Р Е Ш Е Н И Е № 208

гр. Сливен, 16.10.2019 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,        в публично заседание  на четиринадесети октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                         Ваня Костова                                              и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от               съдията           административно  дело №   302     по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 197, ал. 2 от ДОПК.

Образувано е по жалба Д.Г.Г.-В. против Решение № 76/ 10.06.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас, с което е потвърдено постановление за налагане на о.м.№ С-190020-023-0001489/10.05.2019 г. на Главен п. и., издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не са налице изискванията на чл. 121, ал.1 от ДОПК за налагането на п.о.м.. Твърди, че с налагането им се затруднява д. на лицето, тъй като същите касаели всички суми по б. му с.. Не било изследвано каква част от тях са н., като жалбоподателят нямал възможност да и. себе си и с. си. Заявява, че о. нужда не е установена. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение.

В съдебно заседание чрез п. си адв. И. С. И.от АК – Бургас поддържа жалбата. Счита, че постановлението за налагане на п.о.м.не е мотивирано, с оглед на наличието на такива. Не бил спазен принципа за съразмерност на основание чл. 6 от АПК, както и в административната преписка не се съдържат доказателства, които точно да мотивират налагането на тези о.м.. Жалбоподателката изявявала желание по предложен план да изплаща същите з., за които имало издаден р. а., който бил обжалван и е инициирано съдебно производство за това. Претендира направените по делото съдебно деловодни разноски.

Ответникът по оспорването, чрез п. п. - юриск. Д. Г. Ж., оспорва жалбата. Предприемането на п. о. м., законът свързвал с наличието на определен риск за събирането на бъдещото в.. В случая, такъв риск бил налице, предвид и. състояние на д.. Ставало ясно от преписката на р. орган, че същият не притежава никакво н. и., по отношение на д. и. притежава … ид.ч. от МПС, което било оценено на … лева по застрахователна стойност от … лева. В з.съобщение изпратено до съответните б. било указано да не извършват з.върху сумите, които са посочени в чл. 213, ал. 1, т. 3 и т. 5, както и ал. 2 от ДОПК. Представения план в молба за погасяване на з., не означавало, че това в. ще бъде о. Счита, че не е налице свръх о. и стриктно бил спазен принципът за съразмерност на наложената о. м., заложен в чл. 6 от АПК. Моли, да бъде присъдено ю. в.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С искане № Р-02002019001444-039-001/09.05.2019г. на о. по п. на основание чл.121 ал.1, чл. 124 ал.4 във вр. с чл.121 ал. 1 от ДОПК, е поискано налагане на п. о. на з., които ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02002019001444-020-001/11.03.2019г., като налагането на п.о.м.(ПОМ) е необходимо за предотвратяване извършването на сделки и действия с и. на р. лице, вследствие на което ще бъде затруднено събирането на з. В искането е посочен и очакваният размер на задълженията: 1. главница в размер на ...лв., представляваща д. д. с., изчислена към 09.05.2019г.

В мотивите на искането за п. о. на з. е посочено, че са установени следните факти и обстоятелства, свързани с р. лице при планиране и извършване на ревизията, а именно че ревизията е възложена за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК за з. на „Д. Г1" ЕООД с ЕИК ***. Установено, че за ревизирания период лицето е било е. с., а за част от периода и у. на „Д. Г1"ЕООД с ЕИК ***. Дружеството е с непогасени з. за д. и о. в. общо - декларирани и допълнително установени от органи по приходите в ревизионно производство № Р-02002016003063, в общ размер главници - ….лв., в т.ч както следва : з. за ДДС в размер на ….лв.; 2. З. за к. д. в размер на …лв.; 3. ДОД чл.42 ЗДДФЛ в размер на …лв.; 4. З. за ДОО в размер на … лв.; 5. З. за з. о. в размер на …лв.; 6. ППФ -…лв.; 7.з. за ДЗПО - …лв.; 8.д.върху д. ….лв.

От данни и доказателства за установеното и. състояние на р. лице е установено че р.л.притежава следното и. съгласно попълнените от него справки:

Справка № 1 за налични н. и. се установява, че р.л.притежава н. и. – а., находящ се в *** с данъчна основа …лв., и.

В справка № 2 за наличните м. п. с. лицето е посочило, че притежава …бр. МПС - ХХХ с per. № ***, двигател № ***, рама № *** с посочена застрахователна стойност …лв.

От справки в информационна система на НАП се установява, че лицето не притежава други а. и и.. Лицето има открити б. с. в т. б.- Първа инвестиционна банка АД и Уникредит Булбанк.

