Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр. Перник, 21.10.2021 година
В И М Е Т О Н
А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ивайло Иванов
Членове: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева КАНД № 139 по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63,
ал. 1
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на П.В.Й. ***, чрез пълномощника му адвокат Г.Б. ***, против решение № 260051
от 13.05.2021 г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД № 50 по описа на
съда за 2021 г.
С обжалваното решение е изменено наказателно
постановление (НП) № 235 от 22.12.2020 г., издадено
от зам. директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил, с което
на П.В.Й., за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 108, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ) във вр. с чл. 61, чл. 47, ал. 1,
т. 6 и чл. 53, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите (Наредба № 8/05.08.2011 г.), е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. (шестстотин
лева), като за същото административно нарушение размерът на глобата е намален
на 300 лв. (триста лева).
Касаторът твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно – постановено в нарушение на приложимия закон
при обсъждане на законосъобразността на наказателното постановление, поради
което са налице касационните основания за отмяната му по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН. По същество в жалбата се преповтарят изложените аргументи във
възивната жалба. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друго, с
което да отмени процесното наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът,
редовно призован не се явява представлява се от адвокат Г.Б. – негов
пълномощник, който поддържа жалбата. Пледира жалбата да се уважи като се отмени
обжалваното решение и се отмени наказателното постановление. Претендира
присъждане на съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – Регионална дирекция по горите – Кюстендил, за представител
изпраща юрисконсулт Й.Х.. Оспорва касационната жалба. Пледира решението
на районния съд, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Перник, дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на
районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник,
касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на
страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира
следното:
Касационната жалба се явява
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна.
С наказателно постановление № 235 от
22.12.2020 г., зам. директорът на РДГ – Кюстендил, е приел, че П.В.Й. е
извършил административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 108,
ал. 3 от ЗГ във вр. с чл. 61, чл. 47, ал. 1, т. 6 и чл. 53, ал. 2 от Наредба №
8/05.08.2011 г., тъй като в периода 28.01.2020 г. до 01.10.2020 г. на територията на ТП ДГС – Радомир,
землище на с. Углярци, горски имот № 75023.60.6, подотдел 312 "а",
собственост на физическо лице, в качеството му на лицензиран лесовъд на частна
лесовъдска практика, притежаващ удостоверение № 2324/28.10.2008 г., получил
позволително за сеч № 548879/28.02.2020 г., не е упражнил контрол и не е взел
мерки за предотвратяване изграждането на 4 (четири) броя технологични просеки с
широчина 4 м и дължина 900 м, както и на временен извозен път с широчина 4 м и
дължина 50 м, които не са предвидени в технологичния план и не са ограничени на
терена, за което му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. (шестстотин лева).
Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд – Радомир, който в производството по АНД № 50 по описа на съда за
2021 г., с решение № 260051 от 13.05.2021 г. е изменил наказателното
постановление, като за същото административно нарушение – по чл. 257, ал. 1, т.
1 във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр. с чл. 61, чл. 47, ал. 1, т. 6 и чл.
53, ал. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г., е изменил наказателното постановление,
като е намалил размера на глобата на 300 лв. (триста лева).
За да постанови обжалваното решение Районен
съд – Радомир, въз основа на приобщените по делото доказателства, е приел за
установени безспорно от фактическа страна обстоятелствата по извършване на
процесното нарушение, установено на 01.10.2020 г. от служители на РДГ –
Кюстендил, отразени в съставения за същото акт и издаденото наказателното
постановление.
От правна страна, при извършената цялостна
проверка за законосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство, първоинстанционният съд е приел, че в хода на същото не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Като неоснователни са преценени
доводите на жалбоподателя за нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и конкретно изложеното в жалбата касателно описание на нарушението и
посочване на нарушените законови текстове, с мотив, че нарушението е описано
ясно словесно, като точно са посочени конкретно нарушените нормативни текстове.
Отхвърлени са и доводите на жалбоподателя, че нарушението е констатирано след
като сечта е приключила, за което мотивите са основани в разпоредбата на чл. 61
от Наредба № 8/05.08.2011 г., регламентираща, че до освидетелстване на сечището
лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и
осъществява контрол по спазване на изискванията на чл. 47 и чл. 48, както и на
технологичния план за добив на дървесина, съответно в липса на доказателства
относно това сечището да е освидетелствано преди датата на извършената проверка
на 01.10.2020 г.
По същество и въз основа на приетото за
установено от фактическа страна районният съд е приел, че е П.В.Й. и в
посоченото му качество е осъществил именно вменения му
административнонаказателен състав. Относно наложеното административно наказание
първоинстанционният съд е приел, че при определяне размера на глобата
наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, тъй като по
делото не са ангажирани доказателства за отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което е намалил размера на глобата към предвидения в
закона минимум от 300 (триста) лева.
Решението е правилно.
Пред настоящата съдебна инстанция
писмени доказателства за установяване на касационните основания не са
представени.
Съобразно чл. 218 от АПК
касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания,
като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния
закон, следи служебно.
Съобразно чл. 220 от АПК
касационната инстанция възприема установената от районен съд – Радомир
фактическа обстановка, като напълно кореспондираща със събраните по делото
доказателства. Първоинстанционният съдебен състав правилно и въз основа на
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие е установил фактическата
страна на спора. Фактическата
обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са писмени и гласни доказателства,
относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването
на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно
обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В
решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на
доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и
доказателствата за това. Не са допуснати процесуални нарушения при провеждане
на съдебното производство.
Допуснати нарушения в
административнонаказателното производство, които да се преценят за съществени и
на това основание наказателното постановление да се отмени не се констатират.
Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
по смисъла на чл. 36 – чл. 46 от ЗАНН и чл. 52 – чл. 58 от ЗАНН. Районният съд
е обсъдил съображенията на наказаното лице и ги е приел за неоснователни. Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни лица, при спазване на административнопроизводствените
правила. Видно е, че при извършена проверка на
01.10.2020г. установено направата на 4 броя технологични просеки, всяка с
широчина 4 м и дължина 900 м, както и изграждането на временен извозен път с
дължина 4 м и дължина 50 м, за което изготвена е и схема към съставения АУАН,
предявена за запознаване на нарушителя. По повод тези констатации в АУАН е
прието, че изпълнителното деяние се състои в неупражнен контрол и невземане на
мерки за предотвратяване изграждането на констатираните технологични просеки и
извозен път, които не са предвидени в одобрения технологичен план и не са
ограничени на терена. В тази връзка формално и без основание е твърдението в
касационната жалба за непосочване текстово кои изисквания на чл. 47, ал. 1, т.
6 от Наредбата са нарушени – разпоредбата е приложима във връзка с препратката
на чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г., вменяваща в отговорност и възлагаща
правомощия за контрол на лицето, на което е издадено позволително за сеч, по
спазване на изискванията на чл. 47 и чл. 48. Разпоредбата на т. 6 от чл. 47,
ал. 1 от Наредбата изисква при провеждане на сечите да се спазва технологичния
план за добив на дървесина, каквото именно установено е безспорно, че не е
сторено с направата на просеки и извозен път, непредвидени в технологичния
план, като доказателства за осъществен контрол от страна на касатора не са
представени. Съответно на това
административнонаказателно обвинение в АУАН са посочени и нарушените нормативни
разпоредби – чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр. с чл. 61, чл. 47, ал. 1, т. 6 и чл.
53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. Посочен е и извършителят – настоящ
жалбоподател, както и е посочено неговото качество – лицензиран лесовъд, притежаващ разрешително за сеч, в
което именно качество последният е задължен с разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от
ЗГ да осъществява контрол и да взема мерки за предотвратяване и спиране на
незаконни действия по извършването на добива на дървесина. Съществува пълно
съответствие и между описанието на фактическата обстановка и посочените за
нарушени законови разпоредби в АУАН с издаденото НП, като в тази връзка липсата
на конкретизиране на конкретната хипотеза на разпоредбата на чл. 53, ал. 2, т.
5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. в НП (каквото
посочено е в АУАН) се възприема като пропуск, нерефлектиращ нито върху правото
на защита на нарушителя, нито върху проверката относно приложимия материален
закон, съответно върху правилното му приложение.
Във връзка с горното без основание
са доводите в касационната жалба за недоказаност кога и от кого е извършено
нарушението. Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана
за бездействие, състоящо се в неупражняване на контролни правомощия и невземане
на мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на
добива на дървесина, действия, възложени му в качеството му на лице, на което е
издадено позволително за сеч и по силата на нормативен акт. По делото са
събрани необходимите и относими за правилно решаване на спора доказателства.
Липсата на доказателства за фактическия извършител на просеките и направата на
временния извозен път, и времето на извършването им, е без значение за
отговорността на нарушителя. Отсъствието на такива доказателства не оневинява
нарушителя, който, в случай на изпълнение на вменените му контролни правомощия,
би могъл да има знание за тези обстоятелства.
Без основание са и твърденията в
жалбата, касателно датата 28.01.2020 г., част от посочения период на извършване
на нарушението. Видно е от съдържанието на АУАН, в същия вписана е дата на
28.02.2020 г.. Погрешното посочване на дата 28.01.2020 г. в НП не подменя този
безспорен факт, който кореспондира както със съдържанието на АУАН, така и със
съдържанието на позволителното за сеч, издадено на 28.02.2020г.
Неоснователно е и твърдението
касателно датата на извършване на процесното нарушение. Както в АУАН, така и в
НП е посочен период на извършване на нарушението. Няма пречка, в изпълнение на
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, да се посочи период на извършване
на нарушението с оглед спецификата на субекта и предмета на задължението, както
и на обективните признаци от състава на изпълнителното деяние – вменено е
неупражняване на контролни правомощия, свързани с издадено позволително за сеч.
Предвид това безспорно се касае за продължавано бездействие, въпреки наличието
на задължения за извършване на вменени със закон действия.
Законосъобразен е и изводът на решаващия съд,
че установеното нарушение е правилно квалифицирано от административнонаказващия
орган. В случая осъществен е състав на административно нарушение по чл. 257,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр. с чл. 61, чл. 47, ал. 1, т.
6 и чл. 53, ал. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г., установени са неговият автор и
вината му, поради което материалният закон е приложен правилно. Нарушителят –
лице, на което е издадено позволително за сеч, е субект на административното
нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ. Дължимият от
лицето по чл. 108, ал. 3 от ЗГ контрол, включително съгласно чл. 61 от
Наредбата е за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина, което,
както се посочи по-горе, се отнася до спазването на изискванията и на чл. 47,
ал. 1, т. 6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. – за спазване на одобрения
технологичен план, в който план, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от
Наредбата, се определят включително схемата на съществуващите и проектираните
извозни пътища и технологични просеки (т. 5). Неупражняването на контролни
правомощия от касатора, следствие от което бездействие са прокарани
непредвидени в технологичния план просеки и извозен път, неограничени на
терена, представлява административно нарушение по чл. 257, ал. 1. т. 1 във вр.
с чл. 108, ал. 1 от ЗГ.
Правилно и законосъобразно е решението и в
частта му, с която е постановено намаляване на размера на наложеното
административно наказание. Настоящият касационен
състав споделя изцяло тези аргументи и не следва да ги преповтаря.
Предвид гореизложеното посочените
касационни основания са напълно неоснователни. Потвърдил наказателното
постановление районен съд – Радомир, е постановил правилно и законосъобразно
решение, което ще бъде оставено в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на
съдебни разноски ще се остави без уважение.
При този изход на спора ответникът
по касационната жалба има право на разноски. Същите са своевременно поискани и
представляват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният
жалбоподател, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
ще бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лв., определен на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА съдебно
решение № 260051 от 13.05.2021 г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД
№ 50 по описа на съда за 2021 г.
ОСЪЖДА П.В.Й., с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на Регионална дирекция по горите-Кюстендил съдебни
разноски в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/