О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260760
гр. Пловдив, 15.12.2020
г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
въззивно гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав в закрито
заседание на 15.12.2020 г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВ :БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от съдията Стефка Михова в.ч.гр.д. N 3044 по описа на ПОС за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. от ГПК .
Постъпила е частна жалба от З.А.Б.,
ЕГН ********** и М.И.Б., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника им адв.С.И.,
против протоколно определение от 04.11.2020г., постановено по гр.дело
№6247/2020г. по описа на РС-Пловдив, с което е върната молбата им и е
прекратено производството по делото. Изложени са конкретни доводи за
неправилност на атакуваното определение, свързани с неправилно приложение на
разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН и се претендира за отмяната му.
С писмения си отговор насрещната страна по жалбата Е.Я.Я.,
ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.Ю.С., оспорва жалбата и моли същата да
се остави без уважение.
Частната жалба е подадена в срока по
чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирани лица – молителите; касае обжалваемо
определение по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК с преграждащ по-нататъшното развитие на
делото характер и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се
явява допустима.Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по
следните съображения:
Районния съд е бил сезиран с
подадена от настоящите жалбоподатели против Е.Я.Я., ЕГН **********, молба за
защита от домашно насилие, уточнена и в
проведеното открито съдебно заседание на 04.11.2020г., относно родствените връзки между страните,
според които молителите са родителите на
Т.З.Б., ЕГН **********, живяла до преди
5 години на семейни начала с ответника , от което фактическо съжителство има
родено и едно дете.
С обжалваното
определение районният съд е върнал молбата за защита от домашно насилие и е
прекратил производството по делото, поради липса на легитимация за молителите
по чл.3 от ЗЗДН да търсят защита по реда на този закон.
Съгласно чл. 3 ЗЗСДН, защита по реда на този закон
може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг
или бивш съпруг; от лице, с което се намира или е било във фактическо
съпружеско съжителство; от лице, от което има дете; от възходящ; от низходящ;
от брат или сестра;от лице, с което се
намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; от лице, с
което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
от настойник, попечител или приемен родител; от възходящ или низходящ на
лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; от лице, с което
родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
Изброяването в чл. 3 ЗЗСДН очертава кръга субекти,
спрямо които може да се реализира спешна защита в съответствие с целите на
закона, които са превенция по отношение на посегателства в рамките на
семейството и дома. При това
положение, за да е допустима защита по този закон, трябва тя да се търси от и
срещу лице от поменатите категории, детайлизирани и изчерпателно изброени в
чл.3 от ЗЗДН, в противен случай те не биха били надлежни страни в такова
производство.
Видно е от
посочените връзки между страните и представените за тях доказателства , че
между молителите З.А.Б., ЕГН ********** и М.И.Б., ЕГН ********** , от една
страна и ответника Е.Я.Я., ЕГН **********,
от друга, не съществуват връзки,
основани на брак, произход, сватовство, настойничество, попечителство или фактическо
съпружеско съжителство, сред релевираните от чл.3 от ЗЗДН досежно легитимацията
на страните в производство за защита от домашно насилие по този закон. Не е
налице и хипотезата на
чл.3, т.9 от ЗЗДН
/възходящ на лице,
с което пострадалият
се намира във
фактическо съпружеско съжителство/,
тъй като такова
между дъщерята на молителите и
ответника към процесната дата- 03.06.2020г. не е
налице. Предвид липсата
на изискуемата от
чл.2, ал.1 и чл.3
от ЗЗДН връзка между
молителите З. и М. Б. и ответника,
то извършените от
последния по отношение на тях
действия не съставляват
домашно насилие по смисъла
на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Обсъденото обосновава извода за
недопустимост на молбата на З. и М. Б. , с която се търси защита от домашно
насилие срещу ответника Е.Я.Я. по реда на ЗЗДН, поради което правилно и
законосъобразно районният съд с обжалваното определение е върнал същата на
подателите и прекратил в тази част производството по делото.
С оглед неоснователността на частната жалба, в полза
на въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер от
200 лева.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1,
пр. I във връзка с чл. 278, ал. 4 ГПК,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.11.2020 г., постановено
по гр. д. № 6247/2020 г. по описа на РС – Пловдив, ІV гр. състав , с което е върната подадената от З.А.Б., ЕГН ********** и М.И.Б., ЕГН **********, молба с вх.№29510/04.06.2020г. за защита
по реда на ЗЗДН срещу Е.Я.Я., ЕГН ********** и е прекратено
производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА З.А.Б., ЕГН ********** и М.И.Б., ЕГН **********, да заплатят на Е.Я.Я., ЕГН **********, сумата
от 200 лева-разноски по делото.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.