Определение по дело №364/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 260

 

                                                   Гр. Пловдив,30.07.2020  г. 

                                                

            ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                                                                               КРАСИМИРА ВАНЧЕВА                                                      

                                

като разгледа докладваното от съдия Кр. Ванчева възз. ч.т.дело №364 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .

Образувано е по частна жалба на С.Н.П.,подадена чрез пълномощника й адв. Ал. А.,против определение №341 от 12.06.2020 г.,постановено по т.д.№280/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,с което определение производството по делото е прекратено.В частната жалба е изразено становище за необоснованост,неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и в тази връзка са изложени конкретни аргументи и обстоятелства.Основният поддържан в частната жалба аргумент е,че първоинстанционният съд необосновано и при позоваването на грешни дати,нямащи никакво отношение към към делото,е приел процесната искова молба за просрочена и е прекратил делото поради неспазен 14-дневен срок по чл.694,ал.6 от ТЗ.Жалбоподателката счита,че този преклузивен срок е спазен,поради което,а и с оглед на всички поддържани в частната жалба доводи,моли обжалваното прекратително определение да бъде отменено и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба е връчен на ответника в първоинстанционното производство-“Ф.“АД-в н. ЕИК ***за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението.В този срок писмен отговор не е постъпил от посоченото дружество и същото не е взело становище по частната жалба.

            Препис от горната частна жалба е връчен и на Д.К.С. в чачеството му на синдик на “Ф.“АД-в н.в първоинстанционното производство като самостоятелна страна на основание чл.694,ал.4 от ТЗ.От синдика също не е подаден отговор на частната жалба и не е взето становище по нея в дадения му от съда и определен в закона едноседмичен срок.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частната жалбоподателка,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол на основание  чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.С оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество,частната жалба е и основателна.

С обжалваното определение №341 от 12.06.2020 г.,постановено по т.д.№280/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,производството по делото е прекратено,тъй като е прието,че иска по чл.694 от ТЗ,въз основа на който е образувано делото,е предявен след изтичане на преклузивния 14-дневен срок,визиран в разпоредбата на чл.694,ал.6 от ТЗ.В мотивната част на определението съдът е посочил произтичащите от закона предпоставки за допустимост на установителния иск с правно основание чл.694 от ТЗ и е приел,че една от тези предпоставки е искът да е предявен в 14-дневен срок от обявяване на определението по чл.692 от ТЗ в търговския регистър или РЮЛНЦ.В тази връзка първоинстанционният съд е направил констатацията,че „в случая от датата на публикуване на определението по чл.692 от ТЗ /на 11.12.2018 г./ до предявяване на настоящия иск по чл.694 от ТЗ /на 18.03.2019 г./ е изминал по-голям срок от преклузивния 14-дневен,съгласно чл.694,ал.6 от ТЗ,което обуславя недопустимост на предявения иск“.Въз основа именно на тази констатация съдът е прекратил производството по делото поради предявяване на иска след изтичане на визирания в закона 14-дневен срок.

Определението е неправилно и необосновано.То е постановено въз основа на  неверни констатации относно датата на предявяване на иска и датата на обявяване на определението по чл.692 от ТЗ в търговския регистър,от което е последвал и необоснования и неправилен извод за неспазване на преклузивния 14-дневен срок по чл.694,ал.6 от ТЗ за предявяването на иска.

Вярно е посочено в обжалваното определение,че производството по делото е образувано по подадена от С.Н.П. срещу „Ф.“АД-в н. с ЕИК ***искова молба,с която е предявен иск за установяване на основание чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ съществуването на вземания на ищцата спрямо ответника в съответен размер от 23 369,28 лв. и 2631,40 лв.,представляващи според твърденията на ищцата предоставена от нея на ответното дружество временна финансова помощ.Вярно са изложени в атакуваното определение и описаните в исковата молба обстоятелства,че спорните вземания са били включени в изготвен от синдика на ответното дружество „допълнителен списък на неприети вземания“ и че ищцата е подала възражение по чл.690,ал.1 от ТЗ срещу този списък,но същото е било оставено без уважение с определение от 04.12.2019 г.,постановено по т.д.№201/2017 г. по описа на ОС-Пазарджик.И на следващо място,първоинстанционният съд в определението си от 12.06.2020 г. правилно е приел,че преклузивният 14-дневен срок по чл.694,ал.6 от ТЗ за предявяването на процесния положителен установителен срок е започнал да тече от датата на обявяване в ТР на определението по чл.692 ТЗ,с което е разгледано възражението на ищцата по чл.690 от ТЗ.

Неверни са обаче съдържащите се в мотивната част на определението констатации,че определението по чл.692 от ТЗ е публикувано в ТР на датата 11.12.2018 г.,както и че процесният иск е предявен на датата 18.03.2019 г.Релевантното за случая определение по чл.692 от ТЗ,с което съдът е разгледал и оставил без уважение подаденото от С.Н.П. възражение против неприето вземане в размер на 23369,28 лв. и 2631,40 лв. по т.1 от допълнителен списък №1 на неприети вземания,обявен в ТР на 29.07.2019 г.,е постановено на 04.12.2019 г.,както се посочи по-горе,и е обявено по партидата на „Ф.“АД /н/ в търговския регистър на датата 05.12.2019 г.По първоинстанционното дело е представено заверено копие от същото определение,а и неговото пълно съдържание е налично и общодостъпно по партидата на горното дружество е електронния сайт на ТР.Именно от датата на публикуване на това определение в регистъра-05.12.2019 г. е започнал да тече предвидения в чл.694,ал.6 от ТЗ четиринадесетдневен срок за предявяване на процесния иск за установяване съществуването на  вземанията,предявени от С.П. в производството по несъстоятелност на „Ф.“АД и включени от сидника в посочения допълнителен списък на неприети вземания.И след като този срок е започнал да тече на 05.12.2019 г.,то същият е изтекъл на датата 19.12.2019 г. /четвъртък,присъствен ден/.Исковата молба,с която е предявен процесния положителен установителен иск по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ,е изпратена на съда чрез куриерска фирма „Е.“ на датата 19.12.2019 г.,както е видно от находящата се по първоинстанционното дело товарителница,издадена от същата куриерска фирма и залепена върху плика,с който е доставена на съда куриерската пратка.Върху самата искова молба,въз основа на която е образувано т.д.№280/2019 г. по описа на ОС-Пазарджик,също е удостоверено,че същата ИМ е изпратена чрез куриер на датата 19.12.2019 г.И именно това е датата,на която следва да се счита за подадена процесната искова молба,въпреки че тя е получена в ОС-Пазарджик на следващия ден,т.е. на датата 20.12.2019 г.Такъв извод следва от разпоредбата на чл.62,ал.2,изр. първо от ГПК,съгласно която срокът не се смята за пропуснат,когато изпращането на молбата е станало по пощата.Тази разпоредба се отнася и за куриерските услуги,тъй като съобразно чл.18,ал.2 от Закона за пощенските услуги,регистрираните по законодателството на РБългария /респ. лицензирани/ пощенски оператори са равнопоставени.В случая несъмнено куриерската услуга по доставянето на исковата молба до адресата-Окръжен съд-Пазарджик,е извършена от лицензирана куриерска фирма и съответно правилото по чл.62,ал.2,изр. първо от ГПК намира приложение.При така изложеното,крайният извод,който се налага е,че процесната исковата молба следва да се счита за подадена на датата 19.12.2019 г.,когато е изпратена на съда чрез горната куриерска фирма.А тази дата е и последния ден от 14-дневния преклузивен срок по чл.694,ал.6 от ГПК за предявяването на процесния иск от С.Н.П..Следователно този срок е спазен и изводът на първоинстанционния съд за пропускането му е неправилен и необоснован.Всъщност,както вярно е отбелязано и в разглежданата частна жалба,първоинстанционният съд в обжалваното определение е посочил грешна дата на подаване на ИМ-датата 18.03.2019 г.,както и грешна дата на публикуване на определението по чл.692 от ТЗ в търговския регистър-11.12.2019 г.,без тези две дати да имат каквото и да било отношение към конкретното дело и без да е ясно откъде съдът ги е взел и защо ги е посочил в определението си.

С оглед на всички изложени по-горе съображения,настоящият съд намира обжалваното прекратително определение за неправилно и необосновано.Предвид това същото определение следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ОТМЕНЯ определение №341 от 12.06.2020 г.,постановено по по т.д.№280/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

            ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                    2.