№ 5
гр. Перник, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20241720104334 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.
Образувано по искова молба с вх.№ 16762/27.07.2024 г., подадена от А. К. К.
против „Обединена българска банка“ АД, с която се иска да бъде признато за
установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
773.21 лева — представляваша остатък от главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 22.06.2012 год., ведно със законна лихва за
забава върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение 08.10.2014 год. до окончателното изплащане на вземането,
присъдени по изпълнителен лист от 10.10.2014 год. издаден по ч.гр.д. № **** год. по
описа на ПРС и предмет на събиране по изп.д. № **** год. по описа на ЧСИ СТ.Б., с
район на действие — ПОС. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът „Обединена българска банка“ АД в срока по чл. 131 ГПК изразява
становище за недопустимост на предявените искове. Прави възражение за местна
неподсъдност на делото. Оспорва предявения иск като неоснователен, като излага
съображения. Навежда доводи за липса на пасивна процесуална легитимация на
ответника, тъй като вземането е цедирано. Моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът е направил и искане за привличане на
трето лице – помагач ”Фронтекс интернешънъл” АД, което съдът е уважил.
Третото лице помагач изразява становище за неоснователност на предявената
искова претенция и моли да бъде отхвърлена.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да е допустим отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, с
който се оспорва изпълняемото право, същият следва да е основан само на
1
новонастъпили факти, а именно факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на
заповедното производство - факти, настъпили след изтичане на срока за възражение и
стабилизиране на заповедта за изпълнение (чл. 439, ал. 2 ГПК и Решение № 451 от
29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о.; Решение № 333 от 5.12.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1244/2010 г., III г. о.; Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 12/2010 г., III г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 831 от 17.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
7393/2013 г., IV г. о.; Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. №
1366/2015 г., II т. о.; Определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 886/2010
г., I т. о.).
Правният интерес от предявяване на иска се определя от твърденията в исковата
молба, че ищцата не дължи изпълнение по изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство, поради настъпили факти след издаването
му, а именно изтекъл давностен срок.
Процесуално-легитимирани страни по иска по чл.439 ГПК са страните в
изпълнителното производство. В случая ищцата е длъжник по изп.дело № ****г. по
описа на ЧСИ Ст.Бадев, а ответникът е взискател по същото.
Надлежна страна е носителят на правота на иск за разрешаване на правния спор,
предмет на исков процес. Процесуално легитимиран е носителят на правото на иск,
който претендира, че е притежател на материалното право, засегнато от правния спор,
предмет на процеса. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на право на иск. Тъй като заявеното от ищеца спорно
право обуславя процесуалната легитимация на ищеца и на ответника и предопределя
надлежните страни по делото.
От представените писмени доказателства се установява, че по силата на договор
за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 11.06.2024г. ответникът
„Обединена българска банка“ АД е прехвърлил вземането си на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, чрез Договор за прехвърляне на вземания, изрично посочени и
индивидуалиэирани в Приложение към потвърждение за извършената цесия,
съдържащо списък с индивидуализираните вземания към договора. Прехвърлени са и
вземанията на банката по процесното вземане. В изпълнение на Договора за
прехвърляне на вземания ответникът е предал на цесионера „Фронтекс интернешънъл“
ЕАД намиращите се у него документи доказващи вземането в оригинал. Вземанията са
прехвърлени в цялост. Съгласно Договора за цесия Цесионерът се е задължил да
уведоми длъжниците за прехвърлените вземания от името на Цедента, действайки като
негов пълномощник, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД.
Видно от представената по делото обратна разписка А. К. е получила лично
уведомлението за цесия на 17.07.2024г., преди подаване на исковата молба на
24.07.2024г.
Съдът намира, че цесията е надлежно съобщена на длъжника като факт,
настъпил преди хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право.
С оглед на настъпилото частно правоприемство между "Обединена Българска
Банка" АД и „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, кредитор по процесното вземане се
явява „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД.
Следователно, ответникът не е материално – правно легитимиран по
настоящите искове, тъй като към момента на приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция, а дори и към момента на предявяване на исковата молба той не
2
е носител на вземанията, които се отричат от ищеца като погасени по давност. Техен
носител се явява третото лице – помагач, като длъжникът - ищец е надлежно уведомен
за цесията и същата е произвела действие по отношение на него. Отричането на
процесните вземания по отношение на цедента би се явило незаконосъобразно, тъй
като същият не е носител на вземанията. В същото време срещу третото лице –
помагач не е предявен иск, поради което и отричане на вземания по отношение на него
би се явило произнасяне по непредявен иск.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове са неоснователни, тъй
като ответникът не е материално – правно легитимиран по тези искове, поради което и
същите следва да бъдат отхвърлени. Следва да се посочи, че макар по своя характер
предявеният иск да е отрицателен установителен такъв, то за уважаването му съдът
следва да е установил, че ответникът е носител на отричаните вземания, т.е. да е
страна по правоотношението, а след това да изследва въпроса дали тези вземания,
чийто носител е ответникът, са погасени по давност. Предвид неустановяване в
настоящото производство, че ответникът е носител на тези вземания, то и исковете
следва да се отхвърлят. В този смисъл исковете се явяват допустими, тъй като съдът
следва да установи в хода на съдебното дирене дали вземането съществува и съответно
дали негов носител е ответникът. При наличието на спор относно принадлежността на
спорното право, съдът следва да разгледа този спор и със съдебно решение да установи
посочените по – горе предпоставки. Действително, въпросът за действието на
цесията по отношение на длъжника по чл. 99, ал. 4 ГПК във връзка със
задължението за съобщаването й от цедента по чл. 99, ал. 3 ГПК, са въпроси по
съществото на спора по чл. 439, ал. 1 ГПК. Както при положителен установителен
иск, съответно при осъдителен иск, от страна на кредитора следва да се установят
същите предпоставки, то и в настоящия случай следва да се установи наличието на
правоотношение, възникнало от договор за кредит, както и страните по това
правоотношение, които се явяват материално – правно легитимирани по спора.
Следва за пълнота да бъде отбелязано, че по образувано изпълнително
производство по изп.д.№ ****г. по описа на ЧСИ Ст.Бадев, с район на действие ОС
Перник са предприемани изпълнителни действия, които са прекъсвали многократно
давността по отношение на процесното вземане. С молба от 08.01.2019 г. взискателят е
поискал да бъде извършена справка в кредитния регистър на БНБ за наличие на
банкови сметки на името на длъжника и в случай на установяване да бъде наложен
запор. Молбата е оставена без уважение, тъй като ежемесечно са постъпвали суми от
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Видно от приложеното в
настоящето производство изпълнително дело последно постъпилата сума е от
16.06.2022г. Плащанията направени след започване на изпълнителното производство и
в резултат на действията на ЧСИ, насочени към осъществяване притезанието по
изпълнителния лист, съставлява погасяване на дълга чрез способите на изпълнителния
процес, поради което сумата на направените преводи по сметката на ЧСИ, е събрана от
органа на принудително изпълнение и в резултат на приложен от съдебен изпълнител
способ.
Давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателят да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Искането за прилагане на определен
изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали
предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателят.
3
На следващо място дори да се приеме, че последното изпълнително действие е
било на 16.06.2022г. и производството по изпълнителното дело да е прекратено по
силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то към момента на подаване на
исковата молба не е изтекла пет годишната погасителна давност. Поради което и
предявения иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора на ответника на осн.чл.78, ал.3 ГПК се следват
сторените по делото разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.*****, против
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от
ГПК за установяване недължимостта на сумата от 773.21 лева — представляваша
остатък от главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 22.06.2012 год., ведно със законна лихва за забава върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
08.10.2014 год. до окончателното изплащане на вземането, присъдени по изпълнителен
лист от 10.10.2014 год. издаден по ч.гр.д. № **** год. по описа на ПРС и предмет на
събиране по изп.д. № **** год. по описа на ЧСИ СТ.Б., с район на действие — ПОС,
като неоснователен, като погасен по давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК А. К. К. с ЕГН ********** да заплати на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *********, сумата от 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника – ”Фронтекс интернешънъл” АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на
препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4