МОТИВИ:   по  НОХД №- 387/13г по описа на ПОС.

         Срещу подс.  Й.Т.М. е повдигнато обвинение по чл. 194 ал.1 НК понеже на **.2010г в с. Р.К.обл. П.е отнел чужди движими вещи – преносим компютър „Фуджи-Сименс”, уеб камера, видеокарта, мишка за компютър, фотоапарат „Канон” с чанта, зарядно устройство за моб.телефон, всичко на обща стойност 1158 лева от владението на В.И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

         Срещу подсъдимият М. е повдигнато и обвинение по чл. 249 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК понеже на **.2010г в гр.П.,в условията на продължавано престъпление за периода от 00.15.57 часа до 00.18.24 часа е използвал платежни инструменти и данни от платежни инструменти без съгласието на титуляра В.И.И.,както следва:

         Използвал е платежен инструмент – кредитна карта на „ЮРОЛАЙН АМЕРИКАН ЕХПРЕС”, издадена от „Юробанк И ЕФ Джи България” АД   на името на В.И.И. и данните от този платежен инструмент,без съгласие на титуляра,като е изтеглил сумата от 400/четиристотин/ лева и е осъществил  една неуспешна транзакция в периода 00.15.57 до 00.17.21 часа от  АТМ на „Прокредитбанк” АД.

         Използвал е платежен инструмент – дебитна карта  издадена  от „Пиреос банк” на името на  В.И.И. и данни от този платежен инструмент,без съгласието на титуляра ,като в 00.18.02 часа от АТМ на „Прокредит банк” АД  е отчетена неуспешна транзакция,а в 00.18.24 часа е изтеглил сумата от 50/петдесет/ лева, като деянието не представлява по тежко престъпление.

         Прокурорът поддържа обвиненията и счита, че с оглед изложеното становище на защитата, производството да премине по реда на чл. 371 т.2 НПК, следва да се определи наказание при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства.

         Подсъдимият М. признава вината си,като признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени от прокурора в обвинителния акт, като не желае да се събират доказателства за тези факти.

         Гражданският иск предявен от В.И. е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес,с предмет от  сумата  1608лв., представляващ обезщетение за причинените имуществени вреди от престъпленията.

         Гражданският ищец     моли да се уважи предявения иск.

         Съдът възоснова на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед характера на проведеното наказателно производство по реда на гл. ХХVІІ НПК,намира и приема за установено следното:

         Подсъдимият М. е род. на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, осъждан, неженен и безработен, с ЕГН **********. Той бил съсед на пострадалия И. ***, където подс. М. живеел  на квартира. На **2010г И. след 20.00 часа се прибрал с личния си автомобил и свалил от него множество багаж,който прибрал в къщата си. Една част от багажа си,намиращ се в две  черни чанти по невнимание забравил върху капака на автомобила. Същата вечер към 22.00 часа  подс. М. се прибирал в квартирата си, която се намирала срещу жилището на И.. Подсъдимият забелязал двете чанти забравени от пострадалия,разпознал на уличното осветеление,че  те се намират върху капака на автомобила на пострадалия И.,но решил да ги отнеме. Взел и ги внесъсъл в неговия автомобил,като  напуснал улицата и се отправил в посока за гр.П.. Пристигайки в гр.П.след полунощ, и след като преди това проверил съдържанието на двете чанти, паркирал на ул. Б.ш.до №- **и се приближил до АТМ  собственост на Прокредит банк  АД. Така последователно на няколко пъти той  въвел в терминалното устройство първо кредитната карта, която намерил в откраднатия багаж, издадена на  пострадалия И. от Юробанк И ЕФ Джи България, като осъществил транзакция на сумата от 400 лева, а след това осъществил втора неуспешна транзакция с тази карта. След това поставил в терминалното устройство дебитната карта издадена на пострадалия И. от  Пиреос банк, която също намерил в откраднатия багаж и изтеглил сумата от 50 лева. Веднага след това осъществил повторна неуспешна  транзакция с тази карта.  Останалите вещи - преносим компютър „Фуджи-Сименс”, уеб камера, видеокарта, мишка за компютър, фотоапарат „Канон” с чанта, зарядно устройство за моб.телефон и двете чанти  изхвърлил. При извършените последващи  действия по разследването било установено, че с отнетите две банкови карти издадени на името на пострадалия има осъществени тегления на парични суми.Било установено терминалното устройство,от което са извършени незаконните транзакции,като органите на МВР иззели  като веществено доказателство и4нформацията записана на магнитен носител от  видеокамерата поставена на  АТМ на ул. Б.ш.в гр. П.и собственост на Прокредит банк АД . При преглеждане на записа полицейския служител от РУП гр.Х.установил,че  в отчетения като време на заснемане от камерета период до терминалното устройство се приближава подс. М. и че в този период устройството отчита  транзакциите с двете  банкови карти. При извършения разпит на подс. М., последния признал за осъществените от него действия   по отнемане на вещите и извършените тегления на парични суми от АТМ.

         Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от доказателствата събрани но досъдебното производство и неоспорени от страните: формуляр за оспорване на транзакции л.10-13, писмо от Прокредит банк със СД -л.21,протокол за доброволно предаване-л.22,протокол за оглед ан ВД-л. 23-27,протоколи от разпит на свидетели-л.28-35, л. 69, л. 98-102,очна ставка- л. 57-58,св.съдимост л. 38-43,л. 91-97 ,банкови документи-л.107-109,л. 112-115, СОЕ-л. 118 и характеристична справка- л. 122.

         От заключението на вещото лице по назначената СОЕ се установява,честойяността на отнетите вещи собственост на В. И.възлиза  на 1158 лева-л. 118 ДП.

         С оглед на установената безспорна фактическа обстановка съдът намира,че подс. М. е съществил от обективна и от субективна страна съставомрените признаци на престъплението по чл. 194 ал.1 от НК понеже на **.2010г в с. Р.К.обл. П.е отнел чужди движими вещи – преносим компютър „Фуджи-Сименс”, уеб камера, видеокарта, мишка за компютйър, фотоапарат „Канон” с чанта, зарядно устройство за моб.телефон, всичко на обща стойност 1158 лева от владението на В.И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

         Подсъдимият е осъществил и престъплението по чл. 249 ал.1,вр чл. 26 ал.1 от НК понеже на **.2010г в гр.П.,в условията на продължавано престъпление за периода от 00.15.57 часа до 00.18.24 часа е използвал платежни инструменти и данни от платежни инструменти без съгласието на титуляра В.И.И.,както следва:

         използвал е платежен инструмент – кредитна карта на „ЮРОЛАЙН АМЕРИКАН ЕХПРЕС”, издадена от „Юробанк И ЕФ Джи България” АД   на името на В.И.И. и данните от този платежен инструмент, без съгласие на титуляра, като е изтеглил сумата от 400/четиристотин/ лева и е осъществил  една неуспешна транзакция в периода 00.15.57 до 00.17.21 часа от  АТМ на „Прокредитбанк” АД.

         Използвал е платежен инструмент – дебитна карта  издадена  от „Пиреос банк” на името на  В.И.И. и данни от този платежен инструмент, без съгласието на титуляра, като в 00.18.02 часа от АТМ на „Прокредит банк” АД  е отчетена неуспешна транзакция,а в 00.18.24 часа е изтеглил сумата от 50/петдесет/ лева, като деянието не представлява по тежко престъпление.

         От субективна страна деянията са осъществени с пряк умисъл.

В хода на съдебните прения защитата изложи версията,че  повдигнатото обвинение по чл. 194 ал.1 НК не е осъществени,тъй като подс. М. е нямал умисъла да свои чужди движими вещи,тъй като вещите са били забравени,били са неохранявани и от това следва той да бъде оправдан.

         Съдът не възприема наведените правни съображения на защитата. Макар една част от доводите да касаят обективно установеното обстоятелство, че пострадалия И. по невнимание е забравил вещите се върху капака на своя автомобил, подс М.  е установил това,но при условието,че е разпознал автомобила на И. и за него е било ясно,че в тази част от денонощието,той може успешно да отнеме и придобие вещите на  собственик,който той лично познава. Според съда тази персонификация на вещите относно тяхната собственост извършена от подс. М.  изключва възможността да се възприеме наличието на осъществено деяние по чл. 207 а.1 от НК.

         При така установената правна квалификация на деянията и след като се съобрази със  целите на специалната и на генералната превенция и на обстоятелствата посочени в чл. 54 от НК,съдът намира, че наказанията на подс. М. следва да се определят при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства следва  да се имат предвид чистосърдечното признание на вината, съжаление за извършеното и внезапността на умисъла за извършване на деянието по чл. 194 ал.1 от НК, а като отегчаващи обремененото съдебно минало и проявена упоритост към осъществяване  на  деянието по чл.249 ал.1 НК.

         Най-справедливо е за престъплението по чл. 194 ал.1 от НК да се определи наказание от девет месеца лишаване от свобода,което по реда на чл. 58а ал.1 НК се редуцира с една трета или за това деяние  му се наложи наказание от шест месеца лишаване от свобода.

         Най-справедливо е за престъплението по чл. 249 ал.1 от НК да се определи наказание от три години лишаване от свобода,което по реда на чл. 58а ал.1 НК се редуцира с една трета или му се наложи наксазание от две години лишаване от свобода. Следва да се наложи и наказанието глоба, като императивно определено,чийто размер следва да се определи до  размера на неправомерно изтеглената сума от 450 лева.

         На осн. чл. 23 ал.1,вр. ал. 3 НК следва да се предели едно общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода и глоба от 450 лева.

         Не са налице основанията на чл. 24 от НК,тъй като   размерът на наложеното за изтърпяване наказание може да изпълни целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения. Увеличаването на този  размер според съда ще се яви необоснована репресия и няма да възпроизведе възпитателен ефект у осъденото лице.

         Вещественото доказателство 1бр СД следва да се унищожи като вещ без стойност.

         Гражданският иск е с предмет на  имуществената претенция в размер равен на оценката на отнетите и не върнати вещи на собственика. Искът се явява допустим и основателен,тъй като  засяга  размерът на имуществената загуба за пострадалото лице от  престъплението кражба. Подсъдимият М. следва да заплати сумата от 1158 лева  обезщетение за причинените на  В.И.И. имуществени щети. Подсъдимият следва да заплати и сумата от 65 лева ДТ върху уважения размер на гр. иск, както и сумата от 250 лева разноски на гр. ищец И. по делото.

         Подсъдимият следва да заплати  сумата от 30 лева разноски за вещо лице.

         Причини за извършване на деянията-занижен самоконтрол.

         Предвид на изложеното съдът постанови присъдата си.

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: