Р Е Ш Е Н И Е
Номер 187 от
17.02.2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесети януари две хиляди двадесет и втора
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1.Диана Ганева
2.Галя Русева
при секретаря И.Л.и прокурор Дарин
Х. като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 2607 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Г.Г.В. ***, с ЕГН **********, против Решение №646/15.10.2021г., постановено по НАХД №3998/2021г. по описа на Районен съд -Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №21-0769-002336/15.07.2021г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, с което на Г.В., за нарушение на 174, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, както и поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.
Касационната жалба e подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С Решение №646/15.10.2021г., постановено по НАХД №3998/2021г. по описа на Районен съд-Бургас, е потвърдено наказателно постановление № 21-0769-002336/15.07.2021г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, с което на Г.В., за нарушение на 174, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В. е наказан за това, че на
20.05.2021г., около 15.50 часа, в гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“ в посока от
бл.52 към бл.57, управлява лек автомобил
„Мицубиши Лансер“, с рег.№ А6992
КС, като отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер Друг
тест 5000“. Издаден е и талон за медицинско изследване №0069796, в който е
посочено, че В. *** до 45 минути от връчване на талона, ако желае да даде
кръвна проба. За така установеното нарушение бил съставен АУАН, а впоследствие
издадено и наказателно постановление.
За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални правила. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от закона реквизити, като нарушението е безспорно установено и доказано.
Решението на въззивната инстанция е правилно, като съображенията за това са следните.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на всяко едно от нарушенията, както и тежестта на наложеното административно наказание за всяко нарушение.
От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора. Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства. От показанията на полицейските служители в проведеното съдебно заседание се установява, че касаторът е управлявал МПС, като е отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер Друг тест 5000“ за установяване употребата на наркотични вещества, като е издаден талон за медицинско изследване.
Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и събраните гласни доказателства и настоящата инстанция я възприема изцяло.
Съдебният състав намира за неоснователни възраженията в касационната жалба, идентични с част от възраженията, направени и пред първата инстанция. РС е изложил подробни мотиви относно обстоятелството защо В. е имал качеството водач, досежно компетентността на актосъставителя, като изложените в тази насока мотиви на РС-Бургас се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.
Съдът намира за неоснователни и доводите на касатора за допуснато при издаване на наказателното постановление съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неясно описание на деянието. В акта и в наказателното постановление са описани всички обстоятелства, относими към елементите от състава на нарушението, като нарушението е квалифицирано правилно.
Неоснователно е и възражението за нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН. В АУАН и в издаденото наказателно постановление е налице описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради което сочените процесуални нарушения не са налице.
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав
установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и
законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз
основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Административен съд - гр.Бургас , ХV състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №646/15.10.2021г.,
постановено по НАХД №3998/2021г. по описа на Районен съд –Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.