№ 8841
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110101572 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на М. Р. И. и И. Р. И., с която срещи "С. са
предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание
по чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2, ев. пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор
за потребителски кредит № 519879/27.04.2021 г., евентуално на клаузата на чл. 8 от
същия договор, сключен между техния наследодател Р. И. М. и ответника; и искове по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от общо 50,10 лева, представляваща недължимо
платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска
/11.01.2023 г./ до окончателното плащане.
Ищците твърдят, че са наследници на Р. И. М., който е сключил с ответника
процесния договор, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 500 лева,
като в договора е бил посочен размер на годишен лихвен процент 40,05 % и годишен
процент на разходите 49,95 %. С договора заемодателят е поел задължение за
обезпечаване на вземанията на кредитора по същия в тридневен срок от сключването
на договора, като е била начислена неустойка поради неизпълнение на това
задължение в размер на сумата от 416,13 лева, дължима наред с погасителните вноски
по кредита. Поддържат, че още със сключване на договора е била начислена
неустойката за непредставяне на обезпечение. Твърдят кредитополучателят да е
погасил на 10.05.2021 г. сума в размер на 550,10 лева. Считат, че договорът е нищожен
поради неспазване на изискването на чл.11, ал. 2 ЗПК всяка страница от приложимите
към договора ОУ да е подписана от потребителя. Отделно от това считат, че клаузата
за неустойката за неосигуряване на обезпечение противоречи на изискването на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, че е неравноправна и противоречи и на добрите нрави. Считат, че целият
договор за кредит е нищожен, доколкото не е посочен реалният размер на ГПР в
договора, с оглед което и приложими са разпоредбите на чл. 22, вр. чл. 23 ЗПК и не се
дължи нищо друго освен чистата стойност на получената от заемателя сума. Освен
това клаузата, с която е регламентирана възнаградителна лихва по договора също
1
противоречала на добрите нрави поради високия й размер - 40,05 %. В обобщение на
доводите в исковата молба искат от съда да прогласи нищожността на договора, както
и да присъди в полза на ищците при равни дялове сумата от 50,10 лева, като
недължимо платена по договора.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Не оспорва сключването на процесния договор и че по силата на
същия е предоставил на наследодателя на ищците сумата от 500 лева в съответствие с
уговорените в договора условия. Отрича при сключването на договора и със същия да
са нарушени императивни норми на закона. Счита, че в договора е посочен размера на
ГПР и то в съответствие с изискванията на ЗПК. Поддържа, че към момента на
сключване на договора процесната неустойка не е била дължима, с оглед което и
същата не следва да се включва в ГПР. Развива съображения относно функциите на
неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по
дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер,
като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от
сключването на договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка. Излага подробни
доводи в подкрепа на становището си, че оспорената клауза не противоречи на добрите
нрави. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № 519879 от
27.04.2021 г., сключен между ответника и Р. И. М., по силата на който ответното
дружество е предоставило на кредитополучателя заем в размер на сумата 500 лева при
фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.05 %, годишен процент на разходите –
49.95 % и срок за погасяване на заема 37 седмици. Съгласно чл. 6 от същия договор,
заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1. банкова гаранция; 2.
поръчител - физическо лице, което да отговаря на изискванията на чл. 23 от ОУ, а
именно: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за
кредит, сключени от Кредитора; не са Кредитаетели по сключени и непогасени
договори за кредит, сключени със Кредитора; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по
погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ док.т за размерът на
получавания от тях доход. Съгласно чл. 8, в случай че кредитополучателят не
предостави обезпечение в тридневен срок от сключване на договора дължи на
кредитора неустойка в размер на сумата 416,13 лева с начин на разсрочено плащане,
подробно посочен в Приложение № 1 към договора за кредит.
Установява се, че Приложение № 1 към договора за кредит е погасителният план
към същия, видно от който е дължима, като част от седмичната анюитетна вноска е
разсрочено плащането на неустойката в размер на 416,13 лева.
Не е спорно между страните, че Р. И. М. е починал на 25.09.2021 г. и негови
наследници по закон са ищците – И. Р. И. и М. Р. И..
2
Като доказателство по делото, което не е оспорено от ответника, е приет касов
ордер, видно от който на 10.05.2021 г. кредитополучателят е заплатил на ответника
сума в размер на 550,10 лева по договор за кредит № 519879.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1, 2 и 3, вр. чл. 10а ЗПК
и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит, както
и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
С оглед предмета на процесния договор, съдът приема, че същият е сключен от
лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в настоящия
случай са разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при
самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
По иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на
договора за потребителски кредит в тежест на ищците е да установят, че договорът,
сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно
поради нарушение на императивни норми на закона, в т.ч. и че има неравноправен
характер, поради заобикаляне на закона и/или поради накърняване на добрите нрави,
т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на
несправедливото обогатяване.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е
заплатена процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици
от сключването на договора.
Като безспорни между страните с доклада по делото съдът е отделил следните
обстоятелства: че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил
на наследодателя на ищците сумата от 500 лева, която последният се е задължил да му
върне, че кредитополучателят му е заплатил сума в размер на 550,10 лева във връзка с
договора.
По отношение на доводите на ищците за нищожност на процесния договор за
кредит:
Прочитът на съдържанието на клаузата, по силата на която се предвижда
дължимостта на неустойка в полза на кредитора и съпоставянето с естеството на
сключения договор за заем, налага извод, че тя представлява скрито възнаграждение за
кредитора. Така въведените изисквания в цитираната по-горе клауза от договора за
3
вида обезпечение по избор на заемателя: физическо лице - поръчител, отговарящо на
определени изисквания или банкова гаранция в размер на цялото задължение на
заемателя по договора и срока за представянето му- тридневен, създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се
възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за
потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да осигури
банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30
дни след падежа за плащане по договора или физическо лице - поръчител, отговарящ
на всички поставени изисквания към него, при положение, че кандидатства за
отпускане на кредит в размер от 500 лева. С други думи, поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се
обогати.
В аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи
характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е
уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за
добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между
страните и попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на
договора за кредит за потребителя неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция има за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху
стойността на отпуснатия заем, което представлява заобикаляне на изискванията на
(ЗПК) и води до нейната нищожност съгласно чл. 21, ал. 1 от закона. Следва да се
обърне внимание на задължението на кредитора преди сключването на договора за
кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в
достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно
платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На практика се
получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на това си
задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на
кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със
закона - чл. 16 ЗПК.
Същевременно основателно от страна на ищците по предявените искове се
поддържа, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. В конкретния случай не са необходими специални знания, за да
приеме съдът, че размерът на ГПР, без да се включва в същия неустойката, е 49,95 %, а
при тяхното включване с положителност би бил надхвърлен законоустановения
максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В чл. 8 от договора е посочено, че неустойката се
заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски по договора, като в този
случай дължимата вноска възлиза на 27 лева. С оглед гореизложеното, съдът счита, че
вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора
и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така
и в годишния процент на разходите.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
4
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора.
Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се
създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора,
което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително
възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита,
формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено
води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е
включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този
договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не
нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че възнаграждението на
гаранта бъде включено, то несъмнено процентът на разходите ще надхвърли
допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР,
приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се
приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от
него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя
относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК /в този смисъл Решение № 264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
9991/2020 г. и др./.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което доводите на
ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни. Предявеният главен иск за
прогласяване нищожността на договора за кредит, поради противоречие на същия с
посочените императивни материалноправни разпоредби на закона е основателен и
следва да бъде уважен на това основание.
С оглед изводите, до които съдът достигна, следва да бъдат уважени и
предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, доколкото потребителят не дължи на
5
кредитора нищо над чистата стойност на кредита /чл. 23 ЗПК/, а в производството е
установено, че наследодателят на ищците е заплатил на ответника и сума в размер на
50,10 лева. Тези искове също са иснователни и следва да бъдат уважени за пълния
размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищците на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Същите са извършили разноски в размер на 100 лева за заплатени държавни
такси. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1
ЗАдв. С оглед обстоятелството, че делото не представлява фактическа и правна
сложност, приключило е срочно в едно съдебно заседание, в което не се е явил
процесуалният представител на страните, съдът определя възнаграждение по
представените договори за правна защита и съдействие, сключени с всяка от ищците в
размер на сумата от по 400 лева или общо в полза на адв. М. следва да се присъди
сумата от 800 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявените от М. Р. И., ЕГН ********** и И. Р. И., ЕГН
**********, и двете със съдебен адрес: гр. София, ул. „Княз Борис I” ., ., . срещу „С.,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, . искове с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1, вр. чл.19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК НИЩОЖНОСТТА на
договор за потребителски кредит № 519879/27.04.2021 г., сключен между Р. И. М. и
„С., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, . заплати
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на М. Р. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: .,
сумата 25,05 лева, ведно със законната лихва от 11.01.2023 г. до окончателното
плащане, представляваща заплатена без основание сума във връзка с договор за
потребителски кредит № 519879/27.04.2021 г., сключен между Р. И. М. и „С..
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, . заплати
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на И. Р. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: .,
сумата 25,05 лева, ведно със законната лихва от 11.01.2023 г. до окончателното
плащане, представляваща заплатена без основание сума във връзка с договор за
потребителски кредит № 519879/27.04.2021 г., сключен между Р. И. М. и „С..
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, . заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. Р. И., ЕГН ********** и И. Р. И., ЕГН
**********, и двете със съдебен адрес: ., сумата от 100,00 лева, представляваща
разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, . да
заплати на адвокат М. К. М., с адрес: . на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
сумата от 800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на М.
Р. И., ЕГН ********** и И. Р. И., ЕГН **********, безплатна правна помощ в
производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7