№ /06.02.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря АННА ДИМИТРОВА
и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ к. адм. д. № 56
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационната жалба на „Аксес Риъл Истейт“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Решение № 1920/28.10.2019 година
на Районен съд - Варна, ХХХVІІ състав, с което е изменено Наказателно
постановление № 03-009447/04.04.2018 година на директора на Дирекция „Инспекция
по труда“. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено
при нарушаване на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел, че П.П. е извършвал трудова дейност. Твърди, че попълнената от П. декларация не може да обоснове
извод за възникнало между страните трудово правоотношение. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да
постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа
жалбата.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „Аксес Риъл
Истейт“ ЕООД гр. Варна срещу Наказателно постановление № 03-009447/04.04.2018
година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на
търговеца е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 700 лева за нарушение
по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) затова, че на
14.03.2018 година в обект – офис, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Симеон“ № 30
, ет. 6, в качеството си на работодател е допуснал до работа П.И.П., без сключен писмен трудов
договор.
С Решение № 1920/28.10.2019 година, постановено на НАХД № 3666/2019
година, състав на Районен съд - Варна е изменил наказателното постановление,
като е намалил размера на наложената имуществена санкция. За да постанови този резултат
съдът е приел, въз основа на декларация, попълнена от П.П., показанията на разпитаната в с.з. на 23.10.2019 година св. Д.Н.Д. и установителната сила на акта за
установяване на административно нарушение по чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, че
на 14.03.2018 година в обект – офис, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Симеон“ №
30 , ет. 6, П.И.П. е извършвал трудова функция – брокер на недвижими имоти, без сключен
писмен трудов договор. Съдът е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че
дружеството е наело П.П., като му е възложило трудови
функции, поради което е осъществило състава на административно нарушение по чл.
414, ал. 1, вр. чл. 62 , ал. 1 от КТ.
Приел е, че размерът на наложената имуществена
санкция следва да бъде намален в минималния, предвиден в специалната норма
размер, тъй като липсват данни дружеството-работодател да е извършило други
административни нарушения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените
доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият състав изцяло споделя
мотивите на въззивния съд.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Легално определение на понятието работната сила не се съдържа в
Кодекса на труда. Националният статистически институт е дал
определение на понятията „заети лица“ и „наети лица“ във връзка с изследване на
заетостта и е възприел, че „заети лица“ са лица, които извършват работа за производство
на стоки и услуги поне 1 час срещу заплащане (в пари или натура) или друг
доход, а „наети лица“ са лицата, извършващи
работа, за която получават възнаграждение в пари или натура под формата на
работна заплата (в т.ч. лицата на постоянен и временен трудов договор, на пълно
и непълно работно време). От съдържанието на тези сходни понятия следва да се
извлече и съдържанието на понятието „работна сила“, а това е способността
на човека да произвежда, чрез извършване на определени физически и/или
интелектуални действия/усилия.
Съгласно
разпоредбата чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма,
като неизпълнението на това задължение се санкционира по чл. 414, ал. 1 от КТ.
От анализа на посочените разпоредби следва да се изведе извод, че за да е
осъществен състава на нарушението е достатъчно лицето да полага труд, по
възложение, без за това да е сключен писмен трудов договор. Елементите на трудовото
правоотношение – работно време и трудово възнаграждение не са факти от значение
за съставомерността на деянието. Те подлежат на установяване в
административното производство по установяване съществуването на трудово
правоотношение по реда на чл. 405а от КТ.
Предвид
изложеното съдът намира, че въззивният съд е постановил решението си въз основа
на правилно установени факти и при правилно приложение на материалния закон. В
хода на въззивното производство не са допуснати процесуални нарушения.
Предвид горното проверяваното решение следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
вр. чл. 63 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1920/28.10.2019 година
на Районен съд - Варна, ХХХVІІ наказателен състав, постановено по НАХД №
3666/2019 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.