Решение по дело №149/2010 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 121
Дата: 9 юли 2014 г. (в сила от 2 ноември 2016 г.)
Съдия: Цонко Славков Иванов
Дело: 20103210100149
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2010 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                 09.07.2014г.                                 град   Балчик

                                   

                                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Балчишкият Районен Съд                                                          граждански състав

на девети юни                                      през две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                       Председател : ЦОНКО И.

                                                                                       Членове :

                                                                                       Съдебни заседатели:

секретар М.Е.

прокурор 

като  разгледа  докладваното от съдия И.

гр.дело № 149 по описа за 2010г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Г.А.А. ЕГН:********** *** и С.И. Д. ЕГН:**********-починала по време на процеса, и конституирани наследниците й, които са-първия ищец, Б.Г.А. ЕГН:********** и М.Г.А. ЕГН:**********,*** против А.Д.З. ЕГН:********** ***, чрез адв. Й. К. от ДАК по иск за заплащане на подобрения с цена-15900лв.

Ищците твърдят, че са добросъвестни владелци на имота и претендират да бъде осъдена ответницата да им заплати сумата 15900лв. представляваща извършени от тях подобрения в този имот през 2005г. Сочат, че подобренията са извършени без нейното противопоставяне и са увеличили стойността на имота й. В случай, че съдът приеме различна от тяхната квалификация, молят съдът да им присъди суми съобразно направената от съда квалификация на видовете работи като необходими, полезни разноски и подобрения. Претендират и разноските по делото.  

            Ответника А.Д.З. ЕГН:**********, чрез адв.Й.К. оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че не е знаела, че се правят подобрения от ищците които не са добросъвестни владелци на процесния имот и не могат да се позовават на чл.71 и чл.72 от ЗС. Посочва, че ОС-Добрич по в.гр.д. № 477/2010г. и ВКС по гр.д. № 100/2011г. при постановяване решенията в мотивите си са приели, че ищците не са добросъвестни владелци на процесния имот, в който по настоящото дело твърдят, че са извършили подобрения. Претендира разноските по делото.

            Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема следното: Не се спори от ищците, че ответницата е собственик на процесния имот. Спори се помежду им за това дали ищците са добросъвестни владелци или недобросъвестни поради което да имат право да претендират заплащане на извършени подобрения в имота. Безспорно е установено от ОС-Добрич и ВКС по посочените по-горе дела чиито решения са приети по делото, че ищците при придобиване имота, ако са извършили справка с Служба по вписванията гр.Балчик са щели да установят вписана искова молба от ответницата по иск с правно основание чл.108 от ЗС. Разпоредбата на чл. 114, б "в" ЗС предвижда вписване на искови молби, с които се цели заместване на акт за признаване на вещни права. Съдебните решения по искове за собственост установяват със сила на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост на ищеца, поради което като "заместващи актове" по смисъла на чл. 112, б. "з" ЗС подлежат на вписване. Поради това и исковите молби по искове за собственост- осъдителни и установителни, също подлежат на вписване. Съгласно чл. 115, ал. 4 ЗС ако исковата молба не е вписана, решението, постановено по нея, няма действие за трети лица, освен от деня, в който то е вписано. Следователно, ако не е предвидено друго, вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие - да осигури гласност на спора и да направи непротивопоставими на ищеца вещните права, придобити от трети лица след вписването. Трети лица по смисъла на посочената разпоредба са тези, които са придобили права от ответника по иска. С оглед на това съдът не приема, че ищците са добросъвестни приобретатели на имота/сделката обявена за нищожна/ и да са го владели като такива. В качеството си на недобросъвестен владелец и при липса на предпоставките по чл. 74, ал. 2 ЗС ищците могат да получат по-малката сума между увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения и направените разходи за тях. Правата, които има владелецът зависят от вида на владението-добросъвестно (чл. 71 и чл. 72 ЗС) или недобросъвестно (чл. 73 и чл. 74 ЗС), като предпоставките за пораждане на вземанията на владелеца са: да са направени разноски за вещта; вещта, съответно подобренията да съществуват към момента на предявяване на вземането, както е в случая, в който имотът не е предаден на собственика. Владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно. Това е така, защото нищожният договор не представлява правно основание, годно да го направи собственик.

Неоснователно се явява възражението на ответницата, че предявеният иск за подобрения в чужд имот е недопустим, тъй като ищците продължават да ползва имота, респ. и подобренията в него. Съдът приема, че недобросъвестното владение на ищците е било смутено от тази ответница с предприетите от нея действия във връзка с изп.д.№ 20128100400255 на ЧСИ Н.Ников с район на действие ОС-Добрич. Ето защо, от този момент владението на ищците е било прекъснато и се е превърнало в държане без съгласие на собственика, поради което вземането им за подобрения в чужд имот е станало изискуемо, а възражението на ответницата за недопустимост на иска е неоснователно. Неоснователно и недоказано е твърдението на ответницата, че не е знаела за извършваните подобрения. Същата е предявила иск по чл.108 от ЗС по гр.д. № 199/1997г. по описа на БРС и като лице претендиращо, че е собственик лично или чрез други лица не може да не се е интересувала от състоянието на вещта предмет на иска.

Видно от представената насрещна искова молба л.14 се установява, че по гр.д. № 56/2009г. ищците са предявили иск за заплащане от ответницата по настоящото дело подобрения в размер на 8850лв. От представената с отговора справка за процесния имот е видно, че на 30.10.1997г. е вписана искова молба по гр.д. № 199/97г. на БРС. Съдът приема, че от този момент на ищците им е известно, че за този имот се водят спорове за собственост, без да е нужно това да бъде съдебно потвърдено. Затова съдът приема, че владението им е смутено още от самото начало и за всички подобрения, които са направили в процесния имот след този момент е следвало да предполага, че са такива в чужд имот.Липсата на предпоставките на чл. 70, ал.1 ЗС дава основание на съда да приеме, че всички подобрения ищците са извършили в процесния имот като обикновен подобрител на чужд имот и имат качеството на недобросъвестен владелец. Твърдяните от ищците подобрения са извършени в рамките на висящ процес, предявен от ответницата за установяване правото и на собственост върху процесния имот. Установява се безспорно от представеното удостоверение от Агенция по вписванията, че по партидата на имота е отразена предявената от ответницата спрямо праводателя на ищците искова молба, за която те са могли да узнаят, предприемайки подобренията в имота. Ищците са започнали да владеят имота при вече предявен иск за собственост и подобренията са извършени, докато производството е било все още висящо. Ето защо се явяват недобросъвестен владелец, тъй като е следвало да знаят, че може да се окаже, че подобряват чужд имот. Ищците не ангажират доказателства, че по отношение на тях е приложима презумпцията на чл. 70 ЗС.

Действително когато се установи, че при извършване на дадени подобрения ищците са били недобросъвестни, съдът може ако са налице предпоставките на чл. 74, ал.1 ЗС да присъди по-малката сума между направените разноски и увеличената стойност на имота. Налице е, обаче, една съществена разлика досежно претенциите по чл. 72, ал.1 ЗС и по чл. 74, ал.1 ЗС, изразяващо се в следното: Добросъвестният владелец може да упражни правото си на задържане, уредено в чл. 72, ал. 3 от ЗС. За разлика от него недобросъвестният владелец няма право на задържане до заплащане от собственика на вещта на направените от него подобрения.

Следва да се посочи, че подобрение е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване стойността на имота. В настоящият случай видно от заключението на втората експертиза, която съдът приема като компетентно, обосновано, че са налице извършени подобрения в процесния имот. Вземанията за присъждане на обезщетение за разходи за необходими разноски и подобрения почиват на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване. При предявен иск за заплащане на направени от владелец подобрения в чужд имот, основанието на предявеното вземане са твърденията за направени от ищеца разходи, с които ответникът-собственик се е обогатил. Правната квалификация, дадена от ищците, не обвързва съда, поради което ако се претендират права по чл. 72, ал. 1 ЗС, а както се установи, че ищците са недобросъвестни владелци, претенцията ще се разгледа на основание чл. 74, ал. 2 ЗС. Съдът може да отхвърли иска само ако вземанията не съществуват (не са направени разходи или резултатът от тези разходи не съществува към релевантния момент), ако вземанията са погасени по давност или ако ответникът не е длъжник по тези вземания. От разпитаните по делото свидетели, назначените и приети две технически експертизи се установи, че разходите са направени и собственикът се е обогатил. Съдът следва да квалифицира спора въз основа на установените по делото твърдения на страните и да присъди следващия се от приетата правна квалификация размер на вземането.  

С оглед установеното по делото, че подобренията са извършени, ищците имат право на по-малката сума между направените разноски и увеличената стойност на имота. Увеличената стойност на имота според експертизата възлиза на 16590.63лв., Ищците претендират разноски ведно с увеличената стойност на имота в общ размер 15900лв. Следва да им се присъди по-малката стойност която е 7649.24лв., като за разликата до 15900лв. следва да се отхвърли.

Съдът не следва да уважи направеното искане за задържане на имота до заплащане на претендираните разноски.

Страните претендират разноски, но не представят списък по чл.80 ГПК. При този изход на спора и на осн.чл. 78, ал.1 ГПК на ищците се дължат направени разноски от него в размер на 453.66лв., а на ответника на осн.чл. 78, ал.2 ГПК се дължат разноски в размер на 307.20лв.

Водим от гореизложеното Балчишкият районен съд

 

                        Р          Е          Ш        И  :

 

            ОСЪЖДА А.Д.З. ЕГН:********** със съдебен адрес ***, чрез адв. Й. К. от ДАК да заплати на Г.А.А. ЕГН:**********, Б.Г.А. ЕГН:********** и М.Г.А. ЕГН:**********,*** сумата в размер на 7649.24лв./седем хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и 0.24ст./, ведно със законната лихва от 16.03.2010г. до окончателното изплащане представляваща по-малката сума от направени разноски и увеличената стойност на извършени подобрения във вилна сграда и бунгало построени в имот IV-340, кв.37 по плана на в.з. „Изгрев“, гр.Балчик

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.А., Б.Г.А. и М.Г.А. против А.Д.З. иск за заплащането на сумата, представляваща разликата над 7649.24лв./седем хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и 0.24ст./ до пълния претендиран размер от 15900лв./петнадесет хиляди и деветстотин лева/, както и претенцията за задържане имота до заплащането на 7649.24лв., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Г.А.А. ЕГН:**********, Б.Г.А. ЕГН:********** и М.Г.А. солидарно да заплатят на А.Д.З. сумата в размер на 307,20лв/триста и седем лева и 0.20ст./, представляваща на правените по делото разноски.

ОСЪЖДА А.Д.З. да заплати на Г.А.А. ЕГН:**********, Б.Г.А. ЕГН:********** и М.Г.А. сумата в размер на 453,66лв/четиристотин петдесет и три лева и 0.66ст./, представляваща на правените по делото съдебно-деловодни разноски и адв.възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                    

                                                                                  Съдия: