№ 10196
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110170123 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ********** е предявило против Е. Б. С. положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи суми, за които има издадена заповед по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че между страните било налице облигационно правоотношение по покупко-
продажба на топлинна енергия в качеството на ответника на наемател за процесния
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, аб.№ ********, при публично
известни общи условия, като за периода 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. ищецът доставил
топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на 250.98лв., представляваща
главница за топлинна енергия, върху която била начислена лихва за забава в размер на
55.50лв. за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника, който в срок е подал
отговор, в който оспорва предявените искове с твърдението, че след м.01.2019г. не е
собственик, нито е ползвал на процесния имот, поради което не е потребител на топлинна
енергия за битови нужди. Твърди, че за процесната партида с абонатен № ******** е
издадена обща фактура № *********/ 31.07.2019 г., която се отнася до целия отоплителен
сезон от м.05.2018г. до м. 04.2019г., с оглед на което сумата е начислена за период, който не
касае процесния период. Релевира и довод, че не е уведомяван за претендираните суми, като
до него не са изпращани фактури и известия за същите, с оглед на което не дължи лихва
върху главницата. Прави евентуално възражение за погасяване на претендираните от ищеца
суми по давност. Претендира разноски.
1
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - ********.
Съдът, преценявайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
и обсъждайки доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи
следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 15545/2022г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че е
образувано въз основа на заявление от 24.03.2022г., въз основа на което на 08.04.2022г. е
издадена заповед № 9733 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено Е. Б. С. да заплати на ищеца ********** сумата от 250.98лв., представляваща
цена за топлинна енергия от 01.05.2018г. до 31.01.2019г. за имот в ******** III част,
**********, аб.№ ********, ведно със законната лихва от 24.03.2022г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва в размер на 55.50лв. за периода от 15.09.2019г. до
10.03.2022г. С разпореждане № 146174/21.11.2023г. съдът е дал указания по чл.415 ГПК в
изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск.
Прието по делото е заявление – декларация от 06.11.2006г. от ответника (въз основа на
заповед №ЛС-675/16.02.2006г. за настаняване под наем във ведомствено жилище) за
откриване на партида при ищеца, въз основа на която е открит аб.№ ******** за процесния
имот. Съгласно заявление от 19.02.2019г. се установява, че собственика на ведомственото
жилище е поискал промяна на партидата, вкл. се установява от протокол от 06.02.2019г. за
връщане на ведомственото жилище от ответника.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни: Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ********** на потребители за битови нужди в гр.София,
действащи след 26.06.2016г., които са представени към исковата молба.
Прието по делото е заключение на вещо лице по допусната СТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че за процесния
период от м.05.2018г. до м.01.2019г. е доставена ТЕ за отопление на имота, за сградна
инсталация и за БГВ, в общ размер на 810.11лв. с ДДС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор
за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя
(т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на
потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача. Във връзка с твърденията на страните,
ищецът следва да докаже, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за
2
процесния обект, че е доставено твърдяното количество топлинна енергия за процесния
обект в процесния период.
От приетата по делото заявление-декларация се установява, че ответникът е поискал
разкриване на партида при ищеца, с което се е обвързал по договор с топлопреносното
предприятие. С оглед приетото в т.1 на ТР 2/2018г. на ВКС по т.д. 2/18 на ОСГК, а именно,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
не е изчерпателно, е допустимо откриване на индивидуална партида между трето ползващо
лице (което да не е собственик или с учредено право на ползване) и топлопреносното
предприятие, който договор подлежи на доказване по общия ред. При постигнато такова
съгласие (между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора) този правен субект дължи цената на доставената
енергия за собствените му битови нужди. В този смисъл, съдът прие за доказано, че
ответникът има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ за процесния
период (с оглед последващото заявление-декларация за промяна на титуляря). По размера на
доставеното количество ТЕ съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата
СТЕ, от което се установява, че ищецът е доказал доставяне на ТЕ остойностена на сумата
от 810.11лв. с ДДС за процесния период.
По възражението за погасителна давност:
Вземанията за топлинна енергия се погасяват с тригодишна давност (по чл.111, б. „в“
ЗЗД). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в Общи
условия, в които е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Процесният период е от м.05.2018г. до м.01.2019г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено
на 24.03.2022г., от което с оглед фикцията по чл.422 ГПК се счита предявен искът. С оглед
чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020 г.,
следователно възражението за давност се явява частично основателно за периода от
м.05.2018г. до м.11.2018г. вкл., като остават дължими задължения за м.12.2018г. и
м.01.2019г., които обаче с оглед заключението на вещото лице по СТЕ са в размер на
487,9лв. (л.78 по делото), поради което искът се явява изцяло основателен, макар част от
исковия период да се обхваща от погасителната давност, но с оглед размера на претенцията
и доказаното доставено количество, то искът за ТЕ следва да се уважи изцяло. Така и макар
по чл.119 ЗЗД с погасяване на главното се погасява и акцесорното вземане, доколкото съдът
определя по чл.162 ГПК, че размерът на мораторната лихва върху сумата от 487,9лв. за
процесния период е 149.90 лева, то и искът за мораторна лихва за сумата от 55.50лв. се явява
изцяло основателен.
По разноските:
3
С оглед изхода на делото с право на такива има само ищецът, който е доказал сторени
разноски в размер на 75лв. за д.т., 350лв. за СТЕ, претендирал е юрк.възнаграждение, което
съдът определя в минималния размер от 100лв., а за заповедното е доказал сторени разноски
в размер на 75лв., или общо 500лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Е. Б. С., ЕГН: **********, ********, *********, съдебен адресат:
адв. К. Г., *********, дължи на **********, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление г**********, сумата от 250.98лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.12.2018г. до 31.01.2019г. за
имот в ******** III част, **********, аб.№ ********, ведно със законната лихва от
24.03.2022г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 55.50лв. за
периода от 15.09.2019г. до 10.03.2022г., за които суми има издадена заповед № 9733 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.04.2022г. по ч.гр.д. № 15545/2022г.
по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Е. Б. С., ЕГН: **********, ********,
*********, съдебен адресат: адв. К. Г., *********, да заплати на **********, с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление г**********, разноски делото в размер на
500лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - ********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4