Р Е Ш Е Н И Е
№…….............
град Плевен, 21.02.2018година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в
ПУБЛИЧНО заседание на ТРИДЕСЕТИ ЯНУАРИ, през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА БЕТОВА
при секретаря…….АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА…….....…и в присъствието на прокурора……………………………...…….като
разгледа докладваното от съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 227 по описа на
съда за 2017 година, и за да се произнесе, съобрази:
Постъпила е искова молба
от П.В.С. от гр.Нови Искър, понастоящем изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Софийски централен
затвор, против Б.Х.Д., с постоянен адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 50 000лева за неимуществени вреди, причинени от действия на
ответника – дадени от него показания по ДП № 154/2009г. по описа на
ОД на МВР Шумен, в резултат на което
на ищеца било повдигнато обвинение за престъпление,
по което по-късно е бил оправдан.
В исковата молба се
твърди, че на 22.09.2010г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №
154/09г. по описа на ОД на МВР Шумен, за извършено престъпление по чл.116, ал.1,
т.9 и 10 от НК с пострадал Б.Д.Г.. С постановление на прокурор от ШОП, ищецът е
бил задържан за срок от 72 ч., като ШОС е взел спрямо него марка за
неотклонение „Задържане под стража“.Ищецът твърди, че обвинението в това
престъпление се основава преди всичко на показанията на ответника, които е дал
като свидетел, с които го е набедил в престъпление, което ищецът твърди, че не
е извършил. С действията си по даване на показания е опетнил името на ищеца в
обществото, нанесъл му е дълбоки и непоправими травми.Тези показания се свеждат
до следното : През м.февруари 2008г. свидетеля Д. е трябвало да следи лице, с
цел установяване на адреса, на който живее, като поръчката е била дадена от
ищеца П.С.. Установяването на адреса на лицето е било с цел на по-късен етап да
се извърши убийството на Б.Д.Г.. Ищецът твърди, че тези показания, са послужили
като основание на Шуменската ОП да му повдигне обвинение за убийство.
Впоследствие в Шуменски ОС е бил внесен и обвинителен акт и образувано срещу
него НОХД № 303/2011г.В хода на съдебното следствие, ответникът е потвърдил
показанията си дадени в хода на досъдебното производство. Съдебният състав е
постановил присъда от 19.12.2012г., с която ищецът е бил признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и осъден на „Доживотен затвор без право на замяна“.В
последствие твърди, че е бил оправдан по това обвинение с присъда от
27.02.2014г. по ВНОХД № 194/2013г. по описа на АС-Варна, потвърдено с решение
на ВКС на РБ, по НД № 1559/2014г.
В исковата молба се
твърди още, че с лъжите си, ответникът е причинил на ищеца страдания и тежки
психически увреждания.Бил е задържан в ареста в гр.Шумен, където е престоял 2
години, вследствие на което е развил хипертония, диабет втора степен и агорафобия.В исковата молба се твърди и това, че
повдигнатото му обвинение в тежко престъпление е криминализирало
и опетнило името му в обществото, което е градил с години и е довело до
изключването му постовете, които е заемал: Председател на Европейската
федерация по ***, Председател на Българската федерация по *** и Експерт в
Народното събрание.
В заключение ищецът моли съдът да постанови
решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата 50 000лева
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху нея, считано от деня на увреждането до окончателното
и заплащане, както и направените по делото разноски. Поскал е освобождаване от
ДТ и правна помощ, като молбите са уважени от СГС, пред който съд делото е било
висящо. Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства:
Протокол от 04.01.2011г. за разпит на свидетел по ДП № 154/2009г.; Присъда от
27.02.2014г. на ВАС по ВНОХД№ 194/2013г.; Решение на ВКС № 493/15.06.2015г. по
НД № 1559/2014г.
С
допълнителна молба от 22.06.2016г. е уточнена исковата молба, като ищецът е
посочил, че именно кредитирането на показанията на ответника в първата
инстанция е послужило като основание за осъдителната присъда. Заявил е, че в
следващите две съдебни инстанции не са били кредитирани показанията на
ответника и е бил оправдан, което според ищеца ясно и недвусмислено потвърждава
неистинността на дадените от ответника показания.Заявил е, че като пряка и
непосредствена последица от това, ищецът е претърпял редица неимуществени
вреди: ограничаване на основни конституционни права за продължителен период от
време, като правото на свобода, правото на свободно придвижване, право на
полагане на труд, психически и физически болки и страдания, влошено здравословно
състояние, силен и продължителен стрес и силни отрицателни емоции от обвинение
в извършване на най-тежкото престъпление-убийство.
С молба от 17.08.2017г.
адв.П. е уточнил, че показанията дадени от ответника Д. на 04.01.2011г. в качеството
му на свидетел по досъдебно производство № 154/2009г. на ОДМВР-Шумен, в които
той дава сведение пред разследващите органи, че по поръчка на ищеца е следял
лицето Б.Г., с цел установяване на адреса му, като това е било необходимо на
ищеца за да извърши на по-късен етап убийството на Г., са именно показанията,
които в най-голяма степен са послужили като основание за повдигане на обвинение
в убийството на Г., внасяне на обвинителен акт и образуване на наказателно
дело.Тези показания, в които ответникът дава сведение за обстоятелства, които
знае, че не отговарят на обективната действителност и които са причинили
повдигането на обвинение в тежко престъпление, представляват противоправните действия, от които като пряка и непосредствена
последица възникват неимуществените вреди за ищеца.На по-късен етап ответникът
дава нови показания в хода на съдебното следствие по НОХД № 303/2011г. по описа
на ШОС, които са в същия смисъл като дадените в досъдебното производство също
са елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б.Х.Д., с който е възразил срещу
местната подсъдност и е поискал препращане на делото на Плевенски ОС, съобразно
постоянния си адрес в с.***, Плевенска област. Оспорил е твърдението на ищеца,
че е депозирал лъжливи показания пред съда, с което му е причинил страдания.
Ответникът противопоставя следните твърдения: в цитираните съдебни актове
показанията му не са приети за недостоверни от съответните съдебни състави, а
са кредитирани с доверие. Счита, че причината за постановените оправдателни
присъди по част от обвиненията се дължат на други причини, стоящи извън
неговите показания и не предава качеството на „деликт“
на показанията му.Изложил е и становище, според което ако показанията му като
свидетел са неверни, то се касае за престъпление по чл.290 НК, а не до деликт, поради което делото следва да се прекрати и изпрати
преписката на Прокуратурата за проверка и по компетентност.Оспорил е и размера
на иска, като завишен, съобразно принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия в страната.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства,
прецени ги по реда на
чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното
от фактическа и правна страна: Предявеният иск е с правно основание 45 от ЗЗД за заплащане
на сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени виновно от ответника с
действията му на 04.01.2011г. по даване на показание като свидетел по досъдебно
производство № 154/2009г. на ОДМВР-Шумен, потвърдени и по НОХД № 303/2011г. по
описа на ШОС, в които той дава сведение пред съответните органи, че по поръчка
на ищеца е следял лицето Б.Г., с цел установяване на адреса му, като това е
било необходимо на ищеца за да извърши на по-късен етап убийството на Г..Сумата
се претендира, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.01.2011г. до
окончателното и заплащане. Претенцията е за обезщетяване на следните вреди:
опетняване името на ищеца в обществото; нанесени дълбоки и непоправими травми;
причинени страдания и тежки психически увреждания от престой в ареста в
гр.Шумен, около 2 години, вследствие на което е развил хипертония, диабет втора
степен и агорафобия; ограничаване на основни му
конституционни права за продължителен период от време, като правото на свобода,
правото на свободно придвижване, право на полагане на труд; изключването му от
постовете, които е заемал - Председател на Европейската федерация по ***,
Председател на Българската федерация по *** и Експерт в Народното събрание.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.За да бъде
уважена искова претенция по чл.
45 от ЗЗД е необходимо да бъде установено, че със своите действия/бездействие/ ответникът е причинил посочените вреди на ищеца, че вредите
се дължат на виновно поведение
на ответника, т.е
противоправно деяние,
вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях, като вината се
предполага. В случая
противоправното деяние което се твърди е престъплението лъжесвидетелстване.
Ищецът носи доказателствена тежест и следва да установи твърдението си, че в резултат на неверни свидетелски показания на
ответника пред разследващите органи и съда, му е било повдигнато обвинение и
осъден, а по-късно - оправдан по обвинение за убийството на Б.Д.Г., че с
депозираните показания ответникът му е причинил описаните в исковата молба
вреди, вида и размера на вредите, за която доказателствена тежест му е указано
с доклада по делото.
Безспорно
е по делото, а се установява и от приложените в него писмени доказателства, че
с присъда № 29 от
20.12.2012г. на Шуменски Окръжен съд постановена по НОХД №303/2011г., изменена с въззивна присъда
на Варненски Апелативен съд по ВНОХД №194/2013г. и решение на ВКС № 493 от
15.06.2015г. по н.д.№1559/2014г., че ищецът П.В.С. е признат за виновен и осъден
за множество престъпления за които, на основание чл.23, ал.1 от НК му е
наложено едно общо наказание - доживотен затвор без право на замяна. Сред тези
престъпления е и организиране и ръководене на организирана престъпна група - престъпление
по чл.321 ал.3, предл.1 и предл.2,
т.1, вр. ал.1, предл.1 и предл.2 от НК. Осъден е затова че в периода от неустановена
дата през 2007г. до 23.07.2010г. на територията на РБ –гр.София, гр.Пловдив, гр.Велико
Търново, гр.Самоков, гр.Шумен, гр.Луковит и в района
на хижа „Вада“, Община Самоков е образувал и
ръководил организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на
повече от три лица, съставено с цел да върши съгласувано в страната
престъпления, за които е предвидено наказание лишаван от свобода повече от 3
години-престъпления по чл.115 и чл.116 от НК-умишлени убийства, престъпления по
чл.128 и чл.129 от НК-умишлено причиняване на средни и тежки телесни повреди и
престъпления по чл.330 от НК-палежи, като групата е въоръжена и е създадена с користна цел.
За част от обвиненията е
оправдан, в т.ч. и по пункт първи от обвинението - за престъпление по чл.116,
ал. 1, т.9 и т.10 вр. с чл.115, затова че през
периода от неустановена дата в началото на м.Февруари 2008г. до 06.04.2008г. в
гр.София, в съучастие като подбудител и помагач с В.П.К., като помагач и
неизвестен извършител, умишлено склонил/чрез даване на наставления и
разпореждания/ да се организира убийството на Б.Д.Г./ В.П.К. умишлено да улесни
неизвестния извършител умишлено да умъртви Б.Д.Г. и умишлено да е улеснил
извършването на престъплението /набавил средства, дал съвети и разяснения и по
друг начин-организирал следенето на пострадалия, набавил и укривал
автомобилите, с които да бъде проследен пострадалия/, като убийството е
извършено на шести април 2008г. от неизвестен извършител в гр.София и деянието
е извършено предумишлено и от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана
престъпна група. Безспорно се установява и от представената към ИМ служебна
бележка от МП-ГД“Изпълнение на наказанията“ Затвора гр.София, че ищецът П.В.С. е
постъпил в затвора на 19.05.2011г. за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 19 години. Няма спор и по това, че окончателното
произнасяне на ВКС с решение по н.к.д.№407/2017г. от 01.12.2017г. определя
наказание доживотен затвор без право на замяна за ищеца.
Безспорно е, а се
установява и от представеното по делото копие от протокол за разпит, че
ответникът Б.Х.Д. е бил разпитван като
свидетел по ДП № 154/2009г. по описа на ОД на МВР гр.Шумен, по разследването на
престъпления извършвани от групата на П.С. „Сумиста“.
Спорно е осъществено ли е от ответника
твърдяното в исковата молба непозволено увреждане и причинени ли са с него претендираните от П.С. неимуществени вреди, следва ли
ответника да заплати обезщетение и в какъв размер.
За да се произнесе по
спора, съдът взе предвид следното:
Видно от приложеното към
исковата молба копие от протокол за разпит на ответника от 04.01.2011г.,
извършен от А.П.-окръжен прокурор на ОП-Шумен по ДП № 154/2009г. по описа на ОД
на МВР Шумен, ответникът е дал показание във връзка с обвинението по т.1 от
обвинителния акт срещу ищеца П.С., касаещ разследване
на убийството на Б.Г..Свидетелят е дал показание, че заедно с други две лица – Ж.„К.“
и С.„С.“ им е било възложено от П.С. да следят и да
издирят адреса на Б.Г., за когото им е казал, че е приближен на Х.К.и разполага
с много финансови средства.Казал им е също, че могат да му вземат парите, те не
го интересуват, а само адреса му, тъй като щял „да даде фира“, което свидетелят
разбрал като „ще бъде пребит, убит“.Посочил е, че издирения адрес бил в кв.“***“
и че го е съобщил на С.. Последният им възложил да намерят кола-двойник на
тази, с която са следили Б.Г. – м.“******“ и да я оставят в базата му в Нови
хан, като сменят номерата и. Това е станало две седмици преди убийството на Г.,
а два-три дни преди убийството П.С. е поръчал на свидетеля да закара
колата-двойник в ж.к.“***“, а документите и ключовете да оставя на бара в кафе
„***“.Свидетеля е дал показание, че
същия автомобил – опожарен и изоставен е видял по новините по телевизията в
деня на убийството на Б.Г.. Дал е показание и за това, че в деня на убийството
е занесъл на П.С., в кафе „***“ поръчаните му от С. кутия патрони за пистолет.
По искане на ищеца, са
изискани от Шуменски ОС приложените в НОХД № 303/2011г. писмени доказателства
за здравословното му състояние за периода след 04.01.2011г.- след деянието на
ответника.От изпратените документи с писмо изх.№ 141/15.01.2018г. като
допустими и относими са приети само епикриза, приложена на л.145 от делото;
лист за преглед на пациент в спешно отделение, приложен на л.160; медицинско
направление, приложено на л.166, както и амбулаторен лист, приложен на л.137.
От последния документ се вижда, че на 21.06.2011г. д-р Н.Д.– психиатър от
гр.Свищов е поставил на ищеца диагноза биполярно афективно
разстройство, сегашен епизод – умерена или лека депресия.От снетата анамнеза е
установил и вписал в амбулаторния лист, че пациента е много напрегнат, не може
да спи, не може да се контролира. Постоянно е с високо кръвно. Обективното
състояние е оценено : в ясно съзнание, авто и ало
психично ориентиран, напрегнат, неспокоен, мисловен процес – депресивно
ангажиран, памет и и интелект – съответни, без нарушения. От епикризата на П.В.С., издадена от СБАЛЛС-Ловеч-Психиатрично
отделение, на 12.08.2011г./на л.145/ се вижда, че ищецът е постъпил в
отделението на 01.08.2011г. и е бил изписан на 12.08.2011г., с диагноза
Разстройство в адаптацията с преобладаващо засягане на поведението и
придружаващи соматични заболявания : Артериална хипертония и Захарен
диабет-неинсулинов тип. Видно от епикризата
оплакванията му свързани с психичното състояние датират от два-три месеца, а
високите стойности на АКН и на кръвната захар са от 2010г. когато е бил
задържан в следствения арест. Във връзка с високото кръвно налягане е приеман и
в Спешно отнделение, видно от листа за преглед на
пациент /на л.160/.Издадено му е и медицинско направление от СБАЛЛС-Ловеч
–Психиатрично отделение за диагнозата, с която е лекуван в отделението, а
именно разстройство в адаптацията с преобладаващо засягане на поведението.По
делото не са назначавани експертизи и не са събирани гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
че не може да се установи наличието на твърдяното от ищеца противоправно
поведение, което да ангажира отговорност за вреди на ответника. Преди всичко ответникът
като свидетел е бил длъжен да се яви и да даде показания за обстоятелствата,
които са му били известни. Няма данни изнесените от него факти и обстоятелства
в протокола за разпит от 04.01.2011г. да са неверни. Не са опровергани от други
доказателства, нито в наказателното, нито в настоящото гражданско производство.
Друг е въпросът, че е възможно те да не са достатъчни за да мотивират съда да
постанови осъдителна присъда, тъй като обвинението следва да бъде доказано по
несъмнен начин. С други думи казано: обстоятелството, че ищеца е бил оправдан,
само по себе си, не води до извода, че уличаващите го показания на свидетеля са
неверни. Ето защо не може да се приеме, че се касае за лъжесвидетелстване като
противоправно действие, което да е причинило вреди на ищеца – нито се
установява обективно несъответствие между твърдяното от свидетеля и
действителността, нито е установено твърденията да са целели умишлено увреждане
на ищеца. Свидетелят, под страх от наказателна отговорност по чл.290 от НК е
бил длъжен да депозира показанията си пред разследващите органи и съда и той е
изпълнил едно свое задължение. Не се твърди да му е повдигано обвинение или да
е понесъл наказателна отговорност за лъжесвидетелстване или набеждаване в
престъпление. Няма доказателства показанията на свидетеля да са били причината
за повдигнатото обвинение срещу ищеца.Още по-малко – за задържането му, което е
станало по-рано.
Носещият тежестта да докаже тези факти ищец,
не е представил доказателства и не е установено пред съда, действията на ответника
като свидетел да са довели до опетняване името на ищеца в обществото; да са му
нанесли дълбоки и непоправими травми; да са му причинили страдания и тежки
психически увреждания от престоя му в ареста в гр.Шумен, около 2 години, нито
да са му причинили хипертония и захарен диабет втора степен и агорафобия. Действително от обсъдените по-горе писмени
доказателства, се установява, че на ищеца е била поставена диагноза високо АКН,
но то е било за оплаквания датиращи още от 2010г. получени след арестуването му.Няма
доказателства това заболяване, както и установения Захарен диабет-неинсулинов
тип 2 да са причинени от действията на ответника като свидетел на обвинението,
т.е. освен че действията на ответника не са противоправни, липсва и причинна
връзка между тях и твърдените увреждания на здравето на ищеца. По делото
липсват доказателства от действията на ищеца да е настъпило ограничаване на
основни конституционни права на ищеца за продължителен период от време -
правото на свобода, правото на свободно придвижване, право на полагане на труд.
Ищецът е бил задържан и разследван за тежки умишлени престъпления, за част от
които е осъден в последствие на доживотен затвор без право на замяна и поради
това лишаването му от свобода и свързаните с нея права не е било последица от
действия на ответника Д.. Същото се отнася и за изключването на С. от
постовете, които е заемал - Председател на Европейската федерация по ***,
Председател на Българската федерация по *** и Експерт в Народното събрание,
освен че няма и доказателства за тези твърдения.
При така изложеното, съдът намира, че иска с правно
основание чл.45 от ЗЗД се явява недоказан и поради това - неоснователен. Не са установени елементите на
фактическия състав на деликт – не се събраха
убедителни доказателства ответникът да е депозирал неверни показания, въз
основа на които да е повдигнато срещу ищеца незаконно обвинение в престъпление.
Отделно от това не се установява понесените от ищеца вреди да са пряка
последица от действията на ответника. Престъплението, за разкриването на което
ответника е свидетелствал не е единственото обвинение против ищеца. Престоя му
в следствения арест и затвора, където е получил здравословни проблеми, е бил
поради тежките обвинения и осъждането за другите тежки престъпления, за които е
бил признат за виновен.
Ето защо искът следва да
бъде отхвърлени изцяло, като неоснователен. При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 100 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор
за правна защита и съдействие, сключен с адв.К.Д., в който е отразено, че
размерът на възнаграждението е изплатен изцяло в брой.
Водим от горното, съдът
Р е ш и:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.В.С., с
ЕГН **********, с настоящ адрес *** и със съдебен адрес за призоваване:
чрез служебен адвокат С.М.П. *** против Б.Х.Д., с ЕГН ********** *** и със
съдебен адрес за призоваване: чрез адвокат К.Д. от ПАС иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата
50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане - дадени от ответника показания на 04.01.2011г. по ДП
№154/2009г. по описа на ОД на МВР Шумен, претендирана
ведно законна лихва от датата на увреждането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 ГПК П.В.С., с ЕГН **********, с
настоящ адрес *** да заплати на Б.Х.Д., с ЕГН ********** *** деловодни разноски
в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Окръжен съдия: