Определение по дело №158/2016 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 1283                                               28.11.2016 г.                              гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :

                                                    Окръжен съдия Иван Воденичаров

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 158 по описа за 2016 година, на основание чл.374 във връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на „СПЕДСТРОЙ“ ЕООД с ЕИК ********* чрез адв. П. ***, съд. адрес *** против „ТТГ“ ЕООД с ЕИК ********* чрез адв. Стойчева и адв. К. ***, съд. адрес ***.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

Ответникът е депозирал отговор в срока по закона.

Отговорът е изпратен на ищеца, който е депозирал допълнителна искова молба.

Допълнителната искова молба е изпратена на ответника, който е депозирал допълнителен отговор.

Съдебните книжа са надлежно разменени.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК.

 

Проект за доклад:    

Обстоятелства, на които ищецът основава претендираните права и предявените искове :

Ищецът твърди, че  съпрузите Андрей и Лиляна Кюлбасанови са прехвърлили в собственост на Тодор Томов Георгиев имота: дворно място представляващо УПИ ІІІ-5294, кв. 262 целия с площ от 1060 кв. м. срещу задължението на последния да построи в съседното дворно място – УПИ ХІ-5294, също собствено на прехвърлителите, жилищна сграда /подробно описана/, която ще стане изключителна тяхна собственост.

Сделката е оформена с нот. акт № 194, т. VІІІ, д. № 1458/2005 г. на нотариус Христо Ройдев, при ПРС.

Двата парцела са били регулирани съгласно  ПУП – План за регулация  на зона „Малко солено езеро“, кв. 262 по плана на гр. Поморие, който е одобрен върху кадастрална основа за същите парцели при отразена кота терен „-0,50“. Съгласно заповед на кмета на Община Поморие от 2005 г. е одобрен и ПУП – План за регулация и застрояване, към момента на действието на който е изповядана процесната сделка.

  За двата парцела са били изготвени и одобрени строителни книжа и са издадени разрешения за строеж : за УПИ ІІІ – 5294 е разрешено с № 56/15.05.2008 г. строеж на жилищна сграда за сезонно ползване с магазин за промишлени стоки, механа и подземен паркинг и за УПИ ХІ – 5294 е разрешено с № 57/15.05. 2008 г. строеж на жилищна сграда за сезонно ползване с магазин за промишлени стоки, туристически офис, фотостудио и гаражи.

Тези разрешения били издадени на името на преобретателя по суперфицията Тодор Томов Георгиев.

 На 03.03.2008 г. Тодор Томов Георгиев в качеството си на възложител е сключил два договора с ищеца „СПЕДСТРОЙ“ в качеството му на изпълнител. С първия договор е възложил на дружеството да изпълни със собствени сили и средства строежа на жилищната сграда в УПИ ІІІ – 5294 и да я предаде със степен на завършеност „до ключ“. С втория договор е възложил на дружеството да изпълни със собствени сили и средства строежа на жилищната сграда в УПИ ХІ – 5294 и да я предаде със степен на завършеност „до ключ“. Ищецът започнал изграждането на двете сгради.

През 2009 г. със съответната заповед на директора на АГКК процесните парцели били идентифицирани с кадастрални идентификатори, като УПИ ІІІ – 5294 получил идентификатор 57491.501.87 с площ от 1070 кв. м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване : средно застрояване.

  На 29.09.2010 г. с н.а. №70, т. V1 д. № 839 на нотариус Гергана Недина, при ПРС  Тодор Томов Георгиев и съпругата му Грозданка Георгиева продали поземления имот на дружеството „“РЕ ТЕ +“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Росен Томов Георгиев.

   На 03.02.2011 г. с н. а. № 57, т. І, д. № 56/2011 г. на същия нотариус купувачът на поземления имот „РЕ ТЕ +“ го продал на дружествата : ищецът „СПЕДСТРОЙ“  и ответника “ТТГ“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Тодор Томов Георгиев при равни квоти. Двете дружества, като собственици на поземления имот, се съгласили да сключат договор в предписана от закона форма за строителство на предвидената да се построи в него сграда в степен на завършеност „груб строеж“. С него те си учредили взаимно правото на строеж, както и разпределили собствеността на самостоятелните обекти след изграждането на сградата. Заедно с това дружествата се съгласили разходите за двете сгради, предвидени да се построят в двата съседни поземлени имота – 57491.501.87 /УПИ ІІІ – 5294/ и 57491.501.86 /УПИ ХІ-5294/, включително и извършените до момента разходи, да бъдат разпределени в съотношение по 50 % за двете дружества след представяне на доказателства за извършването им.

Твърди се, че ищецът продължил да изпълнява задълженията си по строителството на сградата в бившия УПИ ІІІ – 5294 и достигнал да изграждане на конструкцията на обекта.

Предвид развитието на правоотношенията, на 20.10.2014 г. в разрешението за строеж № 56 било заличено името на предходния възложител Тодор Томов и са вписани двете дружества като възложители.

По тяхно заявление  на 03.06.2015 г. са били допуснати промени в инвестиционните намерения за процесния строеж.

На 20.08.2015 г. е внесена промяна и в разрешението за строеж № 56, като сградата е добила вида „жилищна сграда за сезонно ползване с магазини за промишлени стоки, гаражи и бистро“.

На 15.10.2015 г., с н.а. № 109, т. ІV,д. № 652 на нотариус Гергана Недина двете дружества са извършили доброволна делба на имотите в жилищната сграда, построена в бившия УПИ ІІІ – 5294.

На 25.01.2016 г. е бил съставен акт обр. 15 за завършването на сградата „до ключ“.       

 

По отношение сградата, която е предвидена да се построи в съседния бивш УПИ ХІ – 5294 се твърди, че ищецът е предприел строителството по възложение на Тодор Томов. На 26.01.2009г. е съставен акт за приемане на конструкцията. На 22.03.2010 г. е съставен и акт обр. 15 за пълното завършване на сградата, която е била изпълнена съгласно договореното и строителните правила и норми. Ищецът твърди, че договорите за възлагане представляват договор за изработка. При факта на извършената работа, възложителят Тодор Томов е следвало да заплати възнаграждение за приетата работа.

След като дружествата се съгласили да си поделят разходите за изграждането на двете сгради, то с това те се и съгласили да встъпят в дълга на Тодор Томов - длъжник в качеството на възложител на кредитора  ищец „СПЕДСТРОЙ“, който е изпълнител и изпълнил работата. Формално съгласие на Тодор Томов за това не било законово изискване.

Според ищеца направените от него разходи за изграждането на сградите се установява с извлечение от сметки, като дружеството е водило разходите за изграждането и на двете сгради в една сметка. Според ищеца общо направените от него разходи за двете сгради са в размер от 2 328 114, 02 лв. без ДДС. При взаимната уговорка за подялба на разходите, то ответното дружество дължи сумата от 1 164 057, 01 лв. без ДДС или 1 396 868, 41 лв. с ДДС. Ищецът е отправял многократно покана до ответника за уреждане на отношенията, на които последният не се отзовал. В същото време ищецът твърди, че финансовото състояние на ответника не е стабилно. Същият сключва предварителни договори за продажба на самостоятелните обекти в сградите. Налице е и задлъжнялост. От друга страна той неоснователно бойкотира снабдяването на сградите с акт обр. 16.

Ищецът отправя исканията: да бъде осъден ответника да заплати сумата от 1 396 868, 41 лв. с ДДС представляваща 50 % от всички извършени разходи по изграждането на сградите в поземлени имоти с идентификатори 57491.507.87 /бивш УПИ ІІІ – 5294/ и 57491.507.86 /бивш УПИ ХІ-5294/, ведно със законна лихва върху сумата от датата на иска, както и за разноски.

 

Обстоятелства, на които ответникът възразява: 

 

Ответникът изцяло оспорва основателността:

Не са представени годни доказателства.

Представените фактури, като частни документи нямат материална доказателствена сила и не доказват придобиването на описани стоки и материали, респективно получаването на услугата. Фактурите за закупени стоки не са придружени със стокова разписка за фактическо предаване на стоката. Фактурите за услуги не са придружени с приемо - предавателни протоколи. Дори и да се приеме, че фактурите удостоверяват реални доставки, то няма доказателства за реалното им плащане. Твърди, че за нито една фактура заплащана по банков път няма доказателства за безкасово плащане. За голяма част от фактурите платими в брой не са представени фискални бонове.

Дори и да се приеме, че покупките са реални и заплатени, то няма доказателства, че закупените стоки и услуги са реално вложени в строителството именно на процесните обекти и, че са реални разходи за строителството на същите. В тази връзка липсват доказателства. Ответникът се позовава на годишните доклади на ищеца, които са публични. Според тях дружеството е имало участие в изграждането на множество обекти в страната и не би могло да се направи връзка между закупените материали и влагането им в процесните обекти. Друго основание е и разминаването между данните съдържащи се в извлечение от сметка 61117 „незавършено строителство“ представени в производството по обезпечение на иска и сега представените с исковата молба, като завишението е с 13 596 лв. за 2014 г. и 29 424 лв. за 2015 г.  При завеждането на иска се явяват нови 24 фактури, като за тях също не може да се установи връзката им с процесните обекти. 

 Изложеното за недоказване разходите и връзката им с конкретното строителство важи и за претендираните разходи за транспорт и гориво, работни заплати, осигуровки и амортизации. Представено е разпределение  на разходите за работна заплата за 2009 г. като не е посочена базата, върху която е извършено – как от общите разходи за работници в предприятието са отнесени тези за процесните обекти. Зяа следващите години не са представени разпределения в този смисъл. От приложените ведомости също не се установява конкретните разходи за работна заплата на работници по конкретните процесни обекти. Същото се отнася и за справките – разпределение за гориво, работни карти. Още повече, че дружеството извършва транспортна дейност в страната и чужбина, включително и осъществява търговия с горива.

Отделно от това неоснователна е и претенцията за ДДС в размер на 20 %. В тази връзка се твърди, че възложителят по изработка дължи възнаграждение за ДДС, като изискуемостта настъпва в различен момент. В случая ищецът, като доставчик на стока и услуга, не е начислил ДДС, не е издал първичен счетоводен документ и няма основание да претендира косвен данък. Освен това разходите за ДДС за разходи към фиска и не се включват в цената на доставените стоки и услуги. Претенцията за ДДС няма основание и поради това, че данъка е бил възстановен.

Неоснователна е претенцията конкретно за сумата от 87 643, 28 лв. с ДДС поради пълна липса на доказателства. Липсват 73 броя от описаните фактури

Неоснователна е претенцията и поради това, че сумите са заплатени не от ищеца, а от трето лице – Росен Томов Георгиев, който е брат на Тодор Томов Георгиев.  Плащанията са в брой с нарочни ПКО. Платените суми изцяло съвпадат със сумите по посочените в ордерите фактури. Посочват се описани 10 бр. фактури издадени от различни дружества и заплатени в брой. Общият размер на заплатеното от трето лице по издадените фактури е в размер на 106 977, 83 лв.

Ответникът прави възраженията:

Част от претенцията е погасена по давност.

Изтъква, че между Тодор Георгиев и ищеца са били подписани два акт. обр. 19, а именно:

-извършена работа :11.10.2008 г.-10.12.2008 г. 109 464 лв. без ДДС,

-вложени материали и за услуги 759 118, 99 лв. без ДДС.  

Тези актове се отнасят до строителството и на двете сгради в двата парцела. Към актовете са приложени два списъка с фактури за материали и услуги, които съвпадат напълно с тези по исковата молба за същия период 2008 – март 2009 г. Актовете са били съставени към 13.03.2009 г. и изпратени на Тодор Георгиев по факт от гр. Варна. Плащането по тях е следвало да се осъществи в 3-дневен период или на 16.03.2009 г. От тога вземането е изискуеми. При положение, че давността е петгодишна – чл. 110 ЗЗД то срокът е изтекъл на 16.03.2014 г. и вземането е погасено по давност в общия размер от 1 042 299, 58 лв. с ДДС. Поради дължимото вземане в размер на 50 % или 521 149, 79 лв. същото е погасено по давност.

 

По отношение сградата в УПИ ХІ-5284, кв. 262 вземането е погасено и на друго самостоятелно основание. За тази сграда е съставен акт обр. 19 на 22.03.2010 г., с който сградата е предадена като напълно завършена и от тази дата тече давностния срок. С изтичането на срока – 22.03.2015 г. и тази претенция е погасена по давност в общ размер 775 149, 13 лв. без ДДС. Поради дължимото вземане в размер на 50 % или 465 089, 47 лв. с ДДС    възнаграждението по отношение сградата в бивш УПИ ХІ-5284, кв. 262 е погасено по давност.

Независимо от това и по отношение вземане за периода 03.03.2008 г. – 18.04.2011 г. същото е погасено  и на още едно основание. Съгласно договорите за строителство заплащането е поетапно. За да е изискуемо вземането строителя следва да състави акт. обр. 19 и да покани възложителя да плати. В случая давността тече от възникване на задължението. За разходите за този период няма покана, вземането не е станало изискуемо и ищеца не е прекъснал давността чрез иск. Поради дължимото вземане в размер на 50 % или 646 504, 52 лв. с ДДС    възнаграждението за извършени СМР за периода 03.03.2008 г. до 18.04.2011 г. е погасено по давност.

