№ 8769
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110160289
по описа за 2021 година
Предявен е от ищеца ФР. М. Н. срещу ответника „фирма” АД иск с
правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 4, § 3 вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент
/ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година за установяване съществуване на вземане в размер на 782,33 лева –
обезщетение за отказан достъп до бора на полет № ...... от 30.03.2021 г. от
Малага до София, ведно със законна лихва от 18.06.2021г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.06.2021 г. по ч.гр.д. № 34906/2021 г. по
описа на СРС, 166 състав.
Ищецът ФР. М. Н. твърди, че с ответника е сключен договор за
въздушен превоз от летище Малага, Испания до ..., България, определен за
изпълнение по разписание на 30.03.2021 г. Поддържа, че в деня на полета се
представила на гишето за регистрация на летище Малага и въпреки, че
полетът не бил излетял и било отказано да бъде допусната до борда, за което
не били налице причини, изключващи отговорността на авиокомпанията.
Заявява, че е отправено искане до ответното дружество за заплащане на
обезщетение, което до настоящия момент не е изплатено. Моли съда да уважи
иска в предявения размер. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „фирма” АД не е депозирал отговор в срока по чл. 131
ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи
следните обстоятелства: че има потвърдена резервация за полет № ...... от
1
30.03.2021 г. с направление от летище Малага до ..., че се е представил на
гишето за регистрация, както е предвидено и в час, посочен предварително и
в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач,
туроператора или упълномощен пътнически агент или, ако не е посочен час,
не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане.
Всички юридически факти, включени във фактическия състав на
вземането, са безспорни между страните. За да достигне до този извод, съдът
съобрази липсата на оспорване от страна на ответника относно наличието на
облигационна връзка между страните, което анализира във връзка с приетите
по делото и неоспорени от страните писмени доказателства електронен билет
и претенция за изплащане на обезщетение. Ответникът не навежда твърдения
нито представя доказателства, от които да може да се установи, че има
основателни причини да откаже на ищеца достъп до борда или с които да
обори твърдението на ищеца, че се е представил своевременно за качване на
борда.
Ето защо, при липсата на оспорване относно релевантните за спора
факти съдът прие тяхното осъществяване за установено по делото, поради
което предявеният от ищеца иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на вземането.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното
производство в размер на 25,00 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и 300,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец)
има право на направените от него разноски в исковото производство в размер
на 25,00 лева – платена държавна такса в исковото производство и 300,00
лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Воден от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 4, § 3
вр. чл. 7, § 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. , че „фирма” АД, ЕИК
......., със седалище и адрес на управление гр. София, .., бул. „..” № 1 (...)
ДЪЛЖИ НА ФР. М. Н., ЕГН ********** с адрес .... сумата 782,33 лева –
обезщетение за отказан достъп до бора на полет № ...... от 30.03.2021 г. от
Малага до София, ведно със законна лихва от 18.06.2021г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.06.2021 г. по ч.гр.д. № 34906/2021 г. по
описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА „фирма” АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление
2
гр. София, .., бул. „..” № 1 (...) ДА ЗАПЛАТИ НА ФР. М. Н., ЕГН
********** с адрес .... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 325,00 лева
– разноски в заповедното производство, както и сумата от 325,00 лева –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3