Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София 06.12.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                  І-6 състав

в публичното заседание на дванадесети ноември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                              и в присъствието на

прокурора Р.Стоев                                        като разгледа докладваното от

съдията Алексиева                                                    гр. дело № 3738 по описа

на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н.М.Н. срещу П.НА Р.Б., СДВР и МВР, с която е предявил пасивно, субективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата преди изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.

Ищецът твърди, че считано от 10.11.1997 г. и до настоящия момент е налице действащ договор за текущо правно обслужване между него и „Н.С.“ ЕАД - гр.София. Поддържа се, че благодарение на неговата изключително професионална адвокатска дейност било преустановено разграбването на материални активи за милиони левове от държавното търговско дружество, а също така били възстановени материални активи и дължими парични суми за милиони левове. Твърди се, че тези негови действия обаче били в противоречие с интересите на мафиотските структури, които си били поставили за цел разграбването на имуществото на държавното търговско дружество и за целта те ангажирали обслужващи заинтересовани мафиотски структури „служебни лица“ (по смисъла на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи), на които е била възложена „работа“ от първия и от втория ответници и по визирания престъпен начин са скалъпили прокурорска преписка № 39822/2009 г., преследваща престъпната цел да бъде репресиран, компрометиран и дискредитиран ищеца, за да бъде манипулиран и да се откаже от договора за текущо правно обслужване на държавното търговско дружество „Н.С.“ ЕАД - гр.София, след което материалните активи да бъдат разграбени необезпокоявано от заинтересованата от разграбването му мафиотска структура.

Твърди се, че извършвайки престъпна злоупотреба с власт бившата прокурорка М.П.неправомерно е образувала наказателна преписка и по престъпен начин, при грубо нарушение на императивната правна норма на чл.195, ал.1 от ГПК, е възложила преписката на съучастниците си от VI-то РПУ при СДВР, вместо да я възложи на териториално компетентното IV-то РПУ - гр.София. Поддържа се, че служителите, които работят в Сектор „Икономическа полиция“ при Шесто РПУ при СДВР, вместо да извършват проверки по сериозни икономически престъпления са впрегнали цялата репресивна машина да извършват изключително нагли и нечовешки репресии срещу ищеца, включително и с цел да го компрометират и да го дискредитират сред обществеността. Тези действия се изразявали в неправомерно изпращане на различни полицейски служители в ръководената от ищеца адвокатска кантора и филиалите й в гр.Варна и в гр.Шумен, с цел да бъдат плашени и малтретирани сътрудниците му и да бъде прогонена клиентелата му. Твърди се, че в следствие на извършените издевателства филиалът на Адвокатската кантора в гр.Шумен тотално фалира, а филиалът на Адвокатската кантора в гр.Варна практически останал без клиенти и работи „на загуба“ - т.е., станал тотално нерентабилен. Поддържа се, че служители от втория и третия ответници започнали да шантажират колеги на ищеца, Ръководните органи на Адвокатска колегия - гр.Варна, разпространявали неверни и позорни твърдения, че ищецът бил престъпник, че скоро щял да бъде „вкаран в затвора“, изисквали адвокатски кочани, както и информация за начина на тяхното регистриране и отчитане, а също и информация за адвокати срещу ищеца. Поддържа се, че в последствие по престъпно предложение на служителя на втория ответник Д.Р., бившата прокурорка М.П.по изключително неправомерен начин с Постановление от 04.12.2009 г. неправомерно образува Досъдебно производство, след образуването на което се предприемат всевъзможни престъпни репресии срещу ищеца Н..

Поддържа се, че така образуваното неправомерно досъдебно производство е прекратено с влязло в сила на 14.05.2012 г. Постановление, когато е потвърдено с Определение от същата дата, постановено по в.н.ч.д. № 2314/2012 г. на СГС. Поддържа се, че са налице както решение на ВКС, така и на ЕС по правата на човека, съобразно които всякакъв вид репресивни действия, свързани с наказателно преследване, които са насочени към конкретно физическо лице представляват обвинение по смисъла на ЗОДОВ и на чл. 6, ал. 1 Европейската конвенция. Ищецът твърди, че по преписка № 39822/2009 г. са насочвани такива репресивни действия към него, които представляват обвинение по смисъла на ЗОДОВ.

