РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Велико Търново, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Колева
Членове:ДИМО КОЛЕВ
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20224100500726 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.436 ал.1 и сл. вр. чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, чрез пълномощника
му адв.М. Гочев – САК, в качеството му на длъжник по ИД №5299/2022г. по описа на ЧСИ
Д. Колева с район на действие ВТОС, против Постановление от 05.08.2022г. на ЧСИ Д.
Колева, постановено по ИД №5299/2022г. по нейния опис, с което ЧСИ е отказал да измени
постановлението за разноски по горното изпълнително дело в частта за приетото адвокатско
възнаграждение, присъдено на взискателя. Жалбоподателят твърди, че заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно, съобразно действителната фактическа
и правна сложност на конкретното изпълнително производство. Твърди се, че по ИД
липсват данни процесуалния представител на взискателя да е извършил каквито и да е
действия по него, освен подаване на молбата за образуване на ИД, във връзка с което не
следва да му се дължи и претендираното възнаграждение за водене на ИД, а само за
неговото образуване, съгласно чл.10 т.1 от НМРАВ. Излага се, че по делото липсват
доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Моли съда, да
постанови решение, с което отмени обжалваното постановление на ЧСИ от 05.08.2022г.,
постановено по ИД №5299/2022г. по описа на ЧСИ Д. Колева, вместо което намали
адвокатския хонорар, претендиран от взискателя по ИД до размер от 200лв., съгласно чл.10
т.1 от НМРАВ, а в условията на алтернативност, да намали същото до минималния размер,
дължим, съгласно НМРАВ, за образуване и водене на изпълнително дело. Претендира
направените по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение в минимален размер,
1
съгласно НМРАВ.
В срока по чл.436 ал.3 ГПК не са постъпили възражения от взискателя А. А. Г..
С изложени съгласно чл.436 ал.3 ГПК мотиви, ЧСИ Д. Колева заема становище за
неоснователност на жалбата по развити съображения.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по
обжалваните действия, и въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от
страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
ИД №5299/2022г. по описа на ЧСИ Д. Колева с район на действие ВТОС е образувано
на 27.07.2022г. по молба от взискателя А. А. Г., чрез пълномощника му адв.Ж. Димова –
ВТАК, против длъжника „БУЛ ИНС“ АД гр.София, за събиране на сумите, въз основа на ИЛ
№264/22.07.2022г., изд. по Гр.д.№3663/2021г. по описа на РС – Велико Търново, както
следва: сумата от 5000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие настъпило на 27.07.2021г. ПТП, ведно със
законната лихва от 28.09.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и
сумата от 1150,00лв. – разноски за производството.
С молбата по чл.426 ал.1 ГПК взискателят е възложил на ЧСИ права по чл.18 ЗЧСИ,
в т.ч. и определяне на изпълнителен способ за събиране на претендираните парични
вземания.
В сключен между взискателя и адв.Ж. Димова – ВТАК Договор за правна защита и
съдействие от 27.07.2022г. последната е упълномощена от взискателя за завеждане и защита
на ИД по описа на ЧСИ Д. Колева срещу заплащане на уговорено адв. възнаграждение от
700лв., платимо в брой, с отбелязване в договора, че е внесено в брой.
С Постановлението на ЧСИ за образуване на ИД от 27.07.2022г. е присъден
адвокатски хонорар по изпълнителното дело в полза на взискателя в размер на 700лв.
По ИД е изпратена ПДИ до длъжника и са наложени от ЧСИ запори на банковите
сметки на длъжника в различни банки.
С молба от 03.08.2022г. до ЧСИ длъжникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв.М. Гочев –
САК, е поискал намаляване на претендирания по ИД от взискателя адвокатски хонорар до
дължимия размер от 200лв. само за образуване на ИД, съгласно чл.10 т.1 от НМРАВ,
алтернативно същият да бъде намален до минималния размер, дължим, съгласно НМРАВ, за
образуване и водене на ИД.
С обжалваното Постановление от 05.08.2022г. на ЧСИ, постановено по ИД, е
оставено без уважение възражението на длъжника срещу разноските по изпълнението,
обективирано в молбата му от 03.08.2022г.
Постановление от 05.08.2022г. на ЧСИ, предмет на настоящата жалба, е връчено на
длъжника на 29.08.2022г., а жалбата е подадена през ЧСИ на 08.09.2022г., т.е. в рамките на
двуседмичният преклузивен срок от връчването по чл.436 ал.1 ГПК.
На 05.08.2022г. е постъпило по сметката на ЧСИ плащане от длъжника ЗД „БУЛ
2
ИНС“ АД на сумата от 8 551,25лв., като на същата дата е съставен от ЧСИ Протокол за
извършено погасяване.
С разпореждане от 21.09.2022г. по ИД ЧСИ е вдигнал наложените запори на
банковите сметки на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подадената жалба с правно основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК е подадена от активно –
процесуално легитимирана страна - длъжник, в рамките на преклузивният срок по чл.436
ал.1 ГПК, и срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ по смисъла на чл.435 ал.2 т.7 ГПК
във връзка с разноските по изпълнението, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна, като съображенията
за това са следните:
На основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението, какъвто е и предмет на настоящата жалба. На основание разпоредбата на
чл.79 ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен, ако са налице
изключенията, предвидени в чл.79 ал.1 т.1,2,3 от ГПК. В настоящият случай, не са налице
изключенията по чл.79 ал.1 т.1,2,3 ГПК, поради което и разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника.
На първо място, не са налице основания за редуциране на присъдените от ЧСИ в
полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение от 700лв. до размер от 200лв. за
образуване на изпълнително дело, предвиден в чл.10 т.1 НМРАВ. Съгласно чл.10 от
НМРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело – 200лв.
2. процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания за
вземания над 1000лв. /какъвто е настоящият случай/ – ½ от съответното
възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2-7 НМРАВ.
Съобразно сключения между взискателя А. А. Г. и адв.Ж. Димова – ВТАК договор за
правна защита и съдействие от 27.07.2022г., предмет на оказаната правна защита и
съдействие е завеждане и защита по конкретното изпълнително дело. Съдът в настоящият
му състав приема, че при възлагане от възложителя – взискател на упълномощения адвокат
извършването на действия, както по образуване на изпълнителното дело, така и на
процесуално представителство по същото, какъвто е процесният случай, възнаграждението
за процесуално представителство по чл.10 т.2 НМРАВ поглъща това за образуване на
изпълнителното дело по чл.10 т.1 от НМРАВ, поради което и на упълномощения адвокат се
дължи от взискателя заплащане на възнаграждение не кумулативно по чл.10 т.1 и по чл.10
т.2 от НМРАВ, а се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение само за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната – взискател по ИД по чл.10 т.2 от
НМРАВ. Обстоятелството, че от упълномощения от взискателя адвокат не са извършени
3
други действия по ИД, освен подаване на молба за образуване на ИД, предвид и възлагането
от взискателя на ЧСИ на права по чл.18 от ЗЧСИ, не обуславя редуциране на дължимото
адвокатско възнаграждение до сумата от 200лв., дължима, съгласно чл.10 т.1 от НМРАВ за
образуване на ИД, доколкото дължимостта на направените от взискателя разходи за адвокат
като разноски по изпълнението не е в зависимост от извършената работа от процесуалния
му представител по изпълнителното дело. Последното е от значение за вътрешните
отношения „клиент – адвокат“ в рамките на учреденото мандатно правоотношение по
договора за правна защита. Решаващо за отговорността за разноски по изпълнението е, че
разходите за адвокатско възнаграждение са направени по повод изпълнителния процес.
Фактически въпрос – по какъв начин ще протече изпълнителното производство и как ще
приключи – е дали представителната власт на адвоката ще се наложи да бъде реализирана
или не, а също и по какъв начин. Възлагането от взискателя на ЧСИ на правомощията по
чл.18 ал.1 ЗЧСИ и погасяването на дълга от длъжника след образуване на ИД в срока за
доброволно изпълнение, не са основание за недължимост на адвокатското възнаграждение
за процесуално представителство на взискателя по ИД. Следователно, на взискателя се
дължи заплащане на възнаграждение по чл.10 т.2 НМРАВ и оплакванията в жалбата в
противна насока са неоснователни.
Съобразно материалния интерес по конкретното ИД /общ дълг от 6588,89лв.,
съгласно ИЛ, изд. по Гр.д.№3663/2021г. на ВТРС/, минималният размер адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по
ИД, изчислено по правилото на чл.10 т.2 НМРАВ – за вземания над 1000лв. като ½ от
съответното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.3 НМРАВ, е в размер на 329,72лв. На основание
разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК, приложима и в изпълнителното производство, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от ЗА.
В процесният случай уговореното със сключения между взискателя и
упълномощения адвокат договор за правна защита и съдействие от 27.07.2022г. адвокатско
възнаграждение е в размер на 700лв., платимо в брой, съобразно вписания в договора начин
на плащане. Противно на оплакванията в жалбата, в представения договор за правна защита
и съдействие от 27.07.2022г. се съдържа вписване за направено плащане на уговореното
адвокатско възнаграждение, поради което същият има характера на разписка и служи като
доказателство, че разноските за адвокатско възнаграждение са направени /заплатени/. /Така
т.1 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК/.
Съдът, след като съобрази постъпилото по ИД в срока за доброволно изпълнение
плащане от длъжника на задължението по ИД чрез заплащане на сумата от 8 551,25лв., в
резултат на което е извършено погасяване на дълга, съгласно протокол от 05.08.2022г.,
както и е наредено от ЧСИ вдигане на наложените запори, счита, че заплатеното от страната
– взискател адвокатско възнаграждение от 700лв. е прекомерно, съобразно действителната
4
правна и фактическа сложност на конкретното ИД, поради което възражението на длъжника
по чл.78 ал.5 ГПК се явява основателно и доказано, в резултат на което следва да бъде
намалено заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 700лв. до размер от
400лв.
С оглед уваженото от съда възражение от длъжника по чл.78 ал.5 ГПК, обжалваното
постановление на ЧСИ от 05.08.2022г., с което е оставено без уважение възражението на
длъжника срещу присъдените в полза на взискателя разноски по изпълнението за адвокатско
възнаграждение, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, вместо
което бъде намалено присъденото като разноски по изпълнението в полза на взискателя
адвокатско възнаграждение от 700 лв. на 400лв.
По разноските:
Независимо от изхода по жалбата, претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски за настоящото производство е неоснователна и следва да бъде отхвърлена,
доколкото предмет на проверка в производството по чл.436 ал.1 ГПК е законосъобразността
на постановление на ЧСИ, поради което и не са налице основания за ангажиране
отговорността на взискателя за разноски. Само за пълнота съдът излага и че претенцията на
взискателя за разноски за адвокатско възнаграждение е и недоказана, доколкото липсват
писмени доказателства жалбоподателят да е направил /заплатил/ такива.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление на ЧСИ от 05.08.2022г., постановено по изпълнително
дело №202272804005299 по описа на ЧСИ Д. Колева с район на действие ВТОС, с което
е оставено без уважение възражение на длъжника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********,
срещу разноските по изпълнението, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА присъденото с Постановление на ЧСИ от 27.07.2022г. по
изпълнително дело №202272804005299 по описа на ЧСИ Д. Колева с район на действие
ВТОС като разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение в полза на взискателя
А. А. Г., с ЕГН **********, от 700 лв. на 400 лв. /четиристотин лева/.
На основание чл.437 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от влязлото в сила съдебно решение да се изпрати на ЧСИ Д. Колева с
район на действие ВТОС за прилагане по изп. дело №202272804005299 по нейния опис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6