№ 258
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20211100603640 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С присъда от 28.07.2021 г. на Софийският районен съд (СРС), Наказателно отделение
(НО), 3 състав, постановена по НЧХД № 12323/2019 г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав,
подсъдимата С. П. К. е призната за виновна в това, че в периода от 12.06.2019 г. до 14.06.2019
г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление – с шест деяния, които
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, разпространила обида, като изпратила имейли от собствения си имейл адрес на
имейл адреса на сестра си Н. П. К., съдържащи нещо унизително за честта и достойнството на
Н.К. – думи и изрази в текстовете на съобщенията, както следва:
На 12.06.2019 г., в 00:58 часа, разпространила обида, като изпратила имейл от собствения
си имейл адрес на имейл адреса на сестра си Н. П. К., съдържащ нещо унизително за честта и
достойнството на Н.К., чрез думи и изрази, които са част от целия текст на съобщението:
„мутресо гнусна“ и „изрод“;
На 12.06.2019 г., в 14:02 часа, разпространила обида, като изпратила имейл от собствения
си имейл адрес на имейл адреса на сестра си Н. П. К., съдържащ нещо унизително за честта и
достойнството на Н.К., чрез изрази, които са част от целия текст на съобщението: „мутресо
лъжлива и с грозна джука“ и „лъжкиньо долна“;
На 12.06.2019 г., в 17:39 часа, разпространила обида, като изпратила имейл от собствения
си имейл адрес на имейл адреса на сестра си Н. П. К., съдържащ нещо унизително за честта и
достойнството на Н.К., чрез думи и изрази, които са част от целия текст на съобщението: „още
един ден мина, който си загрозила с крадливото ти и лъжливо зле и набързо коригирано лице“,
1
„урод“ и „нагла и проста балканска мутреса“;
На 12.06.2019 г., в 21:52 часа, разпространила обида, като изпратила имейл от собствения
си имейл адрес на имейл адреса на сестра си Н. П. К., съдържащ нещо унизително за честта и
достойнството на Н.К., чрез изрази, които са част от целия текст на съобщението: „мърлява и
криминална мутресо“ и „грозна мутресо с коригирана джука“;
На 13.06.2019 г., в 11:56 часа, разпространила обида, като изпратила имейл от собствения
си имейл адрес на имейл адреса на сестра си Н. П. К., съдържащ нещо унизително за честта и
достойнството на Н.К., чрез изрази, които са част от целия текст на съобщението: „лъжливко в
грозна физиономия и неуспешно протекли пластични операции“, „в крадливите ти мутренски
ръце“ и „нещастница си, Н., грозна, нагла и тъпа“;
На 14.06.2019 г., в 19:22 часа, разпространила обида, като изпратила имейл от собствения
си имейл адрес на имейл адреса на сестра си Н. П. К., съдържащ нещо унизително за честта и
достойнството на Н.К., чрез изрази, които са част от целия текст на съобщението: „нагла и
криминална мутресо с грозна коригирана физиономийка“ и „мутричко“ – престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.
78а от НК, подсъдимата С. П. К. е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева.
С присъдата, подсъдимата С. П. К. е осъдена да заплати на частния тъжител Н. П. К.
направените от нея разноски в размер на 12,00 /дванадесет/ лева, както и да заплати в полза на
СРС, държавна такса в размер на 5,00 /пет/ лева, при издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е депозирана въззивна
жалба от адв. Ж. Хр. М. – адвокат от САК, в качеството й на назначен служебен защитник на
подс. С. П. К.. В жалбата, адв. М. излага твърдения относно извършени груби закононарушения
от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в погазване на материалния и на
процесуалния закон, както и относно явна несправедливост на наложеното на подзащитната й
наказание. Претендира, че първоинстанционният съд не се е съобразил с императивното
съдържание на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл. 78а от НК, като е следвало да прекрати
наказателното производство, тай като процесното деяние представлява по същността си
административно нарушение, а не престъпление.
На следващо място, адв. М. излага виждането си, че правната квалификация, възприета от
решаващия СРС е нелегитимна, тъй като съдът не е имал правомощието да променя посочената
от частната тъжителка в тъжбата такава и съответно да преквалифицира деянието, което е било
вписано в подадената тъжба. Претендира и, че и двете правни квалификации са несъставомерни,
изтъквайки, че разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК, изисква обидата да е била
възприета от голям, неограничен кръг от хора, а такова възприемане по отношение на
конкретното деяние липсва. Изтъква и, че авторството на деянието не е доказано „по никакъв
начин“, предвид липсата на преки доказателства подсъдимата лично да е изпращала до
тъжителката електронна поща, тъй като всеки, който е имал данни относно паролата, с която е
бил защитен имейлът й, е могъл да изпрати инкриминираните електронни съобщения, без
нейното знание и съгласие. Изтъква, че под разпространението „по друг начин“, визирано в чл.
148, ал. 1, т.2, пр. 2 от НК, законодателят е имал предвид напр. „печатано и разпространение в
многобройни екземпляри на електронен вестник“. В заключение, защитата отправя искане за
отмяна на постановената от първоинстанционният съд осъдителна присъда и за постановяване
на нова такава, с която подс. С. П. К. да бъде оправдана.
В отговор на така депозираната от М. въззивна жалба, е постъпило възражение от
частният тъжител Н. П. К., в което същата изразява мнение относно правилността и
законосъобразността на обжалваната присъда, постановена при стриктно спазване на
2
материалния и процесуалния закон. В тази връзка, частната тъжителка излага съображения за
неправилност на твърденията, изложени от защитата, като сочи, че по нейно мнение единствено
в правомощията на Съда е да установи дали тъжбата съдържа данни за извършено престъпление
и съответно да го квалифицира. Относно твърденията на М. за несъставомерност на деянието,
частната тъжителка Н.К. заявява, че тези твърдения е следвало да бъдат предявени още преди
постановяване на присъдата от първоинстанционния съд и именно пред него, като изтъква, че
същите са „абсолютно неоснователни и необосновани“, предвид обстоятелството, че на нито
един етап от наказателното производство до настоящия момент, нито подсъдимата, нито
нейният защитник в лицето на адв. М. са отрекли, че инкриминираните електронни съобщения
са изпратени именно от подс. С.К., нито са представили доказателства в обратната посока. Нещо
повече, частната тъжителка Н.К. излага и, че изпращането на имейли с обидно за нея
съдържание, е продължило и след постановяване на първоинстанционната присъда на
28.07.2021 г., за което обстоятелство, към депозираното от нея възражение прилага имейли от
дати 28.07.2021 г. и 23.08.2021 г., в които са ползвани изразите, както следва: „гнусна отрепко“,
„крадлив урод“, „противния дърт урод“ /последното възприето от Н.К. като отнасящо се до
майка й/ в първия имейл и „отрепко“, „мърла“, „недоклатена крава“ и „нагло животно“ – във
втория. Към възражението частната тъжителка прилага и копие на имейл съобщение,
адресирано до нея и съдебния секретар от СРС П.К., изпратено от имейла на С.К., в който също
се съдържат обидни думи и изрази по отношение на Н.К.. В заключение, частната тъжителка
Н.К. отправя искане към въззивния съд, да отхвърли подадената от адв. М. – в качеството й на
назначен служебен защитник на подсъдимата С. П. К., въззивна жалба срещу постановената
присъда на СРС, като неоснователна и да потвърди първоинстанционния съдебен акт, в т.ч.
наложената на подсъдимата санкция от 1 000,00 /хиляда/ лева, която да бъде задължена и да
поеме всички извършени по дело разноски. Алтернативно, в случай, че въззивният съд
възприеме изложените възражения в така депозираната въззивна жалба, моли делото да бъде
върнато за ново разглеждане в Софийски районен съд.
В съдебно заседание назначеният служебен защитник на подс. С.К. – адв. М. – от САК,
поддържа изложеното в жалбата в насока, че първоинстанционният съд е следвало да прекрати
наказателното производство, тъй като деянието, вписано в тъжбата, съставлява
административно нарушение. Изтъква, че неправомерно съдията – докладчик е
преквалифицирал така описаното в тъжбата деяние, в по-тежко обвинение – по чл. 148, ал. 1, т.
2, пр. 2, вр. чл. 146 и чл. 26 от НК. Изтъква и, че твърдяното деяние е несъставомерно както по
квалификацията, възведена в тъжбата, така и по впоследствие променената от първия съд
такава. Излага и твърдения за липсата на преки доказателства досежно авторството на
престъпното деяние, аргументирайки се, че всеки, който е имал достъп до компютъра и паролата
на подсъдимата, е могъл да изпрати процесните мейли. Приема, че в случая е налице
несъставомерно деяние, поради което отправя искане към въззивния съд за постановяване на
оправдателен съдебен акт.
Подсъдимата С. П. К., редовно призована чрез назначения й служебен защитник адв. М. –
от САК, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, и по основателността на депозираната въззивна жалба.
Частният тъжител Н. П. К. поддържа депозираното срещу въззивната жалбата
възражение и моли съда да приеме като писмени доказателства по делото три имейла с обидно
съдържание, насочено към нея, които твърди, че подсъдимата й изпратила след постановяването
на присъдата от първоинстанционния съд, съответно на дати 28.07.2021 г., 23.08.2021 г. и на
13.09.2021 г. Настоящият съдебен състав, въпреки възражението на защитата в лицето на адв.
М., че представените имейли са извън предмета на обвинението и не следва да бъдат приемани
3
като доказателства по делото, счете, че същите следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал по производството, с оглед охраняване правата на частния тъжител
във водения наказателен процес, основаващ в становището си по същество, че подс. С.К.,
въпреки постановената от първия съд присъда, продължава своята престъпна деятелност чрез
изпращане на унизителни за честта и достойнството на частната тъжителка изрази.
Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира
за установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал в
качеството им на писмени доказателствени средства съдържанието на 6 /шест/ броя имейли,
датирани в периода от 12.06.2019 г. до 14.06.2019 г., изпратени от имейл адрес
**************@*****.*** на имейл адрес *************@*****.*** (л. 11 – 12 от съдебното
производство пред СРС); съдържанието на 2 /два/ броя имейли, изпратени от имейл адрес
**************@*****.*** на имейл адрес **************@***.******* на 29.02.2020 г. и на
23.06.2020 г. (л. 61 и 78 от съдебното производство пред СРС), и справка за съдимост относно
подс. С. П. К. (л. 124 от съдебното производство пред СРС).
При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване, съдът е кредитирал изцяло събраните
писмени доказателствени средства, отчитайки, че подсъдимата С.К. не е оспорила ползването на
имейл адрес **************@*****.***, на който е получавала и съобщения от СРС, изпратени й
от съдебния секретар на СРС, НО, 3 състав – П.К., от служебен имейл адрес
**************@***.*******, както и, че е отговаряла на получените съобщения, именно от
цитирания имейл **************@*****.***.
Въз основа на така събрания доказателствен материал, първостепенният съд е приел за
установено, от фактическа страна, че частният тъжител Н. П. К. и подсъдимата С. П. К. са
сестри от един баща, като след неговата смърт двете се намирали във влошени, в резултат на
имуществени спорове, отношения. Подсъдимата живее и работи извън страната, а частната
тъжителка живее в страната и по-конкретно в гр. София.
За установено по делото първоинстанционният съд е приел и, че за периода от 12.06.2019
г. до 14.06.2019 г., от собствения си имейл **************@*****.***, подсъдимата С.К.
изпратила шест броя имейли до частния тъжител Н.К. на нейния имейл адрес
*************@*****.***, съдържащи обидни думи и изрази: „мутресо гнусна“ и „изрод“ в
имейл, изпратен на 12.06.2019 г. в 00:58 часа; „мутресо лъжлива и с грозна джука“ и „лъжкиньо
долна“, в имейл, изпратен на 12.06.2019 г., в 14:02 часа; „още един ден мина, който си загрозила
с крадливото ти и лъжливо зле и набързо коригирано лице“, „урод“ и „нагла и проста балканска
мутреса“, в имейл, изпратен на 12.06.2019 г., в 17:39 часа; „мърлява и криминална мутресо“ и
„грозна мутресо с коригирана джука“, в имейл, изпратен на 12.06.2019 г., в 21:52 часа;
„лъжливко в грозна физиономия и неуспешно протекли пластични операции“, „в крадливите ти
мутренски ръце“ и „нещастница си, Н., грозна, нагла и тъпа“, в имейл, изпратен на 13.06.2019 г.,
в 11:56 часа и „нагла и криминална мутресо с грозна коригирана физиономийка“ и „мутричко“,
в имейл, изпратен на 14.06.2019 г., в 19:22 часа.
Съдържанието на тези имейли било възприето от частната тъжителка като обидно,
унизително за честта и достойнството й, и я мотивирало да поиска образуването на настоящото
наказателно производство.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че с
4
деянието си подс. С. П. К. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като в периода
от 12.06.2019 г. до 14.06.2019 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление – с
шест деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, разпространила обида, чрез изпратени имейли от собствения си имейл адрес на
имейл адреса на сестра си Н. П. К., съдържащи нещо унизително за честта и достойнството на
Н.К. – думи и изрази в текстовете на съобщенията, както следва:
На 12.06.2019 г., в 00:58 часа, разпространила обида, като изпратила имейл от собствения
си имейл адрес на имейл адреса на сестра си Н. П. К., съдържащ нещо унизително за честта и
достойнството на Н.К., чрез думи и изрази, които са част от целия текст на съобщението:
„мутресо гнусна“ и „изрод“;
На 12.06.2019 г., в 14:02 часа, разпространила обида, като изпратила имейл от собствения
си имейл адрес на имейл адреса на сестра си Н. П. К., съдържащ нещо унизително за честта и
достойнството на Н.К., чрез изрази, които са част от целия текст на съобщението: „мутресо
лъжлива и с грозна джука“ и „лъжкиньо долна“;
На 12.06.2019 г., в 17:39 часа, разпространила обида, като изпратила имейл от собствения
си имейл адрес на имейл адреса на сестра си Н. П. К., съдържащ нещо унизително за честта и
достойнството на Н.К., чрез думи и изрази, които са част от целия текст на съобщението: „още
един ден мина, който си загрозила с крадливото ти и лъжливо зле и набързо коригирано лице“,
„урод“ и „нагла и проста балканска мутреса“;
На 12.06.2019 г., в 21:52 часа, разпространила обида, като изпратила имейл от собствения
си имейл адрес на имейл адреса на сестра си Н. П. К., съдържащ нещо унизително за честта и
достойнството на Н.К., чрез изрази, които са част от целия текст на съобщението: „мърлява и
криминална мутресо“ и „грозна мутресо с коригирана джука“;
На 13.06.2019 г., в 11:56 часа, разпространила обида, като изпратила имейл от собствения
си имейл адрес на имейл адреса на сестра си Н. П. К., съдържащ нещо унизително за честта и
достойнството на Н.К., чрез изрази, които са част от целия текст на съобщението: „лъжливко в
грозна физиономия и неуспешно протекли пластични операции“, „в крадливите ти мутренски
ръце“ и „нещастница си, Н., грозна, нагла и тъпа“;
На 14.06.2019 г., в 19:22 часа, разпространила обида, като изпратила имейл от собствения
си имейл адрес на имейл адреса на сестра си Н. П. К., съдържащ нещо унизително за честта и
достойнството на Н.К., чрез изрази, които са част от целия текст на съобщението: „нагла и
криминална мутресо с грозна коригирана физиономийка“ и „мутричко“
Съдът е приел и, че подсъдимата е осъществила деянието виновно, с форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Ето защо и на основание чл. 78а, ал. 1 от
НК, е освободил подсъдимата С. П. К. от наказателна отговорност, като й е наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по
делото, изцяло споделя фактическите констатации на СРС, обективирани в мотивната част на
атакувания съдебен акт. Изводите на първия съд по фактите са формирани въз основа на
правилен и обоснован анализ на събраните по делото писмени доказателствени средства, а
изложените възражения в подадената въззивна жалба за неправилност и необоснованост на
атакуваният съдебен акт, настоящата инстанция преценява за неоснователни. Същите са
изложени и пред решаващия СРС, който правилно е стигнал до извод относно тяхната
неоснователност и аргументирано ги е отхвърлил.
Съображенията на въззивният съд в тази връзка са следните:
5
СГС в този си състав, изцяло споделя изводите на СРС, относими към личността на
подсъдимата С. П. К., съдебното й минало и местоживеенето й към инкриминираният
времеви период и понастоящем, като прецени, че същите са формирани въз основа на
правилен анализ на събраните по делото писмени доказателствени средства, които по
отношение на посочените обстоятелства са напълно единни, еднопосочни и
взаимнодопълващи се.
Настоящата инстанция няма основание да не сподели изводите на решаващия
първоинстанционен съд и относно влошените взаимоотношения между подсъдимата С.К.
и тъжителката Н.К., като прецени, че същите са формирани въз основа на правилен и
задълбочен анализ на приобщените по делото писмени доказателства както относно
развитието на инкриминираното деяние, така и впоследствие.
Обосновани и законосъобразни са и изводите на решаващия първоинстанционен съд
и относно датата и мястото на извършване на инкриминираното деяние – от 12.06.2019 г.
до 14.06.2019 г., посредством изпратени от подсъдимата С.К. от нейния собствен имейл
**************@*****.***, и съответно получени от частната тъжителка шест броя имейли,
на нейния имейл адрес *************@*****.***, в гр. София, които имейли съдържат
обидни думи и изрази: „мутресо гнусна“ и „изрод“, в имейл от 12.06.2019 г., в 00:58 часа;
„мутресо лъжлива и с грозна джука“ и „лъжкиньо долна“, в имейл от 12.06.2019 г., в 14:02
часа; „още един ден мина, който си загрозила с крадливото ти и лъжливо зле и набързо
коригирано лице“, „урод“ и „нагла и проста балканска мутреса“, в имейл от 12.06.2019 г., в
17:39 часа; „мърлява и криминална мутресо“ и „грозна мутресо с коригирана джука“, в
имейл от 12.06.2019 г., в 21:52 часа; „лъжливко в грозна физиономия и неуспешно протекли
пластични операции“, „в крадливите ти мутренски ръце“ и „нещастница си, Н., грозна,
нагла и тъпа“, в имейл от 13.06.2019 г., в 11:56 часа и „нагла и криминална мутресо с грозна
коригирана физиономийка“ и „мутричко“, в имейл от 14.06.2019 г., в 19:22 часа. Касателно
тази категория факти и обстоятелства, районният съд правилно се е доверил на приложените
писмени доказателства, представляващи именно изпратените от подсъдимата и получени от
частната тъжителка имейли, съдържащи относимите към предмета на производството факти
и обстоятелства.