 

Ответникът прави и възражение за прихващане.

Основава се и на разходи направени от него за периода 09.06.2011 г. до момента на обща стойност 436 856, 40 лв. с ДДС.

 На следващо място следва да се прихване и сумата от 34 000 лв., представляваща половината от заплатено от ответника обезщетение на прехвърлителите на УПИ ІІІ-5294 Кюлбасанови.     

 

 В допълнителна искова молба ищецът поддържа исковата молба.

 Уточнява, че нот. акт № 57/2011 г. двете дружества, като собственици на парцела се съгласяват взаимно да си учредят право и да изградят съвместно обекта, като разходите и за двата обекта се разпределят по равно. Т.е от 2011 г. възниква облигационната връзка между страните.

  Ищецът счита, че са неотносими към спора вземанията преди 2011 г., тъй като от тогава е облигационната връзка между страните, а всички разходи да се определят впоследкснвие след представяне на доказателства за извършването им /включително и разходи до 2011 г. /.

Оспорва недължимостта на ДДС.

Сградите са изграждани от ищеца. Строителството е извършено реално. Извършените СМР са документирани. Доказателствата са надлежни.  Размерът на разходите към 2011 г. не е бил определен. Твърди, че и към момента сградите не са завършени и строителството продължава.

Разлика в броя фактури и тези представени с иска е несъстоятелно, тъй като сега се представят пълния брой фактури.

Разходите за работна заплата и осигуровки са на база ведомости за работни заплати по сключени договори.  Разходите за транспорт са на база пътни листи и работни карти. Разходите за гориво са на база съответни норми на превозните средства. Разходите за амортизация са на база амортизационни планове.

 Ищецът представя липсващите 73 бр. фактури.

 По отношение заплащането от трето лице – Росен Томов твърди, че претенцията на ответника е неоснователна при положение, че фактурите са издадени на името на ищеца със съответния касов бон, което удостоверява плащането от него. Оспорва верността на ПКО – 9 бр., както и разписки към фактури.

 По възражението за прихващане. Оспорва верността на всички представени доказателства, които установяват вземането.

 

  Ответникът в допълнителен отговор  поддържа оспорванията.

Допълва, че повечето платежни нареждания са безуникален регистрационен номер удостоверяващ приемане от банката за плащане. Други платежни са без референтен номер, което ги лишава от качество на платежен документ. Липсват индивидуализиращи белези на извлеченията от банкови сметки. Представени са множество нечетливи бонове към фактури. Отново липсват доказателства за плащане по хфактури на обща стойност  371 912, 96 лв. ГФО не е доказателство за плащане от ищеца, а е вторичен документ. За посочени работници с трудови договори има разминаване с ведомостите за заплати. Несъстоятелно е с осем трудови договора за две години да се обосновават разходи за 281 112 лв. за годините от 2008 до 2016 г.

Поддържа възраженията за погасителна давност и възражението за прихващане.

 Въведените възражения за правната квалификация, изменението на фактите и обстоятелствата, противоречията и редовността на исковата молба в тази връзка е отговорност на съда.

Възражението за разглеждане на спора по общия ред е направено извън законния срок и няма да се разглежда.

 

 Правна квалификация: исканията имат правното си основание в чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

 

Относно въведените искания по доказателствата:

Страните са приложили писмени доказателства които ще се допуснат. по допускане на експертиза съдът ще се произнесе в открито съдебсно заседание след отделяне на спорно от безспорно и изслушване на страните. По допускане на свидетели съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на експертизата.  По оспорени частни документи съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт след съвкупна преценка на доказателствения материал.

 

 

По доказателствената тежест

 По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. Ищецът дължи пълно доказване на предявения паричен осъдителен иск по основание и размер. Ответникът доказва възраженията си.

Мотивиран от горното съдът

 

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НАСРОЧВА делото на 09.02.2017 г. от 10.00 часа,.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.

СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото.

 ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от допълнителния отговор.

ДОПУСКА приложените писмени доказателства.

ОБЯВЯВА, че по останалите искания ще сде произнесе в открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните тежестта на доказване според мотивната част на определението.

УКАЗВА на страните, че всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.

 

 

   

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :