№ 12810
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110170687 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в , в публичното заседание на 08.11.2022 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА
при секретаря Галина Шиповац, като разгледа докладваното гр. дело № ********* г. за да
се произнесе, взе предвид следното:
ЗАД „Б. В. И. Г.” е предявило регресен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД за сумата от 1383.90 лв. срещу С. О., като собственик на пътя, на който е настъпило
процесното застрахователно събитие от 28.06.2021 г. ведно със законната лихва върху тази
сума от предявяване исковата молба -09.12.2021г.., до окончателното й заплащане,.
Ищецът твърди, че на пътното платно, намиращо се в гр. С., по бул. Ч. В. в посока
ул. Б. М.е съществувала необезопасена и несигнализирана дупка, в която на 06.04.2015 г., е
попаднал л. а. с рег. № №.
Поддържа, че собственикът на увредения автомобил е бил страна по договор за
имуществено застраховане „Автокаско” със ЗАД „Б. В. И. Г.”, като след настъпване на
твърдяното застрахователно събитие застрахователят е заплатил на застрахованото лице
сума в размер на 1383.90 лв.
Ответникът с отговора на исковата молба оспорва предявения регресен иск, както и
това, че твръдяните вреди са настъпили именно в резултат на попадане на л.а. в дупка.
Твърди, че липсват доказателства за наличие на дупка в посочения участък.
Поддържа, че е налице и съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС,
1
който не бил съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка.
Заявява, че процесното застрахователно събитие не представлява покрит от ищеца
застрахователен риск.
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от
изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност
да бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1) наличие на застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3.) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
От представените по делото доказателства се установява, че при настъпване на
процесното ПТП между ищеца и увреденото лице – собственикът на л л. а. с рег. № №.
е съществувало застрахователно правоотношение, възникнало от договор за
имуществено застраховане “Автокаско”.
От представените по делото доказателства се установява, че въз основа на
уведомление от собственика на увреденото имущество при ищеца е образувана
ликвидационна преписка, назовавана „щета № 470421212132076”, по която ищецът е
заплатил в полза на застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на
1383.90 лв.. въз основа на платежно нареждане от 13.07.2021 г.
По делото е бъзспорно, че, пътното платно, на което е настъпило процесното ПТП, е
собственост на С. О..
По силата на императивната разпоредба, уредена в § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, във вр. с
чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС собственик на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване е съответната
община, в чиито населени места се намират тези улици. От друга страна, тази улица не е
обявена за част от републиканските пътища с Решение № 945/01.12.2004 г. на МС за
утвърждаване на списък на републиканските пътища. Следователно, процесният участък от
пътя, намиращ се в гр. С. не е път от републиканската пътна мрежа.
Съгласно чл. 31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, като собственикът на процесната улица – С. О., е бил длъжен да
вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността, като направи ограждения и
прелези, постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други,
2
както и да осигури чрез свои служители и работници поддържането на уличното платно в
изправност, т. е. да отстрани съществуващите неравности (дупки). Тъй като общината като
юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на
определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са взели
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по улици и пътища,
общинска собственост.
От разпита на свидетеля В. Б. М., се изяснява, че е управлявал последното при
настъпване на релевантното събитие, като автомобилът се е движел в гр. С., посока
кръговото на Д.,, при което превозното средство е попаднало в неравност на пътя,
означена от свидетеля като „изкоп, канавка”.
Свидетелят изяснява, че въпросната неравност е била от дясната му страна, като
преди да попадне управляваното от него превозно средство в нея скоростта, с която той се е
движел, е била около 20-30/км. ч, тъй като въпросният участък не е позволявал развиване на
по-висока скорост.
Поради това, че участъкът е бил много тесен, свидетелят твърди, че не е имало как да
избегне дупката, да я заобиколи и да мине по друг път.
От свидетелските показания се установява, че на мястото около пътната неравност не
са били поставени обозначителни знаци за нейното съществуване като същата не е била
обезопасена.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като преки и непосредствени като с оглед
събраните гласни доказателства по делото и неоспорената от страните и приета като
компетентно изготвена САТЕ се установява, че описаните в протокола за ПТП и в Опис-
заключението вреди съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно
попадането на лекия автомобил в необезопасена неравност на пътя (дупка).
Следователно, по несъмнен начин е установено в процеса на доказване в настоящата
съдебна инстанция, че е настъпило процесното застрахователно събитие. От друга страна, от
неоспорената от страните и приета като компетентно изготвена САТЕ се установява, че
описаните в протокола за ПТП вреди съответстват на механизма на настъпване на
процесното ПТП, а именно попадането на лекия автомобил в необезопасена неравност на
пътя (дупка).
Непосредственото задължение на служител на общината е било да следи за
изправността на всички надземни и подземни съоръжения на техническата инфраструктура
на процесната улица, включително и в конкретния случай за обезопасяване и сигнализиране
на неравността (дупката), която не трябва да създава опасност за движението по улицата.
Нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците или служителите
от общината за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по
платното за движение представлява противоправно деяние (действие или бездействие) което
е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Вината на съответното длъжностно лице,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, а по настоящето дело
3
обратно доказване не е проведено. В този смисъл са и мотивите към Решение №
1809/7.12.99 г. по гр.д. № 654/99 г., IV г.о.
Тъй като съответното лице, на когото ответникът е възложил изпълнение на
задължението за поддържане изправността на съоръженията на техническата
инфраструктура (пътното платна), виновно не е изпълнило тези свои задължения
(бездействал е), със своето противоправно поведение е причинил имуществени вреди на
собственика на л. а. „Ауди”, с рег. № №., поради което е възникнала обезпечително-
гаранционната отговорност на възложителя на тази работа – С. О., по чл. 49 ЗЗД.
Следователно, за увредения се е породило право на вземане на извъндоговорно
основание срещу С. О.. Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима последица
от противоправното поведение на работници или служители при С. О. при или при повод на
извършваната от тях работа, настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на
фактическия състав, пораждащ гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника
срещу увредения от процесното ПТП, са осъществени в обективната действителност.
По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищцовото дружество установи чрез главно и
пълно доказване и четвъртата материална предпоставка, обуславяща възникването на
спорното регресно вземане - заплащането на застрахователното обезщетение на увреденото
от процесното ПТП лице.
От посоченото заключение от САТЕ, което съдът кредитира като обективно, вярно и
компетентно, се установява, че размерът на разходите, необходими са отстраняване на
щетите, нанесени на процесния автомобил в резултат на процесното ПТП, възлиза на сумата
от 2386.20 лв.., като по делото се установи, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в полза на застрахованото при него лице в размер на сумата от 1383.90 лв
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на своите задължения)
са причинили процесните вреди.
Следователно регресното право на ищцовото дружество срешу ответната община по
процесната ликвидационна преписка е възникнало в размер на сумата от 1383.90
По отношение направеното от ответника възражение за съпричиняване съдът намира
следното:
От представените по делото доказателства се установи, че на процесното пътно плано
е съществувала дълбока неравност към датата на настъпване на процесното застрахователно
събитие.
В действащото законодателство не съществуват разпоредби, вменяващи задължения
на водачите на МПС да извършват маневри, които застрашават безопасността на
движението по скоростните пътища, като заобикалят несигнализирани и необезопасени
неравности по пътния участък. Именно правният субект, на който е възложено
поддържането и ремонта на пътищата от общинската пътна мрежа, е следвало чрез своите
4
органи и служби да поддържа в изправност автомагистралата, а в случай че тя е негодна – в
определени участъци, за нейното безопасно ползване, да ограничи движението по нея, като
постави съответните предупредителни или забранителни знаци, респ. да сигнализира и
обезопаси неравностите по пътя. При така изяснените правнорелевантни обстоятелства
бездействието на служителите при ответната агенция представлява единствената причина за
настъпване на процесния вредоносен резултат, поради което следва да бъде ангажирана в
пълен обем нейната обезпечително-гаранционна отговорност за репариране на процесния
вредоносен резултат.
По делото не се ангажириха доказателства в подкрепа на твърдението на ответната
община, че застрахованият при ищеца водач е допринесъл със своето поведение за
настъпване на процесния вредоносен резултат.
От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че той се е движел с
ниска скорост около20-30 км/ч, която скорост е била съобразена с пътната обстановка,
видимостта и атмосферните условия по смисъла на 20, ал. 2 ЗДвП, също така не е било
възможно да избегне въпросната неравност на пътя поради това, че процесният участък е
бил тесен, от едната му страна е имало паркирали автомобили, а за наличието на въпросната
дупка не е са били поставени обозначения или маркировки.
Както вече се изясни в действащото законодателство не съществуват разпоредби,
вменяващи задължения на водачите на МПС да извършват маневри, които застрашават
безопасността на движението по скоростните пътища, като заобикалят несигнализирани и
необезопасени неравности по пътния участък.
При така установените правнорелевантни обстоятелства настоящата инстанция
приема, че са налице всички материални предпоставките ищецът да встъпи в правата на
увредения срещу С. О., поради което предявеният главен иск е основателен и следва да бъде
изцяло уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
сторените от него разноски в общ размер от 826.56 лв., представляващи сборът от
заплатената държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице,
платен депозит за призоваване на свидетел.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. О., с адрес АДРЕС да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД, със седалище и
адрес на управление АДРЕС, ЕИК ЕИК по иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД
сума в размер на1383.90 лв..,представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
5
щета № 470421212132076”,, образувана при ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД, ведно с мораторната
законна лихва върху тази сума от опредявяване исковата молба -09.12.2021 г.., до
окончателното й заплащане,.
ОСЪЖДА С. О., с адрес АДРЕС да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ЗАД
„Б. В. И. Г.“ АД, със седалище и адрес на управление АДРЕС, разноски в исковото
производство в размер общо на 826.56 лв., представляващи сборът от заплатената държавна
такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, платен депозит за
призоваване на свидетел.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6