Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІІ – 93
30.09.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение,
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и седми
август две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Лазарова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена
Върбанова
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря Жанета Граматикова,
разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1172 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, трети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №30925/17.07.2019г. подадена
от ОД МВР – Бургас, представлявана от директора Калоян Калоянов, чрез
процесуалния представител Ана Димчева – юрисконсулт в ОД МВР - Бургас, с която се обжалва Решение №1777
от 10.07.2019 г. постановено по гр.д. №822/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с адрес: град
Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, да заплати на К.Т.Ф., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр.Бургас, ул.“Раковски“ 2, сумата от общо 1521.87 лева /хиляда петстотин
двадесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/ главница, представляваща
нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 234.81 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1.143 на положения от него за периода от 01.02.2016г. до 31.12.2018г., 1642
часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 30.01.2019г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за периода от
01.01.2016г. до 31.01.2016г.
Осъдена е Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с
адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, да заплати на К.Т.Ф., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Раковски“ 2 сумата 335 лева /триста
тридесет и пет лева/ съдебно-деловодни разноски.
Осъдена е Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с
адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46 да заплати по сметка на Бургаския
районен съд държавна такса в размер на 60.87 лева /шестдесет лева и осемдесет и
седем стотинки/ и 180 лева /сто и осемдесет лева/ разноски за експертиза.
В частта,
с която е отхвърлен иска за периода от 01.01.2016г. до
31.01.2016г.,
първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в
законна сила и не е предмет на въззивното производство.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно в останалата част поради нарушение на материалния закон и
необосновано. По-конкретно се посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде
преизчислен с коефициент 1.143 съгласно правилата на Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди се, че
приложение следва да намерят специалните правила на действалите към процесния
период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че в
тези наредби липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по
коефициент за разлика от действалата до преди тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014
г., която е предвиждала приложение на въпросния коефициент. Излагат се доводи,
че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.
143, ал. 1 КТ. Позовава се на издадени от министъра Заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и №
8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия процесен период за всеки
отработен час или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,
25 лв. Навеждат се оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че при наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР,
следва субсидиарно да се приложи общата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Станко
Кралев, пълномощник на К.Т.Ф., ЕГН:**********, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд. Посочва се съдебна практика по сходни казуси. Претендира
се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски в производството пред въззивния съд. Не са
ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника ОД на МВР Бургас, се явява юрисконсулт
Димчева, която в изпълнение на дадените от съда указания с Определение
№1515/13.08.2019г. уточнява, че поддръжа въззивната жалба срещу осъдителната
част на първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззиваемият К.Ф., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Кралев.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери
атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският
окръжен съд намира следното:
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на
търсената правна защита, районният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.187, ал.5, т.2, вр. чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена
от адв. Станко Кралев, пълномощник на К.Ф., с която се претендира да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 279 часа за
целия процесен период от 01.01.2016г. до 31.12.2018г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
полагал труд на длъжността „м. е.“ при РУ – С., което е на структурно
подчинение към ОД МВР Бургас, а съгласно ЗМВР ищецът е със статут на държавен
служител.
Посочва се, че за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2018г. ищецът е положил общо 1752 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2002 часа, а преизчисляването от
нощен към дневен труд води до извънреден труд от 250 часа, който следва да бъде
допълнително заплатен от ответника. Твърди се, че при изчисляване на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл. 187, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6 лв., поради което
задължението на ответника към ищеца е 1500 лв. за процесния период.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва.
Твърди се, че искът е недопустим за периода 01.01.2016г. - 25.01.2016г.,
поради липса на пасивна процесуална легитимация, произтичаща от факта, че през
този период ищецът не е би служител при ответника. В останалата част исковата
молба се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения, че в процесния
случай приложение намират нормите на ЗМВР и по конкретно – специалните
разпоредби на чл. 187 и сл. от ЗМВР. Настоява се, че положеният от ищеца труд е
надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните
разпоредби на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра на вътрешните работи
Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
За установяване на твърдените от
страните обстоятелства по делото са представени множество писмени
доказателства.
В съдебно заседание, проведено пред
първата инстанция на 22.04.2019г., ищецът е уточнил претенцията си като изрично
е посочил, че претендираните от него часове са 250, а не 279, както е заявил в
исковата молба. Признава се обстоятелството, че през периода
01.01.2016г.-24.01.2016г. ищецът не е работил в ответната дирекция.
Безспорно е между страните
обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото /Удостоверение
– л.20 от първоинстанционното производство/, че ищецът К.Ф. е държавен служител към ОД МВР – Бургас и от 25.01.2016г. до 31.12.2018г. е заемал
длъжността „с. п.“ към група
„Охранителна полиция“ при РУ – С..
Друго безспорно обстоятелство е
полагането на нощен труд от страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-икономическа експертиза, от
неоспореното заключение на която се установява, че за периода от
01.02.2016г. до 31.12.2018г. ищецът е положил труд, равняващ се общо на 5484
часа от 12-часови смени дневен и нощен труд, от които 1642 часа нощен труд.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 1642 часа става
на 1876,81 часа. Според вещото лице, по платежни бележки на ищеца е начислен и
изплатен нощен труд за 1642 часа, толкова колкото са и отчетните часове по
протоколи. Нощният труд е начислен по 0,25 лв. на час или за 1642 часа са
начислени и изплатени 410, 50 лв. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи
положен нощен труд възлиза на 234,81 часа. Общият размер на трудовото
възнаграждение за изявънреден труд за 234,81 часа възлиза на 1521,87 лв.
В съдебно заседание, проведено пред
първоинстанционния съд вещото лице е дало уточнение, че нощният труд е бил
начислен като такъв и е изплатен съобразно Заповеди на Министъра на МВР по 0,25
лв. на час. Според вещото лице в случая се получава извънреден труд, тъй като
специалните наредби на МВР предвиждат полагане на извънреден труд до 70 часа на
тримесечие или 280 часа на година. Вещото лице заявява още, че има организация
за отчитане на извънредния труд с протоколи, в които е отчетен положения труд,
нормата за периода и разликата, която се получава под формата на извънреден
труд. Разликата, която се получава от преизчисленията не е отчитана като
извънреден труд, съответно не е заплащана, а заплатеният извънреден труд касае
други часове, не процесните.
В съдебно заседание, проведено пред
първата инстанция на 10.06.2019г., след изслушване заключението на вещото лице,
ищецът е изменил исковата си претенция, чрез нейното увеличаване, като от 1500
лв., заявени с исковата молба, я е увеличил на 1521,87 лв. /колкото е изчислило
вещото лице в експертизата/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143,
ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно
чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното
относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни
актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.02.2016 г. до 31.12.2018 г. са действали, както следва:
1) за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до
31.12.2018 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143.
В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете
за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба
възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент към процесното служебно правоотношение.
Ето защо, настоящият състав намира, че
исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява
доказана по основание. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
се установява, че за процесния период от време – 01.02.2016г.
до 31.12.2018г. ищецът е положил нощен труд в размер на 1642 часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени
на дневно работно време тези часове възлизат на 1876,81
часа, като разликата от 234,81 часа
експертизата отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за
положен труд и не е начислен, съответно – не е изплатен по платени бележки.
Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин
дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като
извънреден труд възлиза на сума в размер на 1521,87
лева.
На ищеца се дължи и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се
потвърди в обжалваната част.
При този изход на спора във въззивното
производство, право на присъждане на разноски има въззиваемият К.Т.Ф.. Искането
за присъждане на разноски е направено своевременно, представен е договор за
правна защита и съдействие, видно от който разноските, направени от въззиваемия
пред въззивната инстанция са в размер на 300 лв. – адвокатски хонорар.
Представени са доказателства за плащане
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1777 от 10.07.2019г., постановено по гр. дело №822/2019г. по описа на
Районен съд – Бургас, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр.
Бургас, ЕИК: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46,
представлявано от Директора Калоян Калоянов, да заплати на К.Т.Ф., ЕГН: **********,
сумата от размер на 300 /триста/ лева, представляваща направените съдебно-деловодни
разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.