МОТИВИ: към
Присъда № 5 от 02.02.2017г. на ОС Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 1022 по описа за 2016 година.
Против подс. Р.Р.Р. са предявени
обвинения за извършени престъпления по чл. 170, ал. 2, вр.
ал. 1 и по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и "б" от
НК за това, че на 20.09.2016 год. около 00.30ч. в Димитровград влезнал в чуждо
жилище (апартамент в същия град на ул. "*********" № *, ап. *, обитавано от З.Й.Г.,
като употребил за това сила - стискаме в областта на шията и удар с ритник в
бедрото, като деянието е извършено нощем, както и че на същата дата и място,
при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, а именно; 1 бр.
мобилен телефон марка "Нокия", 1 бр.
ключодържател, 5 бр. секретни ключа и 1 бр. обикновен ключ, 1 кутия цигари
марка "ММ", 1 кутия цигари марка "Уинстън" и пари - сумата
от 50 лева, всичко на обща стойност 90.40 лева от владението на З.Й.Г. ***, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила - стискане в областта на шията и удар с ритник в областта на бедрото.
Участващият в
съдебно заседание и наблюдаващ ДП прокурор от ОП Хасково поддържа обвиненията,
във вида в който са предявени. Счита, че от събраните по реда на съкратеното
съдебно следствие доказателства по несъмнен начин са установени извършени от подс. Р. престъпления по чл. 170, ал. 2 вр.
ал. 1 и по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК. Пледира на
подсъдимия да бъдат наложени наказания „лишаване от свобода” около средния
размер на предвидената в специалната част санкция, които да бъдат редуцирани по
реда на чл. 58а, ал. 1 от НК с 1/3. След като бъде определено общо наказание за
двете престъпления, същото да се изтърпи при първоначален „строг” режим и да се
приспадне времето през което подсъдимия е бил задържан с мярка за неотклонение
„задържане под стража”.
Защитникът на подс. Р. също счита, че са осъществени съставите на престъпленията за които той е
предаден на съд, като пледира наказанията да бъдат определени при условията на
чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК, но при изключителен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Такива, според защитника
били здравословното състояние на подсъдимия, страдащ от тежка форма на диабет и
относително ниската стойност на предмета на отнетото.
Подсъдимият Р.Р.Р. разбира в какво е обвинен.
Признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт на ОП Хасково и заявява, че
не желае да се събират доказателства за тях в съдебно следствие. В последната
си дума изразява безразличие от изхода на делото и оставя на съда да реша как
да бъде санкциониран.
Хасковски
окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства, поотделно, в
съвкупност и във връзка с направеното по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на подсъдимия, както
и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Р.Р.Р. ***, но пребивава в Димитровград, а характеристичните
му данни са отрицателни (л. 93). ********* гражданин е, с ******* образование,
не е женен, безработен и с изключително обременено имотно и материално
състояние (ДСМПИС л. 94). Видно от справка за съдимост изх. № 632/21.09.2016г.,
изд. от РС – Димитровград е, че е многократно осъждан.
Свидетелят З.Й.Г.
живеела под наем в апартамент в Димитровград, ул."*********" № *, ап. *. Р.Р.Р., след като изтърпял наказание лишаване от свобода, бил
освободен от затвора на 16.02.2016г. Подсъдимият нямал жилище, поради което
първо******* живеел при сестрите си в ***********, но останал „на
улицата" и спял на открито. Нямал постоянна работа, бил без доходи. Р.
решил да посети познатата му З.Й.Г. и на 20.09.2016 год. около 00.30 часа
подсъдимият затропал силно с ръка по вратата на апартамента, находящ се на горепосочения адрес, в който живеела
свидетелката. Г. се изплашила, но за да не се разбудят и съседите от шума,
отворила вратата. В този момент за шията я хванал подсъдимият Р., ритнал я в
бедрото и я избутал навътре, като по този начин влязъл в жилището. Подсъдимият
опитал да я удари и с ръка, но Г. избегнала ударите, успяла да се освободи от захвата и избягала навътре в апартамента. След като Г. се
отдалечила от него подсъдимият видял дамската й чанта, намираща се в коридора,
откъдето взел парична сума от 50 лева в две банкноти по двадесет и една
банкнота от десет лева, както и две неотворени кутии цигари марка "
ММ" и "Уинстън". От шкаф в стаята Р. взел мобилен телефон марка
"Нокия", модел 1209 с ИМЕИ № **************
с намиращата се в него сим карта на Мобилтел с № ***********
и от вратата - връзка с ключове. След като взел описаните вещи, подсъдимият
заплашил, че тя ще е втория човек, когото щял да убие, както и да не звъни в
полицията и си отишъл. Шокирана, пострадалата З.Й.Г. едва на обяд се явила в РУ
Полиция Димитровград и съобщила за случилото се. Извършителят, който бил
известен и на пострадалата, и на полицията, бил задържан от свидетеля Д.Д. - оперативен работник в "Криминална полиция"
при РУ Димитровград.
При извършения му
личен обиск у Р. са открити отнетия мобилен апарат марка "Нокия“, модел 1209 с ИМЕИ № **************, заедно с две сим карти - № ******************* и № ***********, които
подсъдимият предал с протокол за доброволно предаване.
На по-късен етап Р.
предал с протокол за доброволно предаване и собствения си мобилен телефон марка
"Престижно", с два ИМЕИ № ************** и № **************.
Съдебно-медицинска
експертиза установява, че вследствие на ударите Г. е получила контузионен оток на главата, в средната лява слепоочна
област, кръвонасядане в областта на дясното бедро,
довели до страдание, представляващо лека телесна повреда.
Оценъчната
експертиза дава обща стойност на отнетите вещи и пари - 90.40 лева, като от
описаните вещи е върнат единствено мобилния телефон "Нокия"
и сим-карта.
Справка на
Мобилтел установява, че мобилен апарат марка "Нокия",
с ИМЕИ № ************** е ползван за периода със сим
карта с № ***********, на която съответства абонатен номер № **********,
регистриран на името на И.Н.П., който потвърждава същото в показанията си като
свидетел. Ползването на въпросната сим карта,
съответстващ абонатен номер и мобилен телефон, се потвърждава и от разпитите на
свидетелите П. и С. Стойчеви. Същото се потвърждава и от анализа на контактите
между Р.Р.Р. и пострадалата, които при разговори
помежду си ползват своите телефони. В частност Г. винаги е ползвала процесния телефон "Нокия".
Горната фактическа
обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и
съдебната фаза на производството устни и писмени доказателства показанията на
свидетелите З.Й.Г., Д.Я.Д., А.Ж.М., И.Н.П., П.С.С. и С.Н.С., експертизи, както и от приобщените
към доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени материали
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справка за съдимост и от
мобилен оператор, характеристика, декларация, подкрепящи напълно направеното от
подс. Р. при условията на чл. 372, ал. 4 НПК
самопризнание.
При така
установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимия Р.Р.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
защото на 20.09.2016 год. около 00.30ч. в Димитровград влезнал в чуждо жилище
(апартамент №* в Димитровград на
ул. "*********" № *), обитавано от З.Й.Г.,
като употребил за това сила - стискаме в областта на шията и удар с ритник в
бедрото, като деянието е извършено нощем. Ясно е, че изпълнителното деяние на престъплението по
чл. 170, ал. 1 от НК включва два различни акта, първият от които е улесняващ и
се изразява в използването на принуда, измама или някакво специално техническо
средство, а вторият/улесненият акт/ е самото влизане, проникване в чуждото
жилище. В настоящия случай са налице и двата акта. Безспорно е, че на входната
врата подсъдимият е използвал принуда, за да влезе в жилището – хванал
пострадалата за врата и започнал да я души, ритнал я в бедрото и след това
безпрепятствено е влезнал в жилището, т.е. безспорно използвана е сила за
проникването в жилището на св. Г.. Това е единият акт на изпълнителното деяние
на съставното престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал.
1 от НК изразил се в употребата на принуда и проявната
й форма - сила. Вследствие употребата й подсъдимият, през нощта (00.30ч), е
успял да влезе в апартамента. Вторият акт - е самото влизане, проникването в
чуждото жилище, като между двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на
престъплението по чл.170, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
съществува функционална връзка, защото именно използваната сила се явява начин
за да се влезе в жилището на пострадалата. От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл - Р. е съзнавал обществено опасния характер на деянието
и е целял настъпването на обществено-опасните последици. Той е съзнавал, че
жилището е чуждо, че ползвателката му не е съгласна
до го допусне в него, както и че това несъгласие е било преодоляно чрез
упражненото от Р. физическо въздействие.
Причините
за извършване на престъплението
се свеждат до незачитане на
основните права на гражданите
и в частност неприкосновеността на жилището.
По изложените по-горе факти съдът прие,
че подс. Р. е автор и на престъплението
по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А и Б от НК, защото
на
20.09.2016 год. в
Димитровград, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, а
именно; 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия",
1 бр. ключодържател, 5 бр. секретни ключа и 1 бр. обикновен ключ, 1 кутия
цигари марка "ММ", 1 кутия цигари марка "Уинстън" и пари -
сумата от 50 лева, всичко на обща стойност 90. 40 лева от владението на З.Й.Г. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Кражбата подсъдимият
е извършил при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.”а” и
„б” от НК, която квалификация е обусловена от предходните осъждания с влезли в
сила Присъди/Определения по: 1. н.о.х.д. №
52/2015г. на ОС - Стара Загора, завършило с определение № 3/18.02.2005г., с
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година,
изтърпяно на 16.02.2016г., и 2. НОХД № 304/2012г. по описа на СпНС-София,, който с определение от 08.10.2012г. му е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 9 месеца, изтърпяно
на 13.06.2014г. Сегашното
престъпление е извършено в рамките на 5 годишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Р. е осъществил система от действия свързани с отнемането на вещите
от владението на другиго, прекъснал е това владение и установил свое такова.
Налице е внезапен умисъл, доколкото едва с влизането в дома на Г. и след като
последната е избягала в друга стая, подсъдимият взема първо******* от чантата й
парите и двете кутии цигари, след това от шкафа телефона и накрая ключовете от
вратата, с което е оправдана и квалификацията по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Този умисъл е пряк, защото подс. Р. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и искал настъпването на обществено опасните
последици. Действията му показват за оформени в съзнанието представи за това,
че вещите принадлежат другиму, липсва съгласие от страна на владелците за
ползването на вещите, подсъдимият установява свое владение върху вещите и си
тръгва с отнетото чуждо имущество.
Причини и условия,
способствали за извършването на престъплението, са грубото незачитане
неприкосновеността на частната собственост от страна Р., намерението му да се
облагодетелства по незаконен начин.
Първо*******
предявеното с обвинителния акт, обвинение против Р. за извършено от него
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал.
1 от НК, съдът счете, че е необосновано и оттам недоказано по несъмнен начин,
така както го изисква разпоредбата на 303, ал. 2 от НПК. В обстоятелствената
част на обвинителният акт употребената сила, заключаваща се в „стискане в областта на шията и удар с
ритник в бедрото“ се свързва както с престъплението по чл. 170, ал. 2 от НК,
така и с това по чл. 199, вр. чл. 198, ал. 1 от НК,
т.е. упражняването на това насилие е довело от една страна до противозаконно
проникване в жилището и от друга е способствало за отнемането на вещите.
Изложението обаче сочи, че упражнената от подсъдимия сила е на входа на
жилището и е с цел да проникне в апартамента на пострадалата. Едва на по-късен
етап и след като вече се намира в жилището, а св. Г. е напуснала коридора и е в
друга стая, подс. Р. вижда дамската й чанта и взема
парите и цигарите, а по-късно от шкафа – телефона и на излизане ключовете(абзац
6, стр. 1 на обв. акт). Грабежът според неговата
легална дефиниция представлява сложно присвоително
престъпление, чиито съставки са: упражняване на сила или заплашване /принуда/ с
оглед отнемането на вещ от чуждо владение и самото отнемане на тази вещ с
намерение за присвояване /кражба/. Следователно изпълнителното деяние на това
престъпление започва с началото на принудата, физическа или психическа,
упражнена с цел отнемане на вещта и завършва с факта на това отнемане. Липсата
на функционална обвързаност на двата акта на съставното престъпление грабеж
обуславя несъставомерност на престъпната дейност по
чл. 198 от НК, респ. по чл. 199 от НК и в такава хипотеза отделните престъпни
прояви придобиват самостоятелно наказателноправно
значение. В настоящия случай не е налице изискуемата функционална връзка между
принудата и отнемането на вещите, защото първо - принудата е насочена
единствено към противозаконното проникване в чуждо жилище и второ – тя не е
свързана с присвояването на чуждите вещи. Вярно е, че подс.
Р. в един по-късен момент заплашва пострадалата, че „тя ще е втория човек,
когото щял да убие, както и да не звъни в полицията“, но това психическо
въздействие не е било упражнено с цел пострадалата да каже къде се намират
парите, цигарите, телефона и ключовете за й да бъдат взети, нито пък за
запазване на фактическата власт върху отнета вещ, а за да може Р. да се осигури
достатъчно време да избяга от местопроизшествието.
При
индивидуализация на наказанията на подс. Р. Р. съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства – изключително обремененото
имотно и материално състояние, проявеното съдействие за разкриване на
обективната истина, връщането на част от отнетото имущество, силно влошеното
здравословно състояние, както и ниската стойност на вещите, а като отегчаващи:
многобройните предходни осъждания, част от които за престъпления извършени при
условията на опасен рецидив. Тези обстоятелства мотивираха съда да определи
конкретните санкции, под средния и към минимума на предвидените в специалната
част наказания, при условията на чл. 54 от НК, съответно – четири години и шест
месеца за кражбата и една година и шест месеца за противозаконното проникване в
чуждо жилище, които след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК се фиксират
съответно: 3 (три) години за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК и 1 (една) година за престъплението по чл. 170, ал. 2
вр. ал. 1 от НК. За двете извършени от подс. Р. Р. престъпления са налице условията по чл. 23, ал.
1 НК, поради което съдът определи едно общо наказание, а именно: „лишаване от
свобода за срок от 3 (три) години, което да се изтърпи в Затвор или
Затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален „строг” режим.
От така определено
общо най-тежко наказание бе приспаднато времето през което подсъдимия Р. е бил
задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от
20.09.2016г.
Иззетите като
веществени доказателства мобилни телефони - 1. "Нокия",
модел 1209 с ИМЕИ № ************** и сим карта на
Мобилтел с № ***********; 2. „Престижно", с два ИМЕИ № ************** и № **************
и сим карта № *******************, следва да се
върнат съответно на св. З.Г.(първите) и Р.Р.(вторите),
компакт-диск с надпис „М тел“ - да остане по делото, а в тежест на подсъдимия
да се възложат направените по делото разноски - 107. 28 лева, платими по сметка
на МВР.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
Председател: