№ 56
гр. Ловеч, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА А.А
РАДОСЛАВ А.
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А.А Въззивно гражданско дело №
20224300500584 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК ,във вр. с чл.34 ЗС.
С Решение №424/10.10.2022г.,пост.по гр.д.№1604/2021г. РС-Ловеч е допуснал по
реда на чл.334,ал.1 от ГП,вр.с чл.34 от ЗС да се извърши съдебна делба на наследствени
недвижими имоти:
- Поземлен имот с идентификатор № 43952.513.1966, с площ от 452кв.м.,заедно с
изградената в него еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 100кв.м., на два етажа, с ид.
№43952.513.1966.1, сграда 2 с ид.№43952.513.1966.2, със ЗП от 28 кв.м., хангар,депо на един
етаж, сграда 3 с ид.№43952.513.1966.3,със ЗП от 19кв.м.,на един етаж-гараж, сграда 4 с ид.
№ 43952.513.1966.4,със ЗП от 11 кв.м.,на 1 етаж-селскостопанска постройка, при съседни
имоти с идентификатори: ид.№43952.513.1965, ид.№43952.513.9508, ид.№43952.513.1964,
между Б. Й. Й. и В. Й. Й.,като е отредил на първия 3/8 ид.ч.,а на втората 5/8ид.ч. от имота, а
е отхвърлил иска за делба на този имот по отношение на С. А. Й.,като неоснователен и
недоказан. Между Б. Й. и В. Й. е допусната делба и на имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с ид.№ 43952.515.9.4.11 по КККР на гр.Ловеч, с адрес на имота
гр.Ловеч,пл.“Т.К.“№5,ет.1, разположен в сграда с ид. 43952.515.9.4, с предназначение –
жилищна сграда, многофамилна, намираща се в ПИ с ид.43952.515.9, с предназначение на
самостоятелния обект- жилище-апартамент,брой нива на обекта-1,със съседни
самостоятелни обекти на сградата на същия етаж- - ид.№ 43952.515.9.4.4, ид.№
43952.515.9.4.12,под обекта-няма, над обекта- ид.№ 43952.515.9.4.14, заедно с таванско
помещение №1 и избено помещение №1 и 5.72534% идеални части от сградата и
отстъпеното право на строеж, като е определил следните квоти- за Б. Й.-1/3 ,а за В. Й.-2/3
1
ид.ч. Делба е допусната и на новообразувани имоти по плана на новообразуваните имоти на
м.“Сливек“,в землището на гр.Ловеч,одобрен със Заповед №203/20.03.2002г.на Областния
управител на област Ловеч, с ид.№43952.515.371 с площ от 949кв.м.,вид на територията-
селско стопанство, начин на трайно ползване-овощни насаждения, категория на имота
ІV,при съседи имоти с № 515.372 и 515.619,заедно с построената в имота сграда с ид.
№43952.515.371.1-друг вид сграда за обитание,бр.етажи-1, застроена на площ от 16кв.м. и
имот с ид.№43952.515.370,с площ от 764кв.м., вид на територията-селско стопанство,начин
на трайно ползване-лозови насаждения (нетрасирани), категория на имота-І.,при съседни
имоти с № 515.369, 515.619, 515.352, 515.723, 5125.353 и 515.365,при квоти –за Б. Й.-1/2
ид.ч., за В. Й.- ½ ид.ч.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението от В. Й. Й.. Обжалва го в частта,с
която е отхвърлен искът за делба само по отношение на С. Й.,а не и на Б. Й.,като последица
от съдебното решение,на което се е позовал (решение по гр.д.№269/2015г.на РС-Ловеч).
Последиците от това решение са еднакви и за двамата съпрузи. Възразява,че неправилно
съдът е отказал да раздели производствата за делба с оглед различните съделители.
Поддържа, че делбата на ПИ с ид.№43952.513.1966 и построените в него сгради е следвало
да се извърши в отделно производство, където да участват тя, брат й Б. Й. и съпругата му С.
Й.. Делбата по отношение на останалите имоти е следвало да се разгледа в самостоятелно
производство, тъй като са сънаследствени само между нея и брат й Б. Й.. Моли в тази част
решението да се отмени и от ПК с ид.№42952.513.1966 да се образуват 8 дяла,от които за Б.
Й.-2, за Б. Й. в съсобственост със С. Й.- при условията на СИО- 1 дял,а за В. Й.-5 дяла от
имота. В останалата част е съгласна с постановената с решението делба.
Постъпила е въззивна жалба и от Б. Й. и С. Й.. Обжалват го в частта,в която е
прието,че след постановяването на Решение №79/01.03.2017г.,пост.по гр.д.№1847/2014г.на
РС-Ловеч,с което договорът за издръжка и гледане, обективиран в НА с
№16,т.14,д.5062/1997г.,е развален до размера на 1/8 ид.ч.,то последната става изключителна
собственост на В. Й.. Твърдят, че след развалянето на договора тази част се връща в
патримониума на майка им- Е. Й.,поради което в последствие се поделя между него и сестра
му- В. Й.-т.е. по 1/16 ид.ч.за всеки от тях. Така дяловете им в ПИ с ид.43952.513.1966 следва
да са – за В. Й.- 9/16ч., за Б. Й.- 5/16ч. и в съсобственост на Б. Й. и С. Й.(СИО)- 2/16ч.
Твърдят, че няма връзка между фактите в производствата- настоящето, гр.д.№269/2015г. и
гр.д.№1847/2014г.-всички на РС-Ловеч, поради което не следва да се анализират съвкупно и
съобразяват при разпределението на дяловете в спорния имот.
От В. Й. е постъпил отговор на въззивната жалба на Б. Й. и С. Й.. Представлява се
от пълномощника й адв.В.А.-ЛАК. Счита,че решението в атакуваната от Б. Й. част за
правилно. Не споделя тезата,че 1/8 ид.ч.,за която е развален договорът за издръжка и
гледане, не е станала собственост на В. Й.. Счита,че тази част не е наследствена и не следва
да се дели с въззивника.
Постъпил е отговор и от Б. Й. и С. Й. на въззивната жалба на В. Й.. Повтарят вече
заявените доводи във въззивната жалба. Считат,че е справедливо и законосъобразно
имотите, наследени от майка им Е. Й. да се съберат в една наследствена маса и от нея всеки
–Б. Й.,съвместно със съпругата му, и сестра му В. Й., да получи по един от жилищните
имота.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с пълномощниците им. И двете
страни заявиха, че обжалват решението само в частта по отношение постановеното за
Поземлен имот с идентификатор № 43952.513.1966 по КККР на гр.Ловеч,заедно с
намиращите се в него 4 сгради, представляващи самостоятелни обекта. Не оспорват, че в
част от документите съделителят В. Й. е вписана с фамилия Ю.. Страните представиха и
решенията, на които се позовават, с надлежно отбелязване за влизането им в сила.Страните
представиха писмени защити.
2
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивните жалби са подадени е
в срок и от легитимирани лица. Отговарят на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът ги прие за редовни. Своевременно са постъпили отговорите на
въззивните жалби.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.
С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори,че страните Б. Й. Й. и В. Й. Й. са наследници на Е. Славчева Й.
(майка)-поч.на 07.02.2010г. и Йото Бочев Й.(баща)-поч.на 26.02.1977г.
По отношение на спорния Поземлен имот с идентификатор № 43952.513.1966 по
КККР на гр.Ловеч, заедно с намиращите се в него 4 бр. сгради, представляващи
самостоятелни обекта 1-4, се установява,че се касае за имот, придобит в режим на
съпружеска имуществена общност(СИО) от родителите на страните. СИО е прекратена със
смъртта на съпруга на 26.02.1977г. На 12.12.1997г. преживялата съпруга Е. Й. и Б. Й. Й. и
В. Й. Ю., се снабдяват с Констативен нотариален акт за собственост по давност,делба и
наследство, №175,т.ХІІІ, д.4624/1997г.на РС-Ловеч, за недвижим имот,описан като дворно
място от 452кв.м., представляващо имот № 1966 от парцел IX,в кв. 142, по плана на
гр.Ловеч, при граници: ул.“П.'', наследници на Й.Г., М.Й. М.а, Г.Н.М., ведно с намиращите
се в него жилищна сграда, стопанска постройка, навес и всички други подобрения и трайни
насаждения. В акта не са посочени дяловете на съсобствениците.
С Нотариален акт 16,т.ХІV, д.№5062 от 12.12.1997г. на РС-Ловеч, Е. Й. е продала
¼ ид.ч.от процесния недвижим имот на сина й Б. Й.,срещу задължението да я гледа и
издържа до края на живота й, при запазване на правото й на ползване. Не се спори,че към
този момент Б. Й. е бил в граждански брак с отв.С. Й.-сключен на 12.11.1978г. и като
последица води до възникване на СИО върху прехвърлената идеална част(чл.19 от СК
1985г.).
С Нотариален акт за покупко-продажба с №65,т.ІV,рег.№4658, д.
№279/12.09.2003г. на Нотариус с №173 в НК и район на действие РС-Ловеч, Е. Й. е продала
¼ ид.ч.от процесния имот с изградените в него сгради, на дъщеря си В. Й.(Ю.).
Между страните е образувано гр.д.№269/2015г. на PC-Ловеч, по което с Решение
№118/29.03.2016г., съдът е отхвърлил предявения от Б. Й. и С. Й. против В. Й. иск за
признаване, че двамата ищци са съсобствеци на 7/12 ид.ч. от поземлен имот с ид.№
43952.513.1966, с площ 452 кв.м., заедно със 7/12 ид.ч. от изградената в него еднофамилна
жилищна сграда със ЗП 100 кв.м., на два етажа, с ид. 43952.513.1966.1., сграда 2 с ид.
43952.513.1966.2, със ЗП 28 кв.м., представляваща стопанска постройка на един етаж, сграда
4 с ид. 43952.513.1966.4, със ЗП 11 кв.м., на един етаж,представляваща селскостопанска
постройка, реално на сграда 3 с ид. 43952.513.1966.3, със ЗП 19 кв. м., на един етаж гараж,
при съседни имоти с идентификатори: 43952.513.1968, 43952.513.1965, 43952.513.1964.
Решението е влязло в сила на 26.04.2016г. Идентичността на имотите не се оспорва и се
установява от вписаното в скицата от КККР за номер по предходен план- 5011966.
Между страните е водено и гр.д.№1847/2014г.на РС-Ловеч, с постановено
Решение №79/01.03.2017г.,с което по предявен от В. Й. иск по чл.87,ал.3 от ЗЗД, е развален
сключеният между Е. Й. и Б. Й. договор за издръжка и гледане, за разликата до
притежаваната от нея 1/8 ид.ч., а за разликата до 1/4 ид.ч. искът е отхвърлен. Решението е
влязло в законна сила на 29.03.2017г.
3
При така установената фактическа обстановка въззивният състав прави следните
изводи:
Съдът е сезиран с претенция по чл.34 от ЗС за делба на съсобствени имоти. По
отношение на ПИ с ид.№ 43952.513.1966 се твърди,че е налице съсобственост по силата на
наследяване,а за единия съделител-Б. Й. и по силата на придобиване под режим на СИО със
съпругата му С. Й.-по отношение на идеалната част,придобита чрез договор за издръжка и
гледане,сключен по време на брака.За останалите имоти се твърди,че е налице
съсобственост въз основа на наследяване на родителите на двамата съделители Б. Й. и В. Й..
С оглед уточнението на страните,че обжалват съдебното решение само по
отношение постановеното по ПИ с ид.№ 43952.513.1966, възизвният състав ограничава
обхвата на проверката си до този имот.
Въззивният състав споделя приетият краен извод на РС-Ловеч по въпросите по
чл.344,ал.1 от ГПК и по реда на чл.272 от ГПК препраща към изложените мотиви.
Категорично е установено,че наследодателите на страните са придобили имота под режима
на СИО,която е прекратена през 1977г. със смъртта на съпруга. С оглед на това
наследяването следва да се преценява при действието на СК(1968г.),където в чл.14,ал.7 от
СК е предвидено,че преживелият съпруг не участва в наследяването на дела на починалия,
когато се конкурира с децата му. С оглед на това към откриване на това наследство дяловете
в съсобствеността следва да се разпределят като Е. Й. получава 1/2ид.ч.,а децата Б. Й. и В.
Й.-по 1/4ид.ч. Установени са и разпорежданията на преживялата съпруга с нейните дялове-
през 1997г. в полза на сина й е отчуждила ¼ ид.ч.чрез договор за издръжка и гледане.С
оглед обстоятелството,че договорът е сключен по врече на гражданския брак на
приобретателя Б. Й. със С. Й., същата следва да участва,като съсобственик в прехвърлената
част,със статут на СИО.
В тази част въззивникът В. Й. възразява,че неправилно не е уважено искането й за
разделяне на производството по делба ,с обособяване в отделно на подялбата на процесния
имот,с оглед участието на трето лице, което не е наследник-съпругата С. Й..
Съставът на ОС-Ловеч не споделя възражението.
Известно е, че целта на производството за делба е да прекрати съсобствеността
върху делбените имоти и за всеки от съделителите за възникне индивидуална собственост.
Участието на всички съсобственици е условие за действителност на делбата. Съдът следи
служебно за надлежното конституиране на страните и правилно от РС-Ловеч са дадени
указания за участие и на С. Й.,като съпруга на съделителя Й.,както с оглед спецификата на
предявения иск,така и от участието й като приобретател в сключения по време на брака им
договор за издръжка и гледане, в качеството й на задължителен другар(т.1 от ТРеш.№
3/29.06.2017г., пост.по т.д.№3/2016г.на ОСГК на ВКС). Съпрузите следва да участват в
делбата,когато делбената вещ е СИО(или част от нея) и е съсобствена с трето лице. Делбата
е допустима, като за съпрузите следва да се определи обща квота, съответстваща на СИО.
Разпоредбата на чл.345 от ГПК е неприложима,тъй като тук съсобствеността не е между
наследодателя и трето лице, а между съсобствениците. Преценката на съда дали да допусне
делба е конкретно към всеки от делбените имоти и няма пречка в някой от тях да участват
различни лица. Изложените от адв.А. опасения за затруднение при реализиране на делбата,
не са реални, тъй като е видно, че имотите не са равностойни, също и дяловете на страните,
т.е.вероятността за приключване по реда на чл.350 и чл.353 от ГПК е малка.
Затова съставът споделя приетото от първоинстанционния съд производството да
не се разделя,а се допусне делба и на ПИ с ид.№ 43952.513.1966 съгл.КККР на гр.Ловеч и
намиращите се в него самостоятелни обекти по общия ред,като се съобразява наследствения
дял и този по реда на СИО.(в т.см.Реш.№261/10.11.2011г. на ВКС по гр.д.№346/2011г., II
ГО, Реш.№133/06.11.2018г. на ВКС по гр.д.№4300/2017г., I ГО, Пост.№4/30.X.1964г.,
Пленум на ВС- т.4 )
4
На следващо място се установява,че през 2003г. Е. Й. е продала на дъщеря си В.
Й. останалата ¼ ид.ч.,която е притежавала в този имот. След смъртта на прехвърлителката и
с оглед проведеното производство по чл.87,ал.3 от ГПК,с влязло в сила гр.д.№1847/2014г.на
РС-Ловеч, с постановено Решение №79/01.03.2017г., договорът е развален до размера на
притежаваната от В. Й. 1/8 ид.ч.в прехвърлената част. Решението е влязло в законна сила на
29.03.2017г.
Във връзка с това производство е и възражението на въззивниците Б. Й. и С. Й.,
като твърдят,че частта, за която е признато неизпълнение по договора за издръжка и гледане
и е развален- 1/8 ид.ч., по правилото на чл.88 от ЗЗД следва да се върне в съсобственост
между брата и сестрата.
Съставът на ОС-Ловеч не споделя тази теза.
В случая следва да се съобрази,че участието на В. Й. в производството по
чл.87,ал.3 от ЗЗД е като наследник на починалия прехвърлител(майка). Като такава може да
претендира разваляне единствено до размера на своя наследствен дял от прехвърленото
имущество. В тези граници се простира легитимацията й по този иск. Съответно-при
уважаването му и с оглед настъпилата смърт на прехвърлителя-наследодател, частта й
следва да се „върне“ в нейния дял,тъй като само тя от наследниците е упражнила това свое
право.
Следващото възражение от въззивника В. Й. е по отношение действието на
приетото по гр.д.№269/2015г.по описа на РС-Ловеч,по което с влязло в сила Решение
№118/29.03.2016г., съдът е отхвърлил предявения от Б. Й. и С. Й. против В. Й. иск за
признаване, че двамата ищци са съсобственици на 7/12 ид.ч. от поземлен имот с ид.№
43952.513.1966, с площ 452 кв.м., заедно със 7/12 ид.ч. от изградените в него самостоятелни
обекти с ид.№43952.513.1966.1, ид.№43952.513.1966.2, ид.№43952.513.1966.4, а за обект с
ид.№ 43952.513.1966.3-че е изключителна тяхна собственост.
Първоинстанционният съд е приел,че С. Й. следва да изключи от кръга на
съделителите,с оглед отречените й права в съсобственост в цитираното производство.
Съставът намира за правилно и обосновано приетото от съда.
При преценката на пределите на силата на присъдено нещо на това решение
следва да се съобрази заявеният от ищците сем.Й.и петитум и постановеното в диспозитива
на решението.Както се посочи по-горе с него е отречено правото на съсобственост на
съпрузите Б. и С. Й.и на 7/12 ид.ч. от имота. Няма данни решението да е обжалвано и е
влязло в законна сила на 26.04.2016г. С оглед на тези предели на СПН съставът следва да
приеме, че няма произнасяне с отричане изобщо на правата на съделителя Б. Й. в този имот.
Отречени са права в съсобственост със съпругата му,не и такива по силата на наследяване.
На следващо място следва да се съобрази, че към постановяване на това решение все още е
бил в сила договорът за издръжка и гледане и той е съобразяван от съда при разглеждане
въпроса за съсобствеността. В последствие– с Решение №79/01.03.2017г., пост. по гр.д.
№1847/2014г. на РС-Ловеч, влязло в сила на 29.03.2017г., договорът за издръжка и гледане е
развален,което е допълнително основание за отпадане на участието на С. Й. в
съсобствеността сега.
С оглед на това правилно от делбата е изключена само съпругата,а по отношение
на Б. Й. е прието,че следва да участва като сънаследник и в това имущество. При
определяне на дяловете правилно съдът е съобразил притежанието от В. Й. на ¼ ид.ч. по
наследство, ¼ ид.ч. съгласно договора за продажба и възстановената й 1/8 ид.ч. след
разваляне на договора за издръжка и гледане, или общо 5/8 ид.ч. Делът на Б. Й. се формира
от ¼ ид.ч.по наследство, и останалата 1/8 ид.ч.от договора за издръжка и гледане,за която е
останал неразвален-или общо 3/8 ид.ч.
По изложените съображения съставът на ОС-Ловеч намира,че обжалваното
5
Решение №424/10.10.2022г.,пост.по гр.д.№1604/2021г. на РС-Ловеч, следва да се
потвърди,като правилно и законосъобразно.
Съгласно правилото на чл.355 от ГПК разноските ще се определят във втората
фаза на делбата,съобразно стойността на получения от всеки съделител дял.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК, ОС-Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №424/10.10.2022г.,постановено по гр.д.
№1604/2021г. на РС-Ловеч, като правилно и законосъобразно.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяването на
страните, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6