В искането е посочено, че към месец януари 2017 г. е установено, че на Д.Г.Г. - В. са изплатени д. в общ размер ...лв., въпреки че към същия период дружеството е имало неизплатени д. о. з.. Налице са основания за търсене на отговорност по чл.19 от ДОПК на Д.В. до размера на намаленото и. на у. от нея дружество „Д. Г1"ЕООД с ЕИК *** - ...лв.

 

С Постановление за налагане на п.о.м.№ С-190020- 023-0001489/10.05.2019г. (ПНПОМ) на п. и. при ТД на НАП Бургас - ИРМ Сливен, на основание чл. 121 ал. 1 от ДОПК е наложен з.върху н. и п. суми по б.с., по д., в. вещи в т., включително и съдържанието на к., както и суми, предоставени за д. у., находя ши се в: Уникредит Булбанк АД ******… лв. и Първа Инвестиционна Банка *** ***… лв.

ПНПОМ на п. и. при ТД на НАП – Бургас е съобщено на жалбоподателката на 28.05.2019 г.. Против същото е подадена жалба на 03.06.2019 г. до Териториалния директор на ТД на НАП Бургас. С оспореното решение Директорът на ТД - Бургас на НАП е обсъдил жалбата и е издал решението, с което жалбата е оставена без уважение.

Решението е връчено на жалбоподателката на 20.07.2019 г. и е обжалвано по съдебен ред с жалба вх.№ СД-01-01-2731/26.07.2019 г., подадена в срока по чл. 197, ал.2 от ДОПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата като подадена от лице, чиито права са засегнати от постановения административен акт в преклузивния за това срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Постановлението е издадено от компетентен орган, при съблюдаване на съответните процесуални правила и отчитане на приложимото материално право.

Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от п.и. налагането на п.о.м.с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с и. на лицето, вследствие на които събирането на з. за д. и з. о. в. ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Според чл. 197, ал. 2 от ДОПК решението, с което се потвърждава наложената о. м. може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на п.и., съответно на териториалната дирекция, чийто д. го е издал.

Жалбоподателката не оспорва установените факти. Поддържа, че налагането на о. м. не е обосновано в достатъчна степен.

Възражението е неоснователно. Видно от мотивите на органа – издател на ПНПОМ и приложените към самото постановление доказателства, по отношение на жалбоподателката в хода на ревизията са установени значителни очаквани п. з.. От друга страна, е констатирано, че Г. - В. е получила м. а. на р. дружество Д. Г1"ЕООД с ЕИК ***, като д., независимо, че по същото време то е имало н. д. о.з.. Макар и с кратки мотиви, искането е мотивирано – т. е. в него по недвусмислен начин са изложени фактите, установи при ревизията и съображенията какво налага издаването на ПНПОМ.

Нормата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК предвижда, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски - извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните.  Тази отговорност по ал. 2 носят и мажоритарни съдружници или акционери, когато действията са извършени по тяхно решение, с изключение на негласувалите и гласувалите против. (ал.3) Отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. (ал.4)

Цитираните норми установяват материалноправните предпоставки за отговорността на у. и е. с. на к. на т. д.. Наличието или липсата на тези предпоставки подлежат на доказване в съответното р. производство, евентуално – в производствата пред решаващия орган и пред съда.

Съгласно чл. 195, ал. 2 от ДОПК, обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на п. з., включително когато е разсрочено или отсрочено.

Преценката за това дали събирането на з. ще бъде затруднено се извършва от п.и. и е в рамките на оперативната му самостоятелност, която не е обект на съдебен контрол. Съдът е оправомощен да контролира единствено предпоставките и процедурата по налагане на о. м.. Постановлението, с което е наложена о. м., е съобразено с изискванията на чл.196, ал.1 от ДОПК. Не са налице условията по чл. 197, ал. 3 от ДОПК.

В рамките на производството по издаване на постановлението за налагане на о.м., п.и.дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на п. п. в. и при съобразяване на условията по чл. 121, ал.3 от ДОПК, той има правомощието да наложи о. м.. Преценката за затрудненото или невъзможното събиране на з. на Д.Г.Г. - В. в случая е направена на база предполагаемите размери на з. на лицето. В хода на административното и съдебното производство от жалбоподателката не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи нейното ф. и и. състояние, респективно, че притежава и. и/или в., достатъчни да покрият стойността на очакваните з. по р. а. Ето защо, следва да се приеме, че след като от п.и. е извършена преценка на възможността предполагаемото з. да се изпълни с разполагаемото и. на д. и е прието, че същото е недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане на о. м.. Самата жалбоподателка не твърди и не представя доказателства, че разполага с и. над ... лв., колкото е общия размер на предполагаемите з., поради което правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде невъзможно, който извод обосновава нуждата от налагането на п.о.м.на основание чл. 121 от ДОПК.

Спазена е разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК. С оглед на затрудненото удовлетворяване на бъдещото п. в., при наличие на о. върху а. на лицето, се въздейства неблагоприятно върху неговата д.. В тази връзка законодателят е предвидил в чл. 121, ал. 3 от ДОПК забрана на не какво да е затруднение, а само на такова, което представлява "сериозно възпрепятстване дейността на лицето". Нещо повече, втората визирана хипотеза в чл. 121, ал. 3 от ДОПК предвижда още по - изявен превес на публичния интерес като посочва, че о. се допуска дори ако сериозно се възпрепятства дейността на лицето стига да не води до нейното спиране. В случая жалбоподателката не е представил конкретни доказателства наложената п. о. м. да е довела до визираните в чл. 121, ал. 3 от ДОПК ефекти върху д. и. Налице са само твърдения за възпрепятстване на д., които по никакъв начин не са подкрепени с доказателства. Освен това следва да се има в предвид, че жалбоподателката към настоящия момент не разполага с а., които да се използват за надлежно о. на бъдещите з., за да се съобрази разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, поради което з. върху б. с. се явява единствената възможна към настоящия момент о. м..

Постановлението е издадено в предписаната от закона форма – арг. от чл. 196 от ДОПК, като съдържа посочените в ал. 1 реквизити. В съответната форма е издадено и оспореното пред съда решение на ответника, като в него са посочени съобразените по преписката фактически обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и приложимото според ответника право. Самата о. м. е наложена от п.и.в съответствие с разпоредбите на чл. 202, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. От друга страна п.и.стриктно е изпълнил императивната разпоредба на чл. 198, ал. 3 от ДОПК вр. с чл. 213 от ДОПК, като в з.съобщение изрично е посочил на третите задължени лица Уникредит Булбанк АД и Първа Инвестиционна Банка АД, върху кои н. с. по чл. 213 от ДОПК з. не действа, при което стриктно е спазен процесуалния закон. Ако третото лице не изпълни точно разпореденото с постановлението и наруши изискванията на чл. 213 от ДОПК, то това не е следствие на допуснато от органа по приходите нарушение, а редът за защита е друг.

В конкретният случай съдът не намира, че постановлението на п. и., а и решението на ответника нарушават принципите по чл. 6 от АПК, вкл. и принципа за съразмерност. Наложеният з.в никакъв случай не цели засягането на с. п. на жалбоподателката, нито цели засягането на нейни други и или н права и интереси извън легитимната цел за о на надлежно установения п д. В този смисъл нито п. и., нито ответникът целят с актовете си вредоносен за жалбоподателката резултат, който да надхвърля рамките на легитимната цел на о. на конкретно посочен и установен п. д. чрез з. на вземане на жалбоподателката и то само и единствено до размер, установен точно и ясно в процесуалния закон.

Следва да се има предвид, че жалбоподателката разполага с възможността, регламентирана в разпоредбата на чл. 199 от ДОПК, да поиска заменянето на един вид о. с друго равностойно о., която представлява конкретно нормативно проявление на принципа на пропорционалност в о. производство.

Освен това жалбоподателката не е представила о. в пари, безусловна и неотменяема б. г. или д. ц. к., а от друга страна са налице (както се отбеляза) годни от процесуална гледна точка изпълнителни основания по чл. 209, ал. 1 от ДОПК при което съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК. Представеното предложение за п. план не може да се възприеме, като основание по чл.197 ал.3 от ДОПК за отмяна на наложеното о.

По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че оспореното Постановление за налагане на о.м.е издадено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, поради което решението на директора на ТД на НАП – Бургас следва да се потвърди, а жалбата срещу него да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото на ответника следва да се присъди ю. в. на основание § 2 от ДОПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100, 00 лв.

 Ръководен от изложените съображения и на основание чл.197 от ДОПК, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Г.-В. ЕГН ********** с адрес: *** против Решение № 76/10.06.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Д.Г.Г.-В. ЕГН ********** с адрес: ***  да заплати на ТД на НАП – Бургас направени по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.197 ал.4 от ДОПК.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: