Р Е Ш
Е Н И Е
№ 483/02.11.2020 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Петя
Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 437 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №281 от 12.08.2020г. по АНД № 835 по описа за 2020г. на
Районен съд – Монтана, с което е потвърден Електронен фиш серия К №3617594 от 25.07.2018год.
издаден от ОД на МВР гр.Монтана. С електронния фиш на К.С.К. ***, на основание
чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50.00лева /петдесет/, за извършено нарушение по
чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател К.С.К. ***, редовно призован се
представлява от надлежно упълномощения за настоящата инстанция адвокат В.Д. ***,
като в жалбата навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението на първата инстанция поради допуснати нарушения при прилагане на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Излага
конкретни доводи във връзка с допуснати нарушения на процесуалните правила от
страна на въззивния съд водещи до ограничаване правата на доверителя му предвид
липсата на посочено конкретно място на извършване на нарушението, тъй като
отразеното РП2 клас 81 при км.96,988 не дава ясни насоки за него. Твърди, че в
електронния фиш не става ясно как е определана разрешената скорост, което води
до ограничаване на правото му на защита. Като нарушение на материалния закон
твърди, че посочената за нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1
от ЗДвП са алтернативни, което също е довело до ограничаване на правото му на
защита. Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП. В о.с.з адвокат В.Д.
*** не се явява.
Ответника по касационната жалба
Директора на ОД МВР гр.Монтана, чрез надлежно упълномощения процесуален
представител главен юрисконсулт К*** Д*** оспорва жалбата, твърди, че при
постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон, като моли да се остави в сила решението на Районен
съд – Монтана.
Окръжна прокуратура – Монтана, с
оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
поради което атакуваното решение на въззивния съд следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която
обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С касационната жалба не са
представени писмени доказателства.
След обсъждане на жалбата,
доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното:
касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция
са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение,
с което е потвърдил обжалваният пред него Електронен фиш серия К №3617594
от 25.07.2018год. издаден от ОД на МВР
гр.Монтана, като правилен и законосъобразен, съставът на Районен съд – Монтана
е приел от фактическа страна, че касатора, явяващ се лице посочено в надлежно подадена
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, ведно с копие от СУ МПС от собственика на
автомобила – „Б*** С*** С*** Е*** “ ЕООД /видно от приложена справка за регистрация на
МПС/ и приложен пътен лист №781769, на 25.07.2018г в 15,39часа на РП 2, клас 81
при км.96,988, управлявал специален автомобил марка и модел „М*** 26.363 Ф*** ”,
с рег. № В*** със скорост от 77 км./час, след приспаднат толеранс, превишавайки
максимално разрешената скорост от 60 км./час със 17 км./час.
Видно от събраните по делото писмени
доказателствени средства скоростта на водачът на автомобила, както и
управляваното от него МПС, били заснети чрез стационарна видео радарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIK ERS - 400” с ID *********В8D, видно от приложената снимка по
делото, на която е видно черно - бяло фотографско изображение на специален
автомобил марка и модел „М*** 26.363 Ф*** ”, с рег. № В*** заснет отзад с
фиксирана и отразена скорост на движение от 77км/ час, при разрешена скорост
въведена с пътен знак от 60 км/ч., видно от протокола към снимката с отразени
конкретни данни за вида на устройството, местоположението му, обхват, наклон на
антена, географска ширина, време, светкавица, фокусна дължина, сертификат,
ограничението на скоростта за лек и товарен автомобил.
За да потвърди наложеното административно
наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено
нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, което е установено чрез
стационарна видео радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения. В решението си въззивният съд е изложил доводи относно фактическата
обстановка съпътстваща извършването и установяването на нарушението, като
подробно е изложил доводи по представената декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП
от собственика на автомобила, като е счел, че електронния фиш съдържа
изискуемите реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП. Така мотивиран въззивния съд е
потвърдил наложената глоба, като е изложил доводи, че разписания процесуален
ред за налагане на глобата е спазен, анализирайки правилно и законосъобразно събраните
в хода на съдебното следствие писмени доказателствени средства, от които е
установил, че средството за измерване на скоростта е одобрено за страната,
съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за
проверка №222-ИСИ от 10.10.2017г на БИМ гр.София, за извършената последваща
проверка, които доказателствени средства не са оспорени от страните и са били
кредитирани като достоверни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства. В решението си въззивният съд е изложил доводи относно
фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на
нарушението, като е счел, че приложения електронния фиш съдържа изискуемите
реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП.
При постановяване на оспореното
решение Районен съд Монтана е събрал всички относими към спора доказателства,
които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на които е извел
извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. В
съответствие със събраните доказателства правилно е приел, че при издаването на
ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
неговата отмяна, както и че ЕФ отговаря на всички изисквания за форма и
съдържание и е издаден в съответствие с процедурата, предвидена в чл. 189, ал.4 ЗДвП. Правилно е прието, че визираното в ЕФ нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП е доказано и безспорно установено от събраните по делото
доказателства. Въззивния съд е възприел представените му доказателства и на
база на тях, след като е извършил цялостен преглед за законосъобразност на
обжалваният ЕФ, правилно е достигнал до извода, че същият е законосъобразен и
следва да бъде потвърден. Не се споделят доводите на касатора, обсъдени и от
въззивния съд, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и
материалния закон.
По отношение на авторството на
административното нарушение в чл.189, ал.5 от ЗДвП, изписан както цифрово, така
и текстово в получения от касатора електронен фиш същият е бил запознат с
възможността предвидена в специалния закон „…да представи декларация с данни за
лицето, извършило нарушението……”, което не е сторил. Поради което и в
съответствие със ЗДвП контролните органи са издали оспорения електронен фиш, и
то след подадена декларация от собственика на МПС-то. Разпоредбата на чл. 165,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира правото на ползване от страна на съответните
органи на МВР на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал. 15 ЗДвП
изрично се посочват като веществени доказателства снимките от тези технически
средства, записващи дата, час, място на нарушението и номера на МПС. Това
веществено доказателствено средство не е оборено с надлежни доказателства от
страна на касатора, поради което и твърденията му както в настоящето
производство, така и пред въззивния съд са приети за неоснователни. Именно чрез
приложеното веществено доказателство се опровергават твърденията на касатора за
липса на конкретика на мястото на извършване на нарушението и нарушената правна
норма, в каквато връзка и възраженията му в касационната жалба се явяват
неоснователни.
Възражението на касатора за
неправилно приложение на материалния закон е неоснователно. Същото е сочено и
пред въззивния съд, който подробно го е обсъдил в своето решение, в резултат на
което е извел законосъобразен извод за правилно приложение в конкретния случай
на чл. 189, ал.4 ЗДвП. Производството за административно наказателна отговорност чрез
издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените
процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Няма допуснати
съществени процесуални нарушения или съществено нарушаване на правото на защита
на наказаното лице при установяване на нарушението, определянето на нарушителя
и правната квалификация на деянието и при прилагане на вида и размера на
наказанието, както е приел и РС в своето решение.
Нарушението е установено и заснето с
годно техническо средство - стационарна видео - радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIK ERS-400 предвид събраните
доказателства в протокол от проверка и удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, съобразно приетата Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
поради което настоящия касационен състав не споделя възраженията в касационната
жалба,
Атакуваният електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР
Монтана, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона
– териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно
е посочено мястото на извършване на нарушението –на РП 2, клас 81 при км.96,988
видно от снимковия материал по делото, както и всеобщо известен е факта, че на
това място е въведено ограничение с пътен знак В-26 от 60км/ч. Измерена е от
АТС скоростта и е отразена разликата между установената и разрешената скорост –
17км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3
км/час, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта.
В обобщение на изложеното
касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора
основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други
такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №281 от 12.08.2020г. по АНД № 835 по описа за 2020г. на Районен съд –
Монтана, с което е потвърден Електронен фиш серия К №3617594 от 25.07.2018год.
издаден от ОД на МВР гр.Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: