№ 19563
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110112289 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС.
Ищецът Етажна собственост /ЕС/, с административен адрес: гр. София, ж.к.
Младост 4, бл. 469, вх. 1 е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Е. Д. З. за сумата от 135,41 лв., представляваща сбор от непогасени
задължения за управление, поддръжка и ремонт на сградата в режим на етажна
собственост /дължими такси за фонд „Режийни разноски и поддръжка“ и за фонд
„Ремонт и обновяване“/ за периода от 01.09.2020г. до 31.12.2021г., от които: сумата от
61,19 лв. – за фонд „Ремонт и обновление“ /ФРО/, сумата от 54,05 лв. – режийни
разноски за поддържане на общите части на сградата /ток, вода, асансьор и
почистване/, сумата от 20,17 лв. – за управление на общите части на сградата, в това
число за касиер на етажната собственост, ведно със законната лихва върху главницата
от 135,41 лв. за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /06.06.2022г./ до окончателното изплащане на сумата, за които суми му е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30049/2022г. по описа на
СРС, 77-ми състав. След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът Е. Д. З. е собственик на апартамент № 14, находящ
се в жилищна сграда в гр. София, ж.к. „Младост 4“, бл. 469, вх. 1. Посочва, че същата
има натрупани задължения към фонд „Режийни разноски и поддържка“, както и към
фонд „Ремонт и обновяване“, тъй като, макар да е извършвала частични плащания, не е
погасила пълния размер на задълженията си. В своя уточнителна молба от 28.04.2023 г.
1
пояснява, че съгласно взети решения на ОС на ЕС месечната такса на апартамент №14
по пера е, както следва: 12,10 лв. – ФРО, 0,50 лв. – такса дребни ремонти, 2 лв. – такса
управление, 2 лв. – такса касиер, 0,60 ст. – такса ток стълби, 2,40 лв. – такса ток
асансьор, 4 лв. – такса поддръжка асансьор, 3,20 лв. – такса почистване, като същите за
процесния период от 01.09.2020г. до 31.12.2021г. възлизат в общ размер на 428,80 лв.
Ищецът заявява, че за посочените месеци Александрова е заплатила сумата от 293,39
лв., поради което претендира разликата до пълния размер на задълженията към ЕС,
равняваща се на процесната сума от 135,41 лв. Претендира разноски.
Ответникът Е. Д. З. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Оспорва да е налице изискуемият кворум за
провеждане на събранието на 20.04.2022г., поради което счита, че ищецът не
притежава активна процесуална легитимация в настоящото производство. Възразява,
че дължимите вноски за ремонт, както и тези за управление и поддържане на общите
части не са точно, ясно и конкретно индивидуализирани с оглед притежаваните от нея
идеални части от общите части на сградата, което води до неопределеност на
задълженията ѝ. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи
По исковете по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10
ЗУЕС:
За основателността на исковете ищецът следва пълно и главно да докаже следните
правопораждащи факти: че за процесния период ответникът е бил собственик на
сочения самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, че надлежно
са взети решения за определяне размер на месечните вноски за поддръжка и
управление на общите части и такива за фонд „Ремонт и обновяване“, както и размера
на дължимите от ответника такси.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът е собственик на описания самостоятелен обект в
сградата в режим на етажна собственост, а именно на апартамент № 14, находящ се в
гр. София, ж.к. „Младост 4“, бл. 469, вх. 1.
Възраженията на ответника, касаещи взето решение на проведено ОС на ЕС на
20.04.2022г. по т. 3 от дневния ред за събиране на вземания на касата на ЕС по съдебен
път, с твърдения за процедурни нарушения, които евентуално да обусловят
недопустимостта на иска, представляват възражения срещу законосъобразността на
така взетото решение. В тази връзка следва да се посочи, че извън реда и определените
срокове по чл. 40 ЗУЕС е изключена възможността етажният собственик да се позовава
на нищожност или незаконосъобразност на прието решение на ОС, включително и на
такова за разходите за ремонт, обновяване и реконструкция на общите части /чл. 48
ЗУЕС/ и за разходите за поддържане и управление на общите части /чл. 51 ЗУЕС/.
Основанието за задължението на етажните собственици да плащат тези разходи е
установено в закона – чл. 6, ал. 1 ЗУЕС, поради което съдът не може да осъществява в
2
настоящото производство контрол за законосъобразност на взетото решение на ОС на
ЕС от 20.04.2022г. /в този смисъл Решение № 39 по гр.д. №657/2012 г. на I ГО на ВКС/.
Същевременно липсват твърдения и доказателства това решение от 20.04.2022г. да е
атакувано в отделно производство по чл. 40 ЗУЕС, поради което съдът приема, че
същото е породило правно действие.
От представените по делото писмени доказателства – протоколи от Общи събрания
на Етажната собственост, ведно с приложени списъци на етажните собственици, взели
участие в тяхното провеждане, а именно: Протокол №2015-1, Протокол №2015-2,
Протокол №2017-1, Протокол №2019-1, Протокол №2019-3 и Протокол №2019-5,
съответно от отчет на касата на етажната собственост от 11.04.2022г. за периода от
01.09.2020г. до 31.12.2021г., констативен протокол, съставен на основание на отчета,
извършен към 01.02.2022г., както и от приетото и неоспорено от страните заключение
на ССчЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се
установява размерът на дължимите от ответника месечни такси за поддръжка и
управление на общите части, респективно тези за фонд „Ремонт и обновяване“.
Съгласно Протокол № 2015-2 от проведено на 17.09.2015г. ОС на ЕС, по т.1 от
дневния ред /л.57/ е взето решение месечната вноска към Фонд „Ремонт и обновяване“
(ФРО) да се събира от всеки апартамент, като за база се взема вноска от 3,80 лв. за
апартамента с най-малък процент от идеалните части от общите части на сградата. С
последващо решение по т. 7 от дневния ред на ОС на ЕС от 08.05.2019г. /л.46/ е
отчетена промяната на минималната работна заплата (МРЗ) за страната в размер на 560
лв., във връзка с което е прието считано от 01.07.2019г. вноските за ФРО да се
индексират към новия размер на минималната работна заплата, без посочване на
конкретния дължим размер. Съобразявайки първоначално използвания метод за
определяне размера на месечната вноска, а именно в размер на 1 % от МРЗ, вещото
лице отчита, че по идентичен начин, с този протокол е приета за база сумата от 5,60
лв. за апартамента с най-малък процент от идеалните части. Видно от представените
списъци на етажните собственици, присъствали на проведените общи събрания, които
съдържат информация относно притежаваните от всеки един от тях % идеални части, с
най-малко участие в общите части се явява апартамент № 22, а именно с 2,548 идеални
части. В този смисъл, съобразно притежаваните от ответника 5,537 идеални части от
общите части на етажната собственост, дължимата от Е. З. такса възлиза на стойност
12,17 лв. (5,537 : 2,548 х 5,60 лв.), която надвишава начисляваната и претендирана от
ищеца сума в размер на 12,10 лв.
На 21.11.2015г. е проведено ОС на ЕС, чиито решения са обективирани в Протокол
№ 2015-3, с т. 4 от дневния ред – преразглеждане на месечните такси за ток, асансьор,
осветление и касиер /л.104 от делото/. Видно от съдържанието му, след обсъждане е
приет вторият предложен вариант, а именно събиране на фиксирани месечни такси,
както следва: 1,50 лв. такса на обитател за асансьорен сервиз, 0,50 ст. такса вход,
дължима на апартамент, 1,20 лв. на обитател за ток на асансьора, 0,30 ст. на обитател за
ток на стълбището, както и по 1,00 лв. такса касиер, дължима от апартамент.
Съгласно Протокол № 2019-5, по т. 1 и т. 2 от дневния ред, ОС на ЕС е взело
решения както на управителя, така и на касиера на ЕС да се изплащат възнаграждения
в размер от по 48 лв. на всеки, които суми да се събират чрез допълнителна такса
„Управление“ от по 2,00 лв. на самостоятелен обект /л.31/, тоест таксата на касиера е
увеличена в двоен размер.
Месечната такса за сервизно обслужване на асансьорната уредба също е променена
3
от 1,50 лв. на 2,00 лв. поради промяна в заплащането на фирма „Борвас“ от 48 лв. на 72
лв., за което свидетелства Протокол № 2017-1, т. 3 от дневния ред на ОС на ЕС,
проведено на 27.02.2017г. /л. 49/.
От представения по делото Протокол № 2019-3 от ОС на ЕС от 26.08.2019г., се
установява, че по т. 7 от дневния ред е взето решение за наемане на фирма „Коломба
БГ“ ЕООД за почистване на входа 4 пъти в месеца срещу месечно възнаграждение от
80 лв. За тази цел е прието да се обособи ново перо към месечните такси на ЕС „Такса
Почистване“, считано от 01.09.2019г., в размер от 1,60 лв. на обитател /л. 40/.
На основание така взетите решения от ОС на ЕС, дължимите от ответника такси за
поддръжка и управление на общите части са определени по пера, представени в
табличен вид от вещото лице, както следва: 12,10 лв. ФРО, 0,50 лв. такса дребни
ремонти, 2 лв. такса управление, 2 лв. такса касиер, 0,60 ст. такса ток стълби, 2,40 лв.
такса ток асансьор, 4 лв. такса поддръжка асансьор и 3,20 лв. такса почистване, или
общо месечната вноска на Е. З. възлиза на 26,80 лв., отчитайки факта, че за процесния
апартамент се начисляват такси за двама обитатели /относно таксите за поддръжка на
асансьора, ток на асансьора и ток на стълбището/ – обстоятелство, което съдът намира,
че не се оспорва от ответника предвид извършените от нея плащания по банков път за
погасяване на част от задълженията, натрупани за претендирания период от
01.09.2020г. до 31.12.2021г./. Видно от приложени платежни нареждания по ч.гр.д.
№30049/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав /л. 25-30 от заповедното дело/,
изплатените задължения са на стойност 293,39 лв. Приспадайки посочената сума от
общо дължимата за целия процесен период в размер на 428,80 лв. (16 месеца х 26,80
лв.), непогасеният дълг възлиза на стойност 135,41 лв., поради което предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Дължимите разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК са в размер
на 325 лв., представляващи заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. За исковото производство ответникът следва да
заплати на ищеца сторените от него разноски в общ размер на 825 лв., представляващи
доплатена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, което е
действително заплатено на адвокат Н. С., видно от представен договор за правна
защита и съдействие от 06.03.2023г., представляващ разписка за получената сума /л.
18/.
Ответникът своевременно е възразил по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид предмета на делото, неговата
правна и фактическа сложност, материалния му интерес, както и събраните по делото
доказателства, съдът намира направеното възражение за неоснователно. При
преценката си съдът съобрази приложимата редакция на Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т.1
ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, че Е. Д. З., ЕГН **********, дължи на Етажна
4
собственост, с административен адрес: гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 469, вх. 1, сумата
от 135,41 лв., представляваща сбор от непогасени задължения за управление,
поддръжка и ремонт на сградата в режим на етажна собственост /дължими такси за
фонд „Режийни разноски и поддръжка“ и за фонд „Ремонт и обновяване“/ за периода от
01.09.2020г. до 31.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от 06.06.2022г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
21.06.2022г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №30049/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. З., ЕГН **********, да заплати на
Етажна собственост, с административен адрес: гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 469, вх.
1, сумата от 325 лв., представляваща разноски в заповедното производство по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 30049/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от
825 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5