№ 145
гр. Плевен, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500136 по описа за 2022 година
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд – гр. Плевен е
образувано на основание въззивна жалба, депозирана от В. П. Д., ЕГН
**********, чрез адв. Х.Й. срещу Решение № 1167/20.10.2021 г., постановено
по гр. д. № 3634, по описа за 2021 г. на Районен съд гр. Плевен.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно в частта, в която
първоинстанционният съд уважил иска за горницата над 162.50 лв. Навеждат
се твърдения, че увеличеният размер на издръжката е с цел да се
облагодетелства домакинството на въззивамата страна. Изтъква се, че не били
установени извънкласни занимания на детето които да обосновават завишен
размер на определената издръжка. Поддържа се становището, че
първоинстанционният съд неправилно приел, че бащата В.Д. реализира
високи доходи от търговската си дейност, тъй като същият бил имал
задължения. На тези основания с въззивната жалба се иска отмяна на
решението на районния съд в частта, в която първоинстанционният съд
уважил иска по чл. 150 СК за горницата над 162.50 лв., като неправилно и
незаконосъобразно. С жалбата не се правят искания за събиране на
1
доказателства. В съдебно заседание въззивникът не се явява, не се
представлвява. Депозира писмено становище от 11.04.2022г., с което по
същество моли първоинстанционното решение да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно в частта, в която първоинтанционният съд
уважил иска по чл. 150 СК за горницата над 162.50 лв. Претендира
напавените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна, чрез адв. П.А., изразява становище, че въззивната
жалба е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Излагат се твърдения, че
получаваната издръжка се ползвала само и единствено за задоволяване
нуждите на детето. На следващо място се излагат твърдения, че правилно
първоинстанционният съд преценил обясненията на детето при определяне
размера на месечната издръжка. Поддържа се становището, че правилно
първата инстанция съобразила, че бащата реализира високи доходи, като
заплащал адвокатски хонорари в значително високи размери, превишаващи
минамалните по наредбата. В съдебно заседание въззиваемата страна се
представлява от процесуален представител, който оспорва въззивната жалба,
като моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени направените пред
въззивната инстанция разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл. 267, ал.1 ГПК при съответно прилагане на чл.
262 ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение, районният съд изменил на основание чл.150
СК размера на месечната издръжка, която В. П. Д. с ЕГН **********, бил
задължен да заплаща на своето ненавършило пълнолетие дете В. В. Д. с ЕГН
**********, чрез нейната майка и законна представителка В. Н. Т. с ЕГН
**********, която издръжка била определена с Решение № 179/01.02.2017г.
по гр.д.№ 7933/2016г. по описа на РС-Плевен, като завишил месечната
2
издръжка за В. В. Д. от 150 (сто и петдесет) лева на 280 ( двеста и осемдесет)
лева, считано от 09.06.2021г. ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното изменение или
прекратяване.
Осъдил на основание чл. 78, ал.6 ГПК В. П. Д. с ЕГН **********, адрес:
гр.Плевен, *************** да заплати по сметка на РС - Плевен сумата от
187,20 лева държавна такса върху иска по чл.150 СК.
Осъдил на основание чл. 78, ал.6 ГПК В. П. Д. с ЕГН **********, адрес:
гр.Плевен, *************** да заплати по сметка на В. Н. Т. с ЕГН
**********, адрес: гр.Плевен, **************** сумата от 300 лв. деловодни
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.242 ал.1 пр.1 от ГПК Постановил предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
Окръжен съд – гр. Плевен, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
В частта на уважените размери на иска по чл.150 СК - до размера на
сумата 162.50 лв. месечна издръжка за детето В.Д., решението на ПлРС не е
обжалвано и е влязло в сила.
При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното:
Първоинстанционният Плевенски районен съд бил сезиран с иск,
предявен от непълнолетната В. В. Д., действаща чрез своята майка и законна
представителка В. Н. Т. срещу В. П. Д., с правна квалификация чл. 150 от СК -
за увеличение на размера на присъдената издръжка, дължаща се от родител на
ненавършило пълнолетие дете.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд
приел за установена следната фактическа обстановка:
Ответникът е баща на непълнолетния ищец. С влязло в сила Решение №
3
179/01.02.2017г. по гр.д.№ 7933/2016г. по описа на РС-Плевен, ответникът
бил осъден за заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 150 лева,
считано от 01.02.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
От постановяване на съдебното решение, с което е определена последно
издръжката на непълнолетното дете са настъпили съществени изменения на
обстоятелствата, при които е определена издръжката за ищеца-изтекли били
четири години, през което време ищцата пораснала, с което дефинитивно се
увеличили нейните потребности от средства за съществуване и социално –
културно развитие, които не би могло да бъдат задоволени с издръжката в
досегашния й размер. В. В. Д. била ученичка в шести клас, като по делото
били ангажирани доказателства, че се нуждаела от средства за лечение на
намаленото зрение на детето. Покупката на капки **** и **** възлизала на
сумата от 19,11 лв. с ДДС, тази на ***** – на 11,05 лв., в това число се
заплащали и прегледи на различна стойност – 24 лв. респ. 36 лв. в Очна
клиника *****. Закупени били и корекционни очила, на стойност 245 лв с
ДДС, като същите следвало да се подменят на всеки две години. За учебната
2020/2021 г. за учебни пособия и други материали били отделени средства в
размер на 861.83 лв. Бащата е в работоспособна възраст, трудоспособен, като
осъществява търговска дейност. Същият е баща на още едно ненавършило
пълнолетие дете, родено през 2016г., за което полагал грижи. От социалния
доклад с вх.№ 16945/20.09.2021г. на ДСП-Плевен, се установявало, че детето
е ученичка в 6-ти клас в ОУ ***** гр.Плевен, живее със своята майка, бабата
и дядото по майчина линия. Майката работи като възпитател в Двуезикова
школа ******** Плевен. Становището на дирекцията е, че с оглед изминалия
период от време и възрастта на В. В. Д. са нараснали разходите, свързани със
задоволяване на индивидуалните нужди и потребности на детето, поради
което мнението на институцията е, че предявеният иск е основателен и в
интерес на малолетната. Преценявайки и съобразявайки се с изложените по-
горе обстоятелства, първоинстанционният съд достигна до извода, че
необходимата издръжка, която родителите биха отделяли за детето, ако
живееха заедно, би била в размер на 600 лв.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният съд
постановил обжалвания съдебен акт.
4
Настоящият състав на Плевенски окръжен съд, след като взе предвид
становищата на страните, събраните доказателства, прецени ги по реда на
въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение,
приема за установено следното:
Въззивният съд споделя изцяло установена в първоинстанционното
производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК. Същата се
установява и от ангажираните в хода на първоинстанционното производство
писмени доказателства, от които въззивният съд приема за относими към
предмета на доказване следните: Удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане ******** г.; Решение № 179/01.02.2017г. по гр.д.№
7933/2016г. по описа на РС-Плевен; заверено копие на служебна бележка
изх.******, издадена от ОУ ***** –Плевен; копие на удостоверение изх.№
******** издадено от „Мила Иновейтив“ ЕООД, че В. Н. Т. в периода
м.05.2020г. – м.04.2021г. е получавала брутно трудово възнаграждение в
размери вариращи от 604,55 лв. до 950 лв. от работодателя; заверени копия на
амбулаторни листове от 07.10.2019г., от 14.10.2019г, от 20.02.2020г., от
24.02.2020г., от 02.03.2020г., от 22.02.2021г., заверено копие на фактура №
********** и фискален бон към нея; справка за актуално състояние на
*********; заверено копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане от 08.07.2015г.; заверени копия на медицински заключения,
издадени от Очна клиника ***** ********* от 27.10.2016г., от 03.11.2016г.,
от 12.12.2016г., от 02.11.2017г.; заверени копия на фискални бонове;
Социален доклад с вх.№ 16945/20.09.2021г. на ДСП-Плевен.
Въззивният съд, като прецени по реда на чл. 172 от ГПК показанията на
разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка – М.И. Т., баба
по майчина линия на непълнолетната ищца, кредитира същите в частите им,
обсъдени от първоинстанционния съд, като дадени в резултат на личните
впечатления на тази свидетелка за изнесените пред съда данни, като приема
същите за обективни, логично последователни, като те не се опровергават от
други събрани в производството доказателства. Показанията на всички
разпитани в хода на съдебното дирене свидетели, а именно К.Ю.Т., В.Х.Н. и
И.Д.Н., както и изслушването на детето, допринасят за изясняване на
обективната истина.
5
Настоящият съдебен състав счита, че правилно първоинстанционният
съд не кредитирал показанията на двете свидетелки В. и Н., в частта в която
споделят, че въззивникът Д. водил на екскурзии и почивки дъщеря си, както и
че е закупувал очила, дрехи и др. Тези факти по своята същност
представляват възпроизведено волеизявление на страната по делото, тъй като
свидетелките заявяват, че ответникът е споделял пред тях за тези си действия,
но самите те не са били свидетели очевидци на тези обстоятелства.
Настоящият съдебен състав следва да добави, че с оглед доказателствената
тежест, която се носи от всяка една от страните, в тази част изявленията на
свидетелките не изясняват обстоятелства от предмета на доказване доколкото
предпоставките за уважаване на иск по чл. 150 СК са следните: - че
ответникът е родител на ищцата, че ищцата има нужда от получаване на
издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да
я предоставя и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е
била определена първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на
нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер или
увеличаване на материалните възможности на задължения родител.)
В хода на въззивното производство, се представи договор за правна
защита и съдействие от 14.10.2021г., сключен между въззивника Д. и адв.
М.М., от който е видно, че въззивникът е заплатил сумата от 2460лв. на
повереника си за процесуално представителство по НЧХД 1718/2021г.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи
от правна страна:
По жалбата на въззивника:
Жалбата е неоснователна поради следните съображения.
Въззивният съд изцяло споделя изводите, изложени в мотивите на
постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, като не счита за
нужно да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
В конкретния случай, по делото е установено наличието на трайно
съществено изменение на нуждите на въззиваемата. Определената преди
повече от четири години издръжка в размер на 150 лева, която ответникът –
въззивник е следвало да заплаща ежемесечно на своята низходяща В.Д.
6
категорично се явява недостатъчна да задоволява битовите и социалните
потребности на непълнолетната. Видно е, че от предишното определяне
размера на издръжката е изминал продължителен период от време и нуждите
на ищцата съществено са нараснали в резултат на нейния растеж и
съпътстващите, естествени ежедневни потребности, като се има предвид, че
към датата на първоначално определена издръжка тя е била едва на 8 години,
а понастоящем е ученичка в шести клас. Предвид изложеното правилно
първоинстанционният съд е приел, че при непълнолетната ищца е налице
трайно съществено изменение на нуждите и това е основание за увеличаване
на издръжката.
Спорен момент в настоящото производството е размера на увеличената
издръжка. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно правилото на чл.
142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя от два критерия -
потребностите на лицето, което се нуждае от нея, и възможностите на лицето,
за което съществува задължение да я дава. Едновременно с това, с
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК е определен минималният размер на
издръжката за едно дете, като равняваща се на 1/4 от минималната работна
заплата, която към 2022г. възлиза на 177,50 лв. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, въззиваемата страна
производство е следвало посредством пълно и главно доказване да изясни
основния факт на доказване, а именно, че след влизане в сила на решението, с
което е определена издръжката му, е настъпила промяна в обстоятелствата по
чл. 142, ал. 1 от СК – нарастване на собствените и потребности и/или
нарастване на материалните възможности на родителя /в случая бащата/, от
когото се търси издръжката. В случая е установено по делото нарастване на
обичайните потребности на ищцата В.Д.. Горното обстоятелство безспорно се
доказва от събраните по делото доказателствени материали.
Анализът на събраните доказателства за нарасналите нужди на
непълнолетната сочи, че същите са обичайните за здраво дете от същия пол и
възраст, като следва да бъдат зачетени разходите, направени за нейното
медицинско лечение, което макар и да няма постоянен-ежедневен характер,
се отразява на разходите на месечна база. Следва да бъдат приети и разходите
за закупуване на ученически пособия, който въпреки че се правят веднъж
годишно, възлизат в не малък размер. За задоволяване на установените нужди
на непълнолетния, въззивният съд намира, че общата месечно необходима за
7
това сума е в размер на 600 лева, както правилно е приел и
първоинстанционния съд, в която участието на ответника – въззивник е
правилно определено. Тази сума, въззивният съд определя съобразно
обикновените условия за живот на непълнолетната, като взема издръжката,
която от една страна да гарантира оптималното му развитие, без да го
стимулира към лукс, излишество и неполезен начин на живот, а от друга – да
е такава, каквато родителите биха предоставяли в случай, че живеят в едно
домакинство с него. Ето защо, въззивният съд приема за неоснователни
доводите на въззивния жалбоподател, за липса на основания, от който може
да бъде направен извод, че са нараснали потребностите на малолетното му
дете.
По отношение на възражението, касаещо представените фискални
бонове за закупени дрехи и учебни пособия имащи според въззивника ниска
доказаелствена стойност, съдът приема, че след като се намират у майката на
ищцата и са представени от нея то следва да се приеме, че именно тя е
закупувала съответните стоки.
Обстоятелствата, на които акцентира въззивникът, сочейки, че има
финансови задължения към друга институция и образувано във връзка с тези
задължения изпълнително дело са ирелевантни за настоящия правен спор и за
задължението му за издръжка на малолетното дете, тъй като задължението за
издръжка към непълнолетни низходящи се ползва с привилегия.
Задължението за издръжка не може да се дерогира чрез поемане на други
задължения, обременяващи материалното положение на дължащия издръжка,
особено в ситуация, в която дължащия издръжка сам е поставил себе си в
качеството на длъжник и е допуснал принудително изпълнение спрямо него.
Следва да се подчертае също, че издръжката се дължи, за да има детето
постоянен сигурен доход, достатъчен за неговото отглеждане и възпитание.
Подаряването на вещи, дрехи, ученически пособия, даване на джобни пари и
то нерегулярно, заплащане на екскурзии в който смисъл са твърденията на
ответника и показанията на свидтелката Н., зависи от волята и желанието на
родителя, който ги дава, и не погасяват задължението му да дава издръжка за
ежедневните нужди на детето. Доколкото изпълнението на задължението за
издръжка предполага периодични, ежемесечни плащания, с всяко
своевременно направено плащане се погасява задължението за месечния
8
период, за който то се отнася. Престирането на други по вид задължения,
извън определената издръжка, не представлява изпълнение на задължението
на родителя за издръжка.
Отделно от това от представения договор за правна защита и съдействие
в настоящата съдебна инстанция е видно, че заплатеният адвокатски хонорар
на повереника на въззивника възлиза в размер на 2460 лв. Действително
последният се явява прекомерен и навеждащ към мисълта, че страната
разполага с финансови средства или с възможността да си осигури такива.
Произходът на тези средства в настоящия случай няма отношение към
предмета на делото, доколкото преимуществено значение за един родител
при разпределяне на паричните средства, следва да бъде издръжката на
собственото му дете, а не заплащане на адвокатски възнаграждения по водени
от него дела. Дори и да бяха ангажирани доказателства, че платените
средствата са придобити чрез заем, дарение или по друг начин, то щом като
въззивникът има възможност да си осигури сума в размер на 2460лв. за
процесуално представителство, то и на него няма да му бъде в тежест да
осигурява месечна издръжка на собственото си дете в размер на 280 лв.
С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-
горе, решението на районния съд е валидно и в обжалваната част допустимо и
правилно.
Въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл.78, ал. 3 и чл. 80
ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски в настоящата инстанция в размер на 305 лв.
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал.2, т.2 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Воден от горното, Окръжен съд- Плевен
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение № 1167/20.10.2021 г., постановено по гр.
д. № 3634, по описа за 2021 г. на Районен съд гр. Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК, В. П. Д.
с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, *************** да заплати на В. Н.
Т. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ****************, направените
деловодни разноски във въззивната инстанция в размер на 305 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10