288/2010 г. пък Пазарджишкият окръжен съд е отхвърлил предявеният от ЗК „Марица -95”, представлявана от председателя Г. Н. ***, представлявана от Кмета И.Л., иск по чл.108 от ЗС за установяване правото на собственост и предаване на владението върху УПИ –ІV – 1520, отредено за пл. № 1520 с площ 4359 кв.м, УПИ VІ-1521 отредено за имот № 1521 с площ 575 кв.м. и УПИ V-6323 за имот № 6323 с площ 1111 кв.м., всичките в кв... по сега действащия РП на гр.В., като неоснователен. За да отхвърли този иск, Окръжният съд е приел, че със Заповед № 812/14.12.1990 г. ДФ „Социален отдих” гр. София е предала собствеността на ДФ Агрофирма „Великия октомври” гр. П. в изпълнение на ПМС № 88/07.08.1990 г. Съгласно посоченото постановление фирми и други организации възстановят правото си на стопанисване и управление на база за социален отдих и курортно лечение, но не и правото си на собственост върху същите. Следователно ДФ „Социален отдих” гр.София е могла единствено да предостави правото на стопанисване и управление, но не и да прехвърли собственост, както се е разпоредила със Заповед № 812/14.12.1990 г., затова се налага изводът, че праводателите на ищцовата кооперация по договора за покупко-продажба не са надлежно легитимирани титуляри на основание ПМС № 88/07.08.1990 г. на правото на собственост, с което са се разпоредили.

Договорът за покупко – продажба от 21.06.1996 г. е нищожен, тъй като не е взето решение за избор на физически лица, които да разпределят имуществото на организацията по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Договорът е сключен на основание чл.52 ал.2 от ППЗСПЗЗ и чл.18 от ЗС от определените от Общото събрание на правоимащите лица, лицата  по §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ (обн.ДВ бр.45/1995г.) съгласно протоколно решение от 12.05.1996 г. Параграф 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в посочената редакция, визира възможността Общото събрание на лицата по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ да може да определи физически или юридически лица, които да разпределят имуществото на организацията по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вкл. и средствата им в банките. В конкретният случай обаче не е взето решение за избор на физически лица, които да разпределят имуществото на организацията по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а е решено правомощията на тези лица да бъдат прекратени и същите да се прехвърлят на ЗК „Марица 95”, която да осъществява производствената дейност на заличената АФ „В.Октомври”. Следователно на първо място липсва решение, с което лицата, подписали договорът да са надлежно избрани съгласно изискванията на §29, което от своя страна води до извода, че същите не притежават валидно възникнала в тяхна полза представителна власт да сключат договора.

На второ място съдът е приел, че липсва решение на общото събрание на лицата по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ за начина на разпределение на имуществото на заличената организация съгласно изискванията на чл.52 ал.2 и 3 от ППЗСПЗЗ. В тази насока съдът е посочил, че ищцовата кооперация не е правоимащо лице. По смисъла на чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ (обн. ДВ бр.45/1995 г.), в посочената редакция, правоимащи лица са: „собствениците на земи, включени в ТКЗС и ДЗС, членовете на трудово кооперативни земеделски или на други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и лицата в трудовоправни отношения с тях”, т.е. физически лица, които имат право на дялове от имуществото на посочените организации като разпределението се извършва при условия и по ред, посочен в ППЗСПЗЗ. Така съгласно чл.52 ал.2 от ППЗСПЗЗ (обн. ДВ бр.45/1995 г.) лицата по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ имат право да получат своя дял в собственост или съсобственост, като предоставянето на имуществото се извършва в натура или в пари по решение на Общото събрание на правоимащите лица. Следователно ищцовата кооперация като не е правоимащо лице по см. на чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ, не може да участва в разпределението на имуществото на заличената организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Що се касае до обстоятелството, че имотът е придобит и въз основа на договор за покупко-продажба съдът е приел, че едва с изменението на §29 от ЗСПЗЗ (обн.  ДВ бр. 79 от 1996 г.), е дадена възможността на правоимащите лица да продават определена вещ от имуществото на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но при наличието на определени условия, като първото от тях е отказ на лице или група лица по чл.27 ал.1 да получат определена вещ от имуществото, то тогава общото събрание може да упълномощи писмено лица, които да я продават. За продажбата на МПС и недвижими имоти е предвидена изрична форма -  писмен договор с нотариална заверка на подписите.

