гр. Силистра, 08.08.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският административен съд, в
публичното заседание на дванадесети юли, две хиляди и деветнадесета година в
състав: съдия Павлина Георгиева-Железова, при секретаря Румяна Пенева, при
участието на прокурор от ОП-Силистра Галина Вълчева, разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 102 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка
с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът Е.М.С., ЕГН:**********
***, е предявил иск с правна квалификация чл. 284 от ЗИНЗС против Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" - София за заплащане на
обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени
за период от 05.09.2013 г. до 23.07.2014 г. в „Следствен арест“ -Силистра, при
Областна служба „Изпълнение на наказанията“ при ГД „Изпълнение на наказанията“
при Министерство на правосъдието поради незаконосъобразни бездействия на
администрацията да осигури такива условия на бит, които да осигуряват запазване
на човешкото достойнство на временно лишенитe от свобода. В килията/спалното
помещение не били осигурени санитарен възел и течаща вода, шкафчета за
принадлежности и храна, пряк достъп на дневна светлина, естествено проветряване.
Не била поддържана хигиена като в килията имало следи от отпадни продукти и
паразити .Личното пространство в съответното помещение е било по-малко от 4
кв.м. В събота и неделя не била осигурявана разходка на каре, за разлика от
делничните дни. Оплаква се, че в резултат на неосигурените добри условия на
живот,з рението му се е влошило.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, назначен по
реда на Закона за правната
помощ,
поддържа исковата молба.
Ответникът по иска,
чрез писмено становище на процесуален представител (л.154),
оспорва предявения иск по основание и размер. По делото няма данни и не се
установява конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/ на ищеца,
което да бъде разглеждано като последица от престоя му в Следствения арест – гр.Силистра
в резултат на незаконосъобразно бездействие на администрацията. Не е осъществен
фактическият състав на имуществената отговорност за неимуществени вреди.
Спорното отношение не е достигнало минимално изискуемата сериозност, за да
попадне в обхвата на чл.3 от Европейската Конвенция за правата на човека. Искът
е неоснователен и поради изтичане на общата петгодишна давност. Претендира се
за отхвърляне на претенцията и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (л.154).
Представителят на
Прокуратурата счита иска за неоснователен. В съдебно заседание
развива подробни съображения за липса на твърдените нeзаконосъобразни
бездействия и липса на материално-правните предпоставки за възникване на
отговорността на държавата за обезвреда.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът извежда следните фактически изводи:
Е.С. е пребивавал в следствения арест в
гр.Силистра по повод на мярка “Задържане под стража“ в периода от 05.09.2013
г. до 23.07.2014 г., т.е 10 месеца и 18 дни.
Ответникът признава, че площта на процесната
килия № 2 е 8,1 кв.м. Признанието на неблагоприятен факт е основание последният
да се приеме за ненуждаещ се от доказване. През релевирания
период с тази обща площ са разполагали четирима, респ. трима
задържани. Само на дата 05.09.2013 г. в килията са били настанени
петима души, което като обстоятелство с оглед краткостта му е пренебрежимо. В
обобщение през процесния период ищецът е разполагал с площ за лично
пространство от 2 кв.м., респ. 2,6 кв.м.
Осветление в килиите: осъществява се от две
крушки /изкуствена светлина/, няма прозорец за директен достъп
на дневна, естествена светлина и естествено проветряване. Над
вратата на килията има прозорец, който пропуска светлината от буферен коридор .През
релевирания период аспирацията не е работила.
Тези обстоятелства се установяват от
показанията на разпитания по делото свидетел Ц. (л.137).
Санитарно помещение – килиите в следствения
арест не са снабдени със самостоятелен санитарен възел и течаща вода. В края на
коридора има една баня и една тоалетна. Според свидетеля банята се е ползвала
един път седмично. Ползването на общия санитарен възел в коридора се осъществява по график-три пъти
на ден, както и инцидентно, като при последното – не при всяко поискване.
Престой на каре: по делото не е спорно, че задържаните
лица се извеждат на престой на открито само в пет дни от седмицата с
продължителност от 1,5 часа. В събота и неделя не се осъществява извеждане на каре.
Осигуряване на здравно обслужване: Според
приложената по делото медицинска документация (л.88-120) на ищеца е било
осигурявано редовно здравно-осигурително обслужване, а по повод на подадената
молба с оплакване за офталмологичен проблем, е бил осигурен и преглед при
офталмолог – специалист д-р Д. с назначена терапия (16.05.2014
г.-л.94).
По делото няма данни или доказателства, че
през целия период на пребиваване ищецът е подавал сигнали или жалби за влошено
здравословно състояние или за поведение на администрацията в нарушение на
достойнството му.
Гореизложените обстоятелства се установяват
въз основана на събраните писмени доказателства, които не се оспорват, от
показанията на разпитания по делото свидетел и чрез признанието на неблагоприятни
за съответната страна факти.
В обобщение,
съдът установява, че, в нарушение на чл. 3 от Европейската Конвенция за защита правата
на човека и основните свобод и(ЕКЗПЧОС) и на чл. 20 и чл. 21 от Правилника за
прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС)
в редакция ДВ.-бр.43 от 08.06.2012 г.,т.е. действала към релевирания период, в процесното
място за задържане под стража, в спалното помещение не е бил осигурен:достъп на
слънчева светлина; естествена аспирация; постоянен достъп до течаща вода и
санитарен възел, оборудване с шкафчета за лични вещи. Задържаните лица са били
лишени от разходка на открито в съботните и неделните дни. Ползваното лично
пространство в килията е било с площ от 2, респ. 2,6 кв.м.
Съдът намира за недоказани твърденията за
неосигурено качествено медицинско обслужване, както и че в резултат на
неосигурени законово-гарантирани битови условия здравословното състояние на
ищеца се е влошило. Видно от приложената медицинска документация, същата отразява
намеси на медицинско лице по повод на подадени сигнали за нужда от медицинска
помощ, както и регулярно медицинско обслужване в изпълнение на преписаните
нормативни правила.
Ищецът не установява разлика с конкретни
показатели в здравословното си състояние преди и след настаняването в процесния
арест.
Въз основа на така установените факти, съдът
извежда следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС предвижда,
че държавата отговаря за вредите, причинени в резултат на нарушения на чл.3 от
същия закон, според който задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
нечовешко или унизително отношение. За нарушения от този вид се смята и
поставянето в неблагоприятни условия, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, осветление, проветряване, условия за двигателна активност, както
и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност /чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС/.
Относима към спора, касаещ правоотношение в периода
05.09.2013 г.-23.07.2014 г., е и разпоредбата на чл. 3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана
от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията
на Р България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба
от Конвенцията никой не може да бъде подложен на нечовешко или унизително
отнасяне или наказание.
Според Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на
Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и
третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от
Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076
(LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий
за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите,
всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. Във всички помещения, в които живеят и
работят лица, лишени от свобода,
прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и
работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че
да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; изкуственото
осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да
четат или работят без опасност за тяхното зрение. Санитарните възли трябва да са достатъчни,
за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени
потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и
пристойност. Къпалните помещения и броят
на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да
може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния
климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена,
като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един
път седмично в районите с умерен климат.
В конкретния случай се установи, че
специализираните органи на администрацията на ответника са допуснали
неизпълнение на задълженията си за осигуряване на човешко и достойно отношение
към задържания ищец като не са му осигурили достъп до естествена слънчева
светлина, разходка на открито в съботните и неделни дни, представляваща израз
на необходимостта от двигателна активност, неосигурен постоянен достъп до
санитарно помещение съобразно биологичните нужди на човешкия
организъм,минимална жилищна площ, обезпечаваща дължим жизнен стандарт от 4
кв.м. Съгласно презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС настъпването на
неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. Насрещно
оборване на тази презумпция не бе осъществено от ответника, поради което следва
да се приеме, че искът е частично доказан по основание в рамките на посочените
от съда за установени факти,но недоказан по размер.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД при претендиране на
неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост. Като обективен критерий за паричния
еквивалент на вредите съдът възприема минималната работна заплата за страната
през релевирания период – 05.09.2013 г.-23.07.2014 г., която е в размер на 310
лева за периода от 05.09.2013 г. до 31.12.2013 г. (ПМС 250/2012 г.), респ. 340
лв. за оставащия период (ПМС №249/2013 г.). Като правно-значими, съдът
възприема характера на бездействието на ответника и на увреждането, естеството
и степента на претърпените морални страдания, размера на обезщетенията, които практиката
на ВАС съдържа по сходни казуси (Решение № 1477 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 4922/2018 г., III о; Решение № 2 662 от 06.03.2017 г. на ВАС по адм.д. №
2 843/2016 г. III отд.), както и пилотно
решение на ЕСПЧ по делото „Нешков срещу България“, с което отговорността на
държавата е обвързана с 6 евро на ден за период от три години при отчитане
спецификата на конкретните вреди. При тези установявания, съдът намира, че 20 %
от Минималната работна заплата за страната месечно през процесния период е
справедлив паричен еквивалент за понесените от ищеца морални вреди в хипотезата
на процесната отговорност на държавата. Посечените проценти се свеждат до 62
лева на месец за периода от 05.09.2013 г. до 31.12.2014 г. и по 68 лв. на месец
за оставащия период от 01.01.2014 г. до 23.07.2014 г. Калкулираната сума
възлиза в общ размер на 744 лева, представляваща сбор от 248 лева (4 месеца х
62 лв.) и 476 лева (7 месеца х 68 лв.).
В останалата част за размер над 744 лева
искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователно е възражението на ответника за
настъпила погасителна давност на претенцията. Съгласно т.4 от ТР № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по тълк.гр.дело № 3/2004 г. началният момент на погасителната
давност за претенции за обезвреда по ЗОДВПГ, респ. по ЗОДОВ при незаконни
бездействия е преустановяването на последните. В случая този начален момент е
23.07.2014 г. - датата на напускането на ищеца на процесния следствен арест.
Петгодишният давностен срок изтича на 23.07.2019 г., а искът е предявен в
рамките на този срок – 25.04.2019 г.
По искането на
ответника за присъждане на разноски: съобразно нормата на чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС и чл.10, ал. 2 от ЗОДОВ, които са специални спрямо чл. 143 от АПК,
разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение, се дължат на ответника
само при пълно отхвърляне на исковата претенция, какъвто не е процесният казус.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОСЪЖДА Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.София да заплати на Е.М.С., ЕГН:**********
***, 9 група обезщетение в размер на 724 (седемстотин
двадесет и четири) лв. за претърпени неимуществени вреди
по чл. 3 от ЗИНЗС вследствие неблагоприятните битови условия, осигурени в „Следствен
арест“ - Силистра в периода от 05.09.2013 г. - 23.07.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за размера
над 724 (седемстотин двадесет и четири лева)
до 20 000 (двадесет хиляди)
лева като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.