РЕШЕНИЕ
№ 10184
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110122200 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане субективно съединени искове с правно
основание чл.59 ЗЗД.
Производството е образувано по изпратена по подсъдност от РС - В. искова
молба от М. К. А. и Б. Г. В. против В. П. С., с която са предявени субективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от общо
7500,00 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствените
им, придобити в режим на СИО, 11/12 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1/нива от
36,633 дка, трета категория в местността „Р.“ в землището на с.М., общ.Х., обл.В.,
представляваща имот № 023009 /парцел № 9 от масив № 23/, при граници: имоти № №
000623, 023024, 000611 и № 023010 и 2/ нива от 10.484 дка, трета категория в
местността „Л.“ в землището на с.М., общ.Х., обл.В., представляваща имот № 079016
/парцел № 16 от масив № 79/, при граници: имоти № № 000602, 079019, 079018,
079017, 000317 и № 079015, за периода от 15.12.2017 г. до 21.05.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2021
г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищците твърдят, че са съпрузи, като по силата на два договора
за продажба на наследствени права по чл.212 ЗЗД, сключени по време на брака им, се
легитимират като собственици на 11/12 ид.ч. от правото на собственост на следните
земеделски земи: 1/нива от 36,633 дка, трета категория в местността „Р.“ в землището
на с.М., общ.Х., обл.В., представляваща имот № 023009 /парцел № 9 от масив № 23/,
1
при граници: имоти № № 000623, 023024, 000611 и № 023010 и 2/ нива от 10.484 дка,
трета категория в местността „Л.“ в землището на с.М., общ.Х., обл.В., представляваща
имот № 079016 /парцел № 16 от масив № 79/, при граници: имоти № № 000602, 079019,
079018, 079017, 000317 и № 079015. Поддържат, че ответникът владее без основание
горепосочените два имота, считано от 15.12.2012 г. до 21.05.2021 г., когато бил
отстранен от същите чрез постановление за въвод във владение, постановено въз
основа на влязло в сила решение на Окръжен съд – гр.В.. Твърдят, че по силата на това
решение със силата на присъдено нещо било признато спрямо ответника, че ищците са
собственици на 11/12 ид.ч. от процесните две ниви, като бил осъден да им заплати и
обезщетение за неоснователно владение през периода от 15.12.2012 г. до 14.12.2017 г.
Твърдят още, че ответникът продължил да ползва двете ниви и след 14.12.2017 г.
/датата на подаване на исковата молба, по която било образувано гр.д.№ 1703/2017 г.
по описа на РС - К./, като неоснователното ползване било прекъснато с принудителния
въвод във владение. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищците
обуславят правния си интерес от предявяване на исковете, като определят стойността
на обезщетението в размер на 7500,00 лева. Претендират разноски
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява
становище за нередовност на исковата молба, а по същество да неоснователност на
предявените искове. Оспорват изложените в исковата молба факти и обстоятелства.
Твърди, че договор за продажба на наследствени права с рег.№ 6987/21.09.2012 г., с
който ищците се легитимират като собственици на процесните имоти, бил нищожен.
Излага доводи за липса на надлежно учредена представителна власт на пълномощника
на продавачите, поради което и не е настъпил транслативния ефект на сделката.
Оспорва „всички представени от ищеца по делото копия от документи“. Претендира
разноски.
С определение, обективирано в протокол от проведеното на 13.09.2022 г.
открито съдебно заседание, съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в
размера на предявените искове, като вместо за сумата от 7500,00 лева същите да се
считат предявени за сумата от общо 8310,00 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен договор за продажба на наследствени права по чл.212
ЗЗД, с нотариална заверка на подписите рег.№ 6580/12.09.2012 г., вписан в Служба по
вписванията – гр.К. под ДВ.Вх.рег.№ 2620/12.09.2012 г., от който се установява, че
Ф.А.Ф.в, И.А.К.а и В.Й.Ф. са продали на М. К. А. /настоящ ищец/, наследствените си
права от наследодателя им Ф.Ц.Я.,, като съвкупност от права и задължения,
включително правото на собственост, представляваща 3/12 ид.ч. от следните
поземлени имоти, находящи се в землището на с.М., общ.Х., обл.В.: 1/ нива от 36,663
2
дка в местността „Р.“, представляваща имот № 023009/парцел № 9 от масив № 23 по
КВС за землището на с.М. и 2/ нива от 10,484 дка в местността „Л.“, представляваща
имот № 079016/ парцел № 16 от масив № 79 по КВС за землището на с.М..
По делото е приложен и договор за продажба на наследствени права по чл.212
ЗЗД, с нотариална заверка на подписите рег.№ 6987/21.09.2012 г., вписан в Служба по
вписванията – гр.К. под ДВ.Вх.рег.№ 2717/21.09.2012 г., от който се установява, че и
останалите наследниците на Ф.Ц.Я., б.ж. на с.М. са продали на М. К. А. /настоящ
ищец/ 8/12 ид.ч. от наследствените си права, включително правото на собственост
върху описаните по-горе два земеделски имота.
Видно от приложения по делото препис от удостоверение за сключен
граждански брак е, че по време на сключване на гореописаните два договора, ищецът
М. К. А. е имал сключен граждански брак с Б. Г. В. /също ищец по делото/.
От приложените по делото съдебни решения се установява, че с решение №
260003 от 13.08.2020 г., постановено по в.гр.д. № 237/2020 г. по описа на Окръжен съд
– гр.В., състав на съда е отменил решение №315 от 09.12.2019 г., постановено по гр.д.
№ 1703/2017 г. по описа на Районен съд – гр.К., като е уважил предявените от М. К. А.
и Б. Г. В. /ищци в настоящото производство/ против В. П. С. /ответник в настоящото
производство/ искове, както следва: иск с правно основание чл. 108 ЗС – признал е за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици, на основание
договори за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД, на 11/12 ид.ч. от процесните два
земеделски имота, находящи се в землището на с.М., общ.Х., обл.В. - нива от 36,663
дка в местността „Р.“ и нива от 10,484 дка в местността „Л.“; иск с правно основание
чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД – прогласил е нищожността на договор за продажба на наследство
по чл. 212 ЗЗД, сключен на 15.12.2012 г., с нотариална заверка на подписите рег. №
373/15.12.2012 г. по описа на нотариус В. М., със страни М. К. А. и Б. Г. В. - продавачи,
и В. П. С. – купувач, и иск с правно основание чл.59 ЗЗД – осъдил е ответника да
заплати на ищците сумата от 8297, 67 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на собствените на ищците 11/12 ид. ч. от описаните по-горе
два земеделски имота за времето от 2013 г. до 2017 г. включително.
С определение № 70/24.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 3435/2020 г., I г.о. на
ВКС, образувано по касационна жалба, подадена от В. П. С., състав на Върховния съд
не е допуснал касационно обжалване на постановеното от ОС – В. решение.
Видно от приложения по делото протокол за въвод във владение на недвижим
имот е, че на 21.05.2021 г. ДСИ при РС – К. е въвел във фактическо владение М. К. А. и
Б. Г. В. по отношение на 11/12 ид.ч. от процесните два недвижими имота, а досегашния
владелец В. П. С., респективно държателите на имотите /трети за делото лица/, са
отстранени.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза,
което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно
3
дадено. Видно от същото е, че размера на пазарния наем през периода от 15.12.2017 г.
до 21.05.2021 г. за общата площ на двете ниви от 43,198 дка, е в размер на 8310,47 лева.
Съдът не обсъжда приложените към писмения отговор договор за продажба на
търговско предприятие по чл.15, ал.1 ТЗ и обявения за нищожен с влязло в сила
решение договор за продажба на наследствени права от 15.12.2012 г., тъй като същите
са неотносими към предмета на спора.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска в правно основание чл.59 ЗЗД в тежест на ищците е да докажат при
условията на пълно и главно доказване своето обедняване и обогатяването на
ответника, както и причинната връзка между тях, т.е. че през процесния период
ответникът е ползвал имотите без правно основание за това и е препятствала ищците
да го ползват съобразно тяхното предназначение в обема на правата, които имат,
съответно обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за
наем за ползване на имотите за процесния период.
От приложеното по делото влязло в сила решение № 260003 от 13.08.2020 г.,
постановено по в.гр.д. № 237/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр.В., което на
основание чл. 297 ГПК е задължително за настоящия съд, безспорно се установява, че
настоящите ищци се легитимират като собственици на процесните два недвижими
имота, представляващи ниви в землището на с.М., общ.Х..
В конкретния случай, с влязлото в сила съдебно решение – решение № 260003 от
13.08.2020 г., постановено по в.гр.д. № 237/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр.В.,
състав на съда е уважил и предявен от настоящите ищци против настоящия ответник
иск на същото правно основание и за същите земеделски земи, но за стопанските
години 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Видно от мотивите на цитираното
решение и приложеното по делото решение на РС – К. е, че искът за обезщетение за
ползването на процесните две ниви е бил предявен за периода от 15.12.2012 г. /датата
на договор за продажба на наследствени права по чл.212 ЗЗД/ до 14.12.2017 г. /датата
на завеждане на исковата молба пред РС-К./. Доколкото съгласно §2, т.3 от ДР на
Закон за аренда в земеделието „стопанска година“ е времето от 1 октомври на
текущата година до 1 октомври на следващата година, то крайната дата на присъденото
с решението на ОС – В. обезщетение предхожда началната дата на настоящия исков
период – 15.12.2017 г.
Видно от приложения по делото протокол за въвод във владение, изготвен на
21.05.2021 г. по изп.д.№ 137/2020 г. по описа на ДСИ при РС – К. е, че съдебния
изпълнител е установил от фактическа страна, че по отношение на 11/12 ид.ч. от двата
процесни недвижими имота има сключен договор за наем, вписан в Служба по
вписванията – гр.К. под вх.рег.№ 1568/03.06.2016 г., акт № 34, том IV, по силата на
4
който ответника в настоящото производство В. П. С., е отдел под наем процесните
имоти на [ФИРМА] за срок от 5 стопански години. Видно още от протокола е, че при
изготвените справки относно въвода във владение, съдебния изпълнител е констатирал,
че със Заповед № 30/15.01.2021 г. на Областна Дирекция „Земеделие“ – гр.В., на
основание чл.37в, ал.2 ЗСПЗЗ за одобряване на масивите за ползване между
собственици и/или ползватели на земеделски земи в землището на с.М., държатели
/ползватели/, упражняващи фактическата власт върху имотите за 2020-2021 г. са били
трети за делото лица. Съдебния изпълнител е изложил мотиви, че последните се явяват
държатели на процесните имоти, а не владелци, поради което и на основание чл.298,
ал.2 ГПК влязлото в сила решение по иска по чл.108 ЗС, разпростира силата на
пресъдено нещо и спрямо тях.
С оглед предходното, съдът приема, че са налице елементите от фактическия
състав на предявения иск по чл.59 ЗЗД, като по делото безспорно се установи, че през
процесния период ответникът е ползвал процесните идеални част от двата имота без
правно основание за това, което е довело до лишаване на ищците –собственици от
правно признатата мим възможност да си служат с техните части от имотите и да
реализират ползи чрез отдаването им под наем на трети лица. Лишеното от основание
ползване на чуждия имот е довело от една страна до обогатяване на ответника,
съизмеряващо се със спестените разноски, които е следвало да заплати на ищците като
наем или възнаграждение, а наред с това - и с обедняване на ищците, които са
пропуснали да реализира ползи от имота. Следва да се отбележи, че дори не е
необходимо да бъде установено реално получаване на пазарен наем или реализиране
на някакви приходи, като е достатъчно, че ищците да са били препятствани да ползват
собствения си имот. Неоснователни са и наведените в хода на устните състезания от
процесуалния представител на ответника доводи, че при извършване на въвода във
владение, ответникът не е бил заварен в имота, тъй като за пораждане на задължението
за обезщетение обстоятелството дали вещта се ползва реално или са получени приходи
от това, е ирелевантно.
Гореизложеното обосновава извод, че са налице предпоставките на чл.59 ЗЗД за
ангажиране на отговорността на ответника за неоснователно обогатяване за чужда
сметка. Също така следва да се отбележи, че възникването и реализирането на правото
на обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД не е обусловено от отправяне на покана до
неоснователно обогатилото се лице за възстановяване на равностойността на
неоснователното обогатяване /за разлика например от иска по чл.31, ал.2 ЗС/, поради
което наличието или липсата на покана в случая са ирелевантни за допустимостта и
основателността на предявения иск / в този смисъл са решение № 715/02.10.2009 г. по
гр. д. № 1681/2008 г., IV г. о. на ВКС, решение № 381/08.07.2010 г. по гр. д. № 272/2009
г., IV г. о. на ВКС/.
За ищците - собственици не съществува друг път за защита срещу последиците
5
на неоснователното обогатяване, освен този по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, от което следва, че
предявения иск е допустим и основателен.
Относно размера на вземането и задължението, при неоснователно обогатяване
по смисъла на чл.59 ЗЗД обогатилият се за чужда сметка дължи връщане на онова, с
което се е обогатил, но до размер на обедняването. В разглеждания случай,
обедняването на ищците е тъждествено по размер с обогатяването на ответника и се
съизмерява със средния пазарен наем, който ищецът - собственик е могъл да получи
при отдаване на собствения си имот за ползване чрез договор за наем, но е пропуснал
да го получи поради неоснователното ползване на имотите от ответника, респективно с
наема, който ответникът е следвало да плати на ищеца срещу ползването, но го е
спестил, тъй като не е съществувало наемно правоотношение помежду им. Видно от
заключението на съдебно-оценителната експертиза, прието от страните без възражения
е, че размера на пазарния наем за процесния период е в размер на 8310,47 лева.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема исковата претенция за
основателна и доказана в пълния предявения след допуснатото на основание чл.214
ГПК изменение размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК имат
ищците. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК /л.8 от
делото/ е, че ищците претендират разноски за държавна такса в размер на по 300,00
лева за всеки от тях и по 930,00 лева – платено адвокатско възнаграждение за всеки от
тях. В разноските на ищеца М. А. е посочена и сумата от 350,00 лева – депозит за СОЕ.
Видно от данните по делото е, че внесената държавна такса е в общ размер на 300,00
лева и именно в този размер следва да бъде репарирана на ищците. Видно от
приложения по делото договора за правна защита и съдействие е, че заплатеното
адвокатско възнаграждение е в размер на 930,00 лева, като не е налице основание
посочената сума да бъде присъдена за всеки от ищците поотделно. С оглед
предходното, съдът приема, че направените разноски в общ размер на 1580,00 лева
следва да бъдат присъдени общо на двамата ищци, които са и съпрузи и именно по
този начин са предявили настоящия иск. По делото са налице данни за доплащане на
държавна такса в размер на 50,00 лева, но за нейното присъждане няма изрично искане
след представения списък на разноските по чл.80 ГПК, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. С., ЕГН ********** да заплати на М. К. А., ЕГН ********** и
6
Б. Г. В., ЕГН ********** на основание чл.59 ЗЗД сумата от общо 8310,00 лева,
представляваща обезщетение за ползване без основание на собствените им, придобити
в режим на СИО, 11/12 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1/нива от 36,633 дка, трета
категория в местността „Р.“ в землището на с.М., общ.Х., обл.В., представляваща имот
№ 023009 /парцел № 9 от масив № 23/, при граници: имоти № № 000623, 023024,
000611 и № 023010 и 2/ нива от 10.484 дка, трета категория в местността „Л.“ в
землището на с.М., общ.Х., обл.В., представляваща имот № 079016 /парцел № 16 от
масив № 79/, при граници: имоти № № 000602, 079019, 079018, 079017, 000317 и №
079015, за периода от 15.12.2017 г. до 21.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.12.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. П. С., ЕГН ********** да заплати на
М. К. А., ЕГН ********** и Б. Г. В., ЕГН ********** сумата от общо 1580,00 лева,
представляваща направени по производството разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7