Номер Година
18.10.2019 Град К.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На осемнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 968 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предвид
депозираната молба от ищцовата страна, касаеща отстраняване на констатирани с
Определение № 570/05.07.2019г., постановено по настоящото дело нередовности по
исковата молба, съдът приема, че е предявен е иск от Р.П.Р. с ЕГН ********** и А.Г.Б.ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес: ***, кантора 408 против „П.И.Б.“ АД, ЕИК
********със седалище и адрес на управление:*** - *** П.Р.Р.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***; П.Р. *** с ЕГН ***********; Л.Д.К. *** с
ЕГН **********; „С.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Л.К. и НОТАРИУС Т.С.Р.с рег. № 517, с район PC – К. и адрес:
град К., улица „В.Л.“ **, ет. *, офис *
Ищците твърдят,
че със сключен договор за кредит с „П.и.б.“ АД, ЕИК *******, в качеството си на
кредитор и кредитополучател по пълномощно - ЕТ „Г.Р. *** П.Р.“, такова не е
издавано от ищците за сключване на договори за кредит с дружества. Същевременно
сделката е изповядана без надлежна представителна власт - нищожна договора
ипотека и данни за наличие на престъпно обстоятелство, предмет на настоящата
искова молба. Сочат, води производство по чл.303 и на основание чл. 304 от ГПК,
същото е висящо. Преценката за вероятната основателност на молбата за отмяна на
влязло в сила решение въз основа на влязло в сила решение по иск по чл.124 ал.5
от ГПК не е от компетентността на сезирания с последния иск съд, а е единствено
в правомощията на съда, компетентен да се произнесе по основателността на
молбата по чл.303 и сл. от ГПК. В този смисъл преценката за вероятната
основателност на молба за отмяна, основана на решение по иск на основание чл.
124, ал.5 от ГПК, несъставлява основание за преценка относно наличие или не на
правен интерес от последния установителен иск. По аналогия и преценката за
вероятна основателност на иска-предмет на гражданския спор, за който се твърди
да е от значение произнасянето по иска по чл. 124, ал.5 от ГПК, също не е от
компетентността на разглеждащия иска за установяване на престъпни обстоятелства
съд и не е част от преценката му за допустимост на последния иск. В случая ищците
мотивира правния си интерес от иска с факти и обстоятелства, които счита за
значими по едно друго гражданско правоотношение, в случая по гр.д. № 467/2012г.
по описа на КрлРС, влязло в сила решение, постановено на престъпно
обстоятелство, откъдето се приема правен интерес от иска по чл.124, ал.5 от ГПК
е налице. Излагат следните обстоятелства, с които мотивират правния си интерес
от исковете, а именно:
Твърдят, че Р.П.Р.,
в СИО с А.Г.Б.е собственик на процесиите имоти, обективирани в нотариален акт№
137, том II, peг. № 3015, дело № 330 от 2005г. - поземлен имот № 008082 с площ
2,501 дка, по нотариален акт, а по скица с площ 2.499 дка шеста категория на
земята , с променено предназначение, за изграждане на обект „Склад за
строителни материали с офис и стая за персонала и варов възел“, находяща се в
землището на град К. ЕКАТТЕ 35498, в местността К., образувани от имот №
008075, произлязъл от имот № 008018, ведно с построените в имота стопанска
сграда с площ 84.00 кв.м. и всички подобрения и приращения в имота. Ищците са
изключителен собственик. Налице престъпно обстоятелство като не е породен
вещно-прехвърлителния ефект, откъдето са налице нищожни сделки изповядани с
неистинско подправено пълномощно, представляващи СИО с А.Г.Б.задължителен
другар в производството гр.д. № 467/2012г. по описа на КрлРС, което е основание
за отмяна на решението по чл.304 от ГПК.
Твърдят, че е
налице престъпно обстоятелство установено и прието за безспорен факт по влязло
в сила решение, постановено по гр.д. № 467/2012г. по описа на КрлРС, предмет и
на молба по чл. 303 от ГПК, по предявените искове по чл. 124, ал.1 и чл. 108 от
ЗС, като съдът е намерил: „в основата на исковите претенции стои пълномощно с
изх.№ А 1173/16.03.2016г. по описа на Посолството на РБ в Лондон, с което Р.Р.
ищец по делото е представил в оригинал, ведно с изискани от посолството на
Консулска служба РБ Лондон детайлна справка за обстоятелството, че други
пълномощни с това съдържание не е нито издавал“.
Твърдят, че
пълномощно за юридически лица дружеството „ЕТ Г.***“ да тегли кредити, ищецът
не е изобщо издавал на трети лица. Пълномощното, с което са извършени
разпоредителната сделка са добавени - неизвестно от кого думите - „дари и да
договаря сам със себе си“ по отношение на което било открито и производство по
193 от ГПК, като е оспорена истинност на представеното по нотариалното дело №
503/2007г. пълномощно П.Р.Р. при дарението сам на себе си.
Твърдят, че съобразно
нормата на чл.38 от ЗЗД, е налице разпореждане в противоречие със закона и при
липса на представителна власт.
Твърдят, че по
отношение на Дружеството ЕТ „Г.- *** П.Р.“ кредитополучател по сключен Договор
№ 08КР-АА-2270/04.07.2007г. с „П.И.б.“ АД е нищожен и е сключен без никаква
представителна власт, досежно нищожност и на нотариален акт от 05.07.2007г. за
учредяване на договорна ипотека № 171, том. III, peг. № 6743, дело № 571 от
2007г., не е била налице представителна власт за юридическо лице, нито
представителна власт да дари сам на себе си, същевременно изповядана сделка
пред нотариус - договорна ипотека с неистинско подправено пълномощно .
Твърдят, че последващите
сделки са извършени с подправено неистинското пълномощно изповядани от един и
същи нотариуса със страни, П.Р.Р., ЕГН ***********; ипотекарен длъжник,
ответник, продава на ответника Л.Д.К., ЕГН **********, предмет на СИО с А.И.К..
Двамата го продават на „С.“ ЕООД, ЕИК ********, като изповядана сделка е пред н.Т.Р.
Дадените от последния пред съд свидетелски показания са некореспондиращи с
действителното и правно фактическо положение, досежно времева периодичност на
изповяданите сделки.
Твърдят, че не
се образува наказателно производство в случай, че е погасената наказателна
отговорност поради давност. При невъзможност за осъществяване на наказателно
преследване поради наличие на основанието по чл.24 ал.1 т.3 от НПК, предвидено
в разпоредбата на чл.124, ал.5 от ГПК, безспорно предявяването на настоящите
искове е допустимо.
Твърдят, че за
наличие на престъпно обстоятелство на пълномощно с изх.№ А 1173/16.03.2016 г.,
по описа на Посолството на РБ в Лондон, с което Р.Р. е представил в оригинал по
влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 467/2012г. по описа на КрлРС, с
предмет на отмяна чл.303, т. 2 от ГПК, когато наказателното преследване не може
да бъде възбудено или е прекратено на някой от основанията по чл.24, ал.1,т.
2-5 или е спряно на някое от основанията по чл.25, ал.1, т. 2. В настоящия
случай престъпния факт е установен по безспорен начин и по паралелното водено
по това време гр.д. № 95/2009г. по описа на КрлРС, а именно - неистинско
пълномощно, обективирано в протокол № 267 от 15.07.2009г. от К.П.С., експерт
криминалист л.72. Пълномощно е обект и на СГЕ по гр.д. № 467/2012г. по описа на
КрлРС, предмет на отмяна. Основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 т.2 от ГПК, тъй
като с цитираната разпоредба са визирани няколко фактически състава, при които
съдът е формира решаващата си воля по съществото на спора въз основа на
доказателство, което е опорочено поради престъпно действие на участниците в
гражданския процес, а именно: 1) неистинност на свидетелските показания; 2)
неистинност на заключение на вещо лице или 3) престъпно действие на страната,
неин представител или член от състав на съда или на връчител във връзка с
решаването на делото. При всяка една от тези хипотези, законът безусловно
установява, че престъпното деяние следва да е установено по надлежен съдебен
ред, т.е. по силата на влязла в сила присъда или решение на гражданския съд по
чл.124, ал.5 от ГПК. В случая е налице правната възможност за ищеца от
предявяване на установителния иск за съществуване на престъпно обстоятелство,
който е особен вид иск за установяване на факти от значение за едно гражданско
правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение, какъвто е и настоящия
случай. Наличието на едната от посочените две хипотези е допълнена и с второто
условие според нормата на чл.124, ал.5 от ГПК, а именно - наказателното
преследване да не може да се възбуди, да е прекратено или спряно на посочените
в кодекса основания.
Не твърдят да
е образувано наказателно преследване относно престъпно обстоятелство -
процесното неистинско пълномощно 16.03.2006 г. - заверено в консулска служба
Лондон, изх.№ А 1173, нито извършеното да съставлява престъпление, но поради
някоя причина е изключено наказателното преследване.
МОЛЯТ съда, да
постанови решение, с което да признае за установено с оглед данните и събрани
доказателства - писмени и гласни, дадени пред съд свидетелски показания, в
изискано за приобщаване гр.д. № 467/2012г. по описа на КрлРС, че е налице
престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за
отмяна на влязло в сила решение по гр.д. 467/2012г. КрлРС, като настоящия
случай касае изминал времеви период, когато наказателното преследване не може
да бъде възбудено ли е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1, т.2-
5 или е спряно на някое от основанията в НПК, с престъпно обстоятелство:
подправено неистинско пълномощно, при което думите „дари“ и „да договаря сам
със себе си“ са добавени в текста на оригиналното пълномощно от 16 .03.2006г.,
обективирано в заключението на вещото лице М. С. по гр.д. 467/2012г. PC-К. по
допуснатата СГЕ, с открито производство по чл.193 от ГПК и установено, че в
соченото от ищеца и ангажирано в оригинал пълномощно изх. № А 1173/16.03.2006г.,
по описа на Посолството на РБ в Лондон - стр. 326 от т. II на делото, думите
„дари“, и „сам със себе си“ са добавени в текста на пълномощното, посредством
технически средства, чрез които е създаден нов файл, т.е. копието на стр. 1 от
изследваното пълномощно не е копие на стр. 1 от пълномощното, на стр. 146-147
от т. I на делото (соченото за оригинално пълномощно), и което с влязло в сила
решение № 210 от 27.06.2017 г. по гр.д. 467/2017 г. на КРС е прието за
безспорен доказан факт.
Съдът намира
следното:
При твърдяната
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане
е установителен иск по чл. 124, ал.5 от ГПК. Това е
особен установителен иск, който се предявява в случаите, когато
престъплението не може да бъде установено в редовен наказателен процес с
присъда, наказателното преследване е прекратено на някое от основанията по чл.
24, ал.1, т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т.2 и чл.
26 от НПК, както и когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Посочените
основания са положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск
по чл. 124, ал.5 от ГПК. Всяка от тях го прави допустим,
като суругат на недопустимия наказателен процес.
В настоящия
случай, предявеният иск е недопустим, тъй като не са налице предвидените в
закона кумулативно абсолютни процесуални предпоставки за предявяване на иска. В
исковата си молба, ищецът не сочи основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от НПК.
Същият не твърди за образувано наказателно производство пред компетентните
органи, съответно не твърди за образувано такова дело, което да е прекратено на някой от основание в
сочената разпоредба. Особеността на инициирания иск, касае предявяването му в
случаите, когато поради прекратяване на наказателното производство на посочено
в НПК основание, престъплението не може да бъде установено по редовния
наказателно процесуален път, с постановяване на присъда, която е от значение за
гражданско правните последици на деянието. Т.е., това са само случаите, когато
извършеното съставлява престъпление, но поради някоя причина е изключено
наказателното преследване. В случая това не се твърди, нито е обстоятелство по
делото.
Ето защо, съдът
намира, че не е налице фактическия състав на разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ГПК, тъй като не са налице процесуалните предпоставки за предявяването му, а
именно - наказателно преследване не може
да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т.
2 - 5 от НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 от НПК, както и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Доколкото
ищците не твърдят, а и от доказателствата по делото не се установява наличие на
посочените предпоставки, предявения иск по чл. 124, ал.5 от ГПК се явява
недопустим, поради което производството по настоящото делото следва да
бъде прекратено.
Претенции за
разноски са направили само ответниците - Л.Д.К. и „С.“ ЕООД ***, поради което,
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК такива им се дължат, но доколкото не са
представени доказателства за размера на реализираните разноски, а само
пълномощно за адвокат, такива не се присъждат.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА, производството
по гражданско дело № 968 по описа на КрлРС за 2019 година, като НЕДОПУСТИМО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив, с частна жалба, в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Д.П.