По тези съображения съдът е заключил, че сключеният на 21.06.1996 г. договор на основание чл.52 ал.2 от ЗСПЗЗ е в противоречие със закона, поради което е нищожен по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД и ищцовата кооперация не е титуляр на правото на собственост, чиято защита търси.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че съгласно одобрения през 1983г. план на гр.В. е отреден парцел XVIII - за почивен дом на финансите в кв.  А, с площ от 4749 кв.м. Този парцел е включвал части от имот пл. № 1520 и пл. № 1521, а останалите части от тези имоти от южната им страна били отредени за улица. Имот пл. № 1521 е бил с обща площ от 1690 кв.м., от които 1110 кв.м. попадали в парцел XVIII, а останалите 580 кв.м. - в улица. При заснемането на кадастралния план било отразено, че в този имот има двуетажна масивна сграда - люпилня и почивна станция. Имот пл. № 1521 в кв. .. А по плана от 1983 г. е идентичен с парцел II - люпилня в кв. .. по предходния план на гр. В. от 1955 г., образуван от част от имот пл. № 1616, записан като общинска собственост. Актът за държавна собственост на парцел II в кв. .. е съставен на 15.09.1983 г., преди одобряването на плана от 1983 г., което е станало със заповед № РД-14-03-163/13.10.1983 г. на Министерство на строителството и архитектурата. На 26.10.1993 г. е бил съставен акт за непълноти и грешки в кадастралния план и със заповед № 443/19.11.1993 г. е попълнен кадастралният план с имот № 6323 с площ от 1000 кв.м., записан на РКС - В. и Кооперативен съюз - П.. Този имот е заснет като самостоятелен за сметка на част от имот пл. № 1521, като след попълването на кадастралната основа имот пл. № 1521 е останал с площ от 690 кв.м. След това попълване на кадастралната основа със заповед № 292 от 25.04.1997 г. е одобрено частично регулационно изменение в кв. ..А по плана на гр. В., като за сметка на част от парцел XVIII е отреден парцел V-1521. Със Заповед № 204/25.03.2003 г. е одобрено частично регулационно изменение, променена е номерацията на квартала, в който се намират процесиите имоти, и той е станал № ... Освен това е променена регулацията на парцел V-1521, като вместо един са отредени два парцела - V- 6323 от около 1000 кв.м. за почивна станция и VI-1521 с площ от 690 кв.м. за креационни дейности, курортен отдих и услуги. За остатъка от парцел XVIII по предходни план е отреден УПИ IV - 1520 за складова дейност.

С решение № 161 от 19.12.1996 г., прието на заседание, Общински съвет - В. е обявил за публична общинска собственост 37 броя имоти, като под номер 4 в диспозитивната част на решението е имот по плана в кв. К., кв. .., пар.19. Последваща за решението на Общински съвет - В. е Заповед № 1216 от 18.09.1997 г. на Областния управител на Пловдивска област, с която се заповядва отписването от актовите книги за недвижими имоти - държавна собственост, недвижим имот, находящ се в кв. .., пл. № 6442, парцел XIX, състоящ се от 12 дка /12 000 кв.м./, ведно с постройки, описани в акт № 3359/20.06.1995 г.

От страна на общинска администрация - В. е съставен Акт за публична общинска собственост № 10 от 06.10.1997 г., одобрен от кмета на Общината, по отношение на имот, съставляващ парцел XIX, записан погрешно като пл. № 6448 в кв. .., вместо имот с пл.№ 6442, състоящ се от 12066 кв.м., ведно със следните постройки - работилница; жилище; баня; съблекалня; басейн; кафе/ресторант; пералня; ресторант/павилион; МО и при обща застроена площ от 1552 кв.м.

Със Заповед № 204 от 25.03.2003 г. на Кмета на община В., се променя номерацията на квартала от кв. .. на кв. 239 по плана на гр. В. и се образува нови УПИ IV-1520 „За складови дейности", УПИ VI-1521 „За реакционни дейности, курортен отдих и услуги". За издадения административен акт е било изготвено съобщение, с което заинтересованите лица са уведомени за одобреното изменение на подробния устройствен план за кв. .., УПИ IV- 1520, VI- 1521 и V-6323 по плана на гр. В., с указание, че планът се намира в отдел „кадастър, регулация и застроителни планове" - Община В. и същият може да се прегледа, а заповедта подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението чрез кмета на Община В. до Окръжен съд - П.. Заповедта е била съобщена на ищеца по настоящето дело, като той е отбелязал, че няма възражения.

С констативен акт служители на общинска администрация – В. са удостоверили, че след получаване на съобщението не са постъпвали жалби и възражения по заповед № 204 от 25.03.2003 г. на кмета на община В. относно изменение на регулационния план за кв. .. с нови УПИ IV-1520; V-6323 и VI-1521 по плана на гр. В., което обосновава извода, че тя не е оспорена и е влязла в законна сила. Статутът на процесиите имоти към настоящия имот е уреден от действащия регулационен план, одобрен с решение № 91/16.04.2004 г. на Общински съвет - В., като двата имота са записани в собственост на Община В.. По отношение на имот с пл. № 1520 е съставен Акт за публична общинска собственост № 146 от 16.06.2015 г. По отношение на имот с пл. № .. е бил съставен Акт за публична общинска собственост № 168 от 27.01.2017 г.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са приети и изслушани първоначална и допълнителна техническа експретиза, видно от заключението на които имотът, предмет на договор от 21.06.1996 г, е идентичен с имота, предмет на предварителен договор от 12.07.1999 г. - двата са с една и съща площ и граници и с един и същи номер на парцела - XVIII в кв...а. Със заповед №443/19.11.1993 г на кмета на общината е попълнен кадастралният план с имот пл. № 6323 от около 1000 м2, за сметка на част от имот пл. №1521, включена в парцел XVІІІ. Новозаснетият имот пл. № 6323 е записан на Кооперативен съюз - П.. За частичното регулационно изменение, одобрено със заповед № 292/ 25.04.1997 г., с което е образуван парцел V-1521, няма графични данни; същото не е нанесено в регулационния план и може да се допусне, че заповедта не е влязла в сила. Със заповед на Кмета на Община В. № 204/25.03.2003 г., парцел XVIII е заличен и от него са образувани нови парцели: IV-1520, V-6323 (застроен със сградата на почивната станция) и VI-1521; номерът на квартала е променен от ..а на .. и парцелите са разширени в южна посока до границите на имоти пл.№ 1520 и 1521, за сметка на нереализираното разширение на улицата. Със заповед № 1240/17.08.2012 г е преотреден парцел V- 6323 в кв... за „Почивна станция със СПА-център, медицински център за рехабилитация и лечение, бизнес-център и телевизионен пресцентър"; границите на парцела не са променени. С регулацията е предвидена и пристройка на съществуващата сграда на почивната станция. През 2013 г. е одобрен актуализиран кадастрален план за кв. К., в който имоти пл. №№ 1520, 1521 и 6323 са в същите граници, както към 1993 г, когато е попълнен в кадастъра имот пл. №6323. С решение № 29/30.01.2014 г. на Общински съвет - В. е одобрен нов регулационен план. В новия план трите парцела, образувани със заповед № 204/2003 г: IV-1520, V-6323 и VI- 1521 са в същите граници, в каквито са били до момента. Със заповед № 2186/15.12.2014 г е попълнен кадастърът с имоти пл. №№ .., 8228, 8794 (дере Власа), образувани за сметка на части от имот пл. №1520. Със заповед на Кмета на Община В. № 693/22.05.2015 г е одобрено частично регулационно изменение, засягащо парцел IV-1520, За складова дейност и в по-малка степен парцел VI-1521, За креационна дейности, курортен отдих и услуги. Северозападната част от парцел IV-1520, която представлява имот пл. № .. от 1766 м2, се присъединява към съседния парцел: XIX-7178, ... След това частично изменение не е одобрявано друго регулационно изменение и описаната по-горе регулация е действаща и в настоящия момент.

Съгласно заключението на вещото лице, с изменението на регулационния план, одобрено със заповед № 693/2015 г на кмета на общината, бившият парцел XVIII в кв..., по плана на гр. В. от 1983 г., е трансформиран в парцелите, описани в заключението. Не се установява идентичност между парцел XIX в кв. ..а и парцел XVIII в кв. ..А, описан в ИМ, както не се установява идентичност и между парцел XIX и имоти пл. №1520, с площ от 1348 м2, пл. № .., с площ от 1766 м2, пл. № 6323, с площ от 1010 м2 и 45/628 кв.м2 ид.ч. от пл. № 1521 (четирите имота - части от парцел XVIII), описани в ИМ.

От заключението по допуснатата допълнителна техническа експертиза се установява, че Парцели XVIII и XIX, по плана от 1983 г., попадат върху имот пл. №1616, по предходния план от 1955/57 г, който е бил записан в разписната книга към плана като общински. Регулационният план е предвиждал върху имот пл. №1616 парцел I, отреден за оранжерии в кв.... Със заповед № ../21.06.1964 г. на Зам.председателя на ОНС-П. е одобрено частично регулационно изменение, с което за сградата на люпилнята е обособен самостоятелен парцел II- За люпилня. По плана от 1932 г. са заснети малки имоти с пл. №№ 1289, 1290, 1517, 1518, 1284 и очертанията на реката, които са включени в един парцел в кв.132, предвиден за „Минерални бани". Със заповед на Кмета на Община В. № 292/25.04.1997 г. е одобрено частично регулационно изменение. Съгласно текста на заповедта е образуван парцел V-1521 - Съществуваща почивна станция и други парцели в кв. ..а. Изменението не е нанесено в регулационния план и не може да бъде видяно, не може да се каже в какво се изразява. В архива на общината се намери заповед на кмета на общината № 185/18.04.1995 г. за попълване на кадастъра с новозаснет имот пл. № 6442 в кв..., посочен в заповедта като общински; няма други материали по преписката, включително скица към заповедта. Надписаният имот пл. № 6442 не е нанасян както върху регулационния план, така и в скиците, издавани по - късно, върху които са нанасяни заснетите с плана от 1983 г. имоти пл. № 1520 и 1521. Номерът на квартал ..а е променен на .. със заповед на Кмета на Община В. № 204/25.03.2003 г. за частично регулационно изменение.

На 12.02.2018 г. районният съд е извършил оглед на имота, като в протокола подробно са описани констатациите на съда и установеното вътре в имота, а именно: входът на имота представлява двойна метална врата, заключена с катинар, който е отключен от представител на Община-В.. Вратите на намиращите се в имота сгради са заключени с катинари и на тях са поставени лепенки с указания, че се охраняват от СОТ. Съдът е констатирал, че вътре в помещенията се съхраняват строителни материали, колички, тръби, части от детски катерушки и пързалки, ел. табла, дарени книги и т.н. /стр.2 и 3 от Протокол от оглед, извършен на 12.02.2018 г., лист.253 и 254 от гр.д.  208/2017 г. по описа на ВРС/. Запитан от съда дали той е складирал посочените вещи, ищецът е отговорил, че не знае какво са слагали в помещенията неговата домакинка и предишният собственик - „Великия октомври“. В средата на имота е намерен багер с лепенки, че е предаден на Община В. за отговорно пазене, а непосредствено до него са намерени купчинки от каменни и тротоарни плочи. По повод на тази находка ищецът е заявил, че казал на фирма да изхвърли боклука, за да се заравни имотът; бил им дал право да влизат с ключ и да насипват пръст и камъни. В имота е намерена и малка постройка от червени тухли, за която ищецът е заявил, че е баня с тоалетна, а представителят на общината е пояснил, че става въпрос за баня с вана и съблекалня, а намиращото се в нея гюбре било от вкарваните там безстопанствени коне, които общината е прибрала

По делото са разпитани и свидетели. От показанията на свидетеля К. В. се установява, че ищецът станал собственик на спорния имот през юли 1999 г. По този случай Н. направил почерпка за около 30-40 човека и обявил, че влязъл във владение. През 2003 г. ищецът сложил СОТ до къщичката в имота, намираща се в единия му край и на самата почивна станция. Свидетелят бил началник на СОТ до 2007 г., а охраната на имота продължила и около 2-3 години след това. Считал, че собственик на имота е Н., защото той отключвал и заключвал. По-нататък свидетелят описва разположението на сградите в имота и говори за инцидент с паднало в канала дете, който според него трябва да се е случил около 2003, 2005, 2006, 2007 г.

Свидетелят М.П. установява, че работел в Община В. и към 1995 г. бил натоварен със задачата да проучи общинските имоти. Установява, че между люпилнята и почивната станция имало малка къща, оградена с ограда. Свидетелят заявява, че откакто се помни, никой друг не бил ползвал имота, освен общината. В имота винаги се влизало през врата на ул. „Д.Г.“, заключена със синджир и катинар. Право срещу вратата имало натрупани строителни материали – тротоарни плочи, бордюри и др., останали от ремонтите на улиците в общината. Този имот бил владян от общината още от освобождението на България. Първоначално бил владян от К. община – от тогава имало протоколи за образуване на люпилнята. Правоприемник на К. община била В.ска община. Общината охранявала имота със свои служители до около 2008 – 2009 г. В оранжериите се отглеждали зеленчуци и цветя. Имало три блока със складове, като два от тях били съборени още в началото на 60-те 70-те години. Първият блок до люпилнята бил със складове на общината и в него преди са работили служители на общината. В двора никой не бил влизал заради люпилнята. Преди люпилнята да стане станция това било парк на К. община. Оградата на имота била правена, когато била правена люпилнята и съществувала още към 1957 г., когато свидетелят ходел там с майка си да вземат пилета. През 1999 г. при служителката, която правела актовете за общинска собственост, свидетелят заварил човек, който искал да му предадат ключовете на складовете иП. му поискал документ за собственост и заповед на министъра за продажба на имота. На това основание свидетелят отказал да даде ключовете и му обяснил какви документи трябва да има, за да бъде въведен във владение.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Безспорно е установено по делото, че ищецът и ЗК „Марица 95“ не са сключили валиден договор за покупко-продажба в изискуемата нотариална форма, който би могъл да породи права за ищеца. Следва да се отбележи, че дори и да имаше такъв договор, с него не биха могли да бъдат прехвърлени права на ищеца, тъй като правото на собственост на ЗК „Марица 95“ по отношение на Община В. е отречено с влязло в сила съдебно решение.

Ищецът основава своята претенция единствено на твърдение за изтекла в негова полза придобивна давност повече от 10 години, считано от 12.07.1999 г. За доказване на това твърдение обаче по делото не се събраха никакви доказателства. Единствено свидетелят В. твърди, че процесният имот бил владян от ищеца, но заявява, че знае от самия Н., че е влязъл във владение на спорния имот. От показанията на този единствен свидетел обаче не може да се направи категоричен извод нито че ищецът е бил във владение на имота, нито че го е владял поне 10 години, считано от м. юли 1999 г. непрекъснато и необезпокоявано.

Твърденията на този свидетел се оборват от показанията на другия разпитан свидетел М.П., който е работел в Община В., познава в детайли имота и твърди, че никой друг освен общината не е владял този имот. Установява, че през 1999 г. се явил някакъв човек, който поискал да му бъдат предадени ключовете, но тъй като не разполагал с документи, му отказали да го въведат във владение.

Показанията на този свидетел се подкрепят и от установеното при извършения от съда оглед на имота, при който е установено, че в него има струпани строителни материали и машини, поставени там от общината, за наличието на които самият ищец няма разумно и приемливо обяснение. Нещо повече, за да влезе съдебният състав в имота, единственият вход бил отключен от служител на общината, а ищецът, който твърди, че е владял имота повече от 10 години и го владее и в момента не разполага с ключ.

Владението като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Следователно при наличието на спор съдът следва да постави на страните въпроси чрез какви действия е упражнявана фактическата власт и да формира изводи дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкривали намерението за своене по такъв начин, че то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията чрез които е осъществявана фактическата власт. /Решение № 262 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 439/2012 г., II г. о., ГК/. За да е налице отблъсване на владение, следва този, който твърди, че упражнява владение, да демонстрира това по отношение на собственика, а не по отношение на трети лица. Владението представлява осъществяване на фактическа власт върху една вещ с намерението вещта да се държи като собствена. Тази фактическа власт се изразява не само в пряко ползване на вещта според нейното предназначение, но и в извършване на действия по опазване на вещта, по нейното поддържане в добро състояние, по извършване на поправки, а по отношение на недвижим имот и по извършване на довършителни и ремонтни работи и подобряване на същия. Следователно за да докаже твърдението си, че е придобил имота по давност, ответникът трябва да докаже, че е владял имота непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 10 години по подходящ за имота начин.

В конкретния случай категорично липсват доказателства, установяващи изобщо, че ищецът е владял имота, а още по-малко, че е извършвал действия по опазването, поддържането му в добро състояние и подобряването му, а и не може да се пренебрегне фактът, че Община В. и към настоящия момент се намира във владение на този имот.

Разпоредбата на чл. 86 от Закона за собствеността и на пар. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността касаят възможността трети лица да придобиват по давност вещи социалистическа собственост, държавна и общинска собственост, публична държавна и публична общинска собственост (според различните редакции на чл. 86 от обнародване на ЗС до настоящия момент), спиране течението на придобивния давностен срок по отношение на имоти частна държавна и частна общинска собственост за определен период от време (пар. 1 ЗД ЗС). Трайна е съдебната практика, че забраната по чл. 86 ЗС /в редакцията преди изменението в ДВ бр. 33/1996 г./ за придобиване по давност на вещи, които са държавна или общинска собственост, не намира приложение спрямо недвижими имоти, включени в капитала на предприятие или търговско дружество с държавно участие. По отношение на такива имоти липсва законова пречка за придобиването им по давност. В конкретния случай обаче не се касае за имот, включен в капитала на такова дружество, а на изтекла в негова полза придобивна давност се позовава физическо лице.

В цитираното по-горе съдебно решение № 635/05.11.2008 г., постановено по в.гр.д. № 580/2008 г., ползващо се със сила на пресъдено нещо, Пазарджишкият окръжен съд е приел, че почивният дом “С.К.” с площ от 325 кв. метра и дворно място към него с площ от 1950 кв. метра, представляващо парцел ІІ в кв. .. по плана на В., са актувани като държавна собственост с акт №   от 15.09.1983 година. Данни за собствеността на имота преди този момент липсват. В съставения акт за държавна собственост е посочено, че имотът  е предоставен за ползване на Курортен комплекс “Почивно дело и курортно лечение”. От своя страна КК “Почивно дело и курортно лечение”- В. предава на Агрофирма “Великият октомври” – П. сградата и дворното място на почивна станция “Ст. К.” на основание ПМС № 88 от 07.08.1990 година за възстановяване правото на стопанисване и управление на база за социален отдих и курортно лечение. Изрично е посочено, че се предава не собствеността, а правото на стопанисване и управление и то на фирми или организации, от които е отнето или на техни правоприемници. Съдът е приел, че липсват доказателства АФ “Великият октомври” и КФ “Овощен разсадник” или техни праводатели да са притежавали такива права, които да са им отнети, но дори и да е имало такива доказателства, не става дума за право на собственост, а само за стопанисване и управление. Съгласно разпоредбата на § 28 ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 45 от 1995 година/ имуществото на организациите по § 12, което е получено безвъзмездно от държавата или е създадено със средства на бюджета, отпуснати безвъзмездно, е държавна собственост. При тази нормативна уредба следва да се приеме, че към 1999 г. имотът е бил общинска собственост и по отношение на него е била налице забрана за придобиването му по давност, която продължава и към момента по силата на § 1. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.), ал.1 (Предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) съгласно който давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.

По изложените съображения не може да се приеме, че Община В. не е собственик на процесния имот, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. В полза на ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция в размер на 1320 лв. с ДДС.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 14/09.01.2019 г., постановено по гр.д. № 208/2017 г. по описа на В.ския районен съд.

ОСЪЖДА С.С.  Н., ЕГН ********** *** да заплати на Община В. – гр. В., бул. “Х. А.“ № 35, представлявана от кмета К.Т.К., сумата от 1320.00лв. /хиляда триста и двадесет лева/, представляваща сторени по делото деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: