Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.05.2023 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на шести април през 2021 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 3742 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С протоколно решение от 24.10.2019 г. СРС, 142 с-в, по гр.д.№ 73318/2018 г.
е отхвърлил предявения от Д.Н.П. срещу „Т.С.“ ЕАД иск за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 300 лв., дължима
като разноски по гр.д.№ 2894/2015 г. по описа на СРС, като неоснователен.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца- Д.Н.П. с оплаквания,
че същото е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила.Твърди, че е предявил два иска при условията на
евентуално обективно съединяване, като главният иск е за установяване
недължимостта на сумата поради реално изпълнение на задължението за заплащане
на топлинна енергия в размер на 857,67 лв., предмет на извънсъдебно
споразумение по чл.365 ЗЗД, с което спорът е решен и „Т.С.“ ЕАД няма право да
се позовава на предхождащо правно положение и да образува изпълнително
производство за суми, които не са включени в споразумението. Излага доводи, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по главния иск, а само по
евентуалния такъв.Въззивникът оспорва извода на съда за приложимост на
5-годишната погасителна давност към процесното вземане, като поддържа становище, че задълженията по
процесната заповед за изпълнение се погасяват с изтичането на 3-годишна
давност.Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав или да постанови решение, с което да уважи
предявените искове.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- „Т.С.“ ЕАД оспорва същата.Твърди,
че обжалваното решение е обосновано, оплакванията във въззивната
жалба-неоснователни.Моли съда да потвърди първоинстанционното
решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на
страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.Ищецът- Д.Н.П. твърди, че е длъжник по образуваното срещу него изпълнително дело № 20188380404974 на ЧСИ М.Б.с
взискател „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 25.09.2015 г. по гр.д.№
2894/2015 г. по описа на СРС, 79 с-в, издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за заплащане на сумата
от 300 лв.- разноски по делото.Ищецът твърди, че след издаване на заповедта за
изпълнение между страните е сключено извънсъдебно споразумение на основание
чл.365 ЗЗД, с което са уредили спора помежду си относно дължимата сума и начина
на плащане, като длъжникът се е задължил да не подава възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение, а кредиторът да не
предприема действия по принудително изпълнение на основание издадения
изпълнителен лист.Ищецът твърди, че е заплатил изцяло договорената с кредитора
сума в общ размер на 857,67 лв., с което спорът е окончателно решен, а
вземането по издадения изпълнителен лист е погасено чрез плащане и „Т.С.“ ЕАД
няма правна възможност да се позовава на предхождащо правно положение, като
образува изпълнително производство за суми, които не са включени в сключената
между страните спогодба.Твърди, че към датата на образуване на изпълнителното
производство вземането е било погасено по давност, като излага доводи, че в
случая е приложима кратката 3-годишна погасителна давност, тъй като
задължението не е установено с влязло в сила решение и заповедта за изпълнение
касае задължения за топлинна енергия и лихви за забава, по отношение на които
също е приложима давността по чл.111, б. „в“ ЗЗД.Изразява становище, че
процесното вземане не е включено в сключеното между страните споразумение,
поради което същото не прекъсва давността.Моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
сумата от 300 лв.-главница, вземане за разноски по изпълнителен лист, издаден
на 25.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 2894/2015 г. по описа на СРС, 79 с-в.
По делото е представен изпълнителен лист от 25.09.2015 г., издаден на
основание чл.416 ГПК въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
19.02.2015 г. на СРС, 79 с-в за осъждане на длъжника Д.Н.П. да заплати на
кредитора „Т.С.“ ЕАД сумата от 677,51 лв. за доставена топлинна енергия през
периода м.01.2012 г.-м.04.2014 г. със законната лихва от 21.01.2012 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 126,38 лв. за периода
29.02.2012 г.-13.01.2015 г. и 325 лв.-разноски по делото /25 лв.-държавна такса
и 300 лв.-възнаграждение за юрисконсулт/.
Представено е споразумение от 23.06.2015 г. „Т.С.“ ЕАД и Д.Н.П. /върху което липсват подписи на страните/ на
основание чл.365 ЗЗД, в което е посочено, че длъжникът е признал задълженията
си по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№
2894/2015 г. на СРС, 79 с-в за сумата в размер на 600,52 лв.-главница за
топлинна енергия за периода м.01.2012 г.-м.07.2014 г. за топлоснабден имот в
гр.София, жк „*********с абонатен № със законната лихва върху главницата от
21.01.2015 г. до окончателното й изплащане и се е задължил да изплати на
дружеството цялата сума от 600,69 лв. на седем вноски в размер на по 85,81
лв.Длъжникът е декларирал, че не е подал възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение.При точно спазване на погасителния план „Т.С.“
ЕАД се е задължила да не предприема действия по принудително изпълнение на
основание издадения изпълнителен лист за посочените суми срещу длъжника.При
неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния план, при
забавено плащане на повече от 5 календарни дни, както и при възражение по реда
на чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение дружеството има право да
претендира съответните действия за принудително събиране на дължимите суми /чл.5/.
Представени са три броя фискални бонове за платена сума в размер на по
85,64 лв., респ. 85, 81 лв. в полза на „Т.С.“ ЕАД по съдебно дело, като един от
боновете е в нечетлив вид.
На 28.09.2018 г. по молба на „Т.С.“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20188380404974
по описа на ЧСИ М.Б.въз основа на изпълнителния лист от 25.09.2015 г. на СРС,
79 с-в, гр.д.№ 2894/2015 г., издаден срещу Д.Н.П. за сумата от 300
лв.-възнаграждение за юрисконсулт.
На основание чл.18 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки,
да набавя документи, книжа и други, да определи начина на изпълнението.
На 08.10.2018 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до Банка „ДСК“ ЕАД и до
„УниКредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на Д.П..
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението.Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание /чл.439, ал.2 ГПК/.Ищецът се позовава на изтекла в
негова полза погасителна давност след влизане в сила на съдебното решение, въз
основа на което е издаден изпълнителния лист, както и на извършено плащане по
изпълнителното дело въз основа на споразумение с кредитора от 23.06.2015 г.,
поради което искът се явява допустим.
Първоинстанционният
съд е приел, че давността за вземането, предмет на изпълнителното производство
е 5-годишна, тъй като вземането не е периодично и не е изтекла.
Съдът
намира за неоснователно възражението на въззивника, че съдът не се е произнесъл
по главния иск.Искът по чл.439 ГПК е отрицателен установителен.При
този иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска не е негов индивидуализиращ
белег.Предмет на спора по този иск е отричаното от ищеца право.Липсата на
обсъждане на изложените от ищеца твърдения за погасяване на вземането е
относимо към обосноваността на първоинстанционното решение, а не към неговата
допустимост.
Следва
да се добави, че ищецът не е посочил, че е предявил евентуално съединени искове
и не е посочил главен и евентуален такъв, а е изложил твърдения по какви
причини счита, че не дължи процесната сума на ответника поради факти, настъпили
след издаване на изпълнителното основание.
Настоящият съдебен състав
счита, че вземането за съдебни разноски, предмет на изпълнителния лист от 25.09.2015
г. по гр.д.№ 2894/2015 г. на СРС, 79 с-в, не е погасено по
давност.Изпълнителният лист е издаден на основание влязла в сила заповед
за изпълнение.Разпоредбата
на чл.117, ал.2 ЗЗД намира приложение и когато вземането е установено с влязла
в сила заповед за изпълнение, тъй като тя установява с обвързваща страните сила,
че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на
изтичане на срока за подаване на възражението.Така
както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила
решение поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което
решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до
изтичането на срока по чл.414, ал.2 ГПК.След изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК за длъжника
остава само възможността за оспорване на вземането по чл.424, ал.1 ГПК.При
всички хипотези на чл.416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок или е
оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/,
настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно и
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, се преклудират.С влизането в сила на заповедта
се получава ефект, близък до силата на
пресъдено нещо, тъй като е разрешен правният спор относно съществуването на
вземането /в
този смисъл е налице трайна практика на ВКС, която се споделя от настоящия
съдебен състав- решение № 3/04.02.2022
г., гр.д.№ 1722/2021 г., IV ГО, ВКС; решение №
118/07.07.2022 г., гр.д.№ 4063/2021 г., III
ГО, ВКС; решение № 37/24.02.2021 г., гр.д.№ 1747/2020 г., IV
ГО, ВКС; определение № 60818/15.12.2021 г., гр.д.№ 2482/2021 г., IV
ГО, ВКС; определение № 60523/24.06.2021 г., гр.д.№ 3523/2020 г., IV
ГО, ВКС; определение № 214/15.05.2018 г., ч.гр.д.№ 1528/2018 г., IV
ГО, ВКС; определение № 831/25.04.23 г., гр.д.№ 3616/2022 г., гр.д.№ 3616/22 г.,
IV ГО, ВКС/.Разпоредбите относно погасителната давност са
императивни и за приложението им съдът следи служебно /ТР № 1/09.12.2013 г.,
т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
Дори и да се приеме, че спрямо вземане,
установено с влязла в сила заповед за изпълнение не е приложима разпоредбата на
чл.117, ал.2 ЗЗД, вземането за разноски не е периодично и по отношение на него
е приложима общата 5-годишна погасителна давност.
В случая заповедта е влязла в сила на
25.09.2015 г., когато е издаден изпълнителния лист.Изпълнителното дело е
образувано на 28.09.2018 г.-преди изтичане на 5-годишния давностен срок, като давността е била прекъсната с
предприемане на изпълнителни действия за налагане на запор на 08.10.2018 г.
Недоказано
е твърдението на въззивника за погасяване на задължението поради извършено
плащане.На първо място, по делото не са представени доказателства за изплащане
на задължението за съдебно разноски, предмет на изпълнителния лист от 25.09.2015 г. по гр.д.№
2894/2015 г. на СРС, 79 с-в.На второ място, представеното споразумение от
23.06.2015 г. не съдържа подписи на страните и същото не е породило
действие.Освен това, дори и да се приеме, че такова споразумение действително е
сключено между страните, задължението за съдебни разноски не е било предмет на
споразумението, в което изрично е посочено, че касае само задължението за
главница за топлинна енергия в размер на 600,52 лв. за периода м.01.2012
г.-м.07.2014 г. за със законната лихва върху нея от 21.01.2015 г. до
окончателното й изплащане.
Поради съвпадане на крайните изводи на
двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
Разноски в полза на въззиваемия не следва
да се присъждат, тъй като същият е подал бланкетен отговор на въззивната жалба
и не е изпратил процесуален представител в съдебно заседание.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
решение от 24.10.2019 г. СРС, 142 с-в, по гр.д.№ 73318/2018 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.