РЕШЕНИЕ
№ 2165
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330109761 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 178
ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът М.Г. К., ЕГН ********** е предявил срещу ответника Областна
дирекция на МВР – гр. П. БУЛСТАТ ***** искове за осъждането му да заплати на
ищеца сумата от 1000 лева, представляваща доп. възнаграждения за положен изв. труд
в периода 01.08.2018г. – 31.05.2021г., получен в резултат на преизчисляване на
положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, както и мораторна лихва
върху дължимите на тримесечие суми за изв. труд, считано от 1-во число на месец,
следващ месеца на начисляването за периода 091.05.2018-13.06.2021г. в размер на 200
лева, законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че работи в ***** по служебно правоотношение, като през
процесния период е полагал труд при сумирано изчисляване на на работното време на
12-часови дневни и нощни смени. Така за процесния период положил извънреден труд,
който се получавал след превръщането на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, което ппревръщане не било извършвано от ответника. За забавата в
плащанията ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяко просорочено неизплатено възнаграждение..
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват
като неоснователни. Сочат, че приложим е само и единствено ЗМВР, а не КТ. Сочат,
1
че приложим е само и единствено ЗМВР, а на осн. член 187, ал. 9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. е бил
регламентирани редът касаещ спорния въпрос и в които наредби липсват правила за
норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143,
като за служителите на МВР е неприложим реда предвиден в НСОРЗ. Прави се
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между страните относно обстоятелствата, че ищецът е служител
в Областна дирекция на МВР – гр. П. и че е полагал 12-часови дневни и нощни смени
при сумирано изчисляване на работното време - тримесечно.
Спорът се свежда до правния въпрос следва ли положените от служителите
на МВР часове нощен труд да се преобразуват в часове дневен труд, с коефициент
1,143. Съобразно приетата Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., действала в периода
19.08.2014г.-01.04.2015г. изрично е било предвидено, че „При сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за
отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период“.
В действащата за процесния период Наредба № 8121з-779/обн. в ДВ бр. 60 от
02.08.2016г./ обаче липсва изрична норма, съответстваща на член 31, ал. 2 от Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014г., за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в
МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение
продължителността на работното време и заплащането на допълнителните
възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, компенсиране на работата
извън редовното работно време. При наличието на тази непълнота в специалната
уредба следва да се приложи субсидиарно общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно чл. 9, ал. 2, от която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на рабтоното време за съответното
работно място.
2
От приетото по делото заключение на вещото лице С.К., което не е оспорено от
страните, изготвено е компетентно и безпристрастно, се установява, че за периода
01.05.2018г. – 11.07.2020г. ищецът е положил 1026 часа нощен труд, който след
приравняването му в дневен труд с К 1,143 става 1172,7 часа, като разликата от 146,7
часа представлява положен изв. труд, чиято стойност възлиза на 1142,28 лева.
Размерът на мор. лихва, изчислена върху всяка тримесечна сума на изв. труд, считано
от падежа на плащането /1-во число на месеца следващ месеца на начисляване/ до
завеждането на исковата молба – 13.06.2021г. възлиза общо на 233,74 лева.
В проведеното на 08.11.2021г. съдебно заседание размера на иска за изв. труд е
увеличен на 1183,59 лева за периода 01.05.2018-30.09.2021г., а на иска за мор. лихва е
увеличен от 200 лева на 236,13 лева за периода 01.05.2018г-13.06.2021г., като такова
изменение е било допуснато от настоящия състав.
Член 187, ал. 1 от ЗМВР претърпя законодателно изменение, като считано от
11.07.2020г. бе предвидено, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, ето защо общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата следва да се прилага субсидиарно до 11.07.2021г.
С оглед на изложеното по-горе искът за заплащане на доп. възнаграждение за
положен изв. труд ще се уважи до размера на 1142,28 лева, като за разликата над този
размер до пълния предявен от 1183,59 лева ще се отхвърли като неоснователен, а искът
за мор. лихва ще се уважи до размера на 233,74 лева, като за разликата над този размер
до пълния предвен размер от 236,13 лева, ще се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца по съразмерност ще се присъдят разноски за
адв. възнаграждение от 358,61 лева, а на ответника съобразно отхвърлената част от
исковете юрк. възнаграждение в размер на 6 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна
такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 100 лева, от
които 50 лева ДТ по иска за заплащане на изв. труд и 50 лева по иска за мораторна
лихва. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда. В полза на бюджета на
съдебната власт ще се възложат и разноските за ССЕ, които са направени от бюджета
на съда, а именно – 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.Г. К., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на
3
МВР – гр. П., БУЛСТАТ ****** следните суми: сумата от 1142,28 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 146,7 часа,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143,
за периода 01.05.2018 г. – 11.07.2020г., както и сумата от 233,74 лева мораторна лихва
за периода 01.08.2018 г. – 13.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 14.06.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 358,61 лева, като
отхвърля иска за заплащане на доп. възнаграждение за изв. труд над уважения размер
от 1142,28 лева до пълния предявен размер от 1183,59 лева за периода 01.05.2018 г. –
30.09.2020г., както и иска за заплащане на мор. лихва над уважения размер от 233,74
лева до пълния предявен размер от 236,13 лева за периода 01.05.2018-13.06.2021г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Г. К., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на
МВР – гр. П., БУЛСТАТ ****** разноски по съразмерност от 6 лева за юрк.
възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, БУЛСТАТ ******да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 100 лева, представляваща държавна такса върху
уважените искове, и сумата от 100 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от
бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
4