СГС в този си състав, изцяло споделя и изводите на СРС, относими към правната
квалификация и авторството на процесното деяние. Настоящият съдебен състав няма
основание да не кредитира с доверие събраните и оценени от първоинстанционния съд писмени
доказателства – 6 /шест/ броя имейли, датирани в периода от 12.06.2019 г. до 14.06.2019 г.,
изпратени от имейл адрес **************@*****.*** до имейл адрес *************@*****.*** /л.
11 – 12 от съдебното производство пред СРС/; съдържанието на 2 /два/ броя имейли, изпратени
от имейл адрес **************@*****.*** до имейл адрес **************@***.******* на
29.02.2020 г. и на 23.06.2020 г. /л. 61 и 78 от съдебното производство пред СРС/, както и
събраните от настоящия въззивен състав писмени доказателства – 3 /три/ броя имейли,
изпратени на дати 28.07.2021 г., 23.08.2021 г. и 13.09.2021 г. от имейл адрес sabina.karleva@
gmail.com до имейл адрес *************@*****.*** /л. 32 – 34 от съдебното производство пред
въззивната инстанция/. Правилно в този смисъл СРС е приел за безспорно установено
авторството на деянието, като в този смисъл е отхвърлил възраженията на защитника на
подсъдимата, че не тя е изпратила процесните имейл съобщения, тъй като всеки с достъп до
паролата на ползвания от нея имейл, би могъл да го направи.
В тази връзка, първоинстанционният съд е изложил убедителни доводи в насока
категоричното установяване на авторството на деянието, приемайки за безспорно установено, че
имейл адресът **************@*****.*** е ползван лично от подс. С.К., при това не само в
инкриминирания времеви период, но и след него, изводимо от факта, че на същия имейл адрес
подсъдимата е била призована от съдебен секретар П.К. по воденото пред СРС производство. В
този смисъл е кредитирал и приобщеното по делото като писмено доказателство имейл
6
съобщение, изпратено от имейл адрес **************@*****.*** до имейл адрес
**************@***.******* на 29.02.2020 г. (л. 61 от съдебното производство пред СРС), със
следното съдържание: „Здравейте, г-жо съдия. Случаят с тъжбата на Н.К. е ескалиран на
международно ниво. Понеже ме призовавате с телефонни обаждания и скенер да се явявам по
тъжба за обида от друга държава, ще се налага да ме съдите in absentia, което нарушава правата
ми на справедлив процес. Аз съм журналист и официално квалифицирам Н.К. като мутреса с
бухалка и грозно изработена гръдна и физиогномична структура и сега случаят става
международен. Имам доказателства, които подкрепят твърденията ми. Скоро ще има заведено и
дело за кражба. Поздрави от Кьолн“, с поставен след това подпис. В съдържанието на цитирания
имейл, първоинстанционният съд е констатирал недвусмислено ползването на същите думи и
сходни изрази, каквито са и въведените в повдигнатото срещу подс. С.К. обвинение, което е и
преценил като указващо обстоятелство относно това, че авторството на съдържанието на
посочения имейл е напълно идентично на съдържанието на процесните шест броя имейли.
В същата посока решаващият СРС е оценил и писменото доказателство – имейл от
**************@*****.***, изпратен до **************@***.******* (л. 78 от производството
пред СРС) със съдържание: „Добър вечер, Имам пропуснато обаждане от телефон, който
проверих, че е от съда, ако сте ме търсили във връзка с доведената ми сестра Н.К., моля да ми
бъде назначен служебен защитник, защото от години постоянно пребивавам с друга страна и
нямам възможност да се защитавам. Нарушава се правото ми на справедлив процес. Моля
служебният защитник да се свърже с мен, за да организирам явяване на свидетели“.
Съдържанието на този имейл СРС е възприел като потвърждение на факта, че той се ползва от
същото лице, изпратило предходния посочен /на 29.02.2020 г./ имейл, предвид, че е налична
както смислова, така и логична хронология в съдържанието на двата текста.
Обосновани са изводите на първоинстанционният съд в насока връзката на подс. С.К. с
инкриминираното деяние и чрез оцененото значение на една част от изпратения от нея имейл на
29.02.2020 г., а именно: „официално квалифицирам Н.К. като мутреса с бухалка и грозно
изработена гръдна и физиогномична структура“, на основата именно на която част от това
съобщение, решаващият съд е аргументирал, че на практика по този начин подс. С.К. е
потвърдила своето авторство върху думите и изразите, ползвани в процесните 6 имейла,
заставайки зад тях и поддържайки ги дори пред служител на съда.
Действително, както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, адв. М. – от
САК, в качеството й на защитник на подс. С.К., претендира недоказаност на авторството на
процесното деяние. Настоящият съдебен състав намира, че няма основания да даде вяра на
подобни произволни по своя характер твърдения, които не са подкрепени нито от страна на
самата подсъдима, нито от събраните по делото доказателства. Тъкмо обратното, както правилно
отбелязва СРС, с имейла си от 29.02.2020 г., изпратен от имейл адрес **************@*****.***
до имейл адрес petya.kalcheva@ srs.justice.bg (л. 61 от съдебното производство пред СРС), подс.
С.К. потвърждава красноречиво авторството на процесните имейли като изпратени от нея и
затвърждава позицията си по отношение на частната тъжителка, заявявайки я и пред служител
на съда. Указваща на тези обстоятелства е най-вече частта от изпратеното електронно
съобщение, съдържащо следните думи и изрази: „Аз съм журналист и официално квалифицирам
Н.К. като мутреса с бухалка и грозно изработена гръдна и физиогномична структура и сега
случаят става международен. Имам доказателства, които подкрепят твърденията ми. Скоро ще
има заведено и дело за кражба.“.
Тук следва да се отбележи и факта, че по искане на адв.М. пред първоинстанционният
съд, в съдебно заседание от 26.01.2021 г., СРС е допуснал двама свидетели – Т.Ф..П и М.Г.Д.в,
чиито показания по думите на защитата, ще внесат яснота относно отношенията между
подсъдимата и частната тъжителка, както и ще установят дали подсъдимата е изпращала
процесните съобщения. Независимо от факта, че така допуснатите свидетели са били редовно
7
призовани, същите не са се явили в проведеното на 01.06.2021 г. съдебно заседание, нито в това,
проведено на 28.07.2021 г., по времето на което адв. М. е поискала тяхното заличаване поради
невъзможност да осигури явяването им пред съда. Така твърденията на защитата, че с разпитите
на тези свидетели е било възможно да се обоснове авторството на инкриминираното деяние
различно от това на подзащитната й, остават изцяло непотвърдени и неоправдани – факт, който
допълнително привнася в полза убедителния извод за връзката но подс. С.К. с реализираното
престъпно посегателство, за което тя е предадена на съд по воденото производство.
С оглед на изложеното, въззивният съд счита, че СРС правилно е кредитирал събраните
по делото писмени доказателствени източници, като е приел, че същите са изцяло относими към
предмета на доказване.
Като цяло, първият съд е положил необходимите процесуални усилия за събиране на
необходимите и възможни доказателства и доказателствени средства за установяване на фактите
и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, а събраните такива е подложил на
внимателен, обективен и задълбочен анализ, като въз основа на същия е достигнал до правилни
и доказателствено обосновани изводи по фактите, които изцяло се споделят от настоящата
инстанция. Първият съд не е допуснал непълнота на доказателствената съвкупност или
превратното й тълкуване. Измежду така събраните по делото доказателствени източници,
досежно горепосочените факти и обстоятелства, не се констатират каквито и да било
съществени противоречия, които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане, по реда
на чл. 305, ал. 3 НПК.
Въз основа на направения анализ на доказателствената съвкупност, събрана в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, СРС е формирал правилни изводи по
фактите и обстоятелствата, визирани по-горе, обективирани в мотивната част на постановения
съдебен акт, които настоящата инстанция изцяло споделя, поради което и не намира за нужно да
преповтаря.
При така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция изцяло
споделя крайния извод на СРС, че подс. С. П. К. е осъществила от обективна страна всички
признаци от състава на престъплението чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК.
Престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК е уредено систематично в Глава втора от
Особената част на НК „Престъпления против личността“, Раздел VІІ „Обида и клевета“ и има за
обект на закрила обществените отношения, свързани с опазване честта и достойнството на
личността.
За да е осъществен състав на престъпление по този законов текст се изисква, от
обективна страна, деецът да каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на
другиго в негово присъствие. За осъществяване състава на чл. 146, ал. 1 НК, не е
достатъчно обиденият физически да присъства на мястото, където са ка‐
зани обидните думи и изрази, или са извършени обидните действия
(жестове, мимики и др.). Необходимо е още те да бъдат възприети от него. Това ще
стане, като ги чуе или види (вж. решение № 664/30.12.1972 г. по н. д. № 652/1972 г., I
н. о.). Престъплението е уредено като умишлено, като може да се осъществи само при форма на
вината пряк умисъл.
Разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК урежда квалифицираните случаи на
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, а именно тези, при които обидните думи и изрази са
разпространени „чрез печатно произведение“ /в първото предложение/ или „по друг начин“ /по
смисъла на второто предложение/.
При обективната и субективна съставомерност на дадено деяние по горепосочените
признаци на престъпния състав, за дееца възниква отговорност за осъществен състав на
8
престъплението „обида“.
В конкретния по делото случай безспорно се установява, че чрез изпратените шест броя
имейли в периода от 12.06.2019 г. до 14.06.2019 г., подсъдимата С.К. е отправила обидни думи и
изрази по отношение на частната тъжителка Н.К., а именно „мутресо гнусна“, „изрод“, „мутресо
лъжлива и с грозна джука“, „лъжкиньо долна“, „още един ден мина, който си загрозила с
крадливото ти и лъжливо зле и набързо коригирано лице“, „урод“, „нагла и проста балканска
мутреса“, „мърлява и криминална мутресо“, „грозна мутресо с коригирана джука“, „лъжливко в
грозна физиономия и неуспешно протекли пластични операции“, „в крадливите ти мутренски
ръце“, „нещастница си, Н., грозна, нагла и тъпа“, „нагла и криминална мутресо с грозна
коригирана физиономийка“ и „мутричко“.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд,
че в така изпратените 6 бр. електронни съобщения, подсъдимата С.К. е визирала именно своята
сестра – частната тъжителка Н.К.. Този извод е безспорен както предвид факта, че
инкриминираните имейл съобщения са изпратени до личния имейл на частната тъжителка Н.К.
*************@*****.***, така и от приетото от първоинстанционния съд писмено доказателство
– имейл до съдебния секретар на 3-ти състав, СРС, НО П.К. от дата 29.02.2020 г., изпратен от
имейл **************@*****.*** до имейл **************@***.*******, с част от текста “…
официално квалифицирам Н.К. като мутреса с бухалка и грозно изработена гръдна и
физиогномична структура…” – думи и изрази, част от които напълно съвпадат, а други са
близки по значение с употребените в процесните електронни съобщения, изпратени по имейл.
Основният въпрос, на който следва да дадат отговор съдилищата по същество е, дали
употребените от подсъдимата С.К. изрази, посочени по-горе, са обидни по своя характер.
По този въпрос правилно решаващият СРС, НО, 3-ти състав, е приел, че същите са без
съмнение обидни, тъй като са неприемливи от гледна точка на обществения морал. Те се отнасят
до млада семейна жена и майка, и са свързани с характеристики на части на тялото, което е
изключително оскърбително. На следващо място, тези изрази засягат и накърнени морални
ценности и категории от възпитанието на тъжителката, както и поведението й в обществото. С
тях безспорно е унизена честта и достойнството на Н.К. като жена, съпруга и майка както в
личностен, така и в обществен план. Допълнително се повишава степента на укоримост на
деянието от факта, че на места в текстовете на изпратените електронни съобщения, са направени
внушения за извършени от частната тъжителка престъпления. Изцяло споделяйки фактическите
и правни изводи на първоинстанционния съдебен състав в тази насока, настоящият въззивен
състав счита, че твърденията, изнесени от подсъдимата С.К. в инкриминираните имейли, са
обидни по смисъла на чл. 146, ал. 1 НК, доколкото са свързани с негативно характеризиране на
личността на пострадалата и нейни физически особености.
По делото се установява по несъмнен и категоричен начин, че с изпращането на
имейлите от подсъдимата, престъплението е било довършено. Същото обстоятелство дава
основание на съда да квалифицира обидата като разпространена по друг начин, който начин
предопределя възможност за многократно възприемане на съдържанието на обидите, по смисъла
на чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК.
Предвид обстоятелството, че процесното деяние е извършено на няколко инкриминирани
дати в периода от 12.06.2019 г. до 14.06.2019 г., а именно – на 12.06.2019 г., в 00:58 часа; на
12.06.2019 г., в 14:02 часа; на 12.06.2019 г., в 17:39 часа; на 12.06.2019 г., в 21:52 часа; на
13.06.2019 г., в 11:56 часа и на 14.06.2019 г., в 19:22 часа, са налице всички изисквания за
приложението на чл. 26, ал.1 от НК, с оглед на което правилната правна квалификация на
деянието е по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
9
Настоящата инстанция изцяло споделя и изводите на СРС досежно субективната
съставомерност на деянието, осъществено от подс. С.К., по законовия текст на чл. 148, ал. 1, т. 2,
пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на извършеното деяние, а именно, че изпратените и съдържими думи и изрази в
съобщения по имейл, са от естество да обидят частната тъжителка, да унизят честта и
достойнството й като млада жена, съпруга и майка както в личностен, така и в обществен план.
Подсъдимата е предвиждала общественоопасните последици от деянието, а именно, че
процесните думи и изрази ще достигнат до знанието на частната тъжителка и е целяла тяхното
настъпване, като нееднократно, шест пъти е изпратила имейл съобщения с обидно съдържание,
демонстрирайки решимост да нанесе обидите. На следващо място, подсъдимата е съзнавала и
обстоятелството, че изпращайки процесните имейли е реализирала разпространяване на
обидните думи и изрази „по друг начин“ по смисъла на пр. 2 на чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно
подс. С.К. е бил призната за виновна по повдигнатото й обвинение за осъществен състав на
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, посредством
употребените по-горе изрази, съдържими в инкриминираните имейли. Възраженията на
защитата в противния смисъл, СГС намира за неоснователни.
Пред настоящата съдебна инстанция защитата навежда довод, че наказателното
производство е следвало да бъде прекратено още от решаващия СРС, както и, че този съд не е
бил компетентен да дава правна квалификация на инкриминираното престъпление, различна от
сочената в тъжбата на частния тъжител. По отношение на тези съображения, настоящият
въззивен състав в пълнота споделя изводите на първоинстанционния съд за тяхната
неоснователност. Обосновано в мотивите към атакуваната присъда, СРС е изложил, че
процесното деяние съставлява престъпление, а не административно нарушение по своя
характер, а по втория въпрос правилно е аргументирал, че в сезиралата съда тъжба се съдържат
достатъчно ясни фактическите данни, правното квалифициране на които е от компетентността и
правомощията единствено на съда. Настоящият въззивен състав в допълнение счита, че в
конкретния случай твърдяната от адв. М. незаконосъобразна преквалификация от СРС поначало
изобщо не е налична, тъй като първата легитимна правна квалификация в рамките на
разглежданото наказателно производство, е направена именно от първоинстанционния съд.
При този изход на делото, СГС в този си състав, изцяло споделя и изводите на
решаващия първоинстанционен съд, че са налице предпоставки за освобождаване на подс. С.К.
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, с налагане на административно
наказание. И това е така, тъй като за извършеното от нея престъпление с посочената правна
квалификация, е предвидено наказание “глоба”, като съдът може да наложи и наказание
“обществено порицание”; подсъдимата не е осъждана, нито освобождавана от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV на глава ХІІІ от Общата част на НК; от извършеното от нея
престъпление не са причинени имуществени вреди, като в същото време то не е било извършено
в пияно състояние, от деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт,
престъплението не е извършено срещу орган на властта, при и по повод изпълнение на службата
му и не са налице множество престъпления.
Настоящата инстанция извърши служебен преглед на първоинстанционния съдебен акт и
в частта му относно наложеното на подсъдимата С.К. административно наказание и в тази
насока съобрази следното.
За да определи конкретния размер на следващото се на престъпния деец
10
административно наказание, първоинстанционният съд е преценил като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подс. С.К., а като отегчаващи
отговорността обстоятелства е отчел шестте деяния в състава на продължаваното престъпление,
които указват на твърда решимост и упоритост в желанието на подсъдимата да обиди частната
тъжителка, която е и нейна сестра. Ето защо е преценил, че на подсъдимата С.К. следва да бъде
определено административно наказание „Глоба“ в минималния, предвиден от законодателя,
размер от 1000,00 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че неправилно СРС е отчел като смекчаващо
отговорността на подсъдимата чистото й съдебно минало, тъй като това е една от кумулативно
изискуемите предпоставки за приложение на института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, и не
следва да се обсъжда повторно от съда при преценка на степента на обществена опасност на
дееца, респ. следващото се по размер административно наказание.
Като смекчаващо отговорността на подс. С.К. обстоятелство следва да се отчетат
изострените междуличностни отношения между нея и частната тъжителка, а като отегчаващо
отговорността на подсъдимата обстоятелство, съдът прецени това, че и след постановяване на
присъдата от СРС, подсъдимата е продължила с упорство и безцеремонност да отправя обидни
изрази по адрес на частната тъжителка, посредством имейл съобщения, които не са
инкриминирани в конкретния случай, но доказателства за които бяха предоставени пред
въззивният съд
Въпреки това, въззивната съдебна инстанция споделя доводите на СРС, че следващата се
на подсъдимата санкция следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността й
обстоятелства и поради това – в размер на минимума, предвиден в закона. Предвид изложеното
намира, че правилно и законосъобразно първият съд е определил следващото се на дееца
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
Настоящият съдебен състав споделя и обосновката на СРС в частта относно направените
по делото разноски, като приема, че правилно подс. С.К. е осъдена да заплати на частния
тъжител Н.К. разноските по водене на делото в упоменатия в атакувания съдебен акт размер –
12,00 /дванадесет/ лева, както и държавна такса в размер 5,00 /пет/ лева – в полза на СРС, при
издаване на изпълнителен лист.
Тъй като при цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение
на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат
отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 28.07.2021 г., постановена от Софийския районен съд,
Наказателно отделение, 3-ти състав, по НЧХД № 12323/2019 г. по описа на СРС, НО.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12