РЕШЕНИЕ
№ І - 73 28.05.2020r., градБургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева ЧДЕНОВЕ:1/ Пламена Върбанова
2/ мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 266 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на ГД"Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР чрез процесуален представител Татяна Стойкова-гл. юрисконсулт в при отдел ПНО при ТДПБЗН-МВР, против Решение № 3488 от 1О.12.2019г., постановено по гр.д.№ 7088/2019г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на С.Н.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф" № 8, ет. 1 - адв. Златина Димитрова, АК Бургас, сумата от 1818.27лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положеха извънреден труд за периода 01.07.2О16г. до 31.07.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, както и сумата от 251.15лева,представляваща лихва за забава върху дължимите суми от момента, когато са станали изискуеми до датата на депозиране на исковата молба - за периода от 01.09.2016г. до 23.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 23.08.2019г. до окончателното изплащане; присъдени са разноски в полза на ищеца в размер на 400.00лева по водене на производството за адвокатско възнаграждение;
Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" МВР, гр. София, ул. „Пиротска" № 171А, представлявана от Директора Николай Николов, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, е осъдена да заплати по сметка на PC гр. Бургас сумите от 200.00лева за изготвената експертиза и 122.73лева държавна такса;на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението.
Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано. На първо място се проследява действието на Наредба № 8121з~407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0,143,както и текстовете и действието на Наредба № 81213-592/25.05.2015г.; Наредба № 8121 з-776/29.06.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г..На второ място се изтъкват подробни и обстоятелствени съображения за това, че съдът неправилно субсидиарно приложил в процесния казус разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като за това е проследена и нормативната история на законодатедството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.З,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение.Това била идеята на законодателя и смисъла на тази норма; иваче тя би била напълно излишна, тъй като и по КТТ; и по ЗДСл и по ЗМВР и Други специални закони трудът, полаган между 22.00 часа и 06.00 часа бил нощен труд.Посочени са конкретни решения на съдилища в РБ, които приемат, че било неприложимо гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР; доводи за това се съдържали и в представена с въззивиата жалба писмена правна консултация на проф.Васил Мръчков.На трето място се изтъкват конкретни съображения и по събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото,каквато е изслушаната пред PC-Бургас СИН,за която се твърди, че отразявала общия брой часове положен от ищеца нощен труд, без да държи сметка, че той бил по-голям от този, който е положен по графици за дежурства.По този начин с постановеното решение съдът присъдил на ищеца в повече, като не отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него, вече бил заплатен като извънреден труд.Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището си, изразено в писмения отговор по исковата молба.Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск бъде отвърден.Вслучай, че съдът не приеме мотивите по тази жалба и не отхвърли иска изцяло, моли при постановяване на решението да бъде взето предвид, че през периода 01.01.2018г.- 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано отчитане на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни, сьгласно редакцията на нормата на чл. 9г през този период от НРВПО/ обн. ДВ бр. 41/2017г./. Заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника в случая, че същият ползва адв.защита и моли да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба N°l/2004r. поради липса на фактическа и правна сложност по делото.;моли за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представя копие от правна консултация на проф Мръчков. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивника не изпраща процесуален представител; с нарочна молба излага съображения за основателност на въззивната жалба; моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Препис от въззивната жалба е връчена за писмен отговор на въззиваемия, който чрез адвокат Златина Билянова предявява писмен отговор с подробно развити съображения за неоснователност на същата. Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемия не се явява, не изпраща процесуален представител; с нарочна молба адв. Билянова излага съображения за неоснователност на въззивната жалба; представя договор за правна защита и съдействие с адвокатско пълномощно и моли присъждане на разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл. 269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.
Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно,като съображенията за това са следните:
Предявеният иск е с правно основание члЛ 78, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Производството по делото е образувано по искова молба на С.Н. П.,предявена в БРС чрез процесуалния му представител адвокат Златина Димитрова Билянова, с която претендира, че ищецът като държавен служител за периода 01.07.2016 год. до 31.07.2019 год. полагал труд на длъжността „Командир на екип" в Районна служба „Пожарна безопасност и защита иа населението"-Царево към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - Бургас към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" МВР. Поради естеството на работата е полагал 24 - часови дежурства , които се отчитат на тримесечие.
Ищецът твърди, че за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. положил нощен труд в размер на 1600 часа, който, преизчислен с коефициент 1Д43 възлизал на 1829 часа дневен труд; в резултат на това преизчисление ставало ясно, че ищецът положил извън установеното работно време извънреден труд в размер на 229часа, за което следвало да му се заплати допълнително сумата в размер на 1374лева;претендира и
лихва за забава върху така изчислените дължими суми от момента, в който същите са станали изискуеми, като ориентировъчния размер е 170 лева.Претендира законната лихва върху главницата от 1374лева, начиная от предявяване на иска до окончателното й изплащане; претендират се и съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба N9 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период липсвала специална уредба за служителите на МВР и основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на работнаата заплата.
Ищецът е изменил иска, като е направил увеличение на главния иск и претендира сумата от 1818,27 лева за положен извънреден труд , представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 263 часа за горепосочения период от време- от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. ; увеличен е по размер и акцесорния иск за мораторна лихва на сумата от 251,15 лева.
По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за процесния период ищецът Н. е положил общо 1841 часа нощен труд;преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд става 2104 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 263 часа, за които не е изплатено възнаграждение. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 263 часа възлиза на 1818,27 лева.С оглед тримесечното отчитане на положения от Н. труд възражението за погасяване по давност на част от претенцията е неоснователна, но е основателен и доказан по размер акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 251,15 лева за периода от 01.09.2016г. до 23.08.2019г.
С оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между страните, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8~,
12" или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч,, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).
Следва хронологично да се проследят издадените от министъра на вътрешните работи и действали Наредби както следва:
За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з~592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата п?
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение Ш 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59).
С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з- 592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба N° 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба N° 81213-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. са действали, както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 81213-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба N° 81213-407/11.08,2014 г.; 3) за периода от 02,08.2016 г. до 30.06.2019г. е действала Наредба N° 8121 з- 776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба N° 8121з-592/25,05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба N° 8121з-776/29.07,2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период,
В Наредба № 8121з~592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брохг отработени часове за отчетния период.
В
разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 81213-592/25.05.2015 г. и Наредба N° 81213-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата,
които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице норма гивна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е, приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса иа труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. Същата се явява доказана и по размер, с оглед данните от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,която е оспорена от ответника по съображения,изложени в писмения му отговор, които по същество обаче представляват доводи по приложимото право.Въззивният съд възприема заключението на вещото лице по делото като компетентно и обективно дадено. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин, дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1469,15 лева .
Тази сума е дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като по този начин исковата претенция се явява и доказана по размер. На ищеца се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Както се изтъкна и
по-горе,въззивният съд намира, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. е налице празнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР.
Акцентирането на законовите
изменения, направено от въззивника, според настоящия съдебен състав не може да
доведе до извод, че законодателят е целял да постави една група обществени
отношения и работниците и служителите, полагащи труд по служебно правоотношение
в системата на МВР в по-лошо положение от това на останалите работници и
служители. Изрично разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо
възнаграждение за положения от тях нощен труд при
сумирано изчисляване на работното време. Съдебният състав не възприема
посочената от въззивника практика на други равни и по-ниски по степен съдилища
в страната, както и счита, че консултацията от проф. Мръчков излага съображения
по приложение на чл. 9, ал.1 от НСОРЗ.
На следващо място не се спори, че е налице служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов - ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните по-горе наредби на минисгъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време. Но тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този състав намира,че приложение следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Неоснователни са доводите
на въззивника, че при приравняване на положения нощен труд в дневен се получава
коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а не посочения в
исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд).
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР
работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за
полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24~часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8
часа за всеки 24~часов период, което не изключва приложението на общите
правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно, не
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд. Съгласно чл.
140, ал. 2 КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а
съгласно ал. 1 на чл. 140 КТ нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ето защо съотношението между
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на
нощното работно време (7 часа) е 1,143. Възприемането на обратното становище,
както се посочи по-горе, би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период* В случай, че нормата работно време за
този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ). Неоснователни са доводите, че положените от ищеца
часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0,25 лева на час. На
държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., като условията и редът за изплащане на
тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1 от Заповед N° 8121з~791 от
28.10.2014 г. за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00
и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер 0,25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото
правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която предвижда при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи
разпоредби, които установяват два отделни способа за овъзмездяване на положения
нощен труд. Следователно, разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се
прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо
приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че
ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева за всеки отработен час през
нощта.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав приема, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.От събраните доказателства -писмени такива
и приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява размера на предявения иск.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти в обжалваната част е направил съответните правни изводи, които на основание чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски по
делото.
На основание чл. 78, ал.З ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение, като във връзка с направеното от въззивника възражение за прекомерност ,което възражение съдът намира за основателно, на основание чл, 7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм, ДВ бр,45/2020г., в сила от 15.05.2020г./ съдът определя такова в полза на въззиваемия в размер от 264,17 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3488/10.12.2019г,, постановено по гр.д. № 7088/2019г. по описа на РС~Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" къ.м Министерството на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. Пиротска, № 171 А, да заплати на С.Н.Н. с ЕГН ********** *** съдебно-деловодни разноски, извършени пред БОС в размер на 264,17 лева/двеста шестдесет и четири лева и седемнадесет стотинки/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: 1/
2/мл.с.