№ 3418
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Д. Попова Гражданско дело №
20241100113861 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми /главница и лихви/, представляващи
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди (претърпени болки и
страдания) следствие на инцидент, настъпил на 11.10.2024г. в гр.София.
В исковата молба се твърди, че на посочената дата, ищцата, при движение по
тревните площи към спирка на автобус, попаднала в необезопасена и необозначена
шахта, при което паднала и получил травматични увреждания.- счупване на
вътрешен малеолус. Била извършена оперативна интервенция. Твърди, че
изпитвала болки и страдания, както и неудобства от битов характер, които оценява
на 50 000 лева. Иска репариране и на сторените разходи за лечение в размер на 757
лева. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, оспорва изцяло предявените искове – по основание и по размер с
твърдения за неустановен механизъм на настъпване на произшествието, както и
несъответствие на размера на вредите с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Претендира
разноски.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
На 11.10.2024 година /петък/ около 21.00 часа, ищцата, заедно със свои
приятели, сред които и св. М., вървяла по улица ..Боян Магесник" в посока от
кв.Слатина към кв.Подуене в гр.София. По улицата имало тротоар от лявата
страна, но групата се движела от дясната страна, защото искали да стигнат до
автобусна спирка, която се намирана от дясно. Преминавайки през тревните площи
към спирката на автобус 404, пред магазин Лидъл, ищцата пропаднла в
необезопасена и необозначена дупка /представен е и снимков материал на
местопроизшествието, който, неоспорен от ответната страна съставлява
веществено доказателство /така Определение № 209 от 17.05.2022 г. по гр.д.№ №
597/2022 г., Г К., І ГО. на ВКС, Решение № 136 от 11.04.2011 г. по гр.д.. № 602/2010
г., ГК., ІV ГО на ВКС/. Изпитала силна болка в десния глезен, не могла да стъпи на
него. С помощта на приятелите си, била извадена и откарана вкъщи.
Очаквала болката в крака й да отшуми, но на следващият ден глезенът й се
подул, след което и посинял. В понеделник била откарана от родителите си в
УМБАЛСМ “ Пирогов" за преглед, където била поставена диагноза - счупване на
вътрешния глезен на десния крак. Било извършено оперативно лечение на
стационар, при което било извършено открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация. Кракът бил имобилизиран с гипсова шина. След седем дни
болничен престой, ищцата била изписана за домашно лечение. Във връзка с
проведеното лечение и за закупуване на помощни средства за възстановителния
период били извършени разходи в размер на 757.00 лева, за което са представени
разходо оправдателни документи.
След инцидента ищцата постъпила в Спешен кабинет по ортопедия и
травматология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където била прегледана от
специалист и й била поставена диагноза „счупване на външен (латерален)
малеолус, закрито“. Била й назначена гипсова имобилизация за 45 дни след
мануална репозиция. Същото се установява от приложен по делото лист за преглед
на пациент.
От заключението на вещото лице по приетата СМЕ се установяват вида и
характера на уврежданията, получени от ищцата, проведеното лечение, периодът
на възстановяване. Вещото лице , че в периода след оперативното лечение
гипсовата имобилизация и невъзможността за стъпване на крайника са довели до
частична необходимост от чужда помощ в битовото самообслужване. Майката е
2
ползвала 34 дни ВНТ за гледане на дъщеря си. Установява, че лечението е
постигнало целта си - счупването е зараснало в добра анатомична позиция, което е
основа да се прогнозира, че функцията е възстановена напълно и функционирането
на крайника е възстановено.
От заключението на приетата по делото СПЕ се установяват негативните
емоции търпени от ишцата. Вещото лице сочи, че при ищцата е налице стресова
реакция, която съпровожда преживяването на болката от физическата травма.
Психологически това е изразено в: напрегнатост, плачливост, многократно
неволево връщане и преживяване на травмиращото събитие, трудно заспиване,
раздразнителност, категорично нежелание да контактува, социално дистанциран е.
Трайни и необратими характерови промени в поведението на ищцата не могат да
се обсъждат, като самата тя не намира в себе си такива. Стремежът й е да си
възвърне предишното статукво, но всъщност не съзнава, че преминавайки и
преживявайки това сериозно премеждие, е станала по-силна , издържлива, по-
амбициозна и активно се стреми да отстоява целите си. Благодарение на силната и
здрава подкрепа на семейството и точната и адекватна медицинска намеса,
оздравителните процеси вървят по планн и съдействат за максимално бързото
възстановяване на емоционалния й баланс и комфорт.
По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на св.С. М. –
очевидец, се установяват факти, свързани с механизма на настъпване на
инцидента. От показанията на св. И.К. пък се установяват негативните емоции,
търпени от ищцата. Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви и подкрепени от останалите, събрани по делото доказателства,
поради което съдът ги възприема изцяло.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД „този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа“. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД се характеризира
като гаранционно-обезпечителна, безвиновна и производна за възложителя,
доколкото възниква, ако е налице виновно поведение на извършителя, комуто е
възложена работата. За уважаването на осъдителния иск по чл. 49 от ЗЗД във вр. с
чл. 45 от ЗЗД следва да бъдат доказани следните обстоятелства - противоправно
деяние на лице, на което е възложена работа от ответника, причинени вреди при
или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
3
Несъмнено СО отговаря деликтно по чл. 49 ЗЗД за действията и
бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението на нейни задължения, вменени й от законодателството.
В конкретния казус се претендират вреди, настъпили в резултат на инцидент
– пропадане в необезопасена дупка, находяща се в тревна площ между кв.Слатина
и кв.Подуяне в гр.София, за които ищецът твърди, че се намират в причинна връзка
с противоправно бездействие на Общината - неизпълнени задължения на
служителите, осигуряващи поддръжката на улиците и прилежащите към тях
тревни площи в състояние, годно за нормална експлоатация.
По делото е установено, че на 11.10.2024 година ищцата Й. К. претърпяла
инцидент, при който, преминавайки през тревните площи в кв.Слатина към
кв.Подуяне в гр.София, паднала в необезопасена дупка/шахта, при което получила
травматични увреди – счупване на десен глезен.
Съгласно пар. 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините
преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците,
булеварди, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване. Съгласно чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата на
съответната община е възложено да осъществява чрез съответните служби за
контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските
пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии,
сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването на препятствията и
неизправностите във възможно най- кратък срок, а съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 б. "б. "
от ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите, подземните
съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението
и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания, е на
съответната община. По силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗП във вр. с пар.
1, т. 1-3 и 14 от ДР на закона и чл. 31 от ЗП Столична община следва да поддържа
пътищата и техните съоръжения, като осигурява необходимите изисквания за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Тревната площ, на която е настъпил инцидента, е собственост на Столична
община. на основание пар. 7, т. 4 от ЗМСМА, поради което за общината, правен
субект, е съществувало задължение да я поддържа обезопасена чрез своите
4
служители. Шахтата, нахояща се в тревнта площ, не е отговаряла на условията за
безопасност, тъй като не е била затворена и достъпът до шахтата, представляваща
дълбока дупка, е бил свободен. Липсвали са ограждения или обозначения, че
шахтата е необезопасена. Общината е длъжна, съгласно чл. 11 от ЗОС да управлява
общинската собственост в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, което задължение в случая
не е изпълнено, а доводите на ответника в противната насока се явяват лишени от
основание Между виновното противоправното поведение на служители на
ответника и настъпилото процесно травматично увреждане е налице причинно-
следствена връзка. Налице са предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на
гаранционно обезпечителната отговорност на общината и последната дължи на
ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди,
като размерът на неимуществените вреди следва да се определи от съда по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на претърпените имуществени вреди са представени
разходооправдателни документи, от които се установява, че ищцата е заплатила за
лечението си общо 757 лева, които са направени във връзка с причинените от
деликта увреждания /така заключението на приетата СМЕ/, поради което тези
разходи подлежат на репариране.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от понятието „справедливост“, употребено в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
разясненията на Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са
и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Според трайната практика на обезщетяване на посоченото
основание подлежат всички ”неимуществени вреди”, включващи всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
5
социален дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от горепосочените критерии, преценявайки вида, характера и
тежестта на травмите, младата възраст на пострадалата, срокът за възстановяване –
около месец, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й
състояние, обществено икономическите условия към 2024 г./ МРЗ от 933 лева/,
мотивират съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 10 000 лева. Обезщетението в този размер
съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така
и на вида и характера на неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в
резултат на непозволеното увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключенията на СМЕ и СПЕ и показанията на свидетеля К./, че пострадалата е
търпяла негативни емоции — болкови симптоми непосредствено при и малко след
настъпване на инцидента, в .т че и във връзка с извършената оператива
интервенция. Наложила се е имобилизация за период от около 30 дни, през който за
ищцата са били налице и негативни изживявания, свързани със затруднения в
ежедневното самообслужване. Съобразено е и това, че възстановителният процес е
приключил и е налице пълно възстановяване функцията на крайника, а самият
инцидент не е оставил трайно психологическо отражение върху пострадалата /така
СПЕ/. Предвид това, съобразявайки търпените негативни изживявания, които
включват и болкови симптоми, съобразявайки претърпените неудобства от личен,
битов и социален характер, съдът намира че справедливия размер на
обезщетението за претърпените болки и страдания е в размер на 10 000 лв.
Обезщетение в такъв размер би могло да обезщети претърпените от ищцата
негативни емоции.
В настоящия процес ответникът въвежда възражение за съпричиняване,
свързано с преминаване от страна на ищцата през затревената площ без
необходимото внимание, което съдът намира за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Обективният
характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №
17/1963 г. – т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла
на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния
съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
6
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в редица постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. №
2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на
ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО,
решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г.,
по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
В настоящия процес, с кредитираните свидетелски показания и приложения
като веществено доказателства снимков материал е установено, че ищцата е
преминала през затревената площ, за да достигне до автобусна спирка. Видно от
снимковия материал, от дясно на улицата до затревената площ, има тротоар.
Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара
или банкета на пътното платно, в случай че липсва тротоар. Ищцата е следвало,
съобразно закона, да се движи по тротоара и на означено за това място да пресече
пътното платно, за да достигне до автобусната спирка, или да се движи на банкета
от ляво, но не и през тревната площ. Наличието на утъпкана пътека в тревната
площ непосредствено до процесната дупка/шахта / видно от снимковия материал/,
сочи, че пешеходци преминават пряко през тревата, което обаче не извинява
ищцата. Ако ищцата беше спазила правилата за движение по пътищата, като се
движи по десния тротоар или по левия банкет, нямаше да се достигне до
процесния инцидент, съответно – нямаше да бъдат получени телесните увреди.
Налице е съпричиняване, което съдът определя на 30%, доколкото с по-голяма
тежест е задължението на ответника да поддържа обезопасени шахтите на
територията си, отколкото задължението на ищеца по чл.108 от ЗДвП и независимо
от това, че, с изключение на чл. 36 ал. 2 т. 4 от Наредбата за изграждане,
поддържане и опазване на зелената система на Столична община, навлизането на
пешеходци в зелените площи не е изрично забранено.
Поради това съдът прие, че размерът на обезщетението за имуществени
вреди от 757 лева следва да бъде намален на 529.90 лева, а обезщетението за
неимуществени вреди – от 10 000 лева на 7 000 лева. В тези размери претенциите
са основателни и следва да бъдат уважени, за разликата до пълните им предявени
размери подлежат на отхвърляне.
С оглед основателността на главната претенция, основателна се явяват и
акцесорните претенции за заплащане на лихви, като ответникът следва да бъде
7
осъден да плати лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода от 11.10.2024 г. /датата на настъпване на деликта/ до окончателното
изплащане
По разноските
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК страните
имат право на разноски.
В настоящия процес ищцата е представлявана при условията на чл.38, ал.1 от
ЗА. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и
възлиза на 1 053 лева, съобразени с размерите по сочената Наредба, извършените
действия от адвоката и изхода на делото. Сумата е платима на адвоката,
осъществил правна помощ.
На ответника следва да се присъди сумата от 127.75 лева – част от
юрисконсултско възнаграждение, определено с оглед разпоредбата на чл.26 от
НЗПП, в размер на 150 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи
сумата от 301.20 лева ДТ по делото и 148.35 лева — изплатени възнаграждения на
вещи лица от бюджета на съда, платими по сметката на СГС, съразмерно на
уважената част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Московска” , № 33 да заплати на Й. И. К., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка Х. В. К., ЕГН *********, двете от гр.София,
ул.*********, сумата от 7 529.90 лева, от които 529.90 лева – обезщетение за
имуществени и 7 000 лева — обезщетение за неимуществени вреди, от инцидент,
настъпил на 11.10.2024 г. – падане в необезопасена дупка/шахта в тревна площ,
находяща се на ул.Боян Магесник между кв.Слатина и кв.Подуяне в гр.София,
ведно със законната лихва върху сумите от 11.10.2024г. до окончателното плащане,
като за разликата до пълните им предявени размери от 757.00 лева и 50 000 лева,
отхвърля претенциите като неоснователни.
ОСЪЖДА Й. И. К., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
8
своята майка Х. В. К., ЕГН *********, двете от гр.София, ул.*********, да
заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, гр. София, ул. „ Московска”
№ 33, сумата от 127.75 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, гр. София, ул. „
Московска” № 33, да заплати на адв. Д. Б. - САК, гр. София, ул.“*********,
сумата от 1 053 лева – адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, гр. София, ул. „
Московска” № 33, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 449.55
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9