Поддържа се, че вследствие неправомерното образувано и прекратено впоследствие наказателно преследване, политическите последователи на ищеца били объркани и обезверени от визираните репресии и издевателства срещу него и се отдръпнали от него, започнали да се въздържат да го издигнат за висши държавни длъжности. Било опозорено и доброто име на ищеца и била увредена кариерата му на правозащитник. Авторитетните правозащитни организации, с които работел повече от 25 години започнали да изразяват подозрения. Твърди се, че ищецът е шокиран, изгубил работоспособността си, станал неуверен в действията си като професионалист, непрекъснато се разсейвал с мисли за процесните обстоятелства, не можел да преживее обидата и унижението, лесно и бързо се изморява, разстройва се емоционално, изживява тежки негативни емоции. От това значително пострадала работата му като адвокат и клиентите започнали да го напускат и да не му дават никакви поръчки за адвокатска работа. Поддържа се, че тези унижения и злепоставяне пред обществеността ищецът изживява и към настоящия момент и едва ли скоро ще успее да ги преживее. Увредено било и здравословното му състояние. Станал болнав, лесно се разболява от всякакви вирусни и инфекциозни заболявания. Разрушена е именната му система. Увредено било безвъзвратно зрението му от продължителния престой без дневна светлина.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата от 27 000 лв., частично предявена от общо претендирания размер от 1 000 000 лв., представляваща претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на наказателното производство-14.05.2012 г. до окончателното издължаване на сумата. Претендира и разноските по делото.

На основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно и на тримата ответници.

И тримата ответници възразяват за нередовност на исковата молба, във връзка с които възражения съдът е постановил разпореждане от 31.03.2017 г., като съдът намира, че с уточнителни молби от 21.04.2017 г. и от 23.05.2017 г. нередовността е отстранена.

Съобразно утвърдената съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК ответниците СДВР и МВР са пасивно процесуално легитимирани да отговарят по искове по ЗОДОВ от неправилно образувано наказателно производство, поради което предявените искове са процесуално допустими.

Ответникът П. на РБ оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Заявява възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът МВР оспорва исковете като недопустими, евентуално неоснователни по основание и размер.

Ответникът СДВР оспорва исковете като недопустими неоснователни и моли съда да прекрати производството по делото като недопустимо.   

         В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Претендира разноски.

         Ответниците редовно призовани, не изпращат свои представители. Не изразяват становище в хода по същество.

         Контролирщата страна СГП чрез своя представител прокурор Стоев моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Поддържа липсата на доказателства за осъществен фактически състав на чл.2 от ЗОДОВ.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         От приетата по делото пр.пр.№ 39822/2009 г. по описа на СРП се установява, че преписката е образувана по повод постъпила в СРП жалба от И.Д.Б.-изпълнителен директор на „Н.С.“ ЕАД гр.София срещу адвокат Н.М.Н. и Г.В.Н. с оглед данни за извършено престъпление от общ характер.

         С Постановление от 07.08.2009 г. и поради липсата на данни за образуване на досъдебно производство, Прокурор при СРП е възложил предварителна проверка, в резултат на което е образувана преписка вх.№ 36774/09 г. по описа на 06 РУ-СДВР с оглед събиране на достатъчно данни за извършване на престъпление от общ характер. Във връзка с проверката са изисквани справки от Варненска адвокатска колегия, СРП, РП-Шумен, снети са обяснения от служители на „Н.С.“ ЕАД, от Р.И.И.-бивш служител на дружеството.

         На 04.12.2009 г. с Постановление на прокурор при СРП по пр.пр.№ 39822/2009 г. по описа на СРП, е образувано досъдебно производство срещу Г.В.Н. за това, че на 06.02.2009 г. в гр.София, в сградата на Софийски районен съд, в съдебно заседание пред 42 състав, ГО, СРС по гр.д.№ 10098/2008 г. устно съзнателно потвърдила неистина, което представлява престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Постановлението ведно с материалите по преписката са изпрати на 04 РУ-СДВР за разследване, където е образувано досъдебно производство № 3915/09 г. по описа на 04 РПУ-СДП, водено срещу Г.В.Н. за престъпление по чл.290, ал.1 от НК. В рамките на това производство ищецът е призоваван многократно в качеството му на свидетел.

         Разследването по досъдебното производство е приключило със заключително постановление от 25.01.2012 г. с мнение за прекратяване на воденото срещу Г.В.Н. наказателно производство.

         С Постановление от 15.03.2012 г. на Прокурор при СРП наказателното производство е прекратено, което окончателно е влязло в сила на 14.05.2012 г., когато с Определение от същата дата, постановено по в.ч.н.д. № 2314 по описа за 2012 г. на СГС е потвърдил определение от 12.04.2012 г. на СРС, НК, 6 състав по НЧД № 6967/12 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Г.В.Н. срещу постановление на прокурор от СРП от 15.03.2012г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 3915/09г. по описа на ІV РУ-СДВР, пр. пр. № 39822/09г. по описа на СРП, образувано срещу Г.В.Н. и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите  Г.В.Н. и Р.И.И..

Свидетелката Н. установява, че от 1999 г. е технически сътрудник на адв. Н.. Запозната е с дейността на кантората. Свидетелката установява, че по сигнал на И.Д.П., който през 2009 г. станал изпълнителен директор на „Н.С.“ ЕАД, срещу свидетелката е образувано наказателно производство във връзка с дадени от нея показания по гр.д. № 10098. Свидетелката установява, че наказателното производство е водено срещу нея, но в това производство не са повдигани обвинения нито на нея, нито на ищеца. Свидетелката установява, че цялата негативност я отнесъл адвокат Н., тъй като той е член на Адвокатска колегия Варна и там изпращали да го издирват и да искат кочаните. Създал се един такъв голям смут, че адвокат Н. е един голям престъпник, ще окраде държавното предприятие или там някакви злоупотреби зверски е извършил и затова го били издирвали. Създало се една психоза срещу ищеца, че не го намират, че той се бил укрил. А ищецът не знаел, че го търси някой. Изключително напрежение се създало в Адвокатската колегия във Варна, където постоянно търсели ищеца, включително за да получи призовки от София. Всичко това ищецът изживял много тежко, тъй като е с обострена чувствителност към всякакви търсения, притеснения. Върху работата му с клиенти също се отразило зле, защото никой не желае да работи с адвокат, който бива търсен, не може да бъде полезен на клиента си, пълноценно, има притеснения, че го търсят от Полицията, от П.. Отдръпнали се доста клиенти поради тази причина. Свидетелката установява, че в периода 2009-2010 г. ищецът всекидневно е бил в СГС или СРС и не се е укривал. Обвинението по преписката било, че свидетелката е лъжесвидетелствала, а пък адвокат Н. се бил обогатил и не бил свършил никаква работа по отношение на получени 600 лв. възнаграждение за изготвена тъжба по едно изпълнително производство. Това особено много се разпространило във Варна и Шумен. Разпространило се и в средствата за масова информация. От други хора свидетелката знаела, че в интернет са виждали, че адвокат Н. е представен, че се води срещу него преписка, че не бил свършил работа на „Н.С.“, че те си пуснали жалба. Свидетелката установява още, че ищецът е в тежко здравословно състояние още от претърпяната катастрофа. През 2000 г. претърпял жестока катастрофа около Враца и от тогава е с много влошено здравословно състояние. Вследствие на наказателното производство ищецът се поизнервил, станал сприхав, не му се работело с клиенти, лесно се изморявал. Ищецът още от зората на демокрацията е политически ангажиран. През 2009 г. е бил зам. председател на ПП „З.П.– Б.З.“. Това обвинение се отразило и на политическата му кариера, защото се разчуло и неговите притеснения не му дали възможност да бъде пълноценен в партийната му работа.

Свидетеля И. установява, че в периода от 1997 г., м. ноември до края на м. февруари 2005 г. бил управител на „Н.С.“ АД- клон Шумен и като такъв бях търговски пълномощник на изпълнителния директор на „Н.С.“ ЕАД. Ищецът в качеството му на адвокат обслужвал клона, имал договор за цялостна правна защита от м. ноември 1997 г. Свидетелят установява, че лично той бил възложил изпълнението на поръчка - тъжба срещу лицето Б.С.С.. Тъжбата била приготвена, докладвана му и след това внесена РП - Шумен. Свидетелят установява, че при него имало един екземпляр от тъжбата, която той одобрил. Установява, че тъжбата била изготвена от Г.В. и внесена от адвокат К.К.. Свидетелят установява, че това обвинение се разчуло и в Шумен, и във Варна. Адвокатската кантора на ищеца имала филиали в Шумен и във Варна и при посещения на свидетеля се е случвало да види полицаите. Лично присъствал в кантората в Шумен, когато полицаите искали кочани. Имало отдръпване на клиенти, кантората в Шумен затворила, а там имало поне 4-5 сътрудника, които работели с адвокат Н. и отделно още негови колеги адвокати. И във Варна затворила кантората, края на 2009 г. - 2010 г. Хората започнали да казват, че ищецът „не защитава интересите, а само гледа да прибира пари“. Ищецът бил един от основателите на СДС, кандидат и за кмет на Шумен през 2007 г. През 2009 г. вече тотално му сринали и политическата кариера. Ищецът имал намерение да се явява и за кандидат за народен представител. Това повлияло да не му се издига кандидатурата.

 При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

Предявените против ответниците искове са с правно основание чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ в редакцията на нормата преди изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.

Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при незаконно обвинение в извършване на престъпление.

При това положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно основателността на иска си:

На първо място субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е установено в настоящия процес.

Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника.

П.НА Р.Б. е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ, съобразно утвърдената съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК ответниците СДВР и МВР са пасивно процесуално легитимирани да отговарят по искове по ЗОДОВ от неправилно образувано наказателно производство.

На второ място ищецът следва да докаже факта на деянието, което и с оглед твърденията в исковата молба и уточненията, се заключава в обвинение в извършване на престъпления, за което образуваното наказателно производство е било прекратено.

Тази предпоставка не е налице, поради което исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни.

Безспорно по делото с приетите писмени доказателства-пр.пр.№ 39822/2009 г. по описа на СРП, включително и със свидетелските показания на свидетелката Н. се установява, че срещу ищеца не е образувано и не е водено наказателно производство по посочената преписка. Действително прокурорската преписка е образувана на 21.08.2009 г. въз основа на сигнал подаден и срещу адвокат Н., но впоследствие и след събиране на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, на 04.12.2009 г. е образувано досъдебно производство № 3915/2009 г. по описа на 04 РУП-СДП, пр.пр. № 39822/2009 г. само срещу свидетелката в настоящото производство Г.В.Н., но не и срещу ищеца. В това производство ищецът е издирван единствено и само във връзка с разпита му в качеството на свидетел. Срещу него в рамките на това производство не е провеждано наказателно преследване, не е извършвано разследване във връзка с извършено от него престъпление, не са извършвани репресивни действия, свързани с наказателно преследване, които да са насочени към него. Такива репресивни действия не са издирването на ищеца с призовка с оглед събиране на свидетелски показания от него по воденото срещу друго лице наказателно производство. Производството е водено единствено и само срещу Г.В.Н. за извършено от нея престъпление по чл.290, ал.1 от НК и това производство е прекратено с влязло в сила постановление.

Ето защо и поради липсата на втората кумулативна предпоставка от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди от незаконни актове на правозащитен държавен орган, искът подлежи на отхвърляне като неоснователен, тъй като ищецът не притежава активна материално-правна легитимация по този иск.

По разноските в процеса:

При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски.

От ответниците само П. на РБ е заявила още с отговора си искане за присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на този ответник юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

         Останалите ответници нито с отговора, нито до приключване на устните състезания по делото са заявили искане за разноски, поради което съдът не им присъжда такива.

Така мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Н.М.Н., ЕГН **********,*** против П.НА Р.Б., гр.София, бул. „Витоша“ № 2, Столична дирекция на вътрешните работи, гр.София, ул. „*******и Министерство на вътрешните работи, гр.София, ул. „*******пасивно, субективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата преди изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 27 000 лв. /двадесет и седем хиляди лв./, частично предявена от общо претендирания размер от 1 000 000 лв., представляваща претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на наказателното производство-14.05.2012 г. до окончателното издължаване на сумата.

ОСЪЖДА Н.М.Н., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на П.НА Р.Б., гр.София, бул. „Витоша“ № 2 сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.  

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: