Решение по дело №597/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 юли 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20197060700597
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 147

гр. Велико Търново, 13.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА

 

при участието на секретаря С. М.разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 597/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Образувано е по жалба на Г.С.М. ***, против Ревизионен акт № Р-04000418007242-091-001/10.06.2019г. на ТД на НАП - Велико Търново, поправен с РАПРА №П-04000419112108-003-001/04.07.2019г., потвърден с Решение № 131/13.09.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, с който са установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 6 226,41 лв. и лихви в размер на 2 958,13 лв.; вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 7 230,83 лв. и лихви - 3 617,15 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 2 824,55 лв. и лихви - 1404,43 лв. и вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 3 511,28 лв. и лихви в размер на 1 806,23 лв., в това число 72,28 лв. лихви за невнесени в срок декларирани задължения за здравноосигурителни вноски за 2015 г. и 2016 г. С решението на директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново са приети за погасените по давност задължения за авансови вноски за ДОО за периода м.01-м.11.2012 г. в размер на 591,36 лв. и лихви върху тях - 443,94 лв.; авансови осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за периода м.01-м.11.2012 г. в размер на 231,00 лв. и лихви върху тях - 173,41 лв. и авансови осигурителни вноски за ЗО за периода м.01-м.11.2012г. в размер на 184,80 лв. и лихви върху тях -129,92 лв. като същите не подлежат на принудително изпълнение на основание чл. 173 от ДОПК и следва да се отразят като такива в данъчно-осигурителната сметка на ревизираното лице.

В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на акта като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и постановен при съществени нарушения на административно-производствените правила. Намира, че направените фактически констатации и изводи не се подкрепят от събрания в хода на ревизионното производство доказателствен материал, въз основа на което задълженията са неправилни и незаконосъобразни. Конкретно се твърди, че неправилно органите по приходите при определяне на данъчната основа за облагане не са включили всички направени от ревизираното лице разходи. Счита че не е извършвал търговска дейност по смисъла на ТЗ, а е упражнявал свободна професия през ревизирания период, поради което не е бил длъжен да води счетоводство. Предвид тези и подробно развитите в жалбата съображения обжалва издадения РА в оспорваната част. В съдебно заседание поддържа жалбата. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на РА и в представената по делото писмена защита вх. № 2051/22.06.2020г.

 

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител ***Р., оспорва същата като неоснователна и недоказана. Смята, че органите по приходите са издали законосъобразен РА, при спазване на особения ред, предвиден в ДОПК. Счита че констатациите и правните изводи, направени от страна на органите по приходите в хода на ревизионното производство, не се опровергават от събраните доказателства. Намира, че в хода на ревизията ревизиращите органи са събрали достатъчно доказателства за приходите и разходите на лицето, свързани с осъществяваната от него дейност, и въз основа на тях са определили данъчните основа за облагане правилно и законосъобразно. Моли, при произнасяне на решението да се имат предвид подробните мотиви, изложени в решението на директора на ДОДОП Велико Търново. Претендира в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Велико Търново да бъде присъдена сумата от 1417,37 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, изчислени върху материалния интерес по делото, за което представя списък.

               

                Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното:

Предмет на делото е законосъобразността на Ревизионен акт № Р-04000418007242-091-001/10.06.2019г. на ТД на НАП - Велико Търново, поправен с РАПРА №П-04000419112108-003-001/04.07.2019г., с който след извършена ревизия на Г.С.М. установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 6 226,41 лв. и лихви в размер на 2 958,13 лв.; вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 7 230,83 лв. и лихви - 3 617,15 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 2 824,55 лв. и лихви - 1404,43 лв. и вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 3 511,28 лв. и лихви в размер на 1 806,23 лв., в това число 72,28 лв. лихви за невнесени в срок декларирани задължения за здравноосигурителни вноски за 2015 г. и 2016 г.

Административното производство по издаване на РА № Р-04000418007242-091-001/10.06.2019г. е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000418007242-020-001/27.11.2018 г., връчена по електронен път на ревизираното лице на 02.01.2019 г., изменена със ЗИЗВР № Р-04000418007242-020-002/28.02.2019г. и ЗИЗВР № Р-04000418007242-020-003/01.04.2019г. Ревизията е повторна и е по повод Решение № 218/19.11.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново, с което по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт №Р-04000418000949-091-001/09.08.2018 г. и преписката е върната за извършване на повторна ревизия по ЗДДФЛ (годишен и авансов данък) и вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2012-31.12.2016г., завършила с издаването на РА, предмет на настоящото съдебно обжалване.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000418007242-092-001/14.05.2019 г., връчен на ревизираното лице по електронен път на 14.05.2019 г. срещу който в срокът по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено възражение. На основание констатациите в РД, приложените към него доказателства и след като е приел за неоснователно възражението, компетентният орган по приходите издал оспорения в настоящото производство Ревизионен акт № Р-04000418007242-091-001/10.06.2019г., връчен на жалбоподателя по електронен път на 23.06.2019 г.

С РА по реда на чл. 122-124а от ДОПК на данъчно задълженото лице са установени задължения за внасяне общо в размер на 20 112,27 лв. главница и лихви върху тази сума в размер на 9 814,78 лв., както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ общо в размер на 6 226,41 лв. и лихви в размер на 2 958,13 лв.; вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица в размер общо на 7 230,83 лв. и лихви - 3 617,15 лв.; вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица в размер общо на 3 830,48 лв. и лихви - 1 835,07 лв,; вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица в размер общо на 2 824,55 лв. и лихви - 1 404,43 лв.

След издаването на РА органът по приходите е констатирал в него очевидна фактическа грешка, свързани с неотразяване на извършени от ревизираното лице плащания в размер на 319,20 лв. за периода от м.06.2015г. до м.12.2016г., поради което издал РАПРА № П-04000419112108-003-001/04.07.2019 г., с който са намалени установените с РА задължения за внасяне, представляващи вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица от 3 830,48 лв. на 3 511,28 лв. и съответните им лихви от 1 835,07 лв. на 1 806,23 лв. РАПРА е връчен на ревизираното лице на 21.07.2019г., като в срока не е подадено възражение срещу него.

Така издадения РА е оспорен по административен ред пред Директора на „ОДОП“ – гр. Велико Търново, който с Решение № 131/13.09.2019 г. е потвърдил като законосъобразен оспорения пред него РА. Намерил е за правилно приложен особения ред за облагане на лицето по чл. 122 от ДОПК, тъй като са констатирани и доказани при ревизията данни за укрити приходи или доходи от осъществявана системно и по занятие търговска дейност. Във връзка с направено от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, с решението са признати за погасени по давност задълженията за авансови вноски за ДОО за периода от м.0 до м.11.2012 г. в размер на 591,36 лв. и лихви върху тях в размер на 443,94 лв.; авансови осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за периода м.01-м.11.2012 г. в размер на 231,00 лв. и лихви върху тях в размер на 173,41 лв. и авансови осигурителни вноски за ЗО за периода м.01-м.11.2012г. в размер на 184,80 лв. и лихви върху тях в размер на  129,92 лв.   

Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез решаващия орган на 26.09.2019 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика, с който е изпратена жалбата до съда /л.13 от делото/.

Ревизираното лице Георги С.М. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ с постоянно местоживеене в Република България и няма регистрация като едноличен търговец, не е участвал в капитала и управлението на търговски дружества, няма сключени трудови договори или декларирани доходи по извънтрудови правоотношения, не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. През ревизирания период ревизираното лице е внасяло осигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5, т.1 от ЗЗО, въз основа на подадена декларация образец 7.

С Протокол № Р-04000418007242-ППД-001/03.01.2019 г. към настоящото ревизионно производство са приобщени доказателствата, събраните в хода на извършената проверка, приключила издаването на Протокол № П-04000417126433-073-001/15.02.2018 г., касаещи установени факти и обстоятелства, относими към правата и задълженията на жалбоподателя. В хода на проверката са изпратените Искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица /ИПДПОТЛ/ до всички лицензирани банки в Република България, от отговорите на които органите по приходите са установили, че ревизираното лице има открити 67 действащи банкови сметки в банкови институции в страната. Изпратени са искания за представяне на документи, данни, сведения и книжа съответно са получени такива от Службата по вписванията в град Свищов и в град Русе относно осъществени сделки с недвижими имоти от Г.М.,*** относно платени местни данъци и такси, от ОД на МВР - Велико Търново за извършените задгранични пътувания от ревизираното лице и за наличие на регистрирани на негово име превозни средства; от „Комунално строителство и поддръжка" ЕООД и „Енерго-Про продажби" АД относно заплатени комунални разходи за електроенергия и вода; от „БТК" ЕАД, „Мобилтел (А1)" ЕАД и „Теленор България" ЕАД относно заплатени разходи за ползване на телекомуникационни услуги. От „БТК" ЕАД, „Мобилтел (А1)" ЕАД и „Енерго-Про продажби" АД е получена информация, че през проверявания период Г.М. е техен клиент. В хода на настоящата ревизия отново е отправено ИПДСПОТЛ № Р-04000418007242-041- 001/15.03.2019 г. до „А1 България" ЕАД, във връзка с което дружеството е предоставило информация за извършени плащания, относно ползвани телекомуникационни услуги.

Приобщени са събраните доказателства и информация, изпратена от „Изипей“ АД с ЕИК ********* относно микросметка с клиентски номер /КИН/ ********** с титуляр Г.С.М. и електронна поща ********@***.**, систематизирана в електронни таблици и обхващаща периода от 19.01.2011 г. до 31.07.2017 г., съдържащща данни за получени суми от трети лица (кореспонденти и/или ползватели на микросметки), основанието за тяхното получаване, за прехвърлени суми от микросметката към банкови сметки на титуляра и наредени суми за заплащане на комунални разходи. С ИПДПОЗЛ № П-04000417126433-040-001/08.09.2017 г. от Георги М. са изискани обяснения относно основанието за получаване на суми от различни физически лица по микросметката му в ePay.bg за периода от 19.01.2011 г. до 31.08.2017 г„ както и по какъв начин са отчитани получените суми; дали лицето е собственик или ползвател на интернет сайта http://evrofutboll.free.bg/, извършвало ли е продажби чрез него и да се обясни организацията на работа на сайта. В отговор са представени писмени обяснения, че сайтът е създаден през м.03.2015 г. и само той има достъп до неговото администриране, информацията на него е общодостъпна, както и че не са се извършвали продажби на футболни прогнози чрез него, такива продажби са извършвани едва от 2017 г. Лицето посочва също, че сумите, получени по микросметката му в ePay.bg, били неговия дял от печалбата от хазартни игри.

Към ревизионното производство са приобщени и протоколите от извършените насрещни проверки на девет физически лица, наредили суми по микросметката на ревизираното лице.

С Протокол № П-04000417126433-П73-001/08.02.2018 г. и Протокол № П-04000417126433-П73-002/13.02.2018 г. приходните органи са приобщили доказателствата, събрани в хода на прокурорски проверки, образувани пред Районна прокуратура – Свищов и Районна прокуратура  - Карлово по повод жалба от К.К..

С Протокол № П-04000417126433-П73-003/14.02.2018г. органите по приходите са обективирали извършен преглед на архивни данни на интернет страницата http://evrofutboll.free.bg/, към който са приложени и екранни снимки. Установено е, че цената на футболните прогнози варира от 140,00 лв. до 240,00 лв. на ден през различните периоди, а заплащането е осъществявано посредством ePay.bg. Връзката с администратора на сайта е чрез електронна поща evrofut@abv.bg според информацията, представена от „Нет Инфо" АД. На 04.04.2019 г. също е извършена проверка на интернет страницата, в резултат на която органите по приходите са установили, че цената на футболните прогнози е в размер на 180,00 лв.

В хода на настоящото ревизионно производство с Протокол № Р-04000418007242-ППД-002/03.01.2019г. са приобщени събраните доказателства в хода на първата ревизия, приключила с РА № Р-04000418000949-091-001/09.08.2018 г., имащи отношение към реализираните от ревизираното лице приходи от продажбата на футболни прогнози. При предходното ревизионно производство на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ №  Р-04000418000949-040-001/16.04.2018 г. относно основанието за получаване на суми по микросметка КИН ********** от изброени поименно физически лица и предоставяне на данни за тези лица. От страна на Г.М. са предоставени поисканите от проходните органи обяснения с вх. №14850/30.05.2018г.

В настоящата ревизия на ревизираното лице са връчен две ИПДПОЗЛ № Р-04000418007242-040-001/05.02.2019 г. и ИПДПОЗЛ № Р-04000418007242-040-002/07.03.2019 г., в отговор на които е изпратил по електронната поща писмени обяснения.

Извършени са насрещни проверка на Радостин Петков Раднев, приключила с издаването на ПИНП № П-16001619028438-141-001 /07.03.2019 г., и на „Медия хъб" АД, приключила с издаването на ПИНП № П-22220419027756-141-001/20.03.2019 г., стопанисващи интернет сайтовете TIPSER.BG и Winner.bg, с цел установяване какъв е обичайният размер на разходите за 1 година като процентно отношение на приходите от продажби на футболни залози за същия период. От двете лица е предоставена информация, че чрез посочените сайтове не се продават прогнози за футболни мачове и няма изградена такава функционалност.

Въз основа на събраните данни и информация органите по приходите са направили извод, че Г.М. е предоставял системно срещу заплащане прогнози за футболни мачове, посредством Фейсбук група с наименование „Най-добрите професионални футболни залози" и интернет сайт www.evrofutboll.free.bg и редовно е получавал доходи от тази дейност през ревизирания период. Прието е, че ревизираното лице е търговец по смисъла на Търговския закон, тъй като е осъществявал търговска дейност системно и по занятие, поради което на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 7 от ЗДДФЛ доходите му от упражняваната стопанска дейност подлежат на облагане по реда за облагане на еднолични търговци, както и че е задължен да внася осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО.

След преценка на събраните при ревизията доказателства и тези в хода на предходната ревизия и извършената проверка, органите по приходите са приели, че за ревизирания период са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно наличие на данни за укрити приходи или доходи.

 За констатациите на приходната администрация за наличието на основания за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК и преминаването към облагане по аналог, ревизираният е уведомен писмено, в изпълнение на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с Уведомление № Р-04000418007242-113-001/07.03.2019, с което е даден срок за представяне на доказателства и вземане на становище.  Същото е получено ведно с Уведомление по чл.17,ал.1,т.2 от ДОПК №Р-04000418007242-139-001/07.03.2019г. и ИПДПОЗЛ № Р-04000418007242-040-003/07.03.2019г., с което на основание чл. 124, ал. 3 от ДОПК са изискани декларации за имущественото състояние, като такива не са представени.

При това положение, след анализ на относимите в конкретния случай критерии по чл. 122, ал. 2,т.1, т.2, т.3, т.4, т.8 и т.16 от ДОПК, приходният орган е определил данъчната основа по особения процесуален ред. По отношение на приходите за ревизираните периоди от 2012г. до 2016 година за взети предвид получените парични средства от физически лица по микросметка КИН ********** в „Изипей“ АД от продажбата на футболни прогнози, а именно - за 2012 г. в размер на 9 151,92 лв., за 2013 г. в размер на 28 926,00 лв., за 2014 г. в размер на 8 944,50 лв., за 2015 г. в размер на 10 152,97 лв. и за 2016 г. в размер на З 753,50 лв. По отношение на направените от лицето разходи органите по приходите са приели за доказани тези, които при ревизията са събрани от „БТК" ЕАД, „А1 България" ЕАД и „Енерго Про Продажби" АД или наредените суми от микросметката на ревизираното лице към тези дружества за комуникационни услуги и разходи за електроенергия. В резултат на това определените разходи за 2012г. са общо в размер на 962,00 лв., за 2013г. общо в размер на 827,55 лв., за 2014г. разходи в размер на 975,64лв., за 2015г. общо в размер на 1 260,85 лв. и за 2016г. определените разходи са общо в размер на 818,86 лв.

Във връзка с горните обстоятелства при ревизията е определена данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК от дейността на лицето в качеството му на търговец и на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, като са взети предвид гореописаните недекларирани приходи и съответните разходи и са приспаднати дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. На тази база е определен и данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за всички ревизирани периоди.

С определение от 01.11.2019г., постановено в закрито съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест, като на жалбоподателя е указано, че съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от кодекса фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства, поради което в негова тежест е да обори констатациите на оспорвания РА. На ответника е указано, че доколкото ревизионното производство е проведено по особения ред, в негова тежест е да докаже наличието на презумпционни предпоставки по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.

Приобщени към доказателствения материал са материалите, постъпили от Дирекция „ОДОП“, гр. В. Търново с административна преписка с вх. № 1548/04.10.2019 г., съдържаща 4 бр. папки, общо 946 листа; представените от ответника CD-R с наименование РА РАР-04000418007242-091-001/10.06.2019г. Г.С.М., ЕГН **********, на който е извършен оглед в съдебно заседание и съдържащ 13 файла на диска: 6 компресирани със ZIP папки П-04000419112108-003-001_archive, Р-04000418007242-020-001_archive, Р-04000418007242-020-002_archive, Р-04000418007242-020-003_archive, Р-04000418007242-020-001_archive, Р-04000418007242-091-001_archive, Р-04000418007242-092-001_archive, Microsoft Document ds tools, 6 Adobe Acrobat Document П-04000419112108-003-001_ORGCP, Р-04000418007242-020-002_ORGCP, Р-04000418007242-020-003_ORGCP, Р-04000418007242-091-001_ORGCP, Р-04000418007242-092-001_ORGCP.

Приети като писмени доказателства по делото са представените от жалбоподателя извадка от договор за присъединяване с „Енерго -  Про Север” с жалбоподателя Г.С.М.; Трите броя копия от публичния регистър на електронните подписи; квитанция от 10.07.2015, 08.07.2015, 01.06.2015, 11.05.2015, 01.03.2016, 02.02.2016, 11.01.2016, 02.12.2016, 04.11.2015, 09.10.2015, 02.09.2015, 03.08.2015, 04.05.2016, 11.04.2016, 22.08.2016, 12.09.2016 и 16.11.2016 година, както и извлечения за фактури и плащания за електроенергия за периода 15.01.2013-12.12.2016г. по клиентски номер **********.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 11.02.2020г., съдът е отменил определението си за ангажиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на лицата К.Ц.Б.и А.Ф.К. поради оттегляне на искането от страна на жалбоподателя.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че оспореният РА и РАПРА са валидни, като издадени от компетентен орган и определят данъчни задължения от вида и за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност.

Компетентният орган е бил натоварен за извършване на ревизията със съответната заповед (п.1, л.137), която от своя страна е издадена от орган, имащ правомощията да възлага такива производства.

Спазени са сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК.

РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

РАПРА е издаден при спазване на регламентираните законови предпоставки и не са допуснати процесуални нарушения, като с оглед характера на този акт в закона няма предвиден преклузивен или инструктивен срок за издаването му, а единственото изискване е да има функционална връзка с поправяния ревизионен акт и да бъде издаден от органа по приходите, издал поправяния ревизионен акт, които изисквания в процесния случай са спазени. Не се спори, че ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА и РАПРА са подписани с квалифициран електронен подпис от съответните органи по приходите на посочените в тях дати. Последното обстоятелство се установява от представените писмени доказателства за притежаването на квалифицирани електронни подписи.

В случая от направената служебна справка на представения от ответната администрация CD-R и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА и РАПРА са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.

Ревизионното производство, приключило с оспорения РА, е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. С правилата по чл. 122-124 ДОПК на органите по приходите законодателят е предоставил възможност при наличието на определени обстоятелства и при спазването на особени правила да определят данъчната основа за облагане с преки и косвени данъци, а от там и данъчните задължения по реда на съответния материален закон. Наличието само на една от предпоставките, изброени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК дава възможност на приходния орган да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. Изискването на процесуалния закон е да бъдат взети предвид онези от тях, които биха дали възможност на ревизиращия орган да определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. Според чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В тежест на жалбоподателя е да опровергае фактическите констатации на органа по приходите, което в настоящото производство не е извършено.

За да приложи особения ред за облагане с пряк данък по ЗДДФЛ за ревизираните периоди от 2012г. до 2016г., анализирайки събраните в хода на ревизията доказателства, ревизиращият орган е достигнал до извода, че по отношение на жалбоподателя са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1,т.2 от ДОПК, а именно наличие на данни за укрити приходи. Като основание за наличието от фактическа страна на посочените обстоятелства, органите по приходите са приели, че ревизираното лице е търговец по смисъла на чл. 1, ал.1, т.1,т.4 и т. 5 от ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ, и системно с цел печалба e осъществявало стопанска дейност като е предоставяло прогнози за футболни мачове и коефициенти за футболни залози, заплащани чрез epay.bg, в резултат на което е реализирал доходи, които не е декларирал.

Съобразно установяващите се по делото факти и съвкупната преценка на ангажираните доказателствата, съдът намира извода на органите по приходите за правилен и обосновано е прието, че са налице съответните обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Въз основа на предоставеното извлечение от микросметка в „Изипей“ с титуляр жалбоподателя се установяват получени парични средства от ревизираното лице за периода 2011-2017г. от различни физически лица с основание предоставени им прогнози за футболно мачове, абонамент и т.н., като доходът от тях е укрит и неотчетен като задължение към бюджета. Предвид това, правилно приходните органи са приели, че са налице данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, обстоятелство, което им позволява да определят основата за облагане с данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК.

Несъгласието с изводите на приходния орган не е предпоставка за отмяна на крайния акт на ревизията, като в тежест на жалбоподателя е да проведе пълно насрещно доказване, което да опровергае фактическите констатации на органа по приходите. По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК обаче съдът е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите и правни констатации на ревизиращите, следва да реши въпроса дължат ли се определените с РА данъци и ако се дължат – дали в посочения от органите по приходите размер. Следователно, доколко направените изводи, от тези иначе събрани доказателства са правилни, е въпрос по съществото на спора и съдът ще обсъди тези въпроси в частта на решението за материалната законосъобразност на РА.

Съдът намира РА за материално законосъобразен, постановен при правилно прилагане на материалния закон, по следните мотиви:

С оспорения РА № Р-04000418007242-091-001/10.06.2019г. на ТД на НАП - Велико Търново, поправен с РАПРА №П-04000419112108-003-001/04.07.2019г., са установени задължения за данък върху доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец, за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 6 226,41 лв. и лихви в размер на 2 958,13 лв.; вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 7 230,83 лв. и лихви - 3 617,15 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 2 824,55 лв. и лихви - 1404,43 лв. и вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 3 511,28 лв. и лихви в размер на 1 806,23 лв., в това число 72,28 лв. лихви за невнесени в срок декларирани задължения за здравноосигурителни вноски за 2015 г. и 2016 г.

Направените констатации от органите по приходите относно качеството на търговец на ревизираното лице, за реализирани доходи в резултат на продажба на футболни прогнози на трети лица и размера на доходите и на признатите разходи за всеки един от ревизираните периоди са оспорени от жалбоподателя в ревизионното производство, а след това и при административното обжалване на РА.

Съдът счита за правилен изводa, че продажбата на футболни прогнози е основна търговска дейност на лицето, при което следва да се приложи разпоредбата на  чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Съгласно тази разпоредба, ако физическо лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като такъв, доходите от стопанската му дейност се смятат за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, а данъчната основа се формира по реда на ал. 1 - 6 от същата разпоредба. Съгласно текста на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ доходите от цялостната стопанска дейност на едноличния търговец се облагат чрез формиране на данъчната основа по реда ЗКПО, а по силата на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ следва да се облага с 15 на сто данъчна ставка. Данъчната основа за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец се определя на годишна база, а не помесечно, поради което липсата на доходи от дейността за съответния месец от годината не променя качеството на лицето.

От представените по делото доказателства се установява, че през процесния период ревизираното лице е извършвало системно и целенасочено дейност по предоставяне на услугата - футболни прогнози, което се е осъществявало чрез фейсбук групата с наименование „Най-добрите професионални футболни залози“ и интернет страницата www.evrofutboll.free.bg, срещу което е получавал парични средства от множество физически лица чрез откритата му микросметката в „Изипей“ с клиентски номер **********, поради което законосъобразни са констатациите приходните органи, че жалбоподателят е осъществявал стопанска дейност. Броят и системността на така осъществените сделки сочат безспорно, че те не са извършени за обезпечаване на индивидуални нужди, както и че не са инцидентни, а като дейност, осъществявана редовно и по занятие, поради което ревизираното лице е действало като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, без да са налице изключенията, визирани в чл. 2 от ТЗ, предоставяйки на услуги срещу заплащане. Дейността, свързана с интернет търговията и получените парични средства не са декларирани по съответния ред и съответно на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ лицето следва да се третира като данъчно задължено лице за доходите си от стопанска дейност като ЕТ, независимо че не е регистрирано като такъв. За целите на ЗДДФЛ е ирелевантно дали едно физическо лице е регистрирано като ЕТ, за да бъде третирано като такова. Този извод се подкрепя изцяло и от формулировката на цитираните разпоредби на ЗДДФЛ.

По делото не е спорно, че ревизираното лице Г.С.М. има направена регистрация в системата на epay.bg и клиентски номер **********. Видно от писмо с изх. №0873/25.05.2017г.(п.3, л.227-гръб) от риск мениджъра на „Ипей“ АД, регистрацията на лицето е от 19.01.2011г. с електронна поща evrofut@abv.bg.

В изпълнение на задълженията си в хода на процесната ревизия органите по приходите са изследвали и установили всички източници на доходи на ревизираното лице, анализирали са имущественото му състояние, както и извършените разходи - за данъци, разходи за телефон, ел. енергия, извършени преводи и т.н. За да определят годишната данъчна основа на ревизираното лице, за всеки един от ревизираните периоди, органите по приходите са взели предвид недекларирания доход и документално обоснованите разходи, след което на основание чл. 28 ЗДДФЛ са приспаднати дължимите от самоосигуряващото се лице задължителни осигурителни вноски, въз основа на което е определен данъкът по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ.

Размерът на реализираните укритите доходи на физическото лице – търговец органите по приходите са определили въз основа на данните от представеното в хода на предходното ревизионно производство от „Изипей“ АД, град София, извлечение от микросметката  с титуляр Г.С.М. с КИН ********** (п.3,л.264-279) в системата за електронни разплащания epay.bg за периода от 01.01.2011г. до 07.07.2017г.

Описаният от ревизираното лице механизъм на дейността предполага закупуване на футболни прогнози за лично ползване от така наречени „типстъри“, които прогнози впоследствие са предлагани на трети лица на интернет страницата на жалбоподателя срещу заплащане с цел поделяне на разходите за закупуването им остана недоказан по делото. При анализ на движението по микросметката на жалбоподателя в „Изипей“ се установяват получени от него парични средства в значителен размер от физически лица на различни основания - „ закупуване“, „превод“, „прогнози“, „плащане“, „пари“, „прогнози на Гуру“, „футболни прогнози, „заплащане на услуга“, „плащане стандартни прогнози“,“мачовете“ и т.н. през ревизирания период.

В хода на извършената проверка на жалбоподателя, завършила с издаването на Протокол №П-04000417126433-073-001/15.02.2018г., е извършена насрещна проверка на част от лицата, направили превод към жалбоподателя чрез изипей, протоколите от която са надлежно приобщени към настоящото ревизионно производство с Протокол № Р-04000418007242-ППД-001/03.01.2019г. В писмените обяснения на голяма част от тези лицата (Д.Б.К., К.Т.К., З.Б.А., П.И.П.и др.) се посочва, че не познават лично Г.М., но потвърждават изпращането на различни суми чрез системата epay.bg към микросметката на жалбоподателя, в резултат на което получавали прогнози за футболни мачове, като контактът се осъществявал по имейл.

В настоящото ревизионно производство във връзка с получени ИПДСПОТЛ са представени писмени обяснения и от лицата Н.П.И.,  М.Й.К.,  М.Д.Я., Я.В.С., В.Д.В.и Б.В.И.(2, л.113 и сл.), които също декларират, че извършените преводи по сметката на жалбоподателя са във връзка с получаване на прогнози за спортни събития. Дейността по продажба на футболни прогнози може да бъде установена от разпечатките на интернет страница evrofutboll.free.bg, в която се съдържа информация за цената на прогнозата, заплащана чрез epay, а връзка с администратора се осъществява посредством електронна поща evrofut@abv.bg, съвпадаща напълно с предоставената от жалбоподателя при откриване на микросметка в изипей.

Следва да се посочи, че липсват доказателства, установяващи, че получаваните от ревизираното лице парични средства представляват изплащани печалби в резултат на направени от него залози за спортни събития, в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателя. Не се установява и по безспорен начин, че получените по микросметката суми са били използвани от жалбоподателя за закупуване на прогнозите от „типстъри“, разходите за които впоследствие са поделяни с трети лица.

Представеното в хода на ревизионното производство копие на първа страница от договор за партньорство от 27.01.2014г. между Г.С.М., наричан партньор, и „Дружество за превенция и контрол на съоръженията“ ЕООД, представлявано от управителя А.К., е крайно недостатъчно да обоснове извод, че сметката на жалбоподателя в epay.bg е използвана от представител на цитираното дружество, нито че последният се е разпореждал с получените в нея парични средства. Наред с това, договорът за партньорство от 27.01.2014г. не съдържа подписи на страните по него, при което не може да се приеме, че същият е годен да породи права и задължения. Дори и да се приеме обратното, според чл.5, изр. второ от договора сумите, постъпили по сметката на партньора в epay.bg от клиенти на дружеството, следва да бъдат предавани на дружеството в 7-дневен срок от датата на постъпването. Липсват доказателства, че изтеглените от жалбоподателя парични средства да са предавани на представител на „Дружество за превенция и контрол на съоръженията“ ЕООД или на някое друго лице. Подобен извод не може да бъде направен и от мотивите на цитираното от жалбоподателя Решение № 406 от 31.03.2015г. по гр.дело 5808/2014г. по описа на Районен съд – Русе, принципно незадължителни за настоящия съд, в което освен че предмет на делото е неизпълнение на задължение по договор за партньорство от дата 18.02.2014г., също няма данни, че сметката на жалбоподателя в epay.bg е използвана от лицето А.К..    Наред с това, от представеното извлечение от микросметката от „Изипей“ АД се установява, че внесените суми са пренасочвани към разплащателните сметки на ревизираното лице в банка „ЦКБ“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД и впоследствие са трансформирани в депозит на името на Г.М..

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя относно непризнаването от органите по приходите, че преведените по сметката му парични средства през 2013 година от Константина Стоянова представляват върнат заем от името на М.К., а не заплатени прогнози за футболни мачове, както е прието при проведеното ревизионно производство. Това твърдение не се подкрепя от събраните доказателства и не съответства на представените писмени обяснения от Константина Стоянова по повод връчено ИПДПОЗЛ №Р-04000418007242-041-009/15.04.2019г. Договорът за заем намира уредба в чл. 240 от ЗЗД. Като неформален договор, за действителността му не е необходимо да бъде сключен в писмена форма. Същият обаче е реален, т.е за да се породи неговото действие е необходимо заемодателят да предаде предмета на договора във фактическата власт на заемателя, но предаването на сума в заем от ревизираното лице към М.К. не е установено надлежно настоящото дело. При това правилно е прието от приходния орган, че извършения превод в микросметката на жалбоподателя не представлява върнат заем на ревизираното лице.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че при определяне на данъчната основа за облагане с данък за доходите от стопанска дейност като ЕТ органите по приходите не са отразили всички направени от ревизираното лице разходи през проверявания период. Не са представени никакви доказателства (разписки, платежно нареждане или друг документ) от страна на ревизираното лице за направени разходи за закупуване на прогнози от „типстъри“ през ревизирания период, в т.ч от кого и кога са закупени прогнозите, каква е била тяхната единична цена.

В хода на ревизионното производство и в отговор на получени ИПДСПОТЛ от „БТК“ ЕАД, „А1 България“ ЕАД и „Енерго-Про Продажби“ АД са представени справки за заплатени комунални телекомуникационни услуги от жалбоподателя, които наред с наредените суми към тези дружества от микросметката му в изипей, са включени към разходната част. Неоснователни са твърденията в жалбата, че към разходите за 2016г. следва да се включат и разходи за ток на придобития от ревизираното лице недвижим имот в град Русе с НА за замяна на недвижим имот от 11.04.2016г. или разходи за имота в град Свищов, придобит с НА за покупко-продажба на недвижим имот от 30.07.2012г.  Съдът намира, че за процесния период не са представени документи, удостоверяващи надлежно платени от ревизираното лице разходи за тези два имот, освен отразените от ревизиращите органи. Според получената информация от „Енерго-Про Продажби“АД (п.3,л.302-306) във връзка с ИПДСПОТЛ №П-04000417126433-041-004/08.09.2017г., надлежно приобщена към настоящото ревизионно производство с Протокол №Р-04000418007242-ППД-001/03.01.2019г., жалбоподателят е клиент на електроразпределителното дружество до 22.08.2013г. за обекта в град Свищов, ул.“Младост“ №4, като плащанията са за периода от м.01.2011-м.08.2013г. След тази дата клиент на електроразпределителното дружество и задължено лице е С.Г.М.и няма данни всички цитирани в представеното извлечение фактури (л.89 от делото) да са заплатени от жалбоподателя. Представените в хода на ревизията две фактури от 07.04.2016г. и 10.05.2016г. за заплатена електроенергия за м.03 и м.04.2014 г. на обща стойност 53,29 лв. правилно са признати от органите по приходите като единствен разход за 2016 г. за електроенергия доколкото същите са платени от жалбоподателя чрез откритата му микросметка в изипей. Представеният в съдебното производство договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа от 02.09.2019г. действително се отнася за жилищния имот в град Свищов, но същият е неотносим към настоящото производство доколкото ревизираният период предхожда датата на присъединяване на жалбоподателя към ел.мрежа.

От жалбоподателя са представени 16 броя  квитанции за заплатени суми за ток и вода за стая 152 от дати 10.07.2015г.,08.07.2015г.,01.06.2015г.,01.03.2016г., 02.02.2016г.,  11.01.2016г.,02.12.2016г., 04.11,2015г., 09.10.2015г., 02.09.2015г., 03.08.2015г.,04.05.2016г., 11.04.2016г., 22.08.2016г., 12.09.2016г. и 16.11.2016г., издадени от „Рали 2003“ ЕООД (с изключение на квитанциите с дати 16.11.2016г. 22.08.2016г., 04.05.2016г., в които не е посочен издател, като в квитанцията от 04.05.2016г. дори липсва подпис на получател), които не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 от ГПК. Въпреки това, съдът намира, че представените частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, не съдържат индивидуализиращи данни за лицето, извършило плащането по тях, нито за обекта, за който са плащани посочените в тях суми, поради което не следва да се отчитат като разход на жалбоподателя. От така представените квитанции не може да се установи по пера размерът на твърдените разходи.

Не са представени и изисканите в хода на ревизията платежни документи за извършени разходи за твърдяното от ревизираното лице хотелско настаняване или за платен наем на имот.  Не бяха представени от ревизираното лице и доказателства, свързани с направени от него разходи във връзка с воденото от него дело пред Русенския районен съд.

Предвид изложеното, съдът намира, че изцяло обосновано и в съответствие с приложимия материален закон, органите по приходите са определили данъчната основа за дейност, осъществявана без регистрация като едноличен търговец по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, въз основа на което правилно е определен данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за всеки един от процесните данъчни периоди.

 

В частта по КСО и ЗЗО:

С РА по реда на чл. 124а във вр. чл. 122 от ДОПК и на основание чл.6, ал.8 и ал.9 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за ДОО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 7 230,83 лв. и лихви - 3 617,15 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 2 824,55 лв. и лихви - 1404,43 лв. и вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 3 511,28 лв. и лихви в размер на 1 806,23 лв., в това число 72,28 лв. лихви за невнесени в срок декларирани задължения за здравноосигурителни вноски за 2015 г. и 2016 г.  

Съдът намира, че  случая правилно е приложена разпоредбата на чл. 124а от ДОПК при установяване на задълженията за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за ЗО при определяне на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице и съответните задължения за задължителни осигурителни вноски. Според дефиницията, дадена с нормата на чл. 5, ал. 2 от КСО, самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. По смисъла на КСО такива са лицата, упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица- членове на неперсонифицирани дружества; лицата, които се облагат по реда на  чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица; земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред (чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 от КСО). По делото е установено, че през процесния период осъществяваната от жалбоподателя  дейност е търговска по своя характер, макар и осъществявана без регистрация като едноличен търговец, поради което са дължими и определените за внасяне вноски. Събраните в хода на ревизията доказателства доказват наличие на доходи, върху които се дължат задължителни осигурителни вноски по реда на посочените по – горе норми. Доколкото не е установен облагаем доход, различен от установения при ревизията, то определените с РА задължения за ЗОВ и начислените върху тях лихви се явяват съответни на материалния закон. С РА са начислени лихви в размер на 72,28 лв. за невнесени в законоустановения срок задължения за ЗО за 2015 и 2016г. по подадена от жалбоподателя декларация, а в резултат на прилагане на чл.124а от ДОПК. В тази част РА също следва да бъде потвърден като законосъобразен.

В потвърдителното решение № 131/13.09.2019г.,  директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново е приел за основателно направеното от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност за част от установените с РА публични задължения. Констатирал е, че задълженията за авансови вноски за ДОО за периода м.01-м.11.2012 г. в размер на 591,36 лв. и лихва в размер на 443,94 лв.; за авансови осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за периода м.01-м.11.2012 г. в размер на 231,00 лв. и лихва в размер на 173,41 лв. и за авансови осигурителни вноски за ЗО за периода м.01-м.11.2012г. в размер на 184,80 лв. и лихва върху тях в размер на 129,92 лв. са погасени по давност и като такива не подлежат на принудително изпълнение. Дадено е указание за отписване на погасените по давност задължения от данъчно-осигурителната сметка на ревизираното лице на основание разпоредбата на чл. 173 от ДОПК. Следва да се вземат предвид направените правни изводи в решението на директора на Дирекция "ОДОП" за погасяване на вземанията по давност предвид чл. 160,ал.5 от ДОПК. На основание чл. 160, ал. 4 от ДОПК следва да се посочи, че в тази част ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение.

 

При този изход на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че при изчисляването на материалния интерес следва да бъде изключена тази част от задълженията, за която ответникът е направил констатации за погасяването им по давност (същите възлизат на стойност 1754,43 лева общо). Предвид това и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в действащата редакцията към момента на образуване на настоящото дело, съдът му присъжда такива в размер на 1 364,74 лева. От страна на жалбоподателя не се претендират разноски.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, пети състав

Р      Е      Ш      И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.М. ***, против Ревизионен акт № Р-04000418007242-091-001/10.06.2019г. на ТД на НАП - Велико Търново, поправен с РАПРА №П-04000419112108-003-001/04.07.2019г., потвърден с Решение № 131/13.09.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, с който са установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 6226,41 лв. и лихви в размер на 2958,13 лв.; вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 7230,83 лв. и лихви - 3617,15 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 2824,55 лв. и лихви - 1404,43 лв. и вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в размер на 3511,28 лв. и лихви в размер на 1806,23 лв., в това число 72,28 лв. лихви за невнесени в срок декларирани задължения за здравноосигурителни вноски за 2015 г. и 2016 г.

ПОСОЧВА, на основание чл. 160, ал. 4 от ДОПК, че Ревизионен акт № Р-04000418007242-091-001/10.06.2019г. на ТД на НАП - Велико Търново, поправен с РАПРА №П-04000419112108-003-001/04.07.2019г., потвърден с Решение № 131/13.09.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, в частта, с която са установени задълженията за авансови вноски за ДОО за периода м.01-м.11.2012 г. в размер на 591,36 лв. и лихва в размер на 443,94 лв.; за авансови осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за периода м.01-м.11.2012 г. в размер на 231,00 лв. и лихва в размер на 173,41 лв. и за авансови осигурителни вноски за ЗО за периода м.01-м.11.2012г. в размер на 184,80 лв. и лихва върху тях в размер на 129,92 лв. не подлежи на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА Г.С.М. ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП сумата от 1 364,74 лева (хиляда триста и шестдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: