№ 494
гр. *, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и пети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20251200500858 по описа за 2025 година
Въззивно производството по спорна съдебна администрация по реда на
чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл. 32, ал. 2 ЗС.
Образувано е по въззивна жалба на А. А. Ш., ЕГН **********, действащ
чрез неговия родител и законен представител А. А. Ш., ЕГН **********,
подадена чрез адв. К. К., срещу Решение № 203 от 10.06.2025 г. по гр. д. №
1405/2024 г. по описа на Районен съд *. С обжалвА.я съдебен акт е
разпределено ползването на сграда с идентификатор 17395.501.2664.3 по
КККР на гр. *, общ. *, обл. *, одобрени със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г.
на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо сградата е от
13.10.2022 г., с адрес на сградата: гр. *, ул. *, с предназначение на сградата:
жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 75 кв. м., брой етажи: 1
(един), която сграда е разположена в поземлен имот идентификатор
17395.501.2664 по сега действащият план на гр. *, с площ за целият имот от
401 квадратни метра при дялове от 2/14 идеални части за С. А. К., ЕГН
**********, и от 12/14 идеални части за А. А. Ш., ЕГН **********, роден на
*** г. – малолетен, чрез неговия баща и законен представител А. А. Ш., ЕГН
**********. Ползването е разпределено съобразно единствените варианти за
разпределение на първи и втори етаж от заключението на вещото лице, като
скиците към заключението на вещото лице, приподписА. от съда,
представляват неразделна част от решението.
Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото като е осъдил
А. А. Ш., ЕГН **********, да заплати на С. А. К., ЕГН **********, сторените
разноски в общ размер на 333,72 лв. и е оставил без уважение искА.ята за
присъждане на разноски в останалата им част.
1
В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебното решение.
Поддържа се, че същото е в ущърб на жалбоподателя, тъй като в голяма степен
засяга упражняването на неговото право на собственост. Оспорва
разпределената част от имота, с оглед на притежавА.те от ответника ид. ч. от
имота. Навежда, че приложимостта на единствения възможен вариант, който е
бил предложен от вещото лице, следва да се съобрази с влошените отношения
между стрА.те по делото. Посочва, че съдът е отхвърлил искане за спиране на
производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради наличието на гр. д. №
282/2025 г. на РС *, представляващо производство по съдебна делба между
стрА.те на процесния имот. Счита, че между двете производства е налице
преюдициалност, която обосновава наличието на основА.е за спиране по чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК. Моли да се отмени обжалваното решение или да се
постанови спиране на настоящото съдебно производство на осн. чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК.
В срок е подаден отговор на въззивна жалба от С. А. К., подаден чрез адв.
А. Караметова-Мейзинева. В нея въззивникът оспорва доводите на
жалбоподателя за неправилност на съдебното решение. Навежда съображения
за правилността на първоинстанционния съдебен акт. Поддържа, че не е
налице основА.е за спиране на съдебното производство. Моли жалбата да се
остави без уважение и да се потвърди решението на районния съд.
Претендира разноски.
Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изисквА.ята на чл. 260 и чл. 261
от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с
правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и
постъпилия отговор.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на С. А.
К., ЕГН **********, подадена срещу А. А. Ш., ЕГН **********, действащ
чрез неговия родител и законен представител А. А. Ш., ЕГН **********, с
която е предявен иск с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределянето
на ползването на сграда с идентификатор 17395.501.2664.3 по КККР на гр. *,
общ. *, обл. *, одобрени със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на ИД на АГКК,
последно изменение на КККР засягащо сградата е от 13.10.2022 г., с адрес на
сградата: гр. *, ул. *, с предназначение на сградата: жилищна сграда -
еднофамилна, със застроена площ от 75 кв. м., брой етажи: 1 (един), която
сграда е разположена в поземлен имот идентификатор 17395.501.2664 по сега
действащият план на гр. *, с площ за целият имот от 401 квадратни метра при
дялове от 2/14 идеални части за С. А. К. и от 12/14 идеални части за А. А. Ш..
Ответникът е малолетен, поради което на осн. чл. 3, ал. 2 ЗЛС вместо него и от
негово име правни действия извършват неговите законни представители –
родители.
В исковата молба молителката е изложила следните обстоятелства, въз
основа на които основава своето искане. Тя твърди, че ответникът е син на
неин племенник А. А. Ш., който е син на нейния брат А. А. Ш., ЕГН
**********, починал на *** г. Сочи, че А. Н. Ш. и Н. А. Ш. са родители на
ищцата, дядо и баба на А. А. Ш., както и прадядо и прабаба на ответника.
Посочва, че съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № *** г. на нотариус М. И.-Б., с район на действие РС *,
рег. № 102 на НК, вписан в Служба по вписвА.ята, гр. * № ***, том I, от *** г.
А. Н. Ш. и Н. А. Ш., са признати за собственици на основА.е давностно
владение на следния недвижим имот: жилищна сграда, ведно с пристройката
2
към нея построена на основА.е отстъпено право на строеж върху държавно
дворно място, представляващо имот планоснимачен № 2664, на който имот
ведно с имот планоснимачен номер 2665 в съсобственост е отреден парцел I от
квартал 154 по плана на гр. *, при съседи за парцела: от три стрА. улица, С. Ш.
и Я. К., която жилищна сграда е с вход откъм улица „П.”.
Според молителката съгласно Договор за покупко-продажба на недвижим
имот, частна общинска собственост от 28.04.2005 г., нейният баща А. Р. Ш. е
купил на основА.е заповед № 285 от 18.04.2005 г., издадена от кмета на
Община *, следният недвижим имот, представляващ частна общинска
собственост: 1/3 идеална част от УПИ I, имот пл. № 2665 от квартал 154 по
сега действащият план на гр. *, без изградената в имота сграда, при съседи: от
три стрА. улици и от североизток - урегулиран поземлен имот XI, имот пл. №
2664 от квартал 154, с площ за целият имот от 401 квадратни метра.
Тя поддържа, че съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** г. по описа на Е. С. – помощник нотариус по заместване
при нотариус А. Х., с район на действие РС *, рег. № 569 на НК, вписан в
Служба по вписвА.ята, гр. * Дв. вх. рег. № 3097 от 29.07.2022 г., Акт № ***,
партиден № *, *, ищцата и нейната сестра М. А. М., в качеството им на
наследници на техните родители, са прехвърлили на ответника А. А. Ш., ЕГН
**********, роден на *** г., общо 12/14 идеални части, като М. А. М. е
прехвърлила всички притежавА. от нея по наследство 7/14 идеални части, а
ищцата С. А. К. – само 5/14 идеални части от процесния имот. В исковата
молба се поддържа, че ищцата и нейната сестра са прехвърлили на ответника
имота, както и другите имоти, които са описА. в този нотариален акт, тъй като
техния племенник /син на техния починал брат/ и неговото малолетно дете са
имали жилищна нужда, а ищцата и сестра й били пълноправни собственици
на жилищната сграда и на 1/3 ид. ч. от дворното място, тъй като приживе
техния брат А. А. Ш. се бил отказал от наследството на техните родители. В
почит към него двете сестри прехвърлили имота на ответника, който е син на
техния племенник.
Според молителката съгласно Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, издаден на основА.е писмени документи – чл. 587, ал. 1 от
ГПК № *** г. по описа на Е. С. – помощник нотариус по заместване при
нотариус А. Х. с район на действие РС *, вписан в Служба по вписвА.ята, гр. *
Дв.вх.рег. № 5305 от 24.11.2023 г., Вх.рег. № 5306, Акт № *** г., имотна
партида: *, тя е призната за собственик на 2/14 идеални части от процесния
недвижим имот.
Поддържа, че въз основа на посочените титули за собственост стрА.те по
делото са съсобственици на процесната сграда с идентификатор
17395.501.2664.3, като молителката притежава 2/14 ид. ч. от правото на
собственост върху нея на основА.е наследствено правоприемство, а
ответникът – 12/14 ид. ч. от него на основА.е договор за покупко-продажба.
Сочи, че имота е едноетажна жилищна сграда с подземен етаж – мазета, като
целия жилищен етаж изцяло се ползва от семейството на ответника, а
подземния етаж се ползва по следния начин: едно мазе, находящо се в
северозападната част от етажа и обособено със самостоятелен вход от
северната фасада на сградата, се използва от молителката, а всички останали
мазета се ползват от семейството на ответника.
Молителката твърди, че когато е бил прехвърлен имота, отношенията им
са били нормални. Тя и нейната сестра си мислили, че в знак на благодарност
3
и занапред ще се разбират относно ползването на целия съсобствен жилищен
имот. Молителката поддържа, че затова към този момент е оставила
семейството на ответника да ползва целия жилищен етаж. Тя твърди, че след
прехвърлянето на имота от страна на молителката и сестра й в полза на
ответника неговите родители започнали да се държат неблагодарно, грубо и
неуважително към тях. Посочва, че напразно са опитали да разговарят с
родителите на ответника относно начина на ползване на имота. Молителката
изпратила покана до неговия баща за доброволно уреждане на отношенията
им по повод на съсобствения имот, но той отказал да я получи. Молителката
сочи, че като съсобственик на цялата сграда има правото да ползва части от
подземния етаж, както и от жилищния етаж, но до последния тя не била
допускана от родителите на ответника. Поддържа, че по отношение на
ползването на процесния имот молителката не може да се разбере с ответника
и между тях възникват спорове. Неговите родители не я допускали да ползва
претендирА.те от нея 2/14 ид. ч. от жилищния етаж на сградата. Счита, че това
налага разпределението на ползването на сградата да бъде извършено по
съдебен ред.
Ответникът е депозирал отговор на искова молба, подаден чрез адв. К. К.,
в който се изразява становище за допустимост и основателност на предявения
иск. Ответникът твърди, че семейството му не се е държало неуважително или
непочтително към ищцата и нейната сестра. Бащата на ответника работил във
***, нямал контакт с ищцата, идвал само за отпуск и го прекарвал на почивка
със семейството. Той заявява, че е чул, че съпругата му веднъж се е скарала по
някакъв повод с неговата леля, но намира, че това не обуславя извод, че той
или неговия син са променили своето отношение към нея. Твърди, че те не са
възпрепятствали ползването на имота, че ищцата има възможност да влиза в
него и да прави каквото й е удобно в частта, която ползва. Поддържа, че
молителката преимуществено живее не в процесния имот, а в имот, който е
собственост на нейния съпруг. Ответникът навежда, че не оспорва иска и че не
е станал причина за завеждане на делото, поради което моли да не се
присъждат разноски в негова тежест. Сочи, че ако съдът приеме, че ищцата,
упражнявайки едно свое законно право, може да поиска от съда да
администрира ползването на съсобствения имот, ответникът прави признА.е
на иска, като моли съдът да постанови своето решение при условията на чл.
237, ал. 1 от ГПК, съобразно признА.ето.
В хода на първоинстанционното производство са събрА. писмени и
гласни доказателства. Прието е заключение по съдебно-техническа
експертиза.
За да постанови своето решение районният съд е приел, че въз основа на
давностно владение и въз основа на договор от 28.04.2005 г. за покупко-
продажба на недвижим имот А. Н. Ш. и Н. А. Ш. са станали собственици на
1/3 идеална част от УПИ I , имот пл. № 2665 от кв.154 по плана на гр. * с площ
за целия имот от 401 кв.м., при съседи: от три стрА. – улици и от североизток –
УПИ ХI, имот пл. № 2664 от кв. 154, ведно с изградената в имота жилищна
сграда. Констатирал е, че А. Н. Ш. е починал на *** г., а съпругата му Н. А. Ш.
– на *** г. Посочил е, че техни наследници били дъщерите им М. А. М. и С. А.
К., както и внуците им Н. А. Т. и А. А. Ш., деца на починалия на *** г. А. А.
Ш., който е бил син на наследодателите. Намерил е за установено, че М. А. М.
и С. А. К. са продали на А. А. Ш., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и
законен представител А. А. Ш., общо 12/14 идеални части от процесната
4
сграда с идентификатор 17395.501.2664.3, както и че с констативен
нотариален акт С. А. К. е била призната за собственик по писмени документи
на 2/14 идеални части от нея. Намерил е, че в него е записано, че жилищната
сграда е с разпределено ползване от 29.07.2022 г., съгласно което С. К. ползва
мазето, находящо се в североизточната част на приземния етаж, със
самостоятелен вход от северната фасада на жилищната сграда. Посочил е, че
според удостоверение изх. № УТ-2082-49-001/27.07.2022 г. на Общинска
администрация гр. * поземлен имот с идентификатор 17395.501.2664 по КККР
на гр. *, одобрени със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на Изпълнителният
директор на АГКК е идентичен с имота, описан в нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност № *** г. и в договор от
28.04.2005 г. за покупко-продажба на недвижим имот, частна общинска
собственост. Районният съд е обсъдил показА.ята на свидетелите М. А. М., Н.
А. Т. и В. Г. Б. и е намерил, че техните показА.я следва да се вземат предвид
само като доказателство, че стрА.те не могат да постигнат съгласие за
доброволно разпределяне на ползването на процесния имот.
Първоинстанционният съдебен състав е посочил, че вещото лице е
изготвило по един вариант на разпределение на ползването на първия складов
етаж и на втория жилищен етаж на процесната сграда. Отчел е, че при
разпределянето на първия етаж е спазено изискването в частта за ползване на
ищцата да се определи мазето, находящо се в северозападната част от етажа,
което е обособено със самостоятелен вход от северната фасада на сградата, а
за ответника да се разпределят останалите мазета. Съдът е посочил, че в
съдебното заседА.е вещото лице е заявило, че няма възможност за
изготвянето на втори вариант без да се извършат промени в имота. Според
експертът е възможно да се изготви втори вариант, но той щял да се изразява в
определяне на части от едно помещение за общо ползване и останалата част за
индивидуално ползване, без да има физически белези, отгрА.чаващи частите
за ползване от стрА.те и нямало да може да се гарантира, че ще се спазва
точно разпределеното ползване. Вещото лице посочвало, че вътре в сградата
няма стълбище. Такова имало отвън и от него се влизало в терасата, а от нея се
влизало в хол-кухня, от която се влизало в коридора и едва от него имало
отделни входове за спалнята и за детската стая. До последните две стаи
нямало възможност за друг достъп. Между частта, която е предвидена за
ползване от ищцата на складовия етаж и частта за ответника нямало преход, a
имало плътна стена между двете части и също не можело да се предвиди друг
вариант.
Районният съд е посочил, че производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС не е
исково, а представлява спорна съдебна администрация на гражданските
правоотношения между съсобствениците по повод ползването на общата вещ.
Приел е, че според свидетелите съсобствениците не могат да постигнат
доброволно разпределение на ползването на процесната сграда. Намерил е
предявения иск за допустим и основателен. Посочил е, че целта на
производството е да се замести решението на мнозинството чрез постановено
от съда разпределяне на ползването, съобразено в най-пълна степен с
действителните права на стрА.те в съсобствеността и което да дава
възможност на съсобствениците за най-целесъобразното й използване.
Посочил е и че в производството подлежи на изследване въпроса дали е
налице съсобственост, какви са квотите в съсобствеността и кой е най-
целесъобразният начин на ползване на общия имот, съобразно действителните
права на съсобствениците. Приел е, че при определяне начина на ползване на
5
съсобствения имот съдът се ръководи от изискването ползването да отговаря
най-пълно на правата на съсобствениците и то при фактическото положение
на имота към момента на разрешаване на спора. Посочил е, че между стрА.те
няма спор относно правата им в съсобствеността, като е счел, че от
представените документи се установява, че процесната сграда с
идентификатор 17395.501.2664.3 се притежава в съсобственост от стрА.те при
дялове от 2/14 ид.ч. за ищцата и 12/14 ид. ч. за ответника. Намерил е, че след
като между съсобствениците не може да се постигне съгласие относно
разпределянето на ползването на имота, то следва да се извърши от съда.
Намерил е и че следва да се вземе предвид, че съгласно отбелязаното в
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основА.е
писмени документи – чл. 587, ал. 1 от ГПК № *** г. е налице разпределено
ползване от 29.07.2022 г., рег. № 3855 по описа на нотариус А. Х., съгласно
което С. К. ползва мазето, находящо се в североизточната част на приземния
етаж, със самостоятелен вход от северната фасада на жилищната сграда.
Посочил е, че по делото е изготвено заключение по съдебно-техническа
експертиза, като вещото лице е изготвило по един вариант за разпределение
на първия складов етаж и на втория жилищен етаж на сградата. Поради това е
намерил, че ползването на сградата следва да се разпредели съобразно този
единствен вариант от заключението. Районният съд е съобразил, че вече е
налице разпределяне правото на ползване на мазетата в първия етаж, което е
било взето предвид от вещото лице, както и че не е възможно друго
разпределение, доколкото двете части са разделени със стена, без да е налице
връзка помежду им. Посочил е, че частта, определена за ищцата е с площ,
която е по-голяма от полагащата й се, но е само с един вход, от който се
достъпва и задното помещение, поради което не може да се отдели част за
ползване от ответника. По отношение на втория етаж е посочил, че частта,
която е определена за ползване от ищцата, също е по-голяма от полагащата й
се, но съобразно достъпа до етажа от външно стълбище, достигащо до тераса
и последващ поетапен достъп от терасата, през хол-кухня до коридор, водещ
към останалите стаи, също е невъзможно да се определи друг вариант за
ползване, който да отговаря в по-голяма степен на правата на стрА.те.
Районният съд е посочил, че ответника има възможност да поиска да бъде
обезщетен за правата на ползване, от които е лишен.
Съгласно чл. 269 ГПК правомощията на въззивния съд са да се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е огрА.чен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно. Следва да се направи
внимателна преценка за неговата допустимост.
Съобразно мотивите на т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г.
по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС в хипотезите на чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5
ГПК спирането на делото се реализира след преценка на съда за наличието на
определени факти - висящност на друго дело, от което зависи правилността на
решаването на спряното дело или съществуването на престъпни
обстоятелства, от значение за изхода на гражданскоправния спор. С оглед на
разпоредбите чл. 298 и чл. 300 ГПК, съдът следва да изчака влизане в сила на
решението или присъдата по обуславящото дело, което налага спиране на
производството по обусловеното. Когато посочените основА.я за спиране на
производството са се осъществили пред въззивния съд, но той е постановил
решението си без да спре производството, при обжалване пред ВКС съдебният
6
му акт подлежи на обезсилване като недопустим. Съществуващата връзка на
преюдициалност между делата е отрицателна процесуална предпоставка за
упражняване правото на иск по обусловеното при наличие на обуславящо
дело, за което съдът следи служебно.
Затова следва да се прецени дали по настоящото дело са налице основА.я
за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Следва да бъде отчетено и че дори
и да е налице нарушение на чл. 229, ал. 1 ГПК, допуснато в хода на
първоинстанционното производство, не е задължително това да доведе до
недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решение. Според
Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на
ВКС ако нарушението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е допуснато от първата
инстанция, въззивната инстанция съобразно правомощията си на съд по
съществото на спора и в изпълнение на служебното си задължение да следи за
спазване на процесуалните норми, обезпечаващи валидността и
допустимостта на процеса (чл. 269, ал. 1 ГПК), ще е длъжна със своите
процесуални действия да отстрА. порока, като сама спре производството по
делото, за да изчака влизането в сила на решението или присъдата по
преюдициалния спор и след това да разреши висящия пред нея обусловен спор
между стрА.те.
По делото бяха налице данни, че между стрА.те по делото се води гр. д.
№ 282/2025 г. по описа на РС *, чийто предмет е съдебната делба на
процесния имот. Във фазата по допускане на делбата се разрешават
въпросите: кои имоти ще се делят, кои лица са техни съсобственици и какви са
дяловете им в съсобствеността, а с решението по допускане на делбата със
сила на пресъдено нещо се разрешава въпросът кои са съделителите –
съсобственици (Тълкувателно решение № 4 от 16.06.2025 г. по тълк. д. №
4/2023 г., ОСГК на ВКС). Затова висящо производство по допускане на делба
между същите стрА. относно същия имот би било преюдициално спрямо
настоящото производство по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като размерът на
притежаваната квота от всеки един от съсобствениците е от значение за
възможността и начинът, по който следва да се извърши разпределение
ползването на техния съсобствен имот, поради което производството по
допускане на делбата би обусловило основА.е за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК (виж определение № 573 от 20.09.2024 г. по в. ч. гр. д. № 429/2024 г. на
Апелативен съд - Варна). В този случай производството по чл. 32, ал. 2 ЗС
следва да бъде спряно до приключването на първата фаза на делбата с влязъл
в сила окончателен съдебен акт (в този смисъл определение № 446 от
12.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 159/2019 г. на Окръжен съд - Бургас). Понеже
въззивният съд следи служебно за наличието на основА.ята за спиране на
производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, с Определение № 1007 от
14.08.2025 г. и с Определение № 1078 от 11.09.2025 г. по в. гр. д. № 858/2025 г.
на ОС * се изиска от Районен съд Гоце Делчев да представи по делото
информация относно гр. д. № 282/2025 г. по описа на РС *.
Постъпили са писма с вх. № 12914/20.08.2025 г. и с вх. №
13980/16.09.2025 г. от РС *, в които по повод исканата информация е
посочено, че гр. д. № 282/2025 г. по описа на РС *, е със стрА. малолетния А.
А. Ш. и С. А. К.. Посочено е и че по делото е постановено влязло в сила
решение № 238 от 30.06.2025 г., с което е допусната делба на недвижимия
имот, представляващ сграда с идентификатор 17395.501.2664.3 по КККР на
гр. *, община *, област *, одобрени със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на
7
ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо сградата е от 13.10.2022
г., с адрес на сградата: град *, улица *, с предназначение на сградата: жилищна
сграда - еднофамилна, със застроена площ от 75 кв.м., брой етажи: 1, която
сграда е разположена в поземлен имот идентификатор 17395.501.2664 по сега
действащият план на гр. *, с площ за целият имот от 401 кв.м., при следните
квоти: за ищеца А. А. Ш. – 12/14 идеални части; за ответницата С. А. К. – 2/14
идеални части. Насрочено е о.с.з. по делото, тъй като е започнала втората му
фаза по извършване на делбата. Представен е и препис от решение № 238 от
30.06.2025 г. по гр. д. № 282/2025 г. по описа на РС *.
Производството по допускане на делба на процесния имот е било
преюдициално за настоящото производство, но понеже първата фаза на
делбата вече е приключила с влязъл с сила съдебен акт, към настоящия
момент не е налице основА.е за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. По тези
съображения следва да се приеме, че за настоящото производство не са налице
процесуални пречки, както и че постановеното първоинстанцинно решение е
допустимо. Затова молбата по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да се разгледа по
същество от въззивния съд, а искането за спиране на съдебното производство
следва да се остави без уважение.
Влязлото в сила решение по допускане на делба поражда сила на
пресъдено нещо въпросите: кои имоти ще се делят, кои лица са техни
съсобственици и какви са дяловете им в съсобствеността. Решение № 238 от
30.06.2025 г. по гр. д. № 282/2025 г. по описа на РС * е влязло в сила, като то е
постановено между стрА.те в настоящото производство А. А. Ш., ЕГН
**********, и С. А. К., ЕГН **********. Решението има за предмет
допускането на съдебна делба именно на процесния недвижим имот,
представляващ сграда с идентификатор 17395.501.2664.3. Затова стрА.те по
делото са обвързА. от обективните и от субективните предели на силата на
пресъдено нещо на решение № 238 от 30.06.2025 г. по гр. д. № 282/2025 г. по
описа на РС *, поради което не може да бъде пререшаван въпроса относно
идеалните части от правото на собственост, които те притежават.
В настоящото производство съдът е длъжен да зачете силата на
пресъдено нещо на решение № 238 от 30.06.2025 г. по гр. д. № 282/2025 г. по
описа на РС *, с което е установено, че С. А. К., ЕГН **********, притежава
2/14 ид. ч. от правото на собственост върху процесния имот с идентификатор
17395.501.2664.3, а А. А. Ш., ЕГН **********, че притежава 12/14 ид. ч. от
правото на собственост върху него. Въз основа на преценката на
доказателствения материал първоинстанционният съд също е достигнал до
правните изводи, че стрА.те по делото притежават именно тези идеални части
от правото на собственост върху имота.
Според Тълкувателно решение № 67 от 25.11.1969 г. по гр. д. № 67/1969
г., ОСГК на ВС съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи
със съсобствената вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. А
съгласно ал. 2 на чл. 31 ЗС, когато общата вещ се използува лично само от
някои от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата,
от която са лишени, от деня на писменото поискване. С оглед на посочените
разпоредби на чл. 31 ЗС следва, че когато съсобственият имот е жилищен,
правата на всеки от съсобствениците се изразяват в това да ползува
съсобствения имот за задоволяване на жилищните му нужди дотолкова,
доколкото няма да пречи на другите съсобственици да използуват
8
съсобствения имот според правата им. Не всякога обаче е възможно
жилищният имот да може да се ползува реално от всички съсобственици.
В някои случаи с оглед броя на жилищните и сервизните помещения
жилищният имот не би могъл да се ползува реално от повече съсобственици
независимо от това, какъв е броят на членовете на семейството и жилищните
нужди на съсобственика, който го е завзел. Така например, когато
съсобственият имот е едностайно жилище и е заето от семейството на единия
от съсобствениците, не би могло да се приеме, че останалите съсобственици
биха могли да искат разпределение на ползуването на това едностайно
жилище. Не така обаче стои въпросът, когато жилището може да се
разпредели за реално ползуване между съсобствениците. Тогава, когато
имотът е жилищен и жилището се състои от повече жилищни помещения,
които биха могли да бъдат ползувА. едновременно и самостоятелно от повече
съсобственици, то следва да се приеме, че всеки съсобственик може да иска да
му бъде предоставено реално ползуване на съсобствения имот съобразно
правата му.
Следва да се отчете, че в случая с молбата по чл. 32, ал. 2 ЗС се иска
разпределянето на ползването на цялата сграда, която има два етажа - първи
складов етаж и на втори жилищен етаж. По делото не са налице доказателства,
че всеки от етажите представлява отделен и самостоятелен обект на право на
собственост. СтрА.те по делото са съсобственици на цялата сграда, поради
което разпределението на ползването й може да осъществи като на всеки
съсобственик се предостави ползването на отделен етаж или на част от етаж,
която е съответна на правата му в съсобствеността. Законът не поставя
изискване в подобни случаи на всеки съсобственик да се предоставят за
ползване реални части от всеки етаж на сградата съобразно притежавА.те от
него идеални части от правото на собственост върху нея.
Според мотивите на т. I от Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г.
по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС чл. 32, ал. 2 ЗС не въвежда огрА.чение
кои съсобственици могат да сезират съда с искане за разпределение
ползването на съсобствената вещ. Разпоредбата изрично установява
процесуалната възможност "по искане на който и да е от съсобствениците"
районният съд да реши въпроса за разпределение ползването на съсобствената
вещ, и в двете визирА. в разпоредбата хипотези: "ако не може да се образува
мнозинство" или "ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ".
Невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗС е
налице както, когато изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС
за използването на общата вещ, така и когато решението на мнозинството
накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така
излиза извън правомощията на мнозинството, поради което такова решение
няма правно действие (аргумент от чл. 31, ал. 1 ЗС).
Районният съд правилно е констатирал, че от писмените доказателства по
делото се установява, че вече е имало разпределение на ползването, като
съгласно договор за разпределение ползването на жилищната сграда от
29.07.2022 г. с рег. № 3855/29.07.2022 г. по описа на нотариус А. Х., с район на
действие РС *, рег. № 569 на НК, С. А. К. има право да ползва мазето,
находящо се в североизточната част на приземния етаж на сградата, със
самостоятелен вход от северната й фасада.
Според решение № 97 от 09.07.2013 г. по гр. д. № 866/2012 г., Г. К., I г. о.
на ВКС ползването на съсобствен недвижим имот може да бъде разпределено
9
между съсобствениците с договор, сключен между тях; по решение на
мнозинството, притежаващо повече от половината на вещта или с решение на
съда по чл. 32, ал. 2 ЗС. С договор съсобствениците могат да разпределят
ползването помежду си при условия, каквито намерят за добре. Този договор
ги обвързва докато трае съсобствеността, но може да бъде изменен от тях във
всеки момент по взаимно съгласите. Когато такова не може да бъде
постигнато, съсобствениците не могат да искат от съда да преуреди
уговореното разпределение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, освен ако не са се
променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било
постигнато съгласието. Съществени са тези обстоятелства, които са свързА.
с предназначението и състоянието на съсобствената вещ /ново строителство
или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване
площта на съсобствения имот вследствие регулационни изменения/ или с
обема на правата на всички съсобственици /придобиване по давност на право
на собственост върху идеална част от трето лице, възстановяване на запазена
част по чл. 30, ал. 1 ЗН на трето лице, разпоредителни сделки между
съсобствениците, в резултат на които се намалява квотата на един
съсобственик за сметка на друг и пр./, които правят извършеното реално
разпределение несъответно на новото фактическо положение. Прехвърлянето
на притежавА.те идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица,
при липса на други промени в обстоятелствата, при които е извършено
първоначалното разпределение, само по себе си не съставлява основА.е да се
иска преразпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като
разпределението не се извършва с оглед на личността на съсобственика.
Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС допуска съдебна намеса при разрешаване
на спорове между съсобственици относно ползването на съсобствената
вещ само в два случая - когато не може да се образува мнозинство или
когато решението на мнозинството е вредно за общата вещ. В този смисъл
са и решение № 1387 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 6459/2007 г., Г. К., V г. о. на
ВКС, решение № 143 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 1325/2015 г., Г. К., І г. о. на
ВКС, решение № 57 от 29.06.2021 г. по гр. д. № 3007/2020 г., Г. К., ІІ г. о. на
ВКС.
Въпросът дали е настъпила промяна на обстоятелствата, при които е било
извършено първоначалното разпределение на реалното ползване, е по
съществото на материалноправния спор, а не по допустимостта на иска по чл.
32, ал. 2 ЗС (решение № 25 от 22.04.2014 г. по гр. д. № 3985/2013 г., Г. К., ІІ г.
о. на ВКС). В случая молителката не е доказала в условията на пълно и главно
доказване, че към настоящия момент вече не е обвързана от сключения
договор за разпределение на ползването на процесния имот. Същевременно по
делото не се установява да е настъпвала промяна в обстоятелствата, при които
то е било извършено. По тези съображения следва да се приеме, че молбата по
чл. 32, ал. 2 ЗС е неоснователна.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че молбата е
неоснователна и по други съображения. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е
недопустимо да се извършва разпределение на ползване на основата на
проект, който изисква преустройство.
Според решение № 303 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 427/2008 г., Г. К., ІІ г.
о. на ВКС /постановено по ГПК отм./ в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС е
недопустимо да се извършва разпределение на ползуване на основата на
проект, който изисква преустройство. Ползването на имота следва да бъде
10
разпределено според състоянието му към момента на приключване на устните
състезА.я според установените права на стрА.те в съсобствеността. В този
смисъл е решение № 271 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 3131/2008 г., Г. К., III г. о.
ВКС. При разпределение на ползването по чл. 32, ал. 2 ЗС се изхожда само от
фактическото положение и не могат да се разпореждат или взимат предвид
никакви промени в имота (виж решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. №
727/2010 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС и посочената в него съдебна практика).
Според решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., Г. К., ІІ г. о.
на ВКС използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие "служене с общата вещ"
означава прякото й използване съвместимо с нейното нормално
предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват
свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се
осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с
предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема
предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на
отделни дялове за ползване. В този смисъл са и решение № 59 от 04.03.2009 г.
по гр. д. № 67/2008 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, решение № 409 от 26.05.2010 г. по
гр. д. № 224/2009 г., Г. К., І г. о. на ВКС, решение № 164 от 11.07.2014 г. по гр.
д. № 247/2014 г., Г. К., І г. о. на ВКС, решение № 309 от 24.10.2012 г. по гр. д.
№ 226/2012 г., Г. К., І г. о. на ВКС.
Следователно съдебната практика изисква в производството по чл. 32, ал.
2 ЗС съдът да възприеме вариант за разпределението на ползването, който не
включва преустройства в съсобствения имот при отреждането на площи за
ползване от съсобствениците (виж „Право на собственост и други вещни
права. Научно-приложен коментар. Анализ на законодателството и съдебната
практика“, авторски колектив, ИК „Труд и право“, София, 2021 г., стр. 178). В
случая първоинстанционният съд е съобразил изискването, че в настоящето
производство съдът не може да предписва бъдещи преустройства и е възприел
единственият възможен вариант за разпределението на ползването, които е
бил предложен от вещото лице. Според окръжният съд обаче този вариант не
отчита фактическото състояние и предназначението на вещта.
Самият начин на разпределяне е фактически въпрос, който се разрешава
от съда по целесъобразност с оглед на конкретните обстоятелства, установени
по делото (решение № 230 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 5562/2007 г., Г. К., I г. о.
на ВКС). Затова трябва да бъде отчетено, че делото се води между
съсобствениците С. А. К. и А. А. Ш., който е малолетен. Предложеният
вариант съобразява фактическото ползване на първия складов етаж, като
предвижда молителката да продължи да ползва площите от него, които е
ползвала и досега. По същият начин следва да се съобрази и фактическото
ползване от ответника на втория жилищен етаж. При тази преценка следва да
се отчете, че ответникът е дете, поради което е необходимо да се съобрази, че
до настоящия момент той е ползвал детската стая и че е най-целесъобразно да
се приеме вариант за разпределяне на ползването, който да му осигури
възможност да продължи да ползва тази стая. В конкретният случай
единственият вариант, който е бил предложен от вещото лице, не е
целесъобразен, тъй като той предвижда ползването на детската стая от
втория жилищен етаж да се предостави не на малолетния ответник, а на
молителката, като на ответника се предостави ползването на останалата площ
от този етаж.
Начинът на ползване следва да е съобразен както с обема на правата на
11
съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с цел осигуряване
възможност за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ (решение №
615 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1510/2009 г., Г. К., IV г. о. на ВКС). Със
съдебното решение частите за реално ползване следва да са определени по
начин, който да не създава предпоставки за бъдещи спорове между
съсобствениците относно постановеното разпределение на ползването
(решение № 159 от 03.09.2012 г. по гр. д. № 1205/2011 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС).
Предложеният от вещото лице вариант не отговаря и на това изискване. По
делото се установява, че отношенията на молителката и семейството на
ответника са влошени. Същевременно според предложения вариант за да
достигне тя до детската стая, на която й е предоставено ползването,
молителката трябва да премине през терасата, хола-кухня и антрето, които
обаче биват предоставени за общо ползване и на ответника, респ. на неговото
семейство. Подобно разпределение на ползването на вещта не осигурява
възможност за спокойно и безконфликтно служене с вещта, поради което не
може да се приеме, че предложеният вариант отговаря на изисквА.ята за
целесъобразност.
Според решение № 291 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 212/2011 г., Г. К., ІІ г. о.
на ВКС, когато съсобствения имот е жилищен съдът следва да съобрази
възможно ли е според вида и броя на помещенията, този имот да задоволява
жилищните нужди на съсобствениците, всеки от които да ползва определени
самостоятелни помещения и сервизи. Предоставяне на общо ползване на
определени помещения е допустимо само при изрично съгласие на
съсобствениците, респ. на част от тях. Ако според състоянието на имота е
невъзможно същият да бъде ползван едновременно по предназначение от
всички съсобственици, то разпределението следва да се осъществи при
съобразяване на осъществяваното до момента фактическо ползване и
заплащане на парично обезщетение на неползващия съсобственик докато трае
така разпределеното ползване или се променят обстоятелствата, при които е
постановено. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 67 от 25.11.1969 г.
по гр. д. № 67/1969 г., ОСГК на ВС.
В решение № 242 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 881/2010 г., Г. К., І г. о. на
ВКС е посочено, че разпределянето на общ дял е възможно при изразено
съгласие за това от съсобствениците, които ще ползват този общ дял. Според
решение № 91 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 932/2014 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, за
да се предостави общ дял за ползване на двама съсобственици, е необходимо
те изрично да са дали съгласието си за такъв начин на ползване, в противен
случай определянето на общ дял за ползване е недопустимо. В конкретния
случай районният съд е приел предложения от вещото лице вариант, който
предоставя за общо ползване терасата, холът-кухня и антрето от втория
жилищен етаж. СтрА.те по делото обаче не са давали изрично съгласие тези
помещения да се предоставят за общо ползване, поради което същото е
недопустимо съгласно съдебната практика, обективирана в решение № 291 от
29.11.2011 г. по гр. д. № 212/2011 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС.
Според решение № 291 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 212/2011 г., Г. К., ІІ г. о.
на ВКС съдебна администрация по разпределение на ползването се
осъществява според правата на всеки съсобственик в съсобствеността. Когато
даден съсобственик ползва площ по-голяма от правата му в съсобствеността
за сметка на по-малката от правата в съсобствеността площ, разпределена за
ползване на друг съсобственик, неравенството се изравнява чрез парично
12
обезщетение при условията на чл. 31, ал. 2 ЗС. По същия начин се постъпва и
когато с оглед фактическото състояние на имота липсва възможност даден
съсобственик да реализира правото си на лично служене с общата вещ.
Искането за реално ползването обхваща и искането за парично обезщетяване
независимо дали поради предоставяне на реално ползване неотговарящо на
правата в съсобствеността или поради липса на възможност за предоставяне
на реално ползване. В рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът
следва да изясни дали ищецът желае парично обезщетение, ако не може да
получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността,
доколкото исковата молба се явява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.
В решение № 291 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 212/2011 г., Г. К., ІІ г. о. ВКС
е посочил, че ищецът в исковата си молба не е заявил дали при невъзможност
за предоставяне на реално ползване желае разпределението да се извърши
чрез заплащане на парично обезщетение за ползването, от което е лишен и
този въпрос е останал неизяснен в производството пред първоинстанционния
съд, но доколкото във въззивното производство не са поддържА. доводи в тази
насока, то съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК окръжният съд не е могъл да се
произнесе по него, а съответно това обстоятелство не може да бъде
съобразено и при постановяване на касационното решение. Затова в
решението си ВКС е отхвърлил иска за разпределение ползването на
съсобствения имот и не се е произнесъл по претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС.
В настоящият случай молителката в своята искова молба не е отправяла
искане за присъждането на парично обезщетение при условията на чл. 31, ал. 2
ЗС. Същевременно във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба
стрА.те по делото не са навели оплаквА.я относно правилността на решението
по въпроса за чл. 31, ал. 2 ЗС. Затова с оглед на разпоредбата на чл. 269, изр. 2
ГПК въззивният съд няма правомощието да се произнася по правилността на
тази част на съдебното решение.
По изложените съображения въззивният съд прие, че молбата по чл. 32,
ал. 2 ЗС е неоснователна, тъй като е налице договор за разпределение на
ползването на сградата и по делото не се доказва да е настъпило изменение на
обстоятелствата, при които той е бил сключен, като същевременно с оглед на
фактическото състояние на имота липсва възможност за молителката да
реализира нейното право на лично служене с втория жилищен етаж на
сградата, тъй като единственият предложен вариант от вещото лице е
нецелесъобразен, понеже не е съобразен със фактическото му ползване досега,
предоставя за общо ползване помещения от него без да е налице изрично
съгласие от стрА.те по делото и не осигурява възможност за спокойно и
безконфликтно служене с вещта. Следователно като е уважил молбата по чл.
32, ал. 2 СК районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва
да се отмени, а молбата следва да се отхвърли.
Във въззивното производство разноските се присъждат на осн. чл. 273 вр.
чл. 78 ГПК. С оглед на основателността на въззивната жалба на осн. чл. 78, ал.
1 вр. чл. 273 ГПК разноски се дължат в полза на въззивника. Той е отправил
искане за присъждането им в последното о.с.з. пред въззивната инстанция.
Той е доказал заплащането на разноски във въззивното производство в общ
размер на 1012,50 лв., изразили се в заплащането на държавна такса в размер
на 12,50 лв. (л.13 от в.гр.д. № 858/2025 г. на ОС *) и адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. (л.44 от в.гр.д. № 858/2025 г. на ОС *).
Въззиваемата не е навела възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което
13
разноските за адвокатско възнаграждение не следва да се намаляват.
Следователно на осн. чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК в полза на въззивника
следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1012,50 лв.
Настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване на
осн. чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК (виж определение № 145 от 11.12.2020 г. по гр. д.
№ 2658/2020 г., Г. К., І г. о. на ВКС).
Така мотивиран, Окръжен съд *
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, обективирано във въззивна жалба с
вх. № 4778/24.06.2025 г., за спиране на съдебното производство на основА.е
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради наличието на гр. д. № 282/2025 г., което се
разглежда от РС *.
ОТМЕНЯ Решение № 203 от 10.06.2025 г., постановено по гр. д. №
1405/2024 г. по описа на Районен съд * и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. К., ЕГН **********, от гр. *, ул. *, общ.
*, обл. *, срещу А. А. Ш., ЕГН **********, роден на *** г., действащ чрез
неговия баща и законен представител А. А. Ш., ЕГН **********, двамата от
гр. *, *, общ. *, обл. *, иск с правна квалификация по чл. 32, ал. 2 ЗС за
разпределение на ползването на сграда с идентификатор 17395.501.2664.3
(седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет точка петстотин и едно точка
две хиляди шестстотин шестдесет и четири точка три) по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. *, общ. *, обл. *, одобрени със Заповед № РД-
18-71/02.10.2009 г. на Изпълнителният директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри засягащо сградата е от 13.10.2022 г., с адрес на
сградата: град *, улица * (шестдесет и пет), с предназначение на сградата:
Жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 75 (седемдесет и пет)
квадратни метра, брой етажи: 1 (един), която сграда е разположена в поземлен
имот идентификатор 17395.501.2664 (седемнадесет хиляди триста деветдесет
и пет точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин шестдесет и
четири) по сега действащият план на град *, с площ за целият имот от 401
(четиристотин и един) квадратни метра при дялове от 2/14 идеални части за С.
А. К., ЕГН **********, и от 12/14 идеални части за А. А. Ш., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК С. А. К.,
ЕГН **********, да заплати на А. А. Ш., ЕГН **********, сумата от 1012,50
лв., представляваща разноски, сторени във въззивното производство, изразили
се в заплащането на държавна такса и